Perkūnas

Баджанак се изписва така: باجناق باجانق В горното име първата гласна е кратко /а/ в най-добрия случай, ако не е /ä/ (на арабица не се прави разлика). При баджанак имаме дълга гласна в първата сричка. Фасмер го остави на воля в този случай - при него транскрипциите на доста източни езици са сбъркани - що дири в речника му арабско Пацанак при положение, че в арабски няма буква п??? Много по-вероятно е печенег да е свързано с племето бичене в "Родословието на туркмените" (оттук унг. besenyö), а не с баджанак. а тези думи не са еднакви. Да, преди 120 години са им изглеждали еднакви - също както и името българи са го обяснили през тюркска форма, уж значеща "бунтовници", каквато обаче не съществува в нито един тюркски език. Най-малко за ахейците трябва да се намерят семитски текстове и да се проследи транскприпцията там на самото им име и да се сравни със семитския израз "мои братя"

Тук не става дума само за сталинизъм. Църква принадлежи към едно специфично склонение във всички славянски езици. Освен ако не допуснем, че отделните славянски езици са се обособили едва след въвеждането на славянските книги. което е в противоречие на самите текстове, които показват фонетични особености на българския език. между другото понятието "пост" няма нищо общо с разпространението на християнството или някаква богослужебна литература, тъй като дори в монголски има собствено понятие за "пост". а понятието "рай" откъде ли се е пръкнало - откъм Полша или откъм Преслав? много интересен въпрос...

Значи формата тас се изключва за средноперсийски. Това е арабизираното ташт, попаднало после в новоперсийски. Както тадж "корона" е арабизираното средноперсийско таг. Но таг е сега заменено от тадж в новоперсийски.

беченек (както е арабския запис в Дивана) не е османотурското баджанак... абе тия директни семитски опити не ми се виждат сериозни... те не обясняват хетската форма... но при гръцкото φράτηρ има определено влияние, което е плъзнало насам-натам из по-северните ширини...

Май и те са се престарали за баските... their distinct language, which they call Euskara, is one of the world's oldest documented languages... Мъка, мъка...

Аргументът "кръст" не мога да го разбера изобщо - полската уикипедия само твърди, че chrzest не е буквален превод на гръцкото понятие (потапяне). Ами и английското to christen "кръщавам, давам име" не е същото като to dip. освен това понятието старославянски не покрива всички езици: а и речникът на Фасмер е все пак за руския език... и нищо не пречи в повечето диалекти: "Христос" -> "ставам последовател на христос" -> ... "кръщавам", а в други: "Христос" -> "разпятие"

Общославянската дума *straxъ "страх" няма сигурна етимология. Обикновено се предполага връзка с балтийски форми за "ледена шушулка" и "замръзвам" (класическата етимология). Това е доста съмнително, тъй като в балтийски понятието "страх" се изразява по съвсем друг начин и е от един корен с общославянския глагол *bojiti sę "боя се": литовски baimė, латвийски bailes. В Авестата имаме следните глаголи tars-, (caus.) θrāŋhaiiete, awi-θrāŋhaiiete, paiti-θrāŋhaiiete "плаша" (Яшт 10 < *θrāhayati = староиндийски trásati "плаши се, трепери", trāsayati (caus.) "изплашва, разтриса"), в памирските езици: шугнѝ, рошанѝ, бартангѝ ẋōǰ, сариколѝ ẋuǰ "страх" (< *strāka < ирански *us-θrahaka), язгуламѝ ẋwayek "страх" (< *ustrāyaka- < *us-θrahayaka-?), вахѝ wəṧыk "страх" (*vi-us-θrahaka-?), идга ẋürox-, мунджѝ ẋirε:x- "плаша се" (< *θrаx-), новоперсийски (таджикският вариант е на кирилица) سهم /саҳм "страх, ужас" (< *θrah-man), هراس /ҳарос "страх, изплашване" (заемка от партски *θrasa-), както и ترس /тарс "страх", което е и най-разпространената форма от инхоативната основа сред повечето съвременни езици. (формите са по Morgenstierne, Indo-iranian frontier languages, II; Пахалина, ваханский яз., EDIV) Понеже в славянски същата индоевропейска глаголна основа е застъпена като *tręsǫ "треса", не остава нищо друго освен да се допусне заемане на *straxъ от ирански и по точно от каузативната основа на глагола *us-θrāhaya- "плаша" > славянски *straxъ, оттук е производен глаголът *strašiti. Заемката е със значителна древност, съдейки по значителното опростяване на началните съчетания sr, str в източноиранските езици до /ш/, /с/ и най-накрая /ẋ/, и запазването на h в слаба позиция между гласни.

