Drake

ОТ Г-да, защо след втория пост никой не пише по темата? За "добрия или лош" О Бозе почивш цар Борил си има отделна тема във Форума: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13412. Е ако някой е открил източник за негово участие в битката при Одрин, моля да го сподели!

Южняк би ли направил кратък коментар на статията по долу посветена на Australopithecus sediba ! http://popular-archaeology.com/issue/march-2013/article/scientists-find-groundbreaking-new-surprises-in-examination-of-early-human-ancestor

51. John Haldon, "Warfare, State And Society In The Byzantine World 565-1204", Routledge, 1999 http://eknigi.org/istorija/124863-warfare-state-and-society-in-the-byzantine-world.html 52. Alexander Van Millingen, "Byzantine Churches In Constantinople Their History And Architecture", Macmillan And Co. London, 1912 http://archive.org/details/byzantinechurche014623mbp 53. Alexander Schmemann, "The Historical Road of Eastern Orthodoxy", 1977 - The Beginning of the Church (28 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-1-beginning.asp - The Triumph Of Christianity (27 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-2-triumph.asp - The Age Of The Ecumenical Councils (50 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-3-councils.asp - Byzantium (22 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-4-byzantium.asp - The Dark Ages (16 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-5-dark-ages.asp - Russian Orthodoxy (41 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-6-russian-orthodoxy.asp - Short Bibliography http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-7-bibliography.asp 54. Edited by Angeliki E. Laiou, "The Economic History of Byzantium", Dumbarton Oaks Research Library, за download ползвайте връзката от DEPOSITFILES http://ebookee.org/The-Economic-History-of-Byzantium_1337553.html 55. Irfan Shahid. Byzantium and the Arabs in the Fifth Century, Dumbarton Oaks Research Library, Washington, D.C. 1989. Beginning with pg. 528. http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst372/readings/shahid.html 56. Nadia Maria El Cheikh, "Byzantium viewed by the Arabs", Harvard CMES, 2004 http://www.mlahanas.de/Books/ByzantiumViewedByTheArabs.html 57. Kaegi Walter E. , "Heraclius, Emperor of Byzantium", Cambridge University Press, 2003, PDF файл (за download, кликнете върху надписа "Скачать") http://www.twirpx.com/file/708000/ 58. Alfred J. Butler, "The Arab Conquest of Egypt and The Last Thirty Years of Roman Dominion", "The Treaty of Misr in Tabari (1913)", "Babylon of Egypt (1914)", Oxford University Press, 1978 http://www.copticchurch.net/topics/thecopticchurch/arab_conquest_of_egypt.pdf 59. Du Cange C [1610-1688], " Historia Byzantina Constantinopolis Christiana seu Descriptio Urbis", Documenta Catholica Omnia http://www.documentacatholicaomnia.eu/20vs/205_Du_Cange/1610-1688,_Du_Cange_C,_Historia_Byzantina_Constantinopolis_Christiana_seu_Descriptio_Urbis,_LT_GR.pdf 60. Oman, Charles William Chadwick, Sir, 1860-1946, "The art of war in the Middle Ages, A.D. 378-1515", Oxford : Blackwell http://archive.org/details/artofwarinmiddle00omanuoft

Откриха съкровище от златни монети на нос Св. Атанас в град Бяла oт сайта http://www.focus-radio.net/?action=news&id=656199%AE=1 09.04.2013 10:08 / Варна / Новини Бяла. Още в първите дни от началото на Археологически сезон 2013 г. на нос Св. Атанас, гр. Бяла, научната експедиция с ръководител доц. д-р Валери Йотов попадна на съкровище от великолепно запазени златни монети от VI век . Това съобщиха от пресцентъра на община Бяла. Археологическите проучвания продължават вече пета поредна година и се финансират изцяло с подкрепата на община Бяла. През тази година ще приключи и Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас” и превръщането им във водеща туристическа атракция на територията на Община Бяла“, по Оперативна програма за „Регионално развитие“ 2007-2013 г. на Европейския фонд за регионално развитие. Повече информация за значимостта на разкопките на късноантичната крепост на нос Св. Атанас и за златните монети, ще бъде представена на пресконференция, която ще се проведе на 10 април от 10.00 часа в зала „Одесос“ в Археологическия музей във Варна. Ще присъстват кметът на община Бяла Анастас Трендафилов, доц. д-р Валери Йотов, Александър Минчев – зам. ръководител на археологическата експедиция и Жасмина Велинова – координатор на Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас”. И една статия за същия археологически обект от сайта на община Бяла: Археолози откриват в Бяла редки за България паметници на християнската култура В раннохристиянския комплекс в крепостта на нос св. Атанас, гр. Бяла археолози откриха три помещения за покръстване – кръщелни или баптистерии. За тези интересни открития разказват ръководителите на научната експедиция доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев. „Баптистерий 1 е бил изграден в северната половина на предверието на базиликата. Според формата на басейна се отнася към тип „кръг в правоъгълник”. Често срещан тип е за Изтока, поради което другото наименование е „сирийски” тип. Това е единственият засега баптистерий с такава форма в България. В тази си част, където се е намирал баптистерий 1, предверието е било украсено със стенописи и надписи. Между по-големите има един със запазен частично образ на светец (възможно – Исус Христос). Има също два фрагмента с частично повредени надписи с имена на латински: MARI[A] и HІEUS (или HРEUS). Засега, това са и най-ранните надписи с имената на Св. Богородица и на Иисус Христос от българските земи. През 2010 г., в най-източното помещение – част от намиращата се северно от базиликата триделна сграда бе проучен кръстовиден баптистерий, а през 2012 г. под него се откри структурата на друг, по-ранен. Стратиграфската позиция ни накара да ги определим като баптистерий 2А (по-ранният) и баптистерий 2Б (по-късния). Баптистерий 2Б (по-късният/горният): има форма на кръст, в чиито център е оформен цилиндричен басейн с по две стъпала от четирите страни. В най-късния етап от използването басейнът е бил с малък размер. Баптистерий 2А (проучен в 2012 г.; по-ранният/отдолу) е с басейн, който е еднакъв по форма с басейна на баптистерий 1, но ориентиран в посока север-юг. Неговият улей за оттичане на водата е насочен в северна посока и също е оформен от продълговата амфора. Баптистерий 2А се отнася също към тип „кръг в правоъгълник”. Без съмнение, по-ранният от тия два баптистерия (2А) е изграден след разрушаването на баптистерий 1 (в предверието на базиликата), което е станало в средата на V в. Помещението на този ранен баптистерий (2А) е имало входове в източния и в западния зид. Навярно в първата половина на VІ в. е бил изграден горният баптистерий 2Б, който след няколко поправки е бил използван до първите десетилетия на VІІ в. Може да се приеме със сигурност, че баптистерий 1 е бил използван в първите години на покръстване на местното население – предимно възрастни. По тази причина басейнът му е с по-големи размери и дълбочина. Приблизително със същите размери (но ориентиран север-юг) е и следващият като хронология баптистерий 2А. Най-късният баптистерий 2Б е с по-малък размер на басейна – навярно вече за кръщаване основно на новородените.“ Александър Минчев – зам. научен ръководителят на археологическата експедиция на нос Св. Атанас бе поканен на 22 март да представи тези и други интересни открития пред Папския институт по християнска археология в Рим. Папският институт е най-реномираният център за християнска археология не само в Италия, но изобщо в Западния свят. През месец април 2012 г. петдесет души от Папския институт посетиха обекта на нос Св. Атанас и археологическата експозиция изложена в Общинския културен институт /музей/ - гр. Бяла. Александър Минчев е първият българин, поканен да участва с лекция в Института. автор:Връзки с обществеността и медии

Благодаря на Аспандиат за темата! А въпреки, че топката е малко височка за мен, ще се опитам да дам своята скромна лепта. 41. Онлайн журналът със свободен достъп - Byzantina Symmeikta (Βυζαντινά Σύμμεικτα). Повечето статии са на гръцки език, но има и интересни статии и студии на английски и френски език. http://byzsym.org/index.php/bz 42. Alexander P. Kazhdan and Michael McCormick 1994 "Social World of the Byzantine Court"; Michael McCormick "Analyzing Imperial Ceremonies"; McCormick 1998 "The Imperial Edge: Italo-Byzantine Identity Movement and Integration A.D. 650-950" и други в PDF формат http://isites.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=k40117&pageid=icb.page188194 43. Зборник радова Византолоског института (Zbornik radova Vizantoloskog instituta). Статии от различни автори на сръбски, английски и френски език. Налични са изданията от 2001 - 2011 г. http://www.doiserbia.nb.rs/journal.aspx?issn=0584-9888 44. За потребители ползващи предимно руски език - " История Византийской империи" от Шарл Дил http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Diehl_Ist/index.php 45. За сваляне "Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365" Vásáry I. http://eknigi.org/istorija/161027-cumans-and-tatars-oriental-military-in-the-pre.html 46. Отново, само за download - Warren Treadgold, 1997. "A History of the Byzantine State and Society" http://depositfiles.com/files/rwi007c3g

