Дорис има право..
.....
ЗАЩО БОГ „ИГРАЕ НА ЗАРОВЕ" ИЛИ СРЕДНОВЕКОВНАТА „ТЕОРИЯ НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА"
Когато на 4 декември 1926 г. Алберт Айнщайн пише на Макс Борн, че теорията на квантовата механика ни дава много неща, но не ни доближава до тайната на Стареца, обосновавайки се с едно квазирелигиозно съждение „Във всеки случай, убеден съм, че Старият не си играе на зарове." , той има много повече предвид „бога на Спиноза" , отколкото личностния Бог на християнството. По-късно Айнщайн на няколко пъти изразява открито схващанията си за Бога и характеризира антропоморфното му, по негово мнение, [3] авраамитско представяне на Бога, като по-скоро социо-морален конструкт. [4] Той държи на схващането, че Вселената има съвършено определен, т.е. закономерен, ред, в който е трудно, но не и невъзможно, да проникнем, защото тъкмо според взетия от него за пример философ – Барух Спиноза – в природата не е възможно да има елемент на случайност (contingens), [5] поради което няма как да приемем, че Бог се прави на „телепат, както се твърди във въпросната квантова теория". [6] За нас е важно да наблегнем на последното, за да е ясно, че настоящият текст не е насочен срещу изказването на Алберт Айнщайн, а се стреми по-скоро да обясни защо в рамките на средновековната християнска спекулативно теологическа мисловност допускането на неопределеност в света, при това тъкмо по свободната волята на Бога и в съгласие със свободната воля на човека, не само не е неправомерно, но е дори задължително.
В този текст, разбира се, няма да става дума за „теория на неопределеността" в собствения й смисъл в съвременния контекст на науката физика. През Средновековието понятието за случайност – contingentia – същото, против което се изказва Спиноза, и което най-често се свързва със съвременната теория на неопределеността, както и понятието за предположение – coniecto, от което произлиза наименованието на съвременната теория на вероятностите [7], се употребяват изключително в мета-физичен план, т.е. са онтологически натоварени понятия, а не са термини от частни науки. Тъкмо занимаващите се със спекулативна теология, достъпна единствено за достигналите най-висшата степен на образование в университетите, са през средните векове онези, които боравят с понятия с такава висока степен на абстракция, тъй като частните науки са представени главно в изучаващите се още в бакалавърската степен седем свободни изкуства [8] и на практика косвено са включени в метафизиката като поддисциплини.
.....
Статията може да бъде намерена тук!
Enjoy it!