Поради подредбата на тектонските плочи в Алтантическия океан има много малко острови - Азорските острови са на около 1500 км от Европа, а Америка е на двойно разстояние от тях (а те са заселени през средните векове) за Исландия да не говорим. други вулканични острови по средата на нищото просто не е имало... погледнете на една карта на дънния релеф. откъде биха намерили камъни за да си дялат сечивата върху леда - от метеорити ли??? не забравяйте, че океанската вода е солена и не замръзва току-така - ледоходът е бил сериозна пречка... иначе има случаи на отнесени африканци до Карибите (искали са да стигнат до Канарските острови, но са отнесени от буря по течението). в лодка, но мъртви. четох за един такъв случай скоро - май бяха намерени на Тринидад и Тобаго и идентифицирани по билет на сенегалските авиолинии в джоба на единия. ПП. Мадагаскар е заселен откъм Индонезия (Борнео), а не от полинезийците... и то към началото на нашата ера.

И двете думи са турски и са от един турски корен yür- "вървя" - yürüyüş "поход" -> юруш, yürük "чергар" -> юрук. Тук е и бълг. глагол юрвам, юрна.

Специално за думата templum в унграски: тя е заета директно от латинския език, четен от свещениците по време на службата... и че такава дума славяните няма как да са чули понеже в разговорния латински това краесловно -м вече не се е произнасяло: то е отпаднало във всички романски езици много преди славяните да се запознаят с Римската империя. Но латиноезичните попове са чели текста по класическому - темплум и така са го запомнили унгарците. А и tâmplă означава иконостас в румънски.

Абе никак не е странно. И в Берлин, Hauptstadt der DDR, е имало казина и каки за гостите от Запада...

Това не е 1ва палатализация на к, г! Първа палатализация: к -> ч пред е, и, ь г -> ж пред е, и, ь. При витез имаме: viking- (2ра к -> ц, г -> дз) > **vicinʒ- /вициндз/, к -> ц по 2ра, както е в Църква, оЦет - но ц -> т заради дз-то в следващата сричка. Аман вече!!! Кухулин, влияние от народния латински не може да има, тъй като там тази гръцка дума изобщо не е пуснала корени.

В готския корпус намирам aikklesjo (но текстовете са ограничени по брой и съдържание), но това може да е транскрипция на гръцката дума. В говоримия език може да е съществувала другата форма, но тя не е оцеляла до днес. Примерно в Шестоднев се употребяват доста гръцки имена на животни, които са транскрибирани от гръцкия текст, но не се употребяват в български.

То би било още по-добре ако беше целогодишен купон на Слънчев бряг като на Ибиза, ама... като няма отопление зимно време в хотела... Това е проблемът на българския туризъм - всичко е сезонно: 3 месеца море тук, 2-3 месеца ски там, а през останалото време нищо... и така сме на последно място в ЕС по заетост на хотелите на годишна база. бях на сватба в Банско през май 2010 (извън сезона, но малко преди прословутите порои) - градът и хотелската зона бяха призрачно празни (и много, много, много кални), а и недовършените строежи са много грозни.