Саксо Граматикус в XII книга на своята Gesta Danorum споменава за един датски благородник, наречен Улф Галисиеца (Ulvoni Gallitiano). В Кнютлинга сага, същият под името Galizu Ulf се величае като разорител и покорител на Галиция. През 1028 г. при обсадата на Визеу, кралят на Леон, Алфонсо V е убит от маврите със стрела. Тронът е наследен от единадесетгодишния му син Бермудо III. Едва ли е съвпадение, че през същата година в Риа де Ароса дебаркира викингска флотилия предвождана от датския ярл Улф. Испанските източници отразяват много лаконично това нападение. През 1032 г. Улф и неговите воини се сражават вече като съюзници или наемници на разбунтувалите се контове на Галиция срещу Бермудо III. За пореден път епископите на Ирия и Компостела проявяват дарбите си на пълководци. Начело на лоялистите от Галиция и кралските батальони застава епископ Кресонио, в кърваво сражение край град Луго разгромява сепаратистите, преследва и изхвърля викингите от кралството. През 1032 г. контът на Кастилия е убит от заговорници в Леон, по време на бракосъчетанието си за сестрата на краля. На свой ред, кралят на Памплона (Навара), Санчо Гарсез III поставя своя втори син (Фернандо) за конт на Кастилия и атакува Леон, като много скоро превзема столицата ѝ, град Леон и епископския център Асторга. Под властта на Бермудо III остават само Галиция и Астурия. В сраженията с Навара, за младия крал на Леон се сражава и много голям отряд наемници „нормани” (скандинавци и или нормандци), като предводителят им Олаф, най-вероятно е от скандинавски произход. През 1035 г. Санчо III Наварски умира, а Бермудо си възвръща окупираните земи и столицата Леон. Две години по-късно, конт Фернандо се провъзгласява за крал на Кастилия, с което дава повод на Бермудо III да му обяви война. Кампанията се развива успешно за краля на Леон до битката при Тамароне. На 4 септември 1037 г. крал Бермудо повежда мъжете на Леон и норманските си наемници срещу обединените армии на Кастилия и Навара. В разгара на боя, двадесетгодишният крал безрасъдно атакува, опитвайки се лично да убие Фернандо I, свален е от коня и пронизан с копия от седем пехотинци. Смъртта му слага край на династията Перес, основана от визиготския воин Пелайо (Pelagius) през 718 г., а Фернандо I става владетел на обединеното кралство Кастилия и Леон.

Според източниците, Теодор Ласкарис участва само с конница в тази кампания с цел по-бързо придвижване, като обикновено се споменават цифри от порядъка на 2000 - 2500 и само веднъж 3000 души. Най-вероятно той не е целял решително полево сражение, а чрез изненадващо нападение да свали обсадата на град Антиохия. Небива да се забравя, че малко преди това Теодор Ласкарис води войни по всички свои граници - с Латинската империя 1206 - 1207 г., с Трапезундската империя 1207 - 1208 г. и едва ли би могъл да ги оголи. В ожесточените и с променлив успех сражения с латините, обикновено се споменават цифри от порядъка на 40, 50 до 150 латински рицари, които, както и да умножаваме със сержанти и оръженосци, това по-скоро говори за малки по численост армии и от двете страни.

Трябва да се има впредвид, че "Селджук наме" е писан през XV в, т.е. сравнително доста късен и неособено достоверен източник. Авторът, Язиджиоглу Али, въпреки че ползва произведения на Ибн Биби (който е автор от XIII в.), е придворен османски историк и много явно възхвалява предците. Ето и въпросния откъс, като част изброените участници в никейската армия са явен анахронизъм. „ Когато султанът (Кей Хосров) се приблишил към Алашегир (Филаделфия), един от големите градове на Рум, съгледвачи известили текфура Лашкари (Теодор Ласкарис) за приближаването на неприятеля. Лашкари се изплашил, изпратил грамоти, в които молел за помощ различни „неверници”, племена и владетели. По този начин от гърци, франки, българи, унгарци и немци се съставила многочислена войска, която тръгнала на бой срещу правоверните...” От Жаворонков научих точната дата на сражението, но интересът ми към него бе провокиран преди това от илюстрацията и надписа към нея от първия ми пост в темата. След търсене с гугъл случайно попаднах на тема с най-различни картини, илюстрации и миниатюри на военна тематика от иначе веселяшкия форум на белите националисти. Арменски коняк не съм опитвал и сигурно е хубав, но засега ще пропусна. Събрах доста материали за Испания и ако се преборя с превода на Родриго Хименес де Рада, ще пусна нещо за Реконкистата.

Краси, в допълнителните бележки към изложението, авторът, който е грък по народност, бе поставил на два пъти „гърци”. Тези допълнения, които са обградени със скоби. В изложените от него цитати не се споменават гърци, а ромеи или християни. Между другото в „Селджук наме” като част от армията на Теодор Ласкарис събрана за това сражение се споменават и българи ... За наемниците: такива има почти през цялата история на ИРИ, но се налагат като основна част на ромейските армии от времето на Алексий I, а и при следващите владетели от династията на Комнините. Проблем е, че самите ромеи по-същото време започват да изостават с бойните си умения и загубват в голяма степен морално-волевите си качества, но това е друга тема.

OT Без да искам да те засегна или да си правя първоаприлска шега, това с клавиатурата не е много сериозно. Преди 10-тина години, когато в България все още нямаше 3G мрежа, съм "кирилизирал" (българска фонетична) като потребител клавиатурите на поне 30 PC в квартални интернет клубове в Инчон, Пьонтек, Улсан и др. За сведение това са градове в Южна Корея, с клавиатури само с корейски йероглифи (от този език знам само 4 думи) и управители на клубове без познания по английски език. Явно ползваш и руско издание от 1982 г. на посочената от теб книга , защото Джон Джулиъс Норуич издава своята "A History of Venice" през 1981 г.

Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.) Алексис Савидес Преводна статия Съвременни изследвания убедително доказват, че битката при Антиохия в долината на река Меандър във Фригия, считана за третия най-оспорван сблъсък между византийци и селджукски турци след Манцикерт през 1071 г. и Мириокефалион през 1176 г., се провежда през пролетта или началото на лятото на 1211 г., а не през 1210 г., както се е смятало преди. Отделно от сведенията на основните за Анатолия през XIII век мюсюлмански хронисти, Ибн ал-Атир и Ибн Биби, които посочват като мястото на битката Алашехир (Филаделфия), това забележително сражение е детайлно описано от двама от най-значителните историографи на XIII и XIV век, по-точно Георги Акрополит (1217-1282 г.), официалния придворен хроникьор на Никейската империя на Ласкаридите, и енциклопедиста Никифор Григора (1290-1359 г.). Освен от съответните текстове на двамата горепосочени византийски учени, събитието е отбелязано от епископа-хроникьор на Кизик, Теодор Скутариот (починал ок.1284 г.), следващ близко Акрополит, от монаха-летописец Ефим (починал след 1313 г.), от "Vita loannis Batatzae” съставена през XIV век от гръцкия епископ на Пелагония (в Македония), както и анонимната „Кратка византийска хроника” за 6719 г. от сътворението на света. Към тези източници може да се добавят и косвените сведения на ерудираните братя Хониат, Михаил и Никита. Те следвайки византийската победа над султана на Икониум (Коня), Гиас ал-Дин Кей Хосров I (тур. Гияседдин Кейхюсрев I), паднал на бойното поле, ликуват за триумфа на Християнството с твърде бомбастични панегирици, възхвалявайки победоносния владетел на Никея, Теодор I Ласкарис. Сведенията на Акрополит и Григора са единодушни, че първопричина за започването на военни действия между Ласкаридите на Никея и селджукските турци от Рум е пристигането на бившия византийски император Алексий III Ангел (1195-1203 г., починал след 1211 г.), в земите на султаната и опитът му да си възвърне престола (в изгнание в Никея след 1204/1205 г.) със селджукска помощ. Текстът на Георги Акрополит продължава както следва: "Император Алексий (III) отишъл при него (султан Кей Хосров I в Коня), тъй като той не желаел да търси убежище при своя зет, император Теодор (Ласкарис в Никея). Вземайки със себе си небходимите провизии (за пътуването) той дебаркирал в Аталия (Анталия), където бил сърдечно посрещнат от султана. След това император Теодор, който управлявал в Никея, приел легация изпратена от султана, който го информирал за пристигането на неговия тъст, император Алексий (III в Коня) и го обвинил в узурпиране на легитимните права (на Алексий) над трона (на Византия). Теодор бил разтревожен от тези думи и страх го обзел, защото (той знаел, че) султанът щял да използва претенциите на Алексий, като претекст за своите истински планове, да завладее и подчини цялата ромейска държава (Никейската империя). Може да се каже, че за Теодор нещата се крепели на острието на бръснач. Той бързо призовал своите довереници около себе си и ги запитал дали ще бъдат на негова страна или ще подкрепят неговия тъст, император Алексий (III). При това, те единодушно го уверили, че са готови да се бият и да умрат за него. Така, много окуражен от техните благородни думи, Теодор напуснал Никея, като взел посланика на султана с него. След бърз марш той пристигнал във Филаделфия (Алашехир), докато султанът достигнал град Антиохия, който e разположен на река Mеандър (Бююк Мендерес). Той (Кей Хосров I) довел и император Алексий, неговата стръв върху тигана (на завоеванието) и се подготвил да щурмува града (Антиохия), възнамерявайки да го превземе, за тази цел издигнали катапулти, с които (неговите воини) започнали да обстрелват (стените). Градът бил на ръба да се предаде, когато император Теодор пристигнал спешно (там), опасявайки се, че ако султанът успее да го превземе, нищо не би могло да го спре по пътя му към завоеванието на цялата ромейска територия (Никейската империя). Той (Теодор Ласкарис) решил да се сражава (срещу султана); с помоща и благословията на нашия Господ Иисус Христос, чието Свято Име (винаги) е било наш щит и флаг (βάνδον - боен флаг) (във войните). Така, Теодор заповядъл на воините си да изоставят техните шатри и тежко имущество, което можело да забави (марша на армията), казал им да носят със себе си само (най-) необходимото, т.е. малко храна, дрехи и всичко полезно за сражение (оръжия, доспехи и снаряжение). Неговата (на Теодор) армия се състояла от 2000 мъже, от които 800 италианци (наемници), които били храбри и много способни воини, както времето (много скоро) щяло да покаже, а останалата част (1200) били ромеи. Веднага след като Теодор пристигнал в Антиохия, той изпратил персийския (селджукския) посланик обратно при господаря му, на него (посланикът) казал, че императорът е пристигнал и се готвел да го атакува. Султанът отказал да повярва, но (тогава) пратеникът се заклел (над корана), че това е истина, така султанът призовал своите войски и ги построил в боен ред. Те били атакувани от италианците в началото, но огромната маса на мюсюлманската армия ги унищожила, до последния човек, те (италианците) проявили изключително мъжество и превелика доблест, съсичайки с мечовете си многократно повече врагове от собствения си брой. Изтреблението на италианците улеснило мюсюлманското настъпление срещу ромеите, чието мнозинство започнало да се оттегля и отстъпва с главоломна бързина, макар че малък брой (от тях) продължили да се сражават, очаквайки крайния изход. И така, изглеждало, че султанът е спечелил съревнованието, той (неспокойно), се опитвал да открие императора (Теодор), когато някой (от войниците) му го посочил. Императорът (продължавайки да се сражава) се намирал в отчайващо положение, и той (Кей Хосров I) бързо връхлетял върху него, окуражен от собственото си физическо превъзходство.Те веднага се разпознали един друг. Султанът ударил със своя боздуган (по шлема му) и императорът зашеметен от получения в главата удар (паднал от коня си), казват, че конят му паднал с него, въпреки че аз не съм сигурен, дали султанът е ударил (коня) повторно. Но тогава, поваленият император внезапно бил свестен от някаква божествена сила, изправяйки се на крака, той оголил меча си и тъй като султанът се обърнал (за миг) към своите войници, извиквайки горделиво "вържете го", императорът посякъл с удар задните крака на султанската кобила, (която) в действителност (била) с колосален ръст. Султанът рухнал като от кула и ненадейно главата му била отсечена, въпреки че нито императорът, нито адютантите му знаели кой го е обезглавил. По този начин императорът, губещ дотогава, накрая удържал пълна победа, въпреки че не можал да мине в настъпление (и да преследва противника), тъй като останал с малцина (войници). Ето защо ромеите предложили примирие, мюсюлманите приели и сключили дълготраен мир с тях.” Това бе сведението на Акрополит за кървавото стълкновение при Антиохия на Меандър и сега иде ред на Никифор Григора, чийто дълъг и значителен текст, въпреки че е писан няколко десетилетия по-късно от този на Акроплит предоставя някои интересни допълнителни подробности: "И тогава (Алексий III) пресякъл Егей(ско море) и пристигнал в Азия (Мала Азия) в Аталия (Анталия), където той се срещнал с lathatines (Кей Хосров I), владетел на турките (селджукските турци), който се намирал там по това време. Той (Алексий) помолил за убежище и помощ за възстановяването му на престола (на Византийската империя), припомнил му (на султана) за тяхното предишно приятелство, изложил, ридаейки с трагичен тон и много сълзи, последните си нещастия, и при това той обещал (на Кей Хосров I) купища богатства (ако бъде възстановен). Варваринът приел и пристъпил към обещаното (пари), въпреки че той също замислил други планове, как би могъл да използва плячката взета (от ромеите) през войната срещу други (съседни) страни. Така, той събрал своите войски и отправил пратеници при император Теодор, заплашвайки го (с война), ако не възстанови своя тъст, Алексий на трона (на Византия, понастоящем в Никея). Императорът (Теодор) бил първоначално обезпокоен, но скоро възвърнал увереността си, вярата си във волята на Всемогъщия Бог и (решавайки да приеме селджукското предизвикателство) освободил пратениците (на султана) без да им даде никакъв отговор. Тогава той започнал да събира собствените си войници, които били много по-малко на брой, в сравнение с (огромната) персийска (селджукска) армия, и имал твърде минимални шансове за успех (срещу тях). Намесата на Божественото провидение, обаче можела да ги направи да изглеждат превъзходни (и по този начин да спечели). Варваринът (Кей Хосров I) пристигнал в Антиохия на река Меандър начело на голяма армия, състояща се от пехота и конница, той обградил (града), така започнала неговата обсада: ако успеел с превземането му, той мислел, че останалата част от териториите на Ромейската (Византийската) империя (Никея) лесно би паднала в неговите ръце. Той бе взел със себе си (бившия) император Алексий (III), който да му служи като инструмент за неговите замисли. Император (Теодор) мислел, че би било неразумно да се очаква варварина да атакува пръв, докато той самият се колебае в своите земи от страх (за директен сблъсък). (Той бил наясно, че) ако те (селджуките) успеят да завладеят Антиохия, по този начин ще добият плячка и използвайки го като база за (следващи) кампании, ще се окуражат (от своя успех). Затова той напуснал (Никея) и се придвижил с максимално възможна скорост, начело на не повече от 2000 кавалеристи, от които, както казват 800 били латини, избрани мъже и прославени със своите умения в изкуството на войната. След три дни придвижване пресекли проходите на планината Олимп (Улу-Даг), която се простира на голяма дължина, служейки като граница между Витиния на север и Фригия на юг. Той пристигнал (във Фригия) след 11-дневен марш и достигнал място наречено Кайструм. Той имал за цел да изненада с внезапно нападение варварите, които да загубят без да знаят дали нападението е истинско или не. И тогава неговата (на султана) съпротива, би изглеждала като на беззъб лъв атакуващ смело глутница (а единството на войската му) не след дълго да бъде разрушено на много части: някои от тях да бъдат разпръснати в чужди земи, докато други бъдат изтребвани от латините. По такъв начин малцината оцелели трудно биха формирали кохорта. Но въпреки, че той (султанът) имал съмнения дали трябва да атакува директно (християнската армия); (изглежда, че доскорошната му) дързост и буйност се понижила, поради (злокобен) сън, какъвто той имал. И наистина, има фактор, който трябва бъде взет под внимание: (в случаи като този), когато малка армия е в безнадежно положение, тя често може да преодолее сили, които я превъзхождат многократно по численост, но са лекомислени към техните задължения и в състояние на небрежност. Така, той (Кей Хосров I) събрал армията си с обща численост от близо 20 000 мъже: тя се състояла от стрелци, прашкари, копиеносци и от мечоносци за срещен бой. Но той очаквал силите на императора да атакуват първи, тъй като бил особено обезпокоен от факта, че неговите конници няма да могат да се придвижват свободно, поради тясната равнина (на битката), затова той изчаквал вместо да предприеме атака (срещу християните). Осемстотинте латини на императора били тези, които започнали (битката), образувайки плътна формация и стоварвайки се върху централната фаланга на противника: показвайки велика храброст и доблест, те избили мнозина от тях (разбивайки селджуските формации) и накрая стигнали до тила на вражеския строй. След това, връщайки се обратно им нанесли значителни щети, понеже техните (вражеските) прашкари и стрелци не били от голяма полза в ръкопашен бой. (Освен това, останалите) воини на императора (Теодор), без да губят ценно време, настъпили към противника, също със страховита решителност. Но веднага след като врагът се съвзел (от изненада на внезапното нападение на християните), те нанесли ответен удар на латините, атакувайки ги със злобни викове: те (латините) били бързо обкръжени и унищожени; те (селджуките) имали (решително) числено превъзходство и така получили по-малко загуби (в този последен бой с латините). По този начин, след това те (селджуките) се насочили срещу нашите воини (ромеите): част от тяхната армия била избита, а останалите започнали да остъпват. Предводителят на турките, султан Iathaniates (Кей Хосров I) зарязал всичко и се опитвал да намери император Теодор, когато го открил, веднага препуснал към него, имайки увереност в своята физическа сила и превъзходство, и приближавайки се до него (Теодор), той му нанесъл удар по главата (шлема) със своя боздуган; императорът почти изгубил съзнание и паднал от своя кон. Господ Бог обаче, не пожелал императора на ромеите, да загине по такъв начин и неговата империя да постигне своя край. Божията Благдат му помогнала (на падналия Ласкарис) да изпълзи от калната яма, където той бил паднал и го накарала да застане отново здраво на краката си. По този чудотворен начин той бил готов (да продължи боя), въпреки че изглеждал вече победен. Така той се придвижил бързо към варварина (султана), оголвайки меча си, лесно нанесъл удар по предните крака на коня му и султанът бил повален. Теодор го обезглавил (преди да може да се изправи), след това той побил главата на острието на пика и започнал да я размахва, показвайки я на варварската войска. Това била (главната) причина за началото на ромейската победа, която била постигната с посредничеството на Божието провидение, което стои над всяка човешка сила. Варварите се изпълнили с ужас и гняв, и започнали масово отстъпление със стремителна скорост. Императорът по чудо избегнал надвисналата опасност и което е повече, той в крайна сметка съкрушил (врага). После той триумфално влязъл в Антиохия, където отправил своята благодарност към Всевишния от дъното на сърцето си. След това (поражение) варварите незабавно изпратили пратеници при императора молейки за милост, която била предоставена; самият император определил условията, според собствения си интерес, така че те не били благоприятни за тях (селджукските турци)." Атина, януари 1991 г. Център за византийски изследвания Hellenic National Research Foundation

