Drake

Според статия на Daily Mail, ДНК изследване проведено в Станфордския университет, на открития през 2003 г. в Атакама 15 см скелет на "извънземен", показва, че става въпрос за мутирал човек на възраст между 6 и 8 години. Резюме на статията от сайта на вестник "Монитор": ,, ДНК изследване на 15-сантиметров скелет на "извънземно" с голяма глава показа, че той е човешки, съобщи в. "Дейли мейл". Скелетът, наречен Ата, е намерен в чилийската пустиня Атакама преди 10 години. Предположенията за него бяха, че е абортиран фетус, маймуна или дори извънземно. Учени от Станфордския университет направиха ДНК изследване на останките, което доказа, че те са на мутирал човек. Сравнението с рентген на фетус показа значителни разлики. Д-р Стивън Гриър, ръководител на проекта, отхвърли категорично твърденията, че останките са фалшиви. "Компютърният томограф ясно разкри органи в гръдния кош - бели дробове и нещо, което прилича на сърдечна структура – каза той. - Няма абсолютно никакво съмнение, че това е истински организъм, а не каквато и да било измама. Този факт е потвърден от още двама специалисти от Станфордския университет. За изследването е заснет документален филм "Сириус". Почитателите на теориите за извънземни мислят, че малкият скелет е с някои от характерните им черти, особено малкото тяло с голяма глава. Той е намерен от Оскар Муньос през октомври 2003 г., докато търсел исторически ценности в мъртвия град Ла Нория в пустинята Атакама. Близо до изоставена църква той открил бяло платно, в което бил увит странен скелет, не по-голям от 15 см. Съществото имало твърди зъби, голяма глава със странна издатина отгоре. Тялото било тъмно и люспесто. За разлика от хората имало девет ребра. Пак остават загадки ДНК пробата е взета от костния мозък. След 6-месечни изследвания обаче пак остават загадки. Според специалистите това е момченце с "интересни мутации", което е оцеляло след раждането от 6 до 8 години. Те са категорични, че това не е маймуна. “Човек е. По-близо е до хората от шимпанзетата - каза д-р Гари Нолан, ръководител на катедрата по биология на стволовите клетки в Медицинския факултет на Станфордския университет”. - Очевидно е, че той е дишал, хранил се е и е имал метаболизъм. Остава въпросът колко голям е бил, когато се е родил." http://www.monitor.bg/article?id=382289 И оригиналната статия от Daily Mail: Is this really human? DNA tests on six-inch skeleton of 'alien-looking' creature with over-sized head prove it was actually human claim scientists in new documentary 10 years ago the bones of a six-inch skeleton with a large head were found in Chile There was speculation that the Atacama humanoid, nicknamed Ata, was either an aborted fetus, a monkey or even an alien Now scientists at Stanford University have carried out conclusive DNA tests which have found the remains are those of a mutated human By David Mccormack PUBLISHED:01:13 GMT, 24 April 2013| UPDATED:00:13 GMT, 25 April 2013 It was hailed as proof of alien life, a mummified visitor from another planet. Ten years after the remains of a six-inch ‘space alien’ were first discovered, they have been confirmed as ‘human’ by Stanford scientists in a new documentary film Sirius. Since the remains of the small humanoid - known as the 'Atacama Humanoid' and nicknamed Ata - were discovered in Chile's Atacama Desert 10 years ago there has been much speculation about its origins. Theories have included that the bones were those of an aborted fetus, or a monkey, or even an alien that had crash-landed on earth. A comparison of foetus x-rays show a remarkable difference between human fetus skeletal development and the x-rays of the Atacama humanoid, the researchers claim in a report published today In the weeks leading up to Monday’s premier of Sirius, UFO enthusiasts had grown increasingly excited that the film could announce a major breakthrough in the search for extra-terrestrial life forms. Experts say the small skeleton certainly bears many of the hallmarks of what we have come to believe aliens look like, in particular a large head overshadowing a small body. According to Chilean local newspaper, a man called Oscar Munoz found the remain on Oct. 19, 2003 when he was looking for objects of historical value in La Noria, a ghost town in the Atacama Desert. Near an abandoned church, Munoz found a white cloth containing, according to the newspaper, ‘a strange skeleton no bigger than 15cm [the size of a pen]. It was a creature with hard teeth, a bulging head with an additional odd bulge on top. Its body was scaly and of dark color. Unlike humans, it had nine ribs A DNA sample from bone marrow extracted from the specimen, was analyzed by scientists at a prestigious American university 'After six months of research by leading scientists at Stanford University, the Atacama Humanoid remains a profound mystery,' said physician and Disclosure Project founder Dr. Steven Greer. 'We traveled to Barcelona Spain in late September 2012 to obtain detailed X Rays, CAT scans and take genetic samples for testing at Stanford University. 'We obtained excellent DNA material by surgically dissecting the distal ends of two right anterior ribs on the humanoid. 'These clearly contained bone marrow material, as was seen on the dissecting microscope that was brought in for the procedure,' The DNA tells the story and we have the computational techniques that allows us to determine, in very short order, whether, in fact, this is human,’ Nolan, who performed the DNA tests, explains in the film. In addition to studying the origins of Ata, Sirius explores the subject of UFO and ET visitation, the disclosure of secret UFO files, and the investigation of advanced energy and propulsion technologies extra-terrestrial civilizations are using to travel to Earth. Based on evidence gathered over the past 20 years by physician and Disclosure Project founder Dr. Steven Greer, Sirius reveals how and why these energy technologies are being suppressed in favor of maintaining the current petrochemical system. Sirius premiered in Los Angeles on Earth Day and will be released online and in select theaters worldwide, starting April 22. IS IT A HOAX? Dr Steven Greer, who led the project and documentary, has hit back at critics who claim the body is a hoax. 'The CAT scan clearly shows internal chest organs -lungs and what appears to be the remains of a heart structure,' he said. 'There is absolutely no doubt that the specimen is an actual organism and that it is not a hoax of any kind. 'This fact has been confirmed by Dr. Nolan and Dr.Lachman at Stanford. http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2313828/Is-really-human-DNA-tests-inch-skeleton-alien-looking-creature-sized-head-prove-actually-human-claim-scientists-new-documentary.html

Изглежда, че всеки може да си прави каквито си иска класификации на различните видове бронирана техника. Въпросът е как се е наричала от производителя съответната машина и как се е обозначавала от армиите в които се е използвала. Например британските Vickers Mk-I, Mk-II, Mk-III, Mk-IV, Mk-V, Mk-VI произвеждани от 1930 до 1940 г., са с тегло 4.2 - 4.8 тона, а въоръжението им е включвало основно различни по калибър картечници. Но според производителят им Vickers-Armstrong, както и според разлчни документи на British Armed Forces са обозначавани като Light Tanks (Виж The Encyclopedia of Tanks and Armored Fighting Vehicles - The Comprehensive Guide to Over 900 Armored Fighting Vehicles From 1915 to the Present Day, General Editor: Christopher F. Foss, 2002) "Бетушките" и по-точно БТ-7 имат много модификации с тегло от 13; 13.8; 13.9 и 14.6 тона и всички те са определяни като леки танкове, а не танкети. Ако някой желае може да си ги определи по съвременни критерии и като БМП - бойна машина на пехотата, но в историята остават като лек танк. Според някои съветски класификации и концепции за използване на бронетанковите части от преди Втората световна война, Бетушките БТ-1 до БТ-7 всъщност образуват отделен клас "Бързоходни танкове", а леки танкове са Т-26, Т-37 и т.н.