Не разбирам... Ормизд и Хосро са транскрпиции на средноперсийски форма, в другото имаме латинска форма, където h- е изпаднало още в латински... мисълта ми беше, че гръцката форма с К е транскрипция на угрофинските форми с К. имената ги намерих, след като прочетох статията на Айхенвальд за угорфинските митологии. и двете форми могат да произлизат от ирански прототип *xrS?, *xurS?, където S е Ш или С в зависимост от сричковата граница, ? е загубеното окончание на староиранския склонитбен тип. ПП. помолих понятието "прабългарски" да не се споменава в тази тема...

която е сръбска заемка ами ето си я латинската думичка цирк, circus, хляб и зрелища, псалтир и литургия....

Не знам дали името Курша е свързано с онези другите, може да си е татарско. Колкото до Χορσομάντις, това име е същото като Χορσομάνος, също на служба като телохранител, но вероятно е приравнено към гръцки думи, окончаващи на гр. μάντις "пророк, ясновидец"... колкото до обяснението на Абаев (от осетинско хорз/хварз "добър"), не съм много убеден... тъй като: - в гръцко-сарматските имена се среща изобилие от имена, започнавщи с Хо- (староиранско hu- "добър", индийски su-), а хварз там отсъства. - в аланския поздрав, записан у Цец (т.е. езикът е от 13-14 в.) tapagxas, kalimera sou "добър ти ден" (*da ban xas = стандартно обяснение dä bon xwarz), xas е по-скоро xvas = персийското хош خوش - значението в осетински едва ли е древно, а се е образувало по преносен път както пише и Абаев. Но не знам какво друго иранско обяснение на Хърс може да има... среща ли се нещо подобно в арменски? Колкото до мекостта в гуня, едва ли може да се очаква, че славяните са заели авестийската форма (което е невъзможно по географски причини), а в кой ирански език има краесловна мекост в тази форма (най-малкото звук подобен на /њ/ в осетински няма, а там значението е сравнително близко, за разлика от перс. گون).

Не само в този форум трябва да се обяснява това. Много българи съвсем не са наясно що е едното и що е другото... Държавният дълг на БГ в момента (като %БВП) е на едно от от последните места в Европа (май е около 25% от БВП). Скуби, имаш +++++++++++++ от мене!

названието със сигурност е пристигнало от изток, но според мен gunja е по-скоро заемка от латински, а не от ирански...