На 17 юни 1211 г. в долината край река Меандър се състояла една от най-драматичните битки в историята на ромейската Никейска империя. Срещу повече от 20 000 хиляди селджукски турци (според някои източници 60 000 души) водени от султана на Рум, Кей Хосров I се изправили 2000 – 2500 конници на император Теодор I Ласкарис, владетелят на Никея. Сражението започнало по много необичаен начин – с класическа рицарска атака извършена от 800-те „латини” наемници в армията на Никея... Ако с тази увертюра съм ви заинтригувал, то предлагам на вниманието ви преводната статия на Алексис Савидес „Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.)”. При превода на текста не съм приложил библиографските бележки поставени в скоби на различни места в изложението с цел, да улесня четенето, както и бележките под линия. Допълненията в скоби са на автора, както повечето термини. Е замених два пъти „гърци” с „ромеи” по разбираеми причини.

Преводът е от сайта "бг фактор", и го постнах само като резюме към оригиналната статия, за хора, които не ползват английски език . Ако някой има време и желание може да я преведе и постне

Резюме на статията от сайта http://www.factor-news.net/index_.php?id=31456 Създадоха дървени слънчеви батерии Изследователи от Технологичния институт на Джорджия представи фотоелементи, създадени чрез използване на природни съставки, извлечени от дърветата. Новите соларни клетки са направени върху подложка от целулозни нанокристали (CNC). Особеността на тези слънчеви клетки е, че те могат лесно да бъдат унищожени, достатъчно е да бъдат пуснати във вода. КПД на органичния фотоелемент е 2,7%, безпрецедентна цифра за елементи, създадени от възобновяеми природни материали. CNC подложката е прозрачна. Тя пропуска светлина, която се абсорбира от много тънък слой от органичен полупроводник. Новите соларни клетки след употреба могат да се поставят във вода при стайна температура. В рамките на минути CNC подложката се разтваря, след което основните компоненти на слънчевите клетки лесно се отстраняват. Сега соларните клетки се правят върху стъклена или пластмасова подложка. Унищожаванет на тези елементи е доста сложно. В бъдеще учените планират да увеличат ефективността на слънчевата клетка, базирана на CNC, до 10%. И оригиналната статия от http://www.gatech.edu/newsroom/release.html?nid=201941 Trees Used to Create Recyclable, Efficient Solar Cell Posted March 25, 2013 Atlanta, GA Solar cells are just like leaves, capturing the sunlight and turning it into energy. It’s fitting that they can now be made partially from trees. Georgia Institute of Technology and Purdue University researchers have developed efficient solar cells using natural substrates derived from plants such as trees. Just as importantly, by fabricating them on cellulose nanocrystal (CNC) substrates, the solar cells can be quickly recycled in water at the end of their lifecycle. The technology is published in the journal Scientific Reports, the latest open-access journal from the Nature Publishing Group. The researchers report that the organic solar cells reach a power conversion efficiency of 2.7 percent, an unprecedented figure for cells on substrates derived from renewable raw materials. The CNC substrates on which the solar cells are fabricated are optically transparent, enabling light to pass through them before being absorbed by a very thin layer of an organic semiconductor. During the recycling process, the solar cells are simply immersed in water at room temperature. Within only minutes, the CNC substrate dissolves and the solar cell can be separated easily into its major components. Georgia Tech College of Engineering Professor Bernard Kippelen led the study and says his team’s project opens the door for a truly recyclable, sustainable and renewable solar cell technology. “The development and performance of organic substrates in solar technology continues to improve, providing engineers with a good indication of future applications,” said Kippelen, who is also the director of Georgia Tech’s Center for Organic Photonics and Electronics (COPE). “But organic solar cells must be recyclable. Otherwise we are simply solving one problem, less dependence on fossil fuels, while creating another, a technology that produces energy from renewable sources but is not disposable at the end of its lifecycle.” To date, organic solar cells have been typically fabricated on glass or plastic. Neither is easily recyclable, and petroleum-based substrates are not very eco-friendly. For instance, if cells fabricated on glass were to break during manufacturing or installation, the useless materials would be difficult to dispose of. Paper substrates are better for the environment, but have shown limited performance because of high surface roughness or porosity. However, cellulose nanomaterials made from wood are green, renewable and sustainable. The substrates have a low surface roughness of only about two nanometers. “Our next steps will be to work toward improving the power conversion efficiency over 10 percent, levels similar to solar cells fabricated on glass or petroleum-based substrates,” said Kippelen. The group plans to achieve this by optimizing the optical properties of the solar cell’s electrode. Purdue School of Materials Engineering associate professor Jeffrey Youngblood collaborated with Kippelen on the research. A provisional patent on the technology has been filed with the U.S. Patent Office. There’s also another positive impact of using natural products to create cellulose nanomaterials. The nation’s forest product industry projects that tens of millions of tons of them could be produced once large-scale production begins, potentially in the next five years. The research is the latest project by COPE, which studies the use and development of printed electronics. Last year the center created the first-ever completely plastic solar cell. This research was funded in part through the Center for Interface Science: Solar Electric Materials, an Energy Frontier Research Center funded by the U.S. Department of Energy, Office of Science, Office of Basic Energy Sciences under Award Number DE-SC0001084 (Y.Z., J.S., C.F., A.D.), by the Air Force Office of Scientific Research (Grant No. FA9550-09-1-0418) (J. H.), by the Office of Naval Research (Grant No. N00014-04-1-0313) (T.K., B.K.), and the U.S. Department of Agriculture –Forest Service (Grant No. 12-JV-11111122-098). Funding for CNC substrate processing was provided by USDA-Forest Service (Grant No. 11-JV-11111129-118) (R.J.M., J.P.Y., J.L.). The authors thank Rick Reiner and Alan Rudie from the U.S. Forest Service- Forest Products Laboratory (FPL) for providing CNC materials.

