sirius

Митак, аз ти изведох една голяма картина където логиката е ясна и няма нужда да спорим за свобода и легитимност. И без това никой от нас не е пълномощник на последна инстанция.

Митак, има си процедура за избори и тя е написана в конституция или изборен закон. И според тази процедура избори не е имало. Това са юридическите факти. Пък че са изиграни едни избори, че са подкрепени от заинтересуваните - без съмнение. Янукович даваше властта без бой, съгласувано с всички законови процедури. Не я приеха. Защо ли? Защото щатите не им трябва напълно легитимна законна власт. Защото ще трябва да продължат да спазват законите. Сега чрез своята подкрепа към пучистите, те ще могат да ги заставят да правят каквото им кажат. Защото оттеглят ли си подкрепата към тях те остават съвсем без никаква (дори и чужда) подкрепа. А ако не са на власт лесно могат да бъдат осъдени или просто да им видят сметката. Т.е. с този си акт на подкрепа на пучисти, сащ си осигуряват послушни хора във власта. Путин не съм го чувал да нарече сегашния изпълняващ президентски функции - президент. Нито "правителството" - правителство. Той работи с едни хора, преговаря, но не ги нарича президенти, министри и пр. Легитимни такива, избрани или назначени по надлежния ред - няма. Но и не е в позицията да се опъва много. Панама така е отделена от Колумбия. Косово от Сърбия. Разделяй и владей си работи с пълна сила и сега. А залога Украйна е "излез-контра". Победителят взема всичко. Ако щатите позволят русия да набере влияние и сила, голяма част от щатските съюзници може да размислят. Отделно икономическата страна, че щатите се държат на печатани пари и разпределението им подпомогнато от армията. Ако света разбере, че има кой да се опре на америка, нещата много бързо ще се променят. Не случайно бе показния договор на русия с китай за газ. Що не отидат щатите да внасят свободи и демокрация в Саудитска Арабия? Много им дреме свободи и демокрация. Но са удобен лозунг за армията. Където трябва да се говори сериозно. Митак, що ме гониш като слушател на бнр? БНР е национално радио. Не ми дреме какво говорят в дарик, 7нюз и пр. Но ми пука какво казват на българските граждани, вкл. и на мен от националните медии. Пък и националното радио би трябвало да се слуша. Не може с лека ръка да изгониш слушател. Че какво нац.радио ще е ако няма една добра аудитория.

Слушах сега новините по Хоризант. Националното радио. Говорат за украинската "армия" и "сепаратистите". Което показва кой ни доставя новините. Такова нещо като украинска армия няма. Има въоръжени сили в подчинение на превратаджии. Т.нар. сепаратисти са хората непризнаващи преврата подкрепен от УСА.

Е, не ми харесва когато излиза биографичен роман на български политик от такъв ранг с квалификация още в заглавието. Така Дечко е необходимо само да види заглавието от 3 метра за да си състави мнение за Стамболов. Без да е отворил книгата дори. Ами да си подядем авторитета на тези дето сме избирали. Пълен лаик съм по история. Чувал съм противоречиви мнения за Стамболов. Но той е български политик и е добре да не е представен в лоша светлина още от заглавието. Добре, това да кажем е оригиналното заглавие на Страшимиров, но дизайна може да го смекчи доста. Да го сложи в малък шрифт, например. А подзеглавието да е в по-голям. Другото е за "политика" и се самоцензурирам.