За боговете: Славянските теоними са предмет на много спорове от дълго време, дори така нареченият “славянски паганизъм” има повече общи черти с фентъзито. Защо? Липсват славянски текстове преди приемането на християнството. Впоследствие старите богове попадат под ножа и цензурата и се заклеймяват при всеки възможен случай. Много от тях на практика изчезват от народното творчество, всичко което знаем за богове като Сварог, Хърс, Дажбог се базира на неясни и объркващи текстове, където тези имена са попаднали като превод на гръцки теоними (примерно където се твърди, че Перун е бил владетел в Гърция, а Хърс в Кипър). Подобно е и съдбата на “келтските” божества, за които инфорацията е оскъдна или е достигнала до нас след църковната цедилка. Въпреки че в някои случаи теонимите се запазват в “замразен вид” в имена на селища или лични имена, това не позволява винаги да се определи функцията на съответното божество. Тук бих искал да се спра на два теонима: Стрибог и Хърс. По отношение на Стрибог не е известно почти нищо, споменат е в Началната руска летопис заедно с “главните божества” на Киевска Рус, за които са построени дървени идоли с украса от скъпоценни метали. както и в “Слово о полку Игореве”, където ветровете са наречени негови внуци: Възможно е да има отзвук от името му в някои изолирани топоними (Strzyboga и подобни). Заради метафората се приема и стандартното обяснение, че Стрибог е божество на вятъра. Дотук добре, но името му се оказва костелив орех – сричката стри- няма ясно обяснение: от strojiti “строя”, през strijь “стрико” до pаtr-bhagos “бог-отец” или с кушано-бактрийската титла sri-bago “уважаем господин” (по индийски образец sri е заето дори и в титулатурата на Хотан и при ранния тюркския хаганат, т.е. това не е собствено иранска формула). Какво можем да заключим най-предпазливо от това: Стрибог е един от главните богове и е свързан с атмосферно (небесно) явление. Според мен Стрибог е закономерно развитие на *tьstribaga- (след изпадане на началната сричка тъй като еровата гласна е в слаба позиция) < иранска форма *tištrībaga-, където се крие авестийски Tištrya- “едно от небесните божества (yazata)”, божеството на звездата Сириус (α Canis Maioris), согдийски tyš “име на месец от зороастрийския календар; име на 13я ден от месеца” (Архив от планината Муг), персийски Tištar- (книжовна заемка от Авестата), староиндийски Tiṣyá- “име на звезда, вероятно от съзвездието Орион” (изолирани стихове в “Риг веда”). Това е един от “старите” ирански богове, чийто химн е “Тищар яшт” в “Авестата”. Как се характеризира Tištrya, освободителят на водите след битката с демона Апош? (изключвам допълнителните описания на Tištrya като бял кон, понеже в славянските източници такива липсват, могат да се проверят на място в текста) Преводът е на Стеблин-Каменский. Видна е и приликата в епитетите от руската легенда: стрели, мътни реки, черни облаци, виелица от прах: При Хърс положението е горе-долу подобно. Заклеймен с другите бесове, без да остави никакъв ключ към функцията си в славянския пантеон. Местни имена като Хърсово, или лични имена не могат да определят какъв всъщност е бил Хърс. Приема се за бог на слънцето (макар че Сварог също претендира да бъде Хелиос в старобългарския превод на Йоан Малала). Интересно е, че божество с доста подобно име се почита на хиляди километри от славянския езиков ареал – от две малобройни народности в Западен Сибир: хантите и мансите: Кворыс-Торум (у мансите), Нум Курыс (у хантите), “в обско-угорской мифологии родоначальник божеств и создатель мира. После потопа роль верховного небесного божества перешла к его сыну Нуми-Торуму, сам Кворыс-Торум полностью отошёл от земных дел. Существует вариант мифа, в котором Кворыс-Торум и Нуми-Торум слиты в едином образе демиурга.” (Айхенвальд, Петрухин, Хелимский, К реконструкций мифологических представлении финноугорских народов, 1981, стр. 177 и сл.) По съответните речници намираме: манси kors, kworəs “небе”, kworəs-tārəm “прародител на боговете”, numi-kwores “небе, върховен бог” (Munkácsi, Kálmán, Wogulisches Wörterbuch, стр 240); ханти kŭrəs “небесен бог” (Blazek, Indo-Iranian elements in Finno-Ugric mythological lexicon). Това според мен отслабва значително връзката между Хърс и иранското съчетание *xvar-xšaita- “сияйно слънце”, тъй като -този епитет не е характерен за източноиранските езици -отпадане на последната сричка -aita- в две различни езикови среди е крайно невероятно (най-странно е, че в съответните изследвания се предполага заемка за угрофинските форми от *xvar-xšaita-, а по-очевидната връзка с Хърс отсъства) -Кворъс не е слънцето в митологията на хантите и мансите (слънцето е женско божество с друго име: Хотал-Еква у мансите, Катл-ими у хантите). Интересно е, че има подобни хунски имена от 5-6 век: Κουρσίχ (Приск), Κοῦρσος, Κούρς (виж в Byzantinoturcica т.2), също така имаме и Κoρσης с титла ζoυπαν ταρκανoς на територията на България (9 век). Тъй като единствената възможна връзка между угрофинския и славянския теоним е през иранските езици, остава да се търси при иранските езици. За съжаление в Авестата и зороастрийската литература такова божество не е споменато – възможно е поради своята специфична функция то да е било забранено от Заратустра или просто химните в негова чест да не са оцелели до днес. Хотанските и согдийските източници не могат да помогнат поради специфичния си преводен будистки (и манихейски) характер, а осетинският фолклор, повлиян от съседните кавказки традиции с техния нартски епос, също не може да даде ключ към рсазгадаването на този проблем.