Дали "Солницата" е град, според мен е твърде рано да се каже. Има доста въпроси, на които засега няма отговор. Колко процента от въпросната могила са разкрити? Това ли е цялото селище и има ли останки от жилища и сгради извън "циклопските" стени? Възможно ли е могилата да е по-скоро цитадела, а останалата част на селището да е обградена с палисада и т.н. Много е вероятно, изявленията на ръководителя на разкопките, проф. Васил Николов, да са целели покрай сензацията за най-стар град в Европа, едно по-сериозно финансиране на този интересен обект. До сега държавата е отпускала само 20 000 лв годишно, а според сайта на община Провадия за 2013 ще бъдат отпуснати близо 390 000 лв,. Изявленията на италианския професор, че археолозите не считали Чатал Хююк за град са само смехотворен опит за оригиналничене. И една статия на Веселина Сапунджиева от сайта на информационна агенция "Черно Море", с малко повече информация за некропола: Най-новите разкопки в археологическия комплекс Провадия – Солницата доказват, че мястото е било не само най-старият солодобивен център в Европа, а и най-старият праисторически град на нашия континент. Той е възникнал преди повече от 6500 години, твърди проф. Васил Николов, ръководител на екипа, който проучва района. Археолозите се натъкнали на каменни бастиони, които датират от 4700 – 4200 г. пр. Христа. Някога зад тях е кипяла най-голямата индустрия на своето време Специализираното производство на солните „кюлчета“, които в праисторическата древност играели ролята на пари, превърнало солницата край днешна Провадия в „монетния двор“ на региона. Там се добивали до 5 тона сол от пещ. Каменните стени с дебелина около 2 метра и височина към 3 метра пък са най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани досега на територията на Стария контенент. В момента проучваме 3 последователно съществували каменни крепости, в които древните хора са пазели от грабители най-ценната суровина за онова време – солта. Тогава златото било единствено белег на престиж. Същата функция имала и медта. За разлика от тях солта позволявала да се развива търговия на дълги разстояния. Като разменна монета тя осигурявала храна и всякакви други блага. На площ от около 105 м в диаметър зад бастиона живеели между 300 и 350 души. Те се занимавали с производствения процес. Обитавали двуетажни къщи и били доста заможни, ако се съди по намерените находки, в това число и медните игли. С тях богатите праисторически мъже закрепвали кокове на главите си – прическа, която съвременните хора свързват с женските коси. За богатството на този праисторически град свидетелстват и намерените керамични съдове, но и проучванията на некропола. Предполага се, че той се простира на площ от около 5 дка. Това лято археолозите открили още 18 гроба. Те датират от края на „златната ера“, когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива. Учените се удивляват от странни гробове на убити и разфасовани мъже. Едно от телата изумява с липсата на долните крайници. Гръдният кош бил разрязан и в него били напъхани двете ръце, едната от които била счупена. На този етап можем само да гадаем за причините за това погребение, коментира проф. Николов. Според антрополжката Катлин Максуин от университета в Единбург, която участва в археологическите проучвания, съществува вероятност трупът да е пренесен, след като е започнало разлагането му. При всички положения обаче това е бил знатен човек – до главата му открихме типичната за знатните хора медна игла, уточни проф. Николов. Той призна, че находките свидетелстват за странни обредни ритуали, които нямат аналог по света. Археолозите открили кост, забита над таза на един от погребаните в некропола мъже. Главата му била покрита с керамичен съд. Труп на жена пък бил мистериозно погребан по очи с вързани ръце и крака, извити зад гърба. Учените се натъкнали и на тяло, което било повторно погребано. За него се предполага, че е на мъж, убит с медна брадва. Да разгадаеш погребалната обредност на праисторическите хора, е почти невъзможно. Теорията, че ритуалите се правят срещу вампирясване, е напълно абсурдна в тези случаи. Бихме могли да допуснем все пак, че някои имат за цел да попречат на душата да вредителства, призна проф. Николов. Голям интерес за учените представлява и тройният гроб на майка с две деца. Жената е била доста едра, на около 30 години. Предполага се, че е умряла вследствие на епидемия. По всичко личи, че болестта се е разразила при залеза на уникалния индустриален център. Той е просъществувал към 500 години. Най-вероятно краят на тази цивилизация настъпил с рязко затопляне на времето, в резултат на което солените извори пресъхнали, смятат археолозите. Те вече са убедени, че праисторическият човек въобще не е бил първобитен, както пише в учебниците. Научните публикации за изумителните разкрития за живота през халколита вече са готови, но няма да видят бял свят, преди да мине около година. Точно толкова е необходимо, за да се направи точно датиране на някои от находките в Оксфорд. Правят музей на солта Музей на солта ще бъде направен в Провадия. Кметът на общината Филчо Филев съобщи, че в момента се търси подходяща за целта сграда. Музей на солта има в Поморие, но той пази историята на добивите на сол от морска вода през XVIII-XIX в. Музеят край Провадия ще разказва историята на най-старото специализирано производство в света, разясни проф. Васил Николов. Заедно с директора на историческия музей в Провадия Николай Христов той изрази надежда разкопките в солницата да станат достъпни за посетители и да превърнат комплекса в туристическа дестинация. В момента мястото привлича учени от цял свят – от Германия, от Япония и др. Дарители от САЩ пък спонсорират археологическите проучвания. Тази помощ се оказва незаменима, тъй като държавните 20 000 лв. на година изобщо не могат да покрият разходите. За да работим нормално, са ни необходими поне 100 000 лв., коментира проф. Николов, убеден, че проучванията край Провадия могат да променят напълно досегашните представи на учените за праисторическия свят. Той си е поставил и амбициозната задача бъдещият музей да предлага възстановка на производството на солените „кюлчета“.

Глишев, много завладяващо и елегантно написано есе за един от любимите ми векове!

Сериалът не е лош, в сравнение с адълт-комикса "Спартак" си е много добър, но по-скоро е историческо фентъзи. Някои недомислици в сценария са дразнещи, като тази, че скандинавците преди нападението им над Линдисфарн, си нямат и идея къде е Англия или пък, че Рагнар може да предлага съпругата си на своя роб ...

Ромейска (или ако предпочиташ византийска) монетарница в Сицилия е имало в Сиракуза от 643 г. до 878 г., но през X-XI век тя вече не съществува. В Южна Италия през XI век няма действаща ромейска монетарница. За последно през 830 – 840 г. има емисии от монетарницата на Неапол, който след това става дукство, формално васално на Романия и спира с монетосеченето. До последната четвърт на XI век в Южна Италия, действащи са само лангобардските монетарници на Салерно и Амалфи, които секат имитационни златни тари и медни фоларо. В Сицилия норманите наистина заварват работещи арабски монетарници, тези в Палермо и Месина. Там се издават първите тари на Гискар, както и на следващите нормански владетели. Първоначално издават същите монети с името на владетеля, а в следващите емисии постепенно въвеждат нови християнски елементи. До последния нормански крал, в тези монетарници работят „сарацини” – в Палермо бербери и араби в Месина. За ръководители, са назначавани местни гърци и араби. На континента след завладяването на Салерно и превръщането му в столица на Гискар, местната монетарница става основна за дуковете на Апулия. Великият граф на Сицилия и Калaбрия, Роже създава в Милето собствена монетарница, като си докарва работници араби и гърци от Сицилия, но надписите на неговите фоларо са на латински, а тарите му от Месина с куфически надписи. Нормандия си има собствено монетосечене, от времето на дук Ришар II (943-996 г.) са отсечени първите сребърни дение в Руан, около 970 – 980 г., които се различават от Каролингските дение само по надписите.

Още за монетосеченето на норманска Италия В статията на Л.Травайни се споменават различни типове и емисии монети, които навярно са познати на тесен кръг от специалисти с интереси в средновековната нумизматика. Ще опитам да внеса малко повече информация за някои от тях, както и илюстрирам със снимки от различни музеи, колекции и аукциони. От края на X век в източници от Южна Италия все по-често се споменава един нов тип златна монета. Тази монета е тари или четвърт динар, сечена от Аглабидските емири на Сицилия след превземането на Сиракуза през 878 г. Самата дума е прилагателно със значние „свежи” или в случая нови. Този четвърт динар с тегло от 1.05 гр. е непознат за останалата част от ислямския свят, където основна златна монета е динара с тегло от 4.25 гр. През 909 г. Фатимидските халифи изхвърлят Аглабидите от Сицилия и Тунис, но продължават да секат тари. На аверса си, тези монети носят така наречената „Шахада” - لا إله إلا الله محمد رسول الل - „Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник” , а на реверса името на владетеля в централния кръг и дата от Хиджра във външния кръг. След 970 г., монетарниците в Амалфи и Салерно (Южна Италия) започват да секат имитационни тари, копиращи четвърт динар на халиф ал Муиз, но със сгрешени псевдо-куфически надписи, явно от хора без познания по арабски. Имитационните тари от Салерно и Амалфи първоначално са неразличими едни от други, но с високо съдържание на злато и заедно с Фатимидските четвърт-динари стават основна златна монета в Южна Италия. От началото на XI век качеството и теглото на имитационните тари започва да спада значително. Златни тари или четвърт динар от Сицилия, четвъртия Фатимидски халиф ал-Му'изз (953 - 973 г.), Палермо 969 г., куфически надписи с името на владетеля, дата на издаване по Хиджра и "шахада", тегло 1.05 гр., 24 карата злато Имитационни тари от Салерно с псевдо-куфически надписи, Анонимен принц, отсечена около 1000 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 1.01 гр., малко над 90% злато Имитационни тари от Амалфи с псевдо-куфически надписи, Анонимен дук, след 1038 г., имитация на Фатимидския четвърт динар на халиф ал-Му'изз, тегло 0.98 гр., съдържание на злато малко над 40% Норманите, в завладените от тях земи, емитират същия тип монети като техните предшественици. Монетарницата на Салерно продължава да сече собствени тари, но те все повече се различават от Сицилианските, олекват и съдържанието им на злато пада под 50 % в края на XI век. По подобен начин се развива и монетосеченето на Амалфи. Робер Гискар сече в Салерно същия тип фоларо като лангобардските принцове преди него, но най-ранните му монети са златни тари отсечени в Палермо, с арабски куфически надписи (в случая "шахада") и дата 464 г. от Хиджра (1072 г.) , същата година през която той и брат му Роже I превземат града. Тарите на Робер Гискар са със 70 % съдържание на злато или малко над 16 карата, за разлика от ислямските четвърт динари, които са близо до 24 карата. Той издава и традиционните за Сицилия миниатюрни сребърни дирхами, наричани каруба, с тегло между 0.20 – 0.35 гр. Златни тари от Палермо, Робер Гискар (1059-1085 г.), Аверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Реверс би-амр Убарт ал дуках ал-аджалл малик Сиккиллия (по заповед на Робер дук / много прославен крал (повелител) на Сицилия), година 466 от Хиджра (1072 - 1073 г.), тегло 1.01 гр, 16,3 карата злато След смъртта на Гискар през 1085 г., неговият син, дук Роже Борса сече фоларо и тари в монетарницата на Салерно, а граф Роже I, демонстрирайки нарастващата си мощ и влияние, емитира собствени медни фоларо в Милето, Калабрия, където базира своята аминистрация. Великият граф на Сицилия издава нова емисия тари в Палермо. На аверса на монетата се появява Т-образен кръст „тау”( crux commissa) , раннохристиянски символ на разпятието, а ислямският първи стълб на вярата преминава на реверса. Граф Роже проявява отново талантите си на дипломат, заявявайки християнската си принадлежност без да оскърби поданниците си мюсюлмани, които са преобладаващо мнозинство от населението на Сицилия. Златни тари от Салерно, дук Роже Борса (1085-1111 г.), с буква R - Роже в центъра на аверса и буква В - Борса на реверса. Медна трифоларо на граф Роже I (1072-1101 г.) отсечена около 1098-1101 г. в Милето, Аверс ROC ERIVS COMES (граф Роже), Нормански рицар на кон държащ пика, Реверс MATER DN - MARIA, Богородица с младенеца в нейния скут, седяща на трон, Диаметър: 28.29 mm, тегло 6.19 гр. Златни тари на граф Роже I сечена в Месина, Аверс Т ("тау", т-образен кръст) и сфери , Реверс ля иляха илля-ллах, мухаммадар-расулюл-лах („Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов пратеник”), Размери 13x14mm, тегло 0.97 гр. Най-големи промени, се извършват при Роже II, който управлява в продължение на почти половин век, обединява отново норманските владения в Италия и извършва парична реформа през 1140 г. Първата емисия сицилиански тари на Роже II е през периода на регенството на майка му Аделаида 1105 - 1111 г., и се различава от тази на баща му само с по-богато украсена „тау” на аверса. През 1112 г., една година от навършване на пълнолетие, граф Роже II издава нов тип тари, на които „Шахада”-та на реверса е намалена само до „Няма друг бог освен Аллах”, а частта „Мухаммад е Негов пратеник” елиминирана. През 1130 г. Роже II е коронован в Палермо като крал и две години по-късно, издава нов тип "християнски" тари в Сицилия. Концентричният дизайн на надписите, както и съдържанието им е променено. На аверса с три реда хоризонтални надписи е описан владетелят с легенда подобна на използваната от Абасидските и Фатимидски халифи: „ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. На реверса е изобразен гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Мюсюлманското заявление на вярата е вече напълно елиминирано. "Християнските тари" на Роже II, сечени между 1130 - 1140 г. в Месина, тегло 1.53 гр., Аверс ал му’тазз билля / ал малик руджар / ал мутазим”, в превод - „могъщият с помоща на Аллах (от бога) / крал Роже / великолепния”. Реверс гръцки кръст и надпис IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Арабските куфически надписи на тарите от Салерно издавани след 1130 г. са четливи, което предполага, че кралят е поставил за ръководител на монетарницата арабски говорещ майстор. В Амалфи, обаче продължават да се секат тари с псевдо-куфически надписи чак до 1168 г. Паричната реформа на Роже II е отлично изяснена в статията на проф.Травайни, затова ще спомена само, че той дори и не прави и опит да наложи сребърния стандарт, характерен за западна Европа и Северна Италия, въпреки наличието на сребърни рудници в Сицилия и липсата на златни в цялото кралство, а въвеждайки сребърния дукат и 1/3 дукат (tercia ducalis) следва традиционното за Сицилия и Южна Италия, ромейско влияние. Златни тари от Салерно на Роже II (1105-1154 г.), като крал отсечена межу 1130-40 г., Аверс: ал-малик Руджар (крал Роже), Реверс: насир ал-Насраниях (защитник на христианството), тегло 1.23 гр. Сребърен дукат(дукалис) на Роже II сравнен с хистаменона на Алексий I, за които става дума в статията на проф. Травайни. И нещо за дуката (в ляво) Сребърен ducalis Роже II , Палермо след реформата, около 1140-1054 г., Аверс: +IC XC RG и IN ÆTERN, Исус Христос царува във вечноста, бюст на Христос Пантократор, Реверс: R DVX AP и R R SLS, Роже дук на Апулия и Роже крал на Сицилия. Изображения на сина му дук Роже III с доспехи и меч и крал Роже II с инсигнии на император държащи патриаршески кръст. Според друго тълкуване воинът представлява Роже I предаващ символите на властта на сина си. Дата на издаване/царуване AN лигатура R X, т.е. Anno regni decimo', или 1140 г, Диаметър 24mm., тегло 2.25 гр. Въпреки някои незначителни промени, по-късните нормански крале следват установения от Роже II модел. В Сицилия, Гийом I Злия (1154-1166 г.) сече златни тари и медни фолари в Месина, а сребърни дукати и каруба в Палермо. На континента, сече златни тари с псевдо-куфическа епиграфика в Амалфи и медни фолари в Салерно. Гийом II Добрия (1166 г. – 1189 г.) продължава да емитира тари и фолари в Месина, и сребърни каруба в Палермо, но той заменя сребърния дукат (ducalis) на Палермо със сребърен apuliensis и миниатюрни apuliensis tercius. През 1168 г. в Амалфи за първи път се издават тари с четливи куфически надписи в два концентрични пръстена, с W (лат. Wilelmus / фр. Гийом/ нем.Вилхелм) на аверса и REX на реверса. Вероятно около 1180 г., Гийом II издава в Палермо втора емисия сребърни монети наречени четвърт tercenarii (или половин денаро), понякога се нарича половин denaro. Танкред 1190-1194 г.) за краткото си царуване успява да издаде няколко емисии, включително и със синовете си като съвладетели . Той сече златни тари, сребрърни четвърт tercenarii, и медни фолари в Сицилия, златни тари в Амалфи и Салерно и медни фолари в Салерно. Златни тари от Месина на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W и R (лат. Wilelmus / фр. Гийом, rex), Реверс: IC XC NI KA в ъглите, т.е. "Исус Христос побеждава". Златни тари от Салерно на Гийом II (1166-89 г.), Аверс: ал-малик Глуляим ал-тани - крал Гийом II и W (лат. Wilelmus / фр. Гийом), Реверс: насир ал-Насраниях - защитник на христианството. Гийом II Добрия (1166-1189 г.), Сребърен аpuliensis, Отсечен в Палермо преди 1180 г. Сребърна каруба на Гийом II Добрия (1166-1189 г.) сечена в Палермо, осемлъчна звезда ал-малик / Гюлиалим / ал-муазим - крал Гийом великолепният, Диаметър 8 мм, тегло 0.22 гр. Голяма медна трифоларо от Палермо, втора емисия на Гийом II Добрия, без написи с лъвска глава и палмово дърво, издадена след 1180 г., 10,76 гр.