Според „Catholic Variety Magazine” процепа в черепа е трапанация, извършена приживе, а не следа от смъртоносен удар. Малко съмнителна е автентичността на въпросната реликва. Дагоберт II е убит от свой доверик с копие в окото по време на ритуален лов в Ардените на 23 декември 679 г. Той е последният Меровингски крал, обявен е за светец едва през 872 г., когато и са „открити” мощите му. В по-нови времена името му се „свързва” със „Светата кръв”, „Свещенния Граал”, „Ордена на Сион” и др. щуротии, но това е тема за друг форум. Възможно е объркването за черепа-чаша да идва по друга линия. Павел Дякон, в Historia Langobardorum, дава сведение за заселването на българите на Алцек в Италия, по времето на лангобардския крал Гримуалд (662-671 г.). В същата творба, той описва като очевидец чаша-череп, съхранявана като реликва от лангобардските крале през VIII век. Тя била направена от черепа на последния гепидски крал Кунимунд, убит от лангобардския крал Албоин през 567 г.

Дори и да са стигали владенията на Стрез до Адриатическо и Егейско море, полза никаква. За българските царе и феодали морето е като прокажените им поданици - знаят, че го има, но не искат да го виждат. Калоян превзема Варна 1201 г., разрушава крепостта и унищожава града, който се възстановява чак през 80-те години на XIII век. Добре поне, че кумано-българите Балик, Добротица, Иванко са "погледнали" към морето, та да се запишем като морска нация през Средновековието ...

Оказва се, че в списание "Литературен свят" има доста подробна статия на Пламен Павлов озаглавена „СЛАБ” ВЛАДЕТЕЛ ЛИ Е ЦАР БОРИЛ? Като изключим повторението на очевидно несъстоятелната теза, че бунтът във Видин през 1213 г. (според Васари 1210-1211г.) е оглавен от “четирима родственици”(няма източник, който да го потвърждава), както и не особено убедително изяснения въпрос - под чия власт е Боруй и околностите му през 1206 - 1208 г., останалата част от статията определено заслужава внимание:

Лорде, имена не се споменават. Васари критикува българския превод, посочвайки конкретно тълкуването на Геновева Цанкова-Петкова и "Асеневци" (навярно "България при Асеневци") стр.88; още и на Павлов "Куманите" стр.39. Според него в грамотата става въпрос за роднини на граф Ивашин. Предлагам по-долу, латинския текст и английски превод на Васари (български превод бях цитирал някъде в началото на темата) ‘Itaque Ascenus Burul imperator quondam Bulgarorum auxilium ab inclite memorie patre nostro contra infideles suos Budino quondam ex amicitae fiducia implorasset, rex ipse comitem Iwachinum, associatis sibi Saxonibus, Olacis, Siculis, et Bissenis in subsidium illi transmisit, eum ille ductorem exercitus praeferendo; qui cum super fluvium Obozt [correctly, Ogozt] pervenisset, tres duces de Cumania ipsis occurrentes cum eis praelium commiserunt, quorum duobus in illo praelio occisis tertium nomine Karaz comes Iwachinus vinctum transmisit ad regem. Perveniens siquidem ad castrum Budin viriliter pugnans exercitum sibi subditum in facto praelii laudabiliter confortando, ita quod duas portas civitatis igni combussisset, tandem post forte praelium ibi commissum, licet equo, cui insedebat, occiso sub eo ipse acceptis laethalibus plagis vix vivus remansit, domino exercitum conservante, tamen quattuor cognatis et aliis militibus suis ibidem per Bulgaros occisis castrum Budin ad manus eidem B.[urul] Asceni cum pleno dominio restituit ante diem’ When Boril Asen, once emperor of the Bulgarians, referring to their reliable friendship, asked for the help of our memorable father against his rebels in Vidin, the king sent to his assistance Count Joachim together with Saxons, Wallachians, Szekelys and Pechenegs, and made him commander of the army. When he reached the river Ogozt, three Cuman chieftains marched against him and entered into a fight with him. Two of them were killed in the battle, and the third one, called Karas, was tied up and sent to the king by Count Joachim. Then he came to the castle of Vidin, fought ardently, and laudably reinforced the martial spirit in his army so that he set two gates of the city on fire. After heavy fights, the horse that he rode was killed, and he himself was mortally wounded and his life could hardly be saved, but the Lord saved his army. Though four relatives and other warriors of his were slaughtered by the Bulgarians, he was able to hand over the castle of Vidin to Boril Asen with full power.

В книгата "Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365" на Ищван Васари, голяма част от трета глава е посветена на цар Борил и в нея доста подробно се описват отношенията му с кралство Унгария. Според Васари, бунтът във Видин е през 1210 или най-късно през първата половина на 1211 г. Основание за това му дава грамотата на крал Бела от 1250 г., в която похода на граф Ивашин (или по-вероятно Йоахим) срещу Видин е описан преди унгарската кампания срещу руския княз, Роман Игоревич от 1211 г. Друг интересен момент - според Васари, българският превод на грамотата в частта ѝ, цитираща убитите четирима „царски сродници” е погрешен. Не става въпрос за сродници на Борил, а за загинали роднини на граф Ивашин. Ресавски е донякъде прав за това, че Браничево остава под български контрол, но само до 1213 -1214 г. Тогава, според Имре Ерсеги ( цитиращ друга грамота, Erszegi, ‘Neue Quelle’, pp. 96–7.), в Търново пристигат двама унгарски благородници - Томас, препозит на Секешфехервар (Alba Regia) и Хектор син на Йоан. Те правят предложение на цар Борил от името на крал Андраш II, за династичен брак между престолонаследника на Унгария (бъдещия крал Бела IV) и дъщерята на царя. Според Ерсеги и Васари, Браничево е подарен като сватбен дар на младоженците. Васари коментира и женитбата на Анри за дъщеря на Борил (или на Калоян) през 1214 г. , като според него по същото време българският цар (Борил) също се жени за племенница (дъщеря на Йоланта Фландърска и Пиер дьо Куртене) на латинския император.