В Иран кладите се палят чак след месец на Норуза... Въй, въй... барем да бяха налучкали правилния месец.

Аз съм привърженик на правилото на Винтер. Колкото до действието му само в "затворена сричка", има също много контрапримери при които действа и в отворена сричка (как се обяснява ятовата гласна в спрежението на глагола сядам в сег. време?). Колкото до статията на Матасович, която съм чел, ми се струва най-малкото странно да се анализира правило в случаи, които определено нямат сигурна индоевропейска етимология (място) или са съвсем неясни (яма, ремък).

При правилото на Винтер няма изключения (е, в някои случаи традиционните етимологии трябва да се променят леко, както *stogъ). Специално за *sedьlo "седло" е изключено да бъде с индоевропейска давност поради културно-исторически съображения - седлото се появява доста след разпада на индоевропейския праезик, лат. sella означава изначално "столче", и значението "седло" е пренесено метафорично по външно сходство. Така че това едва ли е уместен контрапример. Да не говорим, че и думата "стреме" е преносна употреба на понятие със значение "стълба" (подобно на германски, румънски). Специално за обърнатата структура в славянски: *divъ "зъл дух" (вместо "бог") е също заето от ирански. За имената на божествата ще пиша по-късно. Т.е. имаме зает цял семантичен комплекс.

По точка 2 от горното мога да дам един конкретен пример: С откриването на корпуса от средноирански текстове в Източен Туркестан (средноперсийски, хотански, согдийски будистки и манихейски текстове) и с описването на безписмените ирански диалекти и езици в Памир в Съветски Таджикистан и Афганистан се придоби по-пълна представа за иранската лексика. Така например се установи, че в иранските езици е съществувал глагол fšar- "срамувам се" (Bailey. Dictionary of Khotan Saka, Durkin-Meisterernst,Dictionary of Manichaean Texts.), чието производно е fšar-ma- м.р. "срам". Следователно горната етимология (Родственно авест... др.-исл. harmr "забота,...) се обезсмисля и праславянското *sormъ трябва да се причисли към списъка от ирански заемки и по-точно от староосетински, където съгласните /с/ и /ш/ не се различават и където гласният звук /ä/ се е изговарял все още като /а/, за да бъде възприет от славяните по този начин (*sormъ м.р.) с опростяване на нехарактерното съчетание fs > s. Така намираме точно потвърждение, че съвременното осетинско (ä)fsärm "срам" (категория род вече няма) < староосетинско fsarma- (неясен род, може би мъжки) < иранско fšarma- м.р.

Темата за славяно-иранските езикови контакти има дълга история. Още в началото на 20 век се публикуват различни студии, които изследват езиковите контакти между славяноезичното и ираноезичното население в Източна Европа в дълбока древност. През 60-те години на 20 век се правят няколко обзорни прегледи на тази тема (цитирани в другата тема - моля да бъдат прехвърлени тук съответните мнения с цитираната литература). Проблематиката на иранските заемки в различните угро-фински езици е добре изследвана от много езиковеди (унгарски, финландски, руски, ...) - дотам че е възможно да се категоризират тези заемки като старо-, средно-ирански, средноперсийски, согдийски, староосетински и.т.н. Една от важните задачи пред славянското езикознание е да се определят и периодизират иранските заемки в славянския праезик. Предлагам засега да се съсредоточим върху няколко основни направления: 1. характер на заемките: названия на предмети от бита, оръжия и под.; обществено-полтически понятия, религиозни понятия, лични имена, местни имена, имена на божества и.т.н.; 2. методология - фонетични и семантични признаци за определяне на ирански произход; 3. периодизация във времето; Бих помолил в тази тема да не се споменават "прабългари", "алано-българи" и под. заедно с техните производни. За начало малко от руската Уикипедия с мой личен коментар: