miroki

Гадна работа. Който е отишъл с колата на море, печели този път.

Добре, че сте посочили Ашхарацуйц, че друго посочено няма. Пак е построена къща върху клечки за зъби.

Нямам никакви лингвистични познания, но мислех, че дума за много се пише в множествено число, а не в единствено. На турски не е ли така, че се налага дума в множествено число да се пише в множествено число, т.е. два пъти множествено. Да ме извините за лаишкия въпрос. ... А какво общо има турския в случая, като се спряга с китайското си име? И китайците ли говорят турски.

Освен това са ренесансово закръглени.

Което означава, че знаем и двете, за да го определим, нали така? Обаче остава гръцката азбука. Как бихте тълкували, преминаването от гръцка азбука и гръцки език на писане на "шльокавица" за онова време. Или гръцка азбука и според вас български език?

Само така. Че напоследък всички прилепнали 1-во се грижат за себе си, 2-ро за партията и ако не противоречи на 1 вите 2 , на 3 то място за страната и хората.

Колегата предполагам има в предвид варианта, текстовете да се появяват по Крумово време и възможността да имат аварски уклон. А тъй-като не са изречения не може да се определи език по отделно написани думи. Текстовете при Мадара пък са с гръцки букви, определят го и за гръцки. Там са цели изречения и вероятно може да се изведе език. От тях никой не извежда, че българския език е гръцки или е същия, като гръцки. А защо? Въпреки, че предхождат предните (инвентарни) текстове по време. Т.е. не искаме да съдим по първичен, а по вторичен текст за език. Бил първия гръцки, а втория аварски.

1 вата завъртулка под снимката направо сочи ръкописа. Вчера гледах по израелската тв. нещо и минаха субтитри. Отначало помислих, че тръгна ръкописа на Войнич. После видях, че не е той. Но някак ми се видя сходен. Въпреки, че текстовете, които после гледах на Иврид са малко по-други.

Много правилно! Освен това хората теглещи суми ще си нарушат депозитите ще си изгубят лихвата. След няколко дена стискане на парите у дома и треперене докато са на работа през това време, ще се върнат обратно в банката и резултатът е допозита с ново начало. Освен, ако някой не се облажи преди това с тях. Не говоря за преводи на заплати. Единственото, което трябва да има човек, е малко джобни пари. Иначе атаката е от СМС с неизвестен подател, получен от голяма част от клиентите на конкретни банки. Срещу, която върви разследване според новините.

Какъв би бил коментарът Ви за вече 3 те издишали банки? Въпреки, че българските имат степен на риск, много по-малък от редица европейски. Към 20%, за разлика от много с по 10%. Дали е политическа игра?

Тази точка много странна. Домашни уреди, на боклук няма от поне 10 години. И тел дори няма. За дървета да не говорим. 1 во се обират сухите и после почва сеч. Все едно да е виновна мебелната фирма на която диваните били изкарани от магазина от водата по центъра на Аспарухво.

Това което писах, взеха, че точно снощи казаха по новините. Някой ще пробва с подобна мярка. ... Относно волтаиците цената е на киловат енегрия и не се влияе много от увеличавнто им. Единствения компромисен вариант е през деня да се ползват те ( до 8 часа на ден) , а след това и вечер да се ползва от енергото +нощната тарифа. Това до някъде ще избегне разходите за батерии. че е много голямо перо. Но не носи автономност. Разбира се сега е предпочитания вариант за вила о която няма ток. Прекарването и цената на тока общо ще е по-скъпо от волтаика. А интересното скоро предстои. Волтаиците наближиха 10 тина години. Животът им е 20 тина. Но до тях капацитетът им намалява.

Я обясни как се прави комасация на земи в планински райони. Там където декар от декар са на разстояние един от друг поради пресечен терен? Как се окрупнява такава земя, че нещо не те разбирам? А, че четеш и изопачаваш е видно. Давам ти пример за зеленчуци, такива които биха могли да се произвеждат в страната, а се внасят. И го пиша от няколко дена. защото е стимул за борба с бедността. Точно по темата. И започнах с пример за домати. Ти защо реши да ги гледаш в планината? Кози ли ще гледаш? За втори път пиша това. Дадох и такъв с царевица, че след приспадане на разходите остават 100 лева, а не общо. Ти как точно го разбра? От коментарът ти мисля не си. Дадох пример на хора след работа да си помогнат домакинството със зеленчукопроизводство. Мярка за справяне с бедността. Като се спазват законите на страната. А за да бъде мярката лесна осъществима, е добре да има подходящи закони. Ако иска човек да се прехранва от сезонна работа е повече от ясно, че ще работи нещо останалите 7-8 месеца. Един човек, като земеделски производител, може сам да отгледа не повече от 3-4 декара зеленчук. Не е като зърно и има много ръчна работа. Ако иска 50 декара ще трябва персонал, срочни договори осигуровки декларации и т.н. т.е. и счетоводител. Който е към 80 до 300 лв. месечно. От изкупната цена зависи каква печалба ще реализира. Дали ще ги даде за 50 ст. на кг. или на лев. Не говоря за "час прома" от по 2 лева за кг. директна реализация. Към която прибягваш в 2 постинга. А това, че го правиш за 2 ри път, ме навежда на въпроса. Понеже се похвали тук във форума за доходите си и осигуровки и т.н. при теб всичко нормално ли е всичко относно закононаушенията, че толкова търсиш другите? При варианта сам земеделски производител и пласиране на пазара. От 3 декара може да се изкарат до 8 тона на декар. Слагам ги 7. След приспадане на разходите ще му останат реално 5. Това са 15 тона. От варианта дали ще му ги изкупуват от блока или ще ги доставя до пазарите зависи и цената. Като приспадне всички законни разходи пак му остава препитание. Само, че има голям внос и реализацията не е толкова лесна. Така, че за N ти път пиша, намиране на начин за ограничаване на вноса води до увеличено родно производство. След като се увеличи производството дори и да няма ограничаване на вноса, вече имаме количества и цената се саморегулира и може да достигне и стане конкурентна. Ако се получи и субсидия още по-добре. (примерът ми е без такава) Отглеждането на зърно, касае малко хора и малко заети в бранша и няма такова голямо изражение върху бедността, за която говорим. Та след толкова дена писане вече се надявам някой да ме е разбрал, как може да се помогне за справяне с бедността с пример в един сектор, в който работят най-бедните. 1. Ограничаване вноса 2. Закони, подпомагащи и улесняващи производството.

То е време да се изкупува на нормална цена. И ще се регулират нещата и цените ще се коригират. Сега е "бой на негри в тъмни нощи" Иначе съм голям фен на соларната енергия ( и антифен на монопилистите) и бих си закачил фотовлтаици на покрива, но когато станат поне по-евтини от тока за същия период. Сега си е безсмислено начинание. Плащаш си тока за 20 години напред.

Невски. На всички е ясно, че зеленчуци се гледат там където е подходящо. Не е нужно да ходим по сокаците. Точно за това на останалите н гледат зеленчуци, а царевица. В Добружата пък и тя не върви добре, та се гледат пролетници и есенници. Лозята пък по песъкливи терени и т.н. ... Относно напояването тръбите по-рано ги имаше, но ги откраднаха както писа. Не пречи пак да ги има. Малко по-рано писах, не си обърнал внимание вероятно, че хората избират една фирма да им сее, друга да оре и т.н. Други които не са съгласни с общото си търсят тяхното и се мъчат с фрезички. Дефакто масивите царевица се орат и сеят заедно и пръскат заедно. Четеш ми текстовете, като дявола евангелието. Точно в поста преди твоя съм написал, че единия декар човек си го гледа след работа. И си храни семейството със заплатата, а с декара подпомага. А ти го дадох за пример, че дори 1 декар може да не е на загуба. Ако се гледат 50 +до към 700 , както го прави кооперацията едва ли са на загуба. За да го правят всяка година. ( писах че 2/3 от масива се гледа от нея). Кооперацията няма да има такси от по близо 100 лева на декар за обработване, както плаща човека за един. А комбинирано с царевицта се сее увивен боб и се изкарва по 50 кг. на декар. Това го бях пропуснал. И така в едно село може да има над 100 раздробени декара от по един. Няма нищо незаконно да сключиш договор с фирма да ти оре и сее и пръска. Между другото, точно мерките за изкупуване, необходимите документи и регистрация на земеделски производители, за което вече се плаша, а преди не, е част от сегашния проблем и писах за него преди няколко страници в темата. А сега и същественото. Не се става голям производител от въздуха. Почва се с малко, като се съберат пари се увеличава. А мярката да има едните е да се осигурят първите. По-рано се гледаха бамя всяко семейство по декар също за 3 месеца работа и се изкупуваше от специални пунктове на място но това са ми спомени от детството. Да, тогава всичко бе поливно. В Пловдивско още има големи поливни площи. Захвана много специална част от темата. + за което. Това е голяма мярка за справяне с бедността, определено.

Това имах в предвид, мерси.

В града съм, не ме мисли. От много работа ми се гледа зелено от време на време. Малката нива споменах, че се гледа от хората след работа. За допълнителни доходи на тези които не им достигат. Моята дейност след работа е малко по-друга. ... пп. За захвърлените коли и данъците им съм съгласен с теб. Това не отговаря съвсем на земята обаче, има ниви които се нуждаят от почивка. Хубаво би било, ако не се гледа няколко години тогава чак да има някаква санкция. Пределно съм на ясно, че ако се въведе някаква мярка, тя ще е да се линчува някой, а друг да излезе на ползва. Ако не стане така просто няма да въведат нищо. Или както само го каза, че им сложим данъци та да ги продадат. После може и да ги махнат.

Да, значи моето не е било частен случай на разделяне на земята. Мислех, че не се случва в днешно време, а само се уедрява. И двамата сме виждали такова, вероятно го има и на други места. Само, че тези които аз видях и не вярвах, че са на сметка, та реших да им дръпна една да видят колко са на загуба. Само че излязоха на плюс. И то от един декар земя. Най-ниски приходи ( след разплащане с всички) имаха тези гледащи царевица, около 1 тон царевица и 100 лева на декар. Най-високи тези с доматите. около 6-8 тона на декар и около 5000 лв за 3 месеца работа, понеже си ги продаваха по 1 лев.

Тук и двамата говорим едно и също. Земята вече е дадена под аренда. Работят я арендаторите с наетия си персонал, не със старите хора. С малки изключения до време ще работят и старите. Работи се също от ентусиазирани хора, както и от бедни млади дошли на село. Старите хора работят предимно за собствено и на децата си ползване. Работят предимно по дворовете си, което за сега е извън разговора ни. Тук-таме с някой декар царевица за животните. По младите се опитват да създават дребно стопанство и да търгуват.

Сетили са се да излязат от канцелариите и да обходят района. Аз мислех, че не се спира.

Гледайте във фейбук и това от делтапланера, показващ 2 те дерета по които идва водата, след наводнението.

Значението на термина комасация го казва. Но явно не желаеш да го схванеш. Останалото е покупко-продажба, тогава се променя броя собственици. Което никой не пречи, да се направи. Както и продължаваш да не искаш да асимилираш, че и не комасирана земята може да се гледа окрупнена. И се създават така желаните големи стопанства. И ти дадох примери, включително личен. Както и продължаваш да твърдиш, че комасацията ще се справи с бедността в България. Тя е хубаво нещо, но няма да реши този проблем, аз не съм против нея. Който иска нека да си окрупни земята. След време може и аз да го направя. Но видя от примера, че нищо не ми пречи и сега земята да се гледа окрупнена, въпреки на различни места. Пък аз казвам, че мерките за ограничаване на някои вносни стоки ще помогнат повече от комасацията. ... Проблема е Когато земята се окрупни прекалено много и се явяват няколко собственици олигарси, които разрешават да се гледа или не, продукция на нея. Те решават. А печалбата отива някъде. И българите обедняват още. Когато е под аренда трябва да гледат защото ще плащат рента. А когато е на много и не чак толкова големи стопанства има разпределение. Има и работеща система. Появяват се всички икономически субекти. Трябва да ги има и малките и големите. Сам го цитира:

В момента се наблюдава и едно интересно явление. В едно село общината има парцел близо 1000 декара. Тя го дава на жителите на селото да го работят. Те го разделят като една част се взема от кооперациите в района, а близо 1/3 се разпределя на хората, като се раздробява на по 1 до 4 декара на човек. Всеки си плаща за своя декар, плаща за сеене и обработване на земята, което се прави от по един човек, за целия масив, при някои раздробени на по-малки парцели за по-лесно обработване. (Знаете, че големите парцели също се делят на по-малки за лесно обработване. А не тракториста да стигне до съседната област в права посока и да замръкне там) И накрая хората се организират при прибиране на добива и го прибират с няколко машини. Всичките това го правят доста години вече и всички са на сметка от това. При това гледат и технически, както и зърнено житни култури. Ето един работещ пример за антикомасация. Не казвам, че трябва на всякъде да е така. И да допълня. Моята земя и на моите родители не е комасирана и е в 4 различни области. Въпреки това всичката се гледа, като е дадена отдалечената под аренда и се прибира рента. Няма пустееща. Ето още един пример, че не комасирана земя може да се гледа зърно. ( рентата я плащат или в зърно или пари по желание на собственика на земята). Нямам против това, а само върху данъците. Дали е комасирана земята или не площта е една и съща, т.е. и данъка. Хората в България почнаха много да огладняват. Ти не го разбираш, но има такива, които вървят към нивите защото няма на къде другаде. В Града е много добре, но докато се взема заплата. А мерки за това има и ги споменах по-рано. Да по-лесно е с машина да се обработва, и при всяка възможност хората се групират и ползват една такава за парцелите си. Дори и да са по-малки производители след групиране за една машина те автоматично стават като един голям. С елементарната разлика, че приходите и разходите са индивидуални. А точно това пречи на олигарсите. А мерки за ограничаване вноса решават половината от проблемите. А те са най-различни, част от тях споменати в темата. Нека ги има и големите, няма лошо, но те не произвеждат зеленчуци, а това е проблем.

Виж сега на куп, колко неща си написал. 1 да ти отговоря на въпроса към мен, ти от написаното от мен прочел ли си нещо до сега и има ли нещо, което не ти е ясно? 2. Както сам си написал, на окрупнената земя се гледат предимно технически култури. Както сам си написал, вече има изобилие и износ от такива. Което означава, като продължаваме с това да продължим да гледаме и увеличин техническите култури. Т.е. тотално да спрем с останалите. 3. както по-горе написа, заетите са предимно в малките ферми. Т.е целта е да се вземе хляба на хората и да се ползва от един владелец с машините си. 4. Една много добра мярка за увеличаване на работещите е именно увеличаване на споменатите от теб 10 % на малкките ферми на 20%. Това ще доведе до намаление на безработицата и увеличение на зеленчукопроизводството. Темата е за бедността в Бъгария не за по-богатите. Моля изказвайте се за това. 5. Прочетох в другия пост, че си разбрал нправилно що е комасация: Няма промяна на собствениците, както писа, пак остават толкова колкото са. Това е повече от ясно. По селата за това има по 2-4 трактора на село да върши работа на всички. Комбайн има по-рядко на 2-3 села един. Той комбайнера това работи, прибира реколтата на всички. По-рано говорих за моя приятел със 100 те декара пшеница, които се наводниха. Той си взе трактор още като беше с 20 декара. После работи с него на останалите на нивите. Но не си е взел кмбайн, защото има такъв за ползване и го плзва. Така, че има и други варинати. Не само този един владелец да накупи всякаква техника и да назначи трактористи и комбайнери да му работят. Но както писах в предния пост, това с какво променя бедността на България?