ОТ Г-да, защо след втория пост никой не пише по темата? За "добрия или лош" О Бозе почивш цар Борил си има отделна тема във Форума: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13412. Е ако някой е открил източник за негово участие в битката при Одрин, моля да го сподели!

Южняк би ли направил кратък коментар на статията по долу посветена на Australopithecus sediba ! http://popular-archaeology.com/issue/march-2013/article/scientists-find-groundbreaking-new-surprises-in-examination-of-early-human-ancestor

51. John Haldon, "Warfare, State And Society In The Byzantine World 565-1204", Routledge, 1999 http://eknigi.org/istorija/124863-warfare-state-and-society-in-the-byzantine-world.html 52. Alexander Van Millingen, "Byzantine Churches In Constantinople Their History And Architecture", Macmillan And Co. London, 1912 http://archive.org/details/byzantinechurche014623mbp 53. Alexander Schmemann, "The Historical Road of Eastern Orthodoxy", 1977 - The Beginning of the Church (28 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-1-beginning.asp - The Triumph Of Christianity (27 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-2-triumph.asp - The Age Of The Ecumenical Councils (50 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-3-councils.asp - Byzantium (22 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-4-byzantium.asp - The Dark Ages (16 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-5-dark-ages.asp - Russian Orthodoxy (41 pages) http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-6-russian-orthodoxy.asp - Short Bibliography http://www.ellopos.net/elpenor/schmemann-orthodoxy-7-bibliography.asp 54. Edited by Angeliki E. Laiou, "The Economic History of Byzantium", Dumbarton Oaks Research Library, за download ползвайте връзката от DEPOSITFILES http://ebookee.org/The-Economic-History-of-Byzantium_1337553.html 55. Irfan Shahid. Byzantium and the Arabs in the Fifth Century, Dumbarton Oaks Research Library, Washington, D.C. 1989. Beginning with pg. 528. http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst372/readings/shahid.html 56. Nadia Maria El Cheikh, "Byzantium viewed by the Arabs", Harvard CMES, 2004 http://www.mlahanas.de/Books/ByzantiumViewedByTheArabs.html 57. Kaegi Walter E. , "Heraclius, Emperor of Byzantium", Cambridge University Press, 2003, PDF файл (за download, кликнете върху надписа "Скачать") http://www.twirpx.com/file/708000/ 58. Alfred J. Butler, "The Arab Conquest of Egypt and The Last Thirty Years of Roman Dominion", "The Treaty of Misr in Tabari (1913)", "Babylon of Egypt (1914)", Oxford University Press, 1978 http://www.copticchurch.net/topics/thecopticchurch/arab_conquest_of_egypt.pdf 59. Du Cange C [1610-1688], " Historia Byzantina Constantinopolis Christiana seu Descriptio Urbis", Documenta Catholica Omnia http://www.documentacatholicaomnia.eu/20vs/205_Du_Cange/1610-1688,_Du_Cange_C,_Historia_Byzantina_Constantinopolis_Christiana_seu_Descriptio_Urbis,_LT_GR.pdf 60. Oman, Charles William Chadwick, Sir, 1860-1946, "The art of war in the Middle Ages, A.D. 378-1515", Oxford : Blackwell http://archive.org/details/artofwarinmiddle00omanuoft

Откриха съкровище от златни монети на нос Св. Атанас в град Бяла oт сайта http://www.focus-radio.net/?action=news&id=656199%AE=1 09.04.2013 10:08 / Варна / Новини Бяла. Още в първите дни от началото на Археологически сезон 2013 г. на нос Св. Атанас, гр. Бяла, научната експедиция с ръководител доц. д-р Валери Йотов попадна на съкровище от великолепно запазени златни монети от VI век . Това съобщиха от пресцентъра на община Бяла. Археологическите проучвания продължават вече пета поредна година и се финансират изцяло с подкрепата на община Бяла. През тази година ще приключи и Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас” и превръщането им във водеща туристическа атракция на територията на Община Бяла“, по Оперативна програма за „Регионално развитие“ 2007-2013 г. на Европейския фонд за регионално развитие. Повече информация за значимостта на разкопките на късноантичната крепост на нос Св. Атанас и за златните монети, ще бъде представена на пресконференция, която ще се проведе на 10 април от 10.00 часа в зала „Одесос“ в Археологическия музей във Варна. Ще присъстват кметът на община Бяла Анастас Трендафилов, доц. д-р Валери Йотов, Александър Минчев – зам. ръководител на археологическата експедиция и Жасмина Велинова – координатор на Проект „Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас”. И една статия за същия археологически обект от сайта на община Бяла: Археолози откриват в Бяла редки за България паметници на християнската култура В раннохристиянския комплекс в крепостта на нос св. Атанас, гр. Бяла археолози откриха три помещения за покръстване – кръщелни или баптистерии. За тези интересни открития разказват ръководителите на научната експедиция доц. д-р Валери Йотов и Александър Минчев. „Баптистерий 1 е бил изграден в северната половина на предверието на базиликата. Според формата на басейна се отнася към тип „кръг в правоъгълник”. Често срещан тип е за Изтока, поради което другото наименование е „сирийски” тип. Това е единственият засега баптистерий с такава форма в България. В тази си част, където се е намирал баптистерий 1, предверието е било украсено със стенописи и надписи. Между по-големите има един със запазен частично образ на светец (възможно – Исус Христос). Има също два фрагмента с частично повредени надписи с имена на латински: MARI[A] и HІEUS (или HРEUS). Засега, това са и най-ранните надписи с имената на Св. Богородица и на Иисус Христос от българските земи. През 2010 г., в най-източното помещение – част от намиращата се северно от базиликата триделна сграда бе проучен кръстовиден баптистерий, а през 2012 г. под него се откри структурата на друг, по-ранен. Стратиграфската позиция ни накара да ги определим като баптистерий 2А (по-ранният) и баптистерий 2Б (по-късния). Баптистерий 2Б (по-късният/горният): има форма на кръст, в чиито център е оформен цилиндричен басейн с по две стъпала от четирите страни. В най-късния етап от използването басейнът е бил с малък размер. Баптистерий 2А (проучен в 2012 г.; по-ранният/отдолу) е с басейн, който е еднакъв по форма с басейна на баптистерий 1, но ориентиран в посока север-юг. Неговият улей за оттичане на водата е насочен в северна посока и също е оформен от продълговата амфора. Баптистерий 2А се отнася също към тип „кръг в правоъгълник”. Без съмнение, по-ранният от тия два баптистерия (2А) е изграден след разрушаването на баптистерий 1 (в предверието на базиликата), което е станало в средата на V в. Помещението на този ранен баптистерий (2А) е имало входове в източния и в западния зид. Навярно в първата половина на VІ в. е бил изграден горният баптистерий 2Б, който след няколко поправки е бил използван до първите десетилетия на VІІ в. Може да се приеме със сигурност, че баптистерий 1 е бил използван в първите години на покръстване на местното население – предимно възрастни. По тази причина басейнът му е с по-големи размери и дълбочина. Приблизително със същите размери (но ориентиран север-юг) е и следващият като хронология баптистерий 2А. Най-късният баптистерий 2Б е с по-малък размер на басейна – навярно вече за кръщаване основно на новородените.“ Александър Минчев – зам. научен ръководителят на археологическата експедиция на нос Св. Атанас бе поканен на 22 март да представи тези и други интересни открития пред Папския институт по християнска археология в Рим. Папският институт е най-реномираният център за християнска археология не само в Италия, но изобщо в Западния свят. През месец април 2012 г. петдесет души от Папския институт посетиха обекта на нос Св. Атанас и археологическата експозиция изложена в Общинския културен институт /музей/ - гр. Бяла. Александър Минчев е първият българин, поканен да участва с лекция в Института. автор:Връзки с обществеността и медии