Без да отнемам правото на Форгот, или който и да е, да отговори. По въпроса съдя къде е питащия. В смисъл дали пита искрено и лично или се опитва да съпоставя различни учения и религии. Ако е искрено и лично то въпроса подсказва основата на която е стъпал питащия и от нея основа търси отговора. Т.е. отговора трябва да се опира на тази основа защото иначе няма да стигне до питащия. В случая "интересна и сериозна" подсказва личен интерес. (дали е така не знам) А второто изречение, че се търси нещо реално извън питащия. Щото "вярата в... нещо си" е... вътре във вярващия, той си я "прави" реална. Т.е. може да се каже че е реална за него(вярващия) но само в главата му. Тук са повечето религии. Те са подкрепени само "по документи", писания. И разбира се в тях вярващите взаимно се подкрепят. Ако става въпрос за нещо реално съществуващо и извън нас, то тогава нещата стават други. И сложни. Щото всеки търси в някаква позната му област. Та да уточним. За нещо реално ли става дума, извън рамките на представата. Щото представата може (но не задължително) да не отразява нещо реално съществуващо, извън главата на субекта. Или за представа. Без значение колко хора я споделят Един критерий, според мен, за различаване на реално от нереално. Ако е нещо реално, ще иска някакви реални методи за да се стигне до някакъв вид възприемане. Дали ще е уред, упражнения - без значение. За да възприемем ел.напрежение, ни трябва уред. За да ходим по въже ще трябва много тренировки за усъвършенстване възприятието ни за равновесие. Ако не е реално, ще е достатъчно да си въобразим нещо си и да се наслаждаваме на ... въобръжението. И тук интелектуалната ни същност много може да ни помогне. Знаем за силата на внушението или хипнозата - тялото може да реагира съвсем реално на съвсем нереални неща. Въпроса с критерия за реалност е много съществен за мен. Защото обуславя две съвсем различни области на търсене. От страна на търсещия.

Аз май нямам работа тук.

Това подчертаното почти съвпада с моето определение за Его. Ако Бог присъства във всеки от нас и той е истинското ни аз, то ние способни ли сме да достигнем до него. Има ли начини? Лесно се забелязва идентификацията ни с нещо около нас (изброеното в предния ми пост). Много малко хора съм срещал, които не са идентифицирани с нещо. А някои от тях пък ги пере съчмата. Абе объркана работа. mnoogo, Дали е истина или е обяснение. Обяснението може да изглежда обясняващо, но дали е така? На мен ми се струва че тук объркваш тези две понятия. Даже не е понятия а смисли, идеи. Аз истината я свързвам само със субекта. Т.е. всеки си има истина. А обяснението може да го имаме, без да го смятаме за истина. А когато споменаваш "издържа на всички въпроси", значи търсиш обяснение. Приел си едно обяснение за истина. Или ако го приведем в друга терминология, Захранваш емоционалното с интелектуалното. Един вид търсиш Бог, и го намираш в интелектуалното. Поне аз така го виждам от моята си камбанария.

Интересна е темата, но май автора не е писал от края на 2013. Аз четях с интерес постовете му.

Някой гледа ли клипа, направи ли сравнение с БГ? Никой ли не го впечатли с нещо?

Всъщност Аз-ът, субекта също е спорен. За всеки, Аз-ът му е без съмнение, най-реалното нещо около което всичко се върти. От елементарни срамни нужди, до най-висши прояви на Егото, красивото, възвишеното. Та Аз-ът може да е най-неопределеното нещо, но и най-реалното. За всеки един от нас. За разлика от науката, където тухлата си е тухла, с маса, скорост, цвят и пр. - материалния свят, познаваемия. И най-важното - различния от Аз-а. В случая използвам понятието аз почти в смисъл на субект. Защото субектът се възприема като такъв - Аз. Или, имаме един мъглив Аз, който е идентифициран, обвързан в най-различна област и степен. От дете-възрастен, до краставичар-президент, до неверник-папа. Т.е. Аз-а е обвързан с нещо извън него, някакво обществено или професионално образувание. Или чисто материално, като науката. А групите Аз-ове идентифицирани по общ признак се обединяват и си дават рамо. Учения работи за благото на науката, вярващия за вярата, за партията, за държавата, за децата и пр. И аз-овете все по-твърдо се центрират, отъждествяват, с нещо. И се водят едни войни, едни битки, една надпревара за привличане на азове. И никой не му идва на ума да се запита, абе аз детето ли съм, майката ли съм, специалиста по биология ли съм, аз моята национална принадлежност ли съм? Ами ако бях се родил в Мали, същия ли щя да съм? Кой съм аз аджеба ако тази вменена ми идентификация със семейство, професия, държава, вяра и пр.... не ми стига? Дори всички заедно съчетани, някак не ми стигат. Добре, българин съм, защото съм роден и израсъл в БГ, но това е тялото ми. А то можеше да е родено и другаде. Или родено в БГ, но рано рано замъкнато в Конго, или УК или УСА. И тогава щах да имам съвсем различна идентификация на аз-а. Щях да съм друг. Е, кой съм аз дагое? Може ли да има друго аз, което да обединява всички и да Е над тях, да не е центрирано в тях. Да не се обижда на циганин, краставичар, добър или лош? Ели такава "центровка" реална, възможна и постижима? Какво като знам колко тежи електрона, а не знам кой съм? Или се заблуждавам кой съм?! Кой може да ми каже КОЙ СЪМ? Или да ми покаже?! Ами не е ли той на моето дередже - хванат на хорото да играе на "кой съм аз"?

Да се опитам да степенувам основните въпроси, които всеки си задава. - що е Бог - има ли Бог - каква е връзката с мен Имаме две реални неща - Аз и Бог (едното е спорно, но да приемем) И купища писания, кои популярни, кои не - знание. Дали е верно, или не. Познание няма. Някой да е постигнал Бог. Втори Христос напр. Ако има, способни ли сме да го познаем, различим, като такъв.

Изглежда не остана. До извеждането на формулата. За Бог. Скенер, хубава логика изведе. Ама двупосочна. Обръщаме и... ако не е религиозна, значи е атеист. Пък като сложим степени и понятията атеист и религиозен се омазват. Вече преливат едно в друго. И... не можем да ги сложим във формулата. Математиката е супер инструмент, но си има и ограниченията. Работи за реални неща, дето можем да измерим. За които имаме мерило - килограм, метър, литър. Но нямаме мерило за страх, обида, съвест, добро... Нямаме универсално признато мерило. Затова и всеки си мери както си знае. И от чиста и ясна математика влизаме в мъглата на субекта. Дори понятието здрав разум не може да се дефинира. И аз го ползвам, но не е дефинирано. Всеки го разбира както може. А някой не се ли е запитвал защо имаме понятие Бог и понятие Господ. Дали не визират различни неща.

Както Инкоректус нагоре спомена, става въпрос за "нещо" трансцедентално. Нещо извън нашите описателни способности. И що се отнася до този трансцендентен Бог, никой няма авторски права. Дори и църквата. Църквата е на ниво традиции, история, теология и пр. - както Инкоректус я разбира, а и доста други. И лошо няма. Но що се отнася до трансцендентното - и Исус го е казал: "църквата в сърцето", "където са двама, там съм и аз" (цитирам по смисъл). Та тази "трансцендентна" църква е неразрушимата. Тя е свещената. Да го сложа по простичко, познаването на таблицата за умножение е важно, а не листа на който е написана или автора дето я написал. Това относно онази свещена църква в сърцето. А другата, където ходим да палим свещи е съвсем друга работа. Тя е важна, да не вземе да се върже някой, както и парламента е важен - на национално ниво. Това ни е история, традиции, образование ако щете, език. Определено много е дала институцията църква. И големи хора е дала. Но по отношение на трансендентния Бог - там пътя е през църквата в сърцето. Искрено и лично както казва един съфорумец. ИСКРЕНО И ЛИЧНО са мощен инструмент в тази насока, но няма да задълбавам, че ... И черешката. Всичко, в най-най-най-общия смисъл е ... всичко. Т.е. включително и трансцендендентното, Бог. Т.е. не е само материята. А второто изречение... пак ще го покажа: Трансцендентното е в сърцето, нещо отвътре, състояние. Или го имаш или го нямаш. А щом позовавенето е "по определение" значи .... нали.... Все едно да кажа, че 5*5=25 защото така пише в учебника. Т.е. показва едно сериозно неразбиране. Даже позоваването не е грешно, буквара си ок, но го няма разбирането - искрено и лично. Там където евентуално е Бог. Нямам нищо против Инкоректус, това си е само една дискусия. Дори не дискусия а споделяне на разбиране. Той (както и всеки де) своето, аз моето. Даже бих го поканил на нещо с мезе. За моя сметка. Всъщност го "ръчкам" Инкоректуса защото взема позиция назаем - според църквата. Или теологията, без значение - взето е назаем. Както адвоката взема делото на подобечния си. На доста от съфорумците не споделям разбирането им. С някои съвсем. Но те са искрени и лични, всичко им е отвътре, където е нерушимото. Това е тяхното свещено право на вяра. Ако искат да четат библията, да палят свещи. Дори ако смятам че дълбоко се заблуждават - не съм аз, който да им се тика при свещеното място. То и не мога де. А институцията църква тъкмо това я вбесява - че не може да влезе и да се намести на свещеното място. Затова клала и горяла. Институцията, чрез своите подържници. В името на правата вяра. Чувате ли как кънти. (много хубав лаф на шпага). Да напомня пак двете страни на църквата. Едната в сърцето и другата - институцията. Хубаво ще е да се разбира за коя става дума. И двете са важни по съвсем различни причини.