Според мен, отговор №2 е най-вероятен, но трябва да се споменат няколко специфични особености: - През ранното Средновековие Монтекасино е най-почитаният и влиятелен манастир в Италия, основан от Св. Бенедикт, дал на Ватикана няколко папи, кардинали, църковни деятели и историци като Павел Дякон, Лъв Остийски и др. В края на X век група гръцки монаси (бежанци от атакуваната от сарацини Калабрия) начело със абата си Нил Младши (Όσιος Νεῖλος ὁ Νέος) намират убежище за няколко години в манастира (Св. Нил е почитан като светец от католици и православни). - Сред ктиторите му освен ромейски императори (още през 912 г. е издадена грамота от император Лъв VI, гарантираща особени привилегии на обителта ), лангобардски принцове, нормански графове, унгарски крале от династията на Арпадите и т.н., са и почти всички императори на Свещената Римска Империя, като поне четирима от тях го посещават лично през XI век. - Личните качества на абат Дезидерий (по-късно папа Виктор III), който е доверен емисар и посредник в конфликтни преговори на трима папи - Николай II, Александър II и Григорий VII. Той е абат от 1058 г. до 1086 г., обновява сградите на манастира с помоща на майстори и зографи ромеи, като пред това изпраща пратеници в Константинопол през 1066 г. с предлог да закупят материали, като неговите пратеници са приети от император Роман Диоген.