Благодаря на Аспандиат за темата! А въпреки, че топката е малко височка за мен, ще се опитам да дам своята скромна лепта. 41. Онлайн журналът със свободен достъп - Byzantina Symmeikta (Βυζαντινά Σύμμεικτα). Повечето статии са на гръцки език, но има и интересни статии и студии на английски и френски език. http://byzsym.org/index.php/bz 42. Alexander P. Kazhdan and Michael McCormick 1994 "Social World of the Byzantine Court"; Michael McCormick "Analyzing Imperial Ceremonies"; McCormick 1998 "The Imperial Edge: Italo-Byzantine Identity Movement and Integration A.D. 650-950" и други в PDF формат http://isites.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=k40117&pageid=icb.page188194 43. Зборник радова Византолоског института (Zbornik radova Vizantoloskog instituta). Статии от различни автори на сръбски, английски и френски език. Налични са изданията от 2001 - 2011 г. http://www.doiserbia.nb.rs/journal.aspx?issn=0584-9888 44. За потребители ползващи предимно руски език - " История Византийской империи" от Шарл Дил http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/Diehl_Ist/index.php 45. За сваляне "Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365" Vásáry I. http://eknigi.org/istorija/161027-cumans-and-tatars-oriental-military-in-the-pre.html 46. Отново, само за download - Warren Treadgold, 1997. "A History of the Byzantine State and Society" http://depositfiles.com/files/rwi007c3g

Саксо Граматикус в XII книга на своята Gesta Danorum споменава за един датски благородник, наречен Улф Галисиеца (Ulvoni Gallitiano). В Кнютлинга сага, същият под името Galizu Ulf се величае като разорител и покорител на Галиция. През 1028 г. при обсадата на Визеу, кралят на Леон, Алфонсо V е убит от маврите със стрела. Тронът е наследен от единадесетгодишния му син Бермудо III. Едва ли е съвпадение, че през същата година в Риа де Ароса дебаркира викингска флотилия предвождана от датския ярл Улф. Испанските източници отразяват много лаконично това нападение. През 1032 г. Улф и неговите воини се сражават вече като съюзници или наемници на разбунтувалите се контове на Галиция срещу Бермудо III. За пореден път епископите на Ирия и Компостела проявяват дарбите си на пълководци. Начело на лоялистите от Галиция и кралските батальони застава епископ Кресонио, в кърваво сражение край град Луго разгромява сепаратистите, преследва и изхвърля викингите от кралството. През 1032 г. контът на Кастилия е убит от заговорници в Леон, по време на бракосъчетанието си за сестрата на краля. На свой ред, кралят на Памплона (Навара), Санчо Гарсез III поставя своя втори син (Фернандо) за конт на Кастилия и атакува Леон, като много скоро превзема столицата ѝ, град Леон и епископския център Асторга. Под властта на Бермудо III остават само Галиция и Астурия. В сраженията с Навара, за младия крал на Леон се сражава и много голям отряд наемници „нормани” (скандинавци и или нормандци), като предводителят им Олаф, най-вероятно е от скандинавски произход. През 1035 г. Санчо III Наварски умира, а Бермудо си възвръща окупираните земи и столицата Леон. Две години по-късно, конт Фернандо се провъзгласява за крал на Кастилия, с което дава повод на Бермудо III да му обяви война. Кампанията се развива успешно за краля на Леон до битката при Тамароне. На 4 септември 1037 г. крал Бермудо повежда мъжете на Леон и норманските си наемници срещу обединените армии на Кастилия и Навара. В разгара на боя, двадесетгодишният крал безрасъдно атакува, опитвайки се лично да убие Фернандо I, свален е от коня и пронизан с копия от седем пехотинци. Смъртта му слага край на династията Перес, основана от визиготския воин Пелайо (Pelagius) през 718 г., а Фернандо I става владетел на обединеното кралство Кастилия и Леон.

Според източниците, Теодор Ласкарис участва само с конница в тази кампания с цел по-бързо придвижване, като обикновено се споменават цифри от порядъка на 2000 - 2500 и само веднъж 3000 души. Най-вероятно той не е целял решително полево сражение, а чрез изненадващо нападение да свали обсадата на град Антиохия. Небива да се забравя, че малко преди това Теодор Ласкарис води войни по всички свои граници - с Латинската империя 1206 - 1207 г., с Трапезундската империя 1207 - 1208 г. и едва ли би могъл да ги оголи. В ожесточените и с променлив успех сражения с латините, обикновено се споменават цифри от порядъка на 40, 50 до 150 латински рицари, които, както и да умножаваме със сержанти и оръженосци, това по-скоро говори за малки по численост армии и от двете страни.

Трябва да се има впредвид, че "Селджук наме" е писан през XV в, т.е. сравнително доста късен и неособено достоверен източник. Авторът, Язиджиоглу Али, въпреки че ползва произведения на Ибн Биби (който е автор от XIII в.), е придворен османски историк и много явно възхвалява предците. Ето и въпросния откъс, като част изброените участници в никейската армия са явен анахронизъм. „ Когато султанът (Кей Хосров) се приблишил към Алашегир (Филаделфия), един от големите градове на Рум, съгледвачи известили текфура Лашкари (Теодор Ласкарис) за приближаването на неприятеля. Лашкари се изплашил, изпратил грамоти, в които молел за помощ различни „неверници”, племена и владетели. По този начин от гърци, франки, българи, унгарци и немци се съставила многочислена войска, която тръгнала на бой срещу правоверните...” От Жаворонков научих точната дата на сражението, но интересът ми към него бе провокиран преди това от илюстрацията и надписа към нея от първия ми пост в темата. След търсене с гугъл случайно попаднах на тема с най-различни картини, илюстрации и миниатюри на военна тематика от иначе веселяшкия форум на белите националисти. Арменски коняк не съм опитвал и сигурно е хубав, но засега ще пропусна. Събрах доста материали за Испания и ако се преборя с превода на Родриго Хименес де Рада, ще пусна нещо за Реконкистата.

Краси, в допълнителните бележки към изложението, авторът, който е грък по народност, бе поставил на два пъти „гърци”. Тези допълнения, които са обградени със скоби. В изложените от него цитати не се споменават гърци, а ромеи или християни. Между другото в „Селджук наме” като част от армията на Теодор Ласкарис събрана за това сражение се споменават и българи ... За наемниците: такива има почти през цялата история на ИРИ, но се налагат като основна част на ромейските армии от времето на Алексий I, а и при следващите владетели от династията на Комнините. Проблем е, че самите ромеи по-същото време започват да изостават с бойните си умения и загубват в голяма степен морално-волевите си качества, но това е друга тема.

OT Без да искам да те засегна или да си правя първоаприлска шега, това с клавиатурата не е много сериозно. Преди 10-тина години, когато в България все още нямаше 3G мрежа, съм "кирилизирал" (българска фонетична) като потребител клавиатурите на поне 30 PC в квартални интернет клубове в Инчон, Пьонтек, Улсан и др. За сведение това са градове в Южна Корея, с клавиатури само с корейски йероглифи (от този език знам само 4 думи) и управители на клубове без познания по английски език. Явно ползваш и руско издание от 1982 г. на посочената от теб книга , защото Джон Джулиъс Норуич издава своята "A History of Venice" през 1981 г.

Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.) Алексис Савидес Преводна статия Съвременни изследвания убедително доказват, че битката при Антиохия в долината на река Меандър във Фригия, считана за третия най-оспорван сблъсък между византийци и селджукски турци след Манцикерт през 1071 г. и Мириокефалион през 1176 г., се провежда през пролетта или началото на лятото на 1211 г., а не през 1210 г., както се е смятало преди. Отделно от сведенията на основните за Анатолия през XIII век мюсюлмански хронисти, Ибн ал-Атир и Ибн Биби, които посочват като мястото на битката Алашехир (Филаделфия), това забележително сражение е детайлно описано от двама от най-значителните историографи на XIII и XIV век, по-точно Георги Акрополит (1217-1282 г.), официалния придворен хроникьор на Никейската империя на Ласкаридите, и енциклопедиста Никифор Григора (1290-1359 г.). Освен от съответните текстове на двамата горепосочени византийски учени, събитието е отбелязано от епископа-хроникьор на Кизик, Теодор Скутариот (починал ок.1284 г.), следващ близко Акрополит, от монаха-летописец Ефим (починал след 1313 г.), от "Vita loannis Batatzae” съставена през XIV век от гръцкия епископ на Пелагония (в Македония), както и анонимната „Кратка византийска хроника” за 6719 г. от сътворението на света. Към тези източници може да се добавят и косвените сведения на ерудираните братя Хониат, Михаил и Никита. Те следвайки византийската победа над султана на Икониум (Коня), Гиас ал-Дин Кей Хосров I (тур. Гияседдин Кейхюсрев I), паднал на бойното поле, ликуват за триумфа на Християнството с твърде бомбастични панегирици, възхвалявайки победоносния владетел на Никея, Теодор I Ласкарис. Сведенията на Акрополит и Григора са единодушни, че първопричина за започването на военни действия между Ласкаридите на Никея и селджукските турци от Рум е пристигането на бившия византийски император Алексий III Ангел (1195-1203 г., починал след 1211 г.), в земите на султаната и опитът му да си възвърне престола (в изгнание в Никея след 1204/1205 г.) със селджукска помощ. Текстът на Георги Акрополит продължава както следва: "Император Алексий (III) отишъл при него (султан Кей Хосров I в Коня), тъй като той не желаел да търси убежище при своя зет, император Теодор (Ласкарис в Никея). Вземайки със себе си небходимите провизии (за пътуването) той дебаркирал в Аталия (Анталия), където бил сърдечно посрещнат от султана. След това император Теодор, който управлявал в Никея, приел легация изпратена от султана, който го информирал за пристигането на неговия тъст, император Алексий (III в Коня) и го обвинил в узурпиране на легитимните права (на Алексий) над трона (на Византия). Теодор бил разтревожен от тези думи и страх го обзел, защото (той знаел, че) султанът щял да използва претенциите на Алексий, като претекст за своите истински планове, да завладее и подчини цялата ромейска държава (Никейската империя). Може да се каже, че за Теодор нещата се крепели на острието на бръснач. Той бързо призовал своите довереници около себе си и ги запитал дали ще бъдат на негова страна или ще подкрепят неговия тъст, император Алексий (III). При това, те единодушно го уверили, че са готови да се бият и да умрат за него. Така, много окуражен от техните благородни думи, Теодор напуснал Никея, като взел посланика на султана с него. След бърз марш той пристигнал във Филаделфия (Алашехир), докато султанът достигнал град Антиохия, който e разположен на река Mеандър (Бююк Мендерес). Той (Кей Хосров I) довел и император Алексий, неговата стръв върху тигана (на завоеванието) и се подготвил да щурмува града (Антиохия), възнамерявайки да го превземе, за тази цел издигнали катапулти, с които (неговите воини) започнали да обстрелват (стените). Градът бил на ръба да се предаде, когато император Теодор пристигнал спешно (там), опасявайки се, че ако султанът успее да го превземе, нищо не би могло да го спре по пътя му към завоеванието на цялата ромейска територия (Никейската империя). Той (Теодор Ласкарис) решил да се сражава (срещу султана); с помоща и благословията на нашия Господ Иисус Христос, чието Свято Име (винаги) е било наш щит и флаг (βάνδον - боен флаг) (във войните). Така, Теодор заповядъл на воините си да изоставят техните шатри и тежко имущество, което можело да забави (марша на армията), казал им да носят със себе си само (най-) необходимото, т.е. малко храна, дрехи и всичко полезно за сражение (оръжия, доспехи и снаряжение). Неговата (на Теодор) армия се състояла от 2000 мъже, от които 800 италианци (наемници), които били храбри и много способни воини, както времето (много скоро) щяло да покаже, а останалата част (1200) били ромеи. Веднага след като Теодор пристигнал в Антиохия, той изпратил персийския (селджукския) посланик обратно при господаря му, на него (посланикът) казал, че императорът е пристигнал и се готвел да го атакува. Султанът отказал да повярва, но (тогава) пратеникът се заклел (над корана), че това е истина, така султанът призовал своите войски и ги построил в боен ред. Те били атакувани от италианците в началото, но огромната маса на мюсюлманската армия ги унищожила, до последния човек, те (италианците) проявили изключително мъжество и превелика доблест, съсичайки с мечовете си многократно повече врагове от собствения си брой. Изтреблението на италианците улеснило мюсюлманското настъпление срещу ромеите, чието мнозинство започнало да се оттегля и отстъпва с главоломна бързина, макар че малък брой (от тях) продължили да се сражават, очаквайки крайния изход. И така, изглеждало, че султанът е спечелил съревнованието, той (неспокойно), се опитвал да открие императора (Теодор), когато някой (от войниците) му го посочил. Императорът (продължавайки да се сражава) се намирал в отчайващо положение, и той (Кей Хосров I) бързо връхлетял върху него, окуражен от собственото си физическо превъзходство.Те веднага се разпознали един друг. Султанът ударил със своя боздуган (по шлема му) и императорът зашеметен от получения в главата удар (паднал от коня си), казват, че конят му паднал с него, въпреки че аз не съм сигурен, дали султанът е ударил (коня) повторно. Но тогава, поваленият император внезапно бил свестен от някаква божествена сила, изправяйки се на крака, той оголил меча си и тъй като султанът се обърнал (за миг) към своите войници, извиквайки горделиво "вържете го", императорът посякъл с удар задните крака на султанската кобила, (която) в действителност (била) с колосален ръст. Султанът рухнал като от кула и ненадейно главата му била отсечена, въпреки че нито императорът, нито адютантите му знаели кой го е обезглавил. По този начин императорът, губещ дотогава, накрая удържал пълна победа, въпреки че не можал да мине в настъпление (и да преследва противника), тъй като останал с малцина (войници). Ето защо ромеите предложили примирие, мюсюлманите приели и сключили дълготраен мир с тях.” Това бе сведението на Акрополит за кървавото стълкновение при Антиохия на Меандър и сега иде ред на Никифор Григора, чийто дълъг и значителен текст, въпреки че е писан няколко десетилетия по-късно от този на Акроплит предоставя някои интересни допълнителни подробности: "И тогава (Алексий III) пресякъл Егей(ско море) и пристигнал в Азия (Мала Азия) в Аталия (Анталия), където той се срещнал с lathatines (Кей Хосров I), владетел на турките (селджукските турци), който се намирал там по това време. Той (Алексий) помолил за убежище и помощ за възстановяването му на престола (на Византийската империя), припомнил му (на султана) за тяхното предишно приятелство, изложил, ридаейки с трагичен тон и много сълзи, последните си нещастия, и при това той обещал (на Кей Хосров I) купища богатства (ако бъде възстановен). Варваринът приел и пристъпил към обещаното (пари), въпреки че той също замислил други планове, как би могъл да използва плячката взета (от ромеите) през войната срещу други (съседни) страни. Така, той събрал своите войски и отправил пратеници при император Теодор, заплашвайки го (с война), ако не възстанови своя тъст, Алексий на трона (на Византия, понастоящем в Никея). Императорът (Теодор) бил първоначално обезпокоен, но скоро възвърнал увереността си, вярата си във волята на Всемогъщия Бог и (решавайки да приеме селджукското предизвикателство) освободил пратениците (на султана) без да им даде никакъв отговор. Тогава той започнал да събира собствените си войници, които били много по-малко на брой, в сравнение с (огромната) персийска (селджукска) армия, и имал твърде минимални шансове за успех (срещу тях). Намесата на Божественото провидение, обаче можела да ги направи да изглеждат превъзходни (и по този начин да спечели). Варваринът (Кей Хосров I) пристигнал в Антиохия на река Меандър начело на голяма армия, състояща се от пехота и конница, той обградил (града), така започнала неговата обсада: ако успеел с превземането му, той мислел, че останалата част от териториите на Ромейската (Византийската) империя (Никея) лесно би паднала в неговите ръце. Той бе взел със себе си (бившия) император Алексий (III), който да му служи като инструмент за неговите замисли. Император (Теодор) мислел, че би било неразумно да се очаква варварина да атакува пръв, докато той самият се колебае в своите земи от страх (за директен сблъсък). (Той бил наясно, че) ако те (селджуките) успеят да завладеят Антиохия, по този начин ще добият плячка и използвайки го като база за (следващи) кампании, ще се окуражат (от своя успех). Затова той напуснал (Никея) и се придвижил с максимално възможна скорост, начело на не повече от 2000 кавалеристи, от които, както казват 800 били латини, избрани мъже и прославени със своите умения в изкуството на войната. След три дни придвижване пресекли проходите на планината Олимп (Улу-Даг), която се простира на голяма дължина, служейки като граница между Витиния на север и Фригия на юг. Той пристигнал (във Фригия) след 11-дневен марш и достигнал място наречено Кайструм. Той имал за цел да изненада с внезапно нападение варварите, които да загубят без да знаят дали нападението е истинско или не. И тогава неговата (на султана) съпротива, би изглеждала като на беззъб лъв атакуващ смело глутница (а единството на войската му) не след дълго да бъде разрушено на много части: някои от тях да бъдат разпръснати в чужди земи, докато други бъдат изтребвани от латините. По такъв начин малцината оцелели трудно биха формирали кохорта. Но въпреки, че той (султанът) имал съмнения дали трябва да атакува директно (християнската армия); (изглежда, че доскорошната му) дързост и буйност се понижила, поради (злокобен) сън, какъвто той имал. И наистина, има фактор, който трябва бъде взет под внимание: (в случаи като този), когато малка армия е в безнадежно положение, тя често може да преодолее сили, които я превъзхождат многократно по численост, но са лекомислени към техните задължения и в състояние на небрежност. Така, той (Кей Хосров I) събрал армията си с обща численост от близо 20 000 мъже: тя се състояла от стрелци, прашкари, копиеносци и от мечоносци за срещен бой. Но той очаквал силите на императора да атакуват първи, тъй като бил особено обезпокоен от факта, че неговите конници няма да могат да се придвижват свободно, поради тясната равнина (на битката), затова той изчаквал вместо да предприеме атака (срещу християните). Осемстотинте латини на императора били тези, които започнали (битката), образувайки плътна формация и стоварвайки се върху централната фаланга на противника: показвайки велика храброст и доблест, те избили мнозина от тях (разбивайки селджуските формации) и накрая стигнали до тила на вражеския строй. След това, връщайки се обратно им нанесли значителни щети, понеже техните (вражеските) прашкари и стрелци не били от голяма полза в ръкопашен бой. (Освен това, останалите) воини на императора (Теодор), без да губят ценно време, настъпили към противника, също със страховита решителност. Но веднага след като врагът се съвзел (от изненада на внезапното нападение на християните), те нанесли ответен удар на латините, атакувайки ги със злобни викове: те (латините) били бързо обкръжени и унищожени; те (селджуките) имали (решително) числено превъзходство и така получили по-малко загуби (в този последен бой с латините). По този начин, след това те (селджуките) се насочили срещу нашите воини (ромеите): част от тяхната армия била избита, а останалите започнали да остъпват. Предводителят на турките, султан Iathaniates (Кей Хосров I) зарязал всичко и се опитвал да намери император Теодор, когато го открил, веднага препуснал към него, имайки увереност в своята физическа сила и превъзходство, и приближавайки се до него (Теодор), той му нанесъл удар по главата (шлема) със своя боздуган; императорът почти изгубил съзнание и паднал от своя кон. Господ Бог обаче, не пожелал императора на ромеите, да загине по такъв начин и неговата империя да постигне своя край. Божията Благдат му помогнала (на падналия Ласкарис) да изпълзи от калната яма, където той бил паднал и го накарала да застане отново здраво на краката си. По този чудотворен начин той бил готов (да продължи боя), въпреки че изглеждал вече победен. Така той се придвижил бързо към варварина (султана), оголвайки меча си, лесно нанесъл удар по предните крака на коня му и султанът бил повален. Теодор го обезглавил (преди да може да се изправи), след това той побил главата на острието на пика и започнал да я размахва, показвайки я на варварската войска. Това била (главната) причина за началото на ромейската победа, която била постигната с посредничеството на Божието провидение, което стои над всяка човешка сила. Варварите се изпълнили с ужас и гняв, и започнали масово отстъпление със стремителна скорост. Императорът по чудо избегнал надвисналата опасност и което е повече, той в крайна сметка съкрушил (врага). После той триумфално влязъл в Антиохия, където отправил своята благодарност към Всевишния от дъното на сърцето си. След това (поражение) варварите незабавно изпратили пратеници при императора молейки за милост, която била предоставена; самият император определил условията, според собствения си интерес, така че те не били благоприятни за тях (селджукските турци)." Атина, януари 1991 г. Център за византийски изследвания Hellenic National Research Foundation

На 17 юни 1211 г. в долината край река Меандър се състояла една от най-драматичните битки в историята на ромейската Никейска империя. Срещу повече от 20 000 хиляди селджукски турци (според някои източници 60 000 души) водени от султана на Рум, Кей Хосров I се изправили 2000 – 2500 конници на император Теодор I Ласкарис, владетелят на Никея. Сражението започнало по много необичаен начин – с класическа рицарска атака извършена от 800-те „латини” наемници в армията на Никея... Ако с тази увертюра съм ви заинтригувал, то предлагам на вниманието ви преводната статия на Алексис Савидес „Акрополит и Григора за византийско-селджукския сблъсък при Антиохия на Меандър (1211 г.)”. При превода на текста не съм приложил библиографските бележки поставени в скоби на различни места в изложението с цел, да улесня четенето, както и бележките под линия. Допълненията в скоби са на автора, както повечето термини. Е замених два пъти „гърци” с „ромеи” по разбираеми причини.

Преводът е от сайта "бг фактор", и го постнах само като резюме към оригиналната статия, за хора, които не ползват английски език . Ако някой има време и желание може да я преведе и постне

Резюме на статията от сайта http://www.factor-news.net/index_.php?id=31456 Създадоха дървени слънчеви батерии Изследователи от Технологичния институт на Джорджия представи фотоелементи, създадени чрез използване на природни съставки, извлечени от дърветата. Новите соларни клетки са направени върху подложка от целулозни нанокристали (CNC). Особеността на тези слънчеви клетки е, че те могат лесно да бъдат унищожени, достатъчно е да бъдат пуснати във вода. КПД на органичния фотоелемент е 2,7%, безпрецедентна цифра за елементи, създадени от възобновяеми природни материали. CNC подложката е прозрачна. Тя пропуска светлина, която се абсорбира от много тънък слой от органичен полупроводник. Новите соларни клетки след употреба могат да се поставят във вода при стайна температура. В рамките на минути CNC подложката се разтваря, след което основните компоненти на слънчевите клетки лесно се отстраняват. Сега соларните клетки се правят върху стъклена или пластмасова подложка. Унищожаванет на тези елементи е доста сложно. В бъдеще учените планират да увеличат ефективността на слънчевата клетка, базирана на CNC, до 10%. И оригиналната статия от http://www.gatech.edu/newsroom/release.html?nid=201941 Trees Used to Create Recyclable, Efficient Solar Cell Posted March 25, 2013 Atlanta, GA Solar cells are just like leaves, capturing the sunlight and turning it into energy. It’s fitting that they can now be made partially from trees. Georgia Institute of Technology and Purdue University researchers have developed efficient solar cells using natural substrates derived from plants such as trees. Just as importantly, by fabricating them on cellulose nanocrystal (CNC) substrates, the solar cells can be quickly recycled in water at the end of their lifecycle. The technology is published in the journal Scientific Reports, the latest open-access journal from the Nature Publishing Group. The researchers report that the organic solar cells reach a power conversion efficiency of 2.7 percent, an unprecedented figure for cells on substrates derived from renewable raw materials. The CNC substrates on which the solar cells are fabricated are optically transparent, enabling light to pass through them before being absorbed by a very thin layer of an organic semiconductor. During the recycling process, the solar cells are simply immersed in water at room temperature. Within only minutes, the CNC substrate dissolves and the solar cell can be separated easily into its major components. Georgia Tech College of Engineering Professor Bernard Kippelen led the study and says his team’s project opens the door for a truly recyclable, sustainable and renewable solar cell technology. “The development and performance of organic substrates in solar technology continues to improve, providing engineers with a good indication of future applications,” said Kippelen, who is also the director of Georgia Tech’s Center for Organic Photonics and Electronics (COPE). “But organic solar cells must be recyclable. Otherwise we are simply solving one problem, less dependence on fossil fuels, while creating another, a technology that produces energy from renewable sources but is not disposable at the end of its lifecycle.” To date, organic solar cells have been typically fabricated on glass or plastic. Neither is easily recyclable, and petroleum-based substrates are not very eco-friendly. For instance, if cells fabricated on glass were to break during manufacturing or installation, the useless materials would be difficult to dispose of. Paper substrates are better for the environment, but have shown limited performance because of high surface roughness or porosity. However, cellulose nanomaterials made from wood are green, renewable and sustainable. The substrates have a low surface roughness of only about two nanometers. “Our next steps will be to work toward improving the power conversion efficiency over 10 percent, levels similar to solar cells fabricated on glass or petroleum-based substrates,” said Kippelen. The group plans to achieve this by optimizing the optical properties of the solar cell’s electrode. Purdue School of Materials Engineering associate professor Jeffrey Youngblood collaborated with Kippelen on the research. A provisional patent on the technology has been filed with the U.S. Patent Office. There’s also another positive impact of using natural products to create cellulose nanomaterials. The nation’s forest product industry projects that tens of millions of tons of them could be produced once large-scale production begins, potentially in the next five years. The research is the latest project by COPE, which studies the use and development of printed electronics. Last year the center created the first-ever completely plastic solar cell. This research was funded in part through the Center for Interface Science: Solar Electric Materials, an Energy Frontier Research Center funded by the U.S. Department of Energy, Office of Science, Office of Basic Energy Sciences under Award Number DE-SC0001084 (Y.Z., J.S., C.F., A.D.), by the Air Force Office of Scientific Research (Grant No. FA9550-09-1-0418) (J. H.), by the Office of Naval Research (Grant No. N00014-04-1-0313) (T.K., B.K.), and the U.S. Department of Agriculture –Forest Service (Grant No. 12-JV-11111122-098). Funding for CNC substrate processing was provided by USDA-Forest Service (Grant No. 11-JV-11111129-118) (R.J.M., J.P.Y., J.L.). The authors thank Rick Reiner and Alan Rudie from the U.S. Forest Service- Forest Products Laboratory (FPL) for providing CNC materials.