НОРМАНИТЕ МЕЖДУ ВИЗАНТИЯ И ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ проф. Лучия Травайни преводна статия Когато предмет на обсъждане са теми като парични сделки и обмен включващи норманите в Италия, Византия и ислямския свят, учените са предпазливи, използвайки термини като влияние (има ли култура донор?), заимстване (то е остатъчно, съвременно, или антикварно?) и пропаганда, която със сигурност играе роля в норманското мислене и практика. Какво имаме предвид под "норманите в Италия"? Има най-малко три или четири нормански Италии: византийска, лангобардска, мюсюлманска, и френско-норманска, всяка от които има свои собствени парични традиции, различни една от друга, добре засвидетелствани в грамоти и находки. Много от границите в средновековна Италия са доста мобилни и със сигурност са съществували през разглеждания период - единадесети и дванадесети век. Парични сделки и обмен в норманска Италия Започвам с кратко резюме на паричните зони в южната част на Италия, през единадесети век и как те се променят в дванадесети век. По време на норманското завоевание на Южна Италия и Сицилия има основно три различни области: Апулия, Кампания и Калабрия. В Апулия, византийските монети са използвани по-последователно, отколкото където и да е другаде, въпреки че употребата им среща конкуренцията на лангобардски монети сечени в Салерно и от сребърни денари от север(на Италия). До средата на единадесети век, лангобардското монетосечене е използвано в северната част на Апулия, находка от Ордона съдържа само един хистаменон на Василий II и Константин VIII срещу 147 тари на Амалфи или Салерно, ранните типове на които трудно могат да бъдат разграничени един от друг. Денари сечени в Павия (papienses) се появат в грамоти от 1060 г. нататък, така и в находки, въпреки че те не могат да се датират точно, понеже дори и официално изтеглени от обръщение, тези papienses остават дълго след това в употреба. Далеч по-многобройни са откритите византийски фолиси, както ще видим по-късно. Необходимо е да отбележим разликите между двата вида златни монети в обръщение, тежкия хистаменон с тегло около 4,5 гр., и по-леката тари или четвърт динар, с тегло първоначално малко над един грам (1,05 гр.), която по-късно олеква до 0,89 гр. В Кампания местните монетарници на Амалфи и Салерно секат (имитационни) тари от края на десети век, но (медните) византийски фолиси са в обща употреба и постепенно се заменят от Салернитански фолари, които са емитирани от средата на единадесети век, като Филип Гриърсън показа преди повече от четиридесет години доказателства за контрамаркиране, практика, заимствана от Византия. Накрая, във византийската тема Калабрия, византийските фолиси широко се използват най-малко до края на единадесети век, но към края на десети век златните сицилиански тари с арабски надписи стават основна златна монета. Това е видно от писмени свидетелства, показващи че тари се акумулират в съкровищниците на калабрийските манастири, както и стойността на поземлените имоти се посочват в тари. Данъци и парични наказания са посочени в номизми, но това не означава, че подобни монети са използвани в реалните плащания. Едно проучване на разпределението на византийското монетосечене в тези области хвърля светлина върху някои изненадващи факти. Византийските златни монети практически несъществуват в археологическите находки, въпреки многото препратки към тях в писмени документи, особено от Апулия. Има едва няколко златни номизми в находки или частни колекции, в контраст с многобройните находки от анонимни фолиси, които са документирани. Най-късният тип номизми, които са представени в италианските групови находки е хистаменонът на Василий II и Константин VIII, а дори и той се среща само три пъти досега в групови находки, като единичен екземпляр и в два от случаите очевидно е уникат, ценен най-вероятно по "религиозни" причини, обсъдени по-долу, а не като монета. Оскъдността на веществени доказателства контрастира с многото византийски златни монети, описвани често в пълни подробности в южноиталианските грамоти. Сесил Морисън написа превъзходно есе на тема michaelaton (νόμισμα μιχαηλᾶτον) и сродните монети, а има и полезен сборник с подобни имена в том 3 на Dumbarton Oaks Catalogue. Едно от обясненията е, че прогресивната девалвация не насърчава натрупването на съкровища, защото ние знаем как византийското злато девалвира през този период. Собствениците искали да се отърват от девалвираните монети в тяхно владение, въпреки че същевременно е възможно и някои да се презапасяват в очакване на още по-лоши времена, независимо от тезата на Лъв VI (886-912 г.), че всички официални монети, емитирани от император, древни или съвременни, трябва да се приемат като законно платежно средство. Друга причина за ненамиране на повече византийски златни монети от единадесетия век в Италия би била, че тари с по-ниската си стойност и възможностите за по-гъвкаво използване, станала най-приемлива високостойностна валута в региона, макар че тари в Апулия се появяват основно в северната и част (Капитаната). Дори византийска Калабрия последователно използва сицилиански тари преди норманското завоевание. По-малка златна деноминация като тари наистина е по-подходяща монета за процъфтяваща икономика, свидетелство, за което са монументалните паметници, такива като романски църкви и скулптури от това време. Даренията в злато могли да бъдат много големи. Огромни суми от византийски златни монети дарява Робер Гискар на абатството на Монтекасино, общо 149 фунта злато. За разлика от него византийският император Константин IX, ежегодно дарява на Монтекасино само два фунта злато. През 1076 г. Михаил VII Дука увеличава дарението до 24 златни фунта годишно, но за съжаление на абатството той е детрониран две години по-късно. В сумите, дарени от Робер Гискар на Монтекасино, византийските монети все още заемат почетно място. Много вероятно е, че Робер е бил в състояние да събере големи количества византийско злато, най-малко след като ограбва много богати манастири в Южна Италия (най-вече в Калабрия и Базиликата). Но реалните златни монети, които циркулират в земите завладени от Гискар са тари, а той не се и опитва да възстанови по-големия златен номинал в своите монетарници, като продължава да емитира тари, след като взема Амалфи през 1073 г. и Салерно в 1076 г., както и по-рано прави (след като превзема) в Палермо през 1072 г. Много по-късно, през дванадесети век, крал Роже II се задължава да заплати сумата от 600 скифати на папата, като на свой феодален сеньор, но вероятно той плаща сумата в собствените си сицилиански тари, считайки по 4 от тях за всяка 1 скифата. Сицилианските тари по това време се превръщат в добре утвърдена валута в Средиземно море, като също се използват и от италианците на Северна Италия търгуващи със Сицилия. Византийски медни монети, за разлика от златните, са откривани в големи количества и то с ярко изразени регионални различия. Фолисите на Роман I (920-944 г.) са най-многобройни в Кампания, анонимни фолиси от клас C (ок. 1034-1041 г.) в Калабрия, а фолиси от периода 1057-1071 г. в Апулия. Тези регионални различия изглежда отговарят на различните фази в политическата и военна история на византийска Италия. Фолисите на Роман I в Кампания трябва да са пребивавали в обръщение дълго време, въпреки че в крайна сметка са заменени от местни фолари, сечени от Гизулф II. Тези от клас С в Калабрия, отразяват военните операции на Георги Маниак през 30-те 40-те години на XI век и остават в обръщение до въвеждането на емисиите на (граф) Роже I ок. 1085-87 г., като първият му вид фоларо е имитация на византийски фолис. Също така не е изненадващо, че най-късните фолиси са тези, които са намерени в Апулия, която е арена на последната византийска съпротива. Тези данни изискват обновяване, което аз не съм в състояние да направя систематично, но нови материали от Калабрия, представени съвместно от Ермано Арслан, изглежда потвърждават този модел за единадесети век, въпреки че включват по-голям брой от находки на медни нормански монети, те все пак остават по-малко като количество от тези на византийските фолиси. Вероятно се извършва постепенна подмяна на монетите в обръщение, след като консолидирали властта и контрола над завзетите територии, норманите са в състояние да въвеждат свои собствени нови монети и постепенно да изземат старите. Те също така въвеждат медни монети в Сицилия, където под властта на арабите са използвани само златни и сребърни монети. Норманите по различни способи се опитват да контролират вътрешната циркулация на златни монети. Данните от групови находки от Сицилия и Южна Италия показват последователна демонетизация (изземване). Първо се отменя употребата на ислямските четвърт динари, оставяйки само нормански монети, както такива с арабски куфически надписи, така и монети с (гръцката буква) „Тау” на аверса в качеството на основен тип, а по-късно остават в обръщение само тари с кръст. Важно е да се отбележи, че никога не са откривани нормански тари смесени с чуждестранни златни монети. Знаем, че арабските търговци в Палермо през 1140 г. са задължени да обменят своите Алморавидски динари или динари на Триполи в местната монетарница. Палермо и Месина са единствените монетарници, произвеждащи сицилиански тари, които са използвани в цялото кралство до северните му граници, както показва групова находка от Монтекасино. Чуждестранните търговци, пристигащи в други пристанища на Сицилия и Южна Италия, би трябвало да обменят монетите си на място. Много е вероятно, че във всеки по-голям търговски център са съществували кантори за обмяна на пари и контрол на теглото им, и тези центрове да са под контрола на короната. Тарите са харчени според теглото им. Съкровището от Монтекасино, показва колко различни по тегло и размери тари съществуват, а за добрите търговски практики е много важно мерките и теглилките да са надежни и контролирани. В Сицилийските грамоти често се посочват суми тари, използвайки следните стереотипни фрази като ad pondus Panormi, или ad pondus Messane. Ние знаем, че има малка разлика между унциите на Палермо и Месина, но указването на специфично тегло може да се отнася и до факта, че теглото трябва да бъде гарантирано и защитавано от официалния контрол и сертифицирани теглилки. През 1140 г. Роже II предприема стъпки, за уеднаквяване на различните парични традиции в своето кралство, като създава нова парична система, както е посочена по-долу, разчетните парични единици са посочени с курсив (и подчертани). solidus regalis tari Siciliani ducalis tercia ducalis grain follaro 1 4 12 36 72 288 1 3 9 18 72 1 3 6 24 1 2 8 Тази парична система представлява смесица от византийски и ислямски елементи. Новият сребърен дукат (ducalis), създаден през 1140 г. е една дванадесета от solidus regalis (разчетна парична единица), точно както съотношението на византийския милиарисион към номизмата. Сицилианските тари стават монетите с най-висока стойност използвани в кралството. Разчетната единица - унция тари има стойност от 30 тари, а следващата solidus regalis, на стойност от 4 тари. При налагането на новата парична система в кралството, основана на сицилиански тари, крал Роже II запазва местните традиции, като златните тари на Амалфи и Салерно циркулиращи в Кампания, чиято стойност е близо 1/2 от тази сицилиански тари. Амалфитанските тари се считат за малко по-ценни от Салернитанските, но и двата типа се използват в Кампания като монети със средна стойност, подобно на сребърните дукати в Апулия. За щастие, въвеждането на сребърния дукат предизвиква яростната опозиция на историка Фалко от Беневенто, тъй като неговия разказ е единствения източник, който имаме за реформата. Той ни дава оценките си за ситуацията преди и след реформата, което ни позволява да разберем, какво всъщност става. Новата монета – дукатът се въвежда със стойност 8 ромесини (romesinae), които пък се изтеглят от обръщение. Крал Роже II въвежда и нова малка медна монета (която отново се нарича фоларо) равностойна на 1/3 ромесина. Премахнатите ромесини, преди се считаха за стари византийски фолиси останали в обръщение до 1140 г., но това тълкуване понастоящем се отхвърля. Норманите въвеждат нови монети и стандарти, а също и значително намалят теглото на медните монети в Южна Италия, както се случва във Византийската империя с реформата на Алексий I от 1092 г. „Romesinae" най-вероятно са билоновите дение сечени в Руан (дукство Нормандия), както за първи път е предложено от Гриърсън и аз споделям тази гледна точка, тъй като в действителност дение от Руан са откривани в единични и групови находки в много части на Южна Италия. Що се отнася до дуката, новата кралска монета съдържаща 60 % сребро, тя е предназначена да замени чуждестранните билонови монети в най-бунтовната провиция на кралството – Апулия и изглежда „византийска” в много отношения. Подобно на много византийски монети, дукатът е скифата, на изпъкналата му страна е изобразен бюст на Христос Пантократор, а на вдлъбнатата страна крал Роже II облечен като византийски император и неговия син, дук Роже III с доспехи, държащи лабарум. Майкъл Хенди е първия, който сравнява типовете на дукатите с инфлационния хистаменон на Алексий I , който също е скифата, има подобен бюст на Христос Пантократор, а на реверса са изобразени изправени Св.Димитър и Алексий I държащи лабарум. Този тип (хистаменон) е сечен в Солун ок.1082-85 г., по време на войната с норманите водени от Робер Гискар. Хенди предположил, че дуката (ducalis) е точно копие (на хистаменона), при положение, че норманите могли да се сдобият с голямо количество от тези монети и са ги съхранили в някоя тяхна съкровищница до копирането им през 1140 г. Хипотезата за директно копиране, обаче едва ли е вярна, а по-скоро има културно и иконографско заимстване. През 1140 г. норманите от Сицилия са вече способни да създават свои собствени изображения, заимствайки елементи от различни култури. Още преди коронацията си през 1130 г., Роже II се изобразява (на монети) с одежди и инсигнии на византийски император, при все, че избягва спорни титли и се описва просто като R/II. Пример за заимстване от класическата литература е използването на титлата ANAX, несрещана преди в надписите на монети, върху медната фоларо от Месина на Роже II, сечена скоро след 1130 г., време, когато е необходимо да се намерят нови титли за новия крал. Един случай на заимстване от антична монета от Региум, а също и на ориенталско влияние е фоларо от Месина, втора емисия на крал Гийом II (Вилхелм II Добрия / лат. Willelmus II), на която е изобразена лъвска глава. Гриърсън предполага, че новите корубести дукати, въведени от Роже II през 1140 г. може да са изработени византийски работници, но Роже II издава скифати още като граф, около 1112 – 1120 г. и те може да са произведени от местни работници, вдъхновени от византийски монети. По този начин норманска Италия създава чрез "заимстване" сложна и зряла форма на изразяване...

Преди няколко месеца попаднах на интересна и доста обширна статия на проф. Лучия Травайни, посветена на монетосеченето, паричното обръщение и обмена в норманска Италия. Струва ми се, че тя може да обогати темата, която до тук има по-скоро военно-политически акцент. Поради големия и обем, си позволих да я разделя на две части, като не съм приложил бележките под линия, които са съизмерими като големина с изложението на статията. Преводът е мой, както и допълненията в скоби. Използвал съм термини като Византия, византийски и др. за да бъда максимално близък до оригинала. Предлагам ви първата част, а ако представлява интерес ще продължа по-нататък и с втората част.

Объркали сте форума уважаеми, този въпрос може да го отправите във форум "Култура и изкуство", подфорум "Кино/Театър". BTW кои по-точно са "великите български битки" през Античноста !?!

Храм на Юпитер Статор основан, според легендата от Ромул, през 750 г. пр.н.е. бе открит от италиански археолози: http://www.gazzettadelsud.it/news/english/36543/Temple-of--Jupiter-the-Stayer--found.html