Дали "Солницата" е град, според мен е твърде рано да се каже. Има доста въпроси, на които засега няма отговор. Колко процента от въпросната могила са разкрити? Това ли е цялото селище и има ли останки от жилища и сгради извън "циклопските" стени? Възможно ли е могилата да е по-скоро цитадела, а останалата част на селището да е обградена с палисада и т.н. Много е вероятно, изявленията на ръководителя на разкопките, проф. Васил Николов, да са целели покрай сензацията за най-стар град в Европа, едно по-сериозно финансиране на този интересен обект. До сега държавата е отпускала само 20 000 лв годишно, а според сайта на община Провадия за 2013 ще бъдат отпуснати близо 390 000 лв,. Изявленията на италианския професор, че археолозите не считали Чатал Хююк за град са само смехотворен опит за оригиналничене. И една статия на Веселина Сапунджиева от сайта на информационна агенция "Черно Море", с малко повече информация за некропола: Най-новите разкопки в археологическия комплекс Провадия – Солницата доказват, че мястото е било не само най-старият солодобивен център в Европа, а и най-старият праисторически град на нашия континент. Той е възникнал преди повече от 6500 години, твърди проф. Васил Николов, ръководител на екипа, който проучва района. Археолозите се натъкнали на каменни бастиони, които датират от 4700 – 4200 г. пр. Христа. Някога зад тях е кипяла най-голямата индустрия на своето време Специализираното производство на солните „кюлчета“, които в праисторическата древност играели ролята на пари, превърнало солницата край днешна Провадия в „монетния двор“ на региона. Там се добивали до 5 тона сол от пещ. Каменните стени с дебелина около 2 метра и височина към 3 метра пък са най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани досега на територията на Стария контенент. В момента проучваме 3 последователно съществували каменни крепости, в които древните хора са пазели от грабители най-ценната суровина за онова време – солта. Тогава златото било единствено белег на престиж. Същата функция имала и медта. За разлика от тях солта позволявала да се развива търговия на дълги разстояния. Като разменна монета тя осигурявала храна и всякакви други блага. На площ от около 105 м в диаметър зад бастиона живеели между 300 и 350 души. Те се занимавали с производствения процес. Обитавали двуетажни къщи и били доста заможни, ако се съди по намерените находки, в това число и медните игли. С тях богатите праисторически мъже закрепвали кокове на главите си – прическа, която съвременните хора свързват с женските коси. За богатството на този праисторически град свидетелстват и намерените керамични съдове, но и проучванията на некропола. Предполага се, че той се простира на площ от около 5 дка. Това лято археолозите открили още 18 гроба. Те датират от края на „златната ера“, когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива. Учените се удивляват от странни гробове на убити и разфасовани мъже. Едно от телата изумява с липсата на долните крайници. Гръдният кош бил разрязан и в него били напъхани двете ръце, едната от които била счупена. На този етап можем само да гадаем за причините за това погребение, коментира проф. Николов. Според антрополжката Катлин Максуин от университета в Единбург, която участва в археологическите проучвания, съществува вероятност трупът да е пренесен, след като е започнало разлагането му. При всички положения обаче това е бил знатен човек – до главата му открихме типичната за знатните хора медна игла, уточни проф. Николов. Той призна, че находките свидетелстват за странни обредни ритуали, които нямат аналог по света. Археолозите открили кост, забита над таза на един от погребаните в некропола мъже. Главата му била покрита с керамичен съд. Труп на жена пък бил мистериозно погребан по очи с вързани ръце и крака, извити зад гърба. Учените се натъкнали и на тяло, което било повторно погребано. За него се предполага, че е на мъж, убит с медна брадва. Да разгадаеш погребалната обредност на праисторическите хора, е почти невъзможно. Теорията, че ритуалите се правят срещу вампирясване, е напълно абсурдна в тези случаи. Бихме могли да допуснем все пак, че някои имат за цел да попречат на душата да вредителства, призна проф. Николов. Голям интерес за учените представлява и тройният гроб на майка с две деца. Жената е била доста едра, на около 30 години. Предполага се, че е умряла вследствие на епидемия. По всичко личи, че болестта се е разразила при залеза на уникалния индустриален център. Той е просъществувал към 500 години. Най-вероятно краят на тази цивилизация настъпил с рязко затопляне на времето, в резултат на което солените извори пресъхнали, смятат археолозите. Те вече са убедени, че праисторическият човек въобще не е бил първобитен, както пише в учебниците. Научните публикации за изумителните разкрития за живота през халколита вече са готови, но няма да видят бял свят, преди да мине около година. Точно толкова е необходимо, за да се направи точно датиране на някои от находките в Оксфорд. Правят музей на солта Музей на солта ще бъде направен в Провадия. Кметът на общината Филчо Филев съобщи, че в момента се търси подходяща за целта сграда. Музей на солта има в Поморие, но той пази историята на добивите на сол от морска вода през XVIII-XIX в. Музеят край Провадия ще разказва историята на най-старото специализирано производство в света, разясни проф. Васил Николов. Заедно с директора на историческия музей в Провадия Николай Христов той изрази надежда разкопките в солницата да станат достъпни за посетители и да превърнат комплекса в туристическа дестинация. В момента мястото привлича учени от цял свят – от Германия, от Япония и др. Дарители от САЩ пък спонсорират археологическите проучвания. Тази помощ се оказва незаменима, тъй като държавните 20 000 лв. на година изобщо не могат да покрият разходите. За да работим нормално, са ни необходими поне 100 000 лв., коментира проф. Николов, убеден, че проучванията край Провадия могат да променят напълно досегашните представи на учените за праисторическия свят. Той си е поставил и амбициозната задача бъдещият музей да предлага възстановка на производството на солените „кюлчета“.

Глишев, много завладяващо и елегантно написано есе за един от любимите ми векове!

Сериалът не е лош, в сравнение с адълт-комикса "Спартак" си е много добър, но по-скоро е историческо фентъзи. Някои недомислици в сценария са дразнещи, като тази, че скандинавците преди нападението им над Линдисфарн, си нямат и идея къде е Англия или пък, че Рагнар може да предлага съпругата си на своя роб ...