Аз те разбирам Романе, ама не така с чепатия. Маргаритка пусна първи пост. Верно не е както ни се иска, но според твоя 10 848-ми пост, и като модератор, излиза че си искаме пари. Или друго нещо извън "чест и слава". Ми направо пусни ценоразписа. А това далеч не е така. Тук има хора които са помагали и още ги има. Но помагат (с удоволствие) ако някой нещо не разбира. Помагат му да разбере и съответно сам да си свърши работата.

Галахаде, галахаде. А демокрацията кога ще дойде. Или беше миналата сряда? Докато ползваш политически термини, даже предизборно-партийни, ще ти е трудно да стигнеш до реалноста, същноста. А тя не е в партии, а в хората. Докато на преден план е Партията (която и да е), а не човека, дотогава повечето ще е демагогия, популизъм и пр. Мисли за "футбола", не за отборите. Политиката е дълбока и мътна вода. Хубаво е че има такава тема, но тя има множество и свързани подтеми. Заслужава да има цял раздел. Аз нямам нищо против Митака да е модератор. Но да не иска док-ва. То дори политиците не дават д-ва, само проветряват чужди ризи. Ние за корупция, манипулации, популизъм и пр. д-ва (като юридически термин) едва ли можем да дадем, но може да се изведат едни точки и да се навържат. Аз нямам нищо против всякаква гледна точка, но когато тя е сведена до БСП-СДС или други, то веднага се свежда до елементарни пристрастия. Комунизъм и демокрация имат определение, но само на книга. Нямат кой знае какъв реален смисъл. Бях тръгнал да споделя едно клипче. Човека обяснява много ясно (да не се върже сега някой, ЗА МЕН е ясно) за изтока, за запада, за реалности (взимане-даване) и отношения.

Браво. Не бях чел скоро труд на д.ф.н. - филолог. Радвам се, че мога да чета подобно нещо и да разбирам за какво иде реч. Като аз съм учил физика, филологията по него време ми приличаше на дървена философия. Не само че всичко разбирам, но забелязах и някои смислови грешки. Да не скочи някой сега, супер си е работата. Аз разбира се не ползвам такава терминология, но чудесно разбирам за какво говори. Езика е мощен изразител на менталноста. Особен интерес предизвика последната част , където е вложена малко философия и "мистицизъм" - субектът знае но не разбира.... - да, има го и този момент. От доста време ме интересува субекта, а словото е където той се проявява най-ярко. Някъде спомена, че езикът ограничавал менталноста. Мисля че е обратното. "В древността мистицизмът разполага три степени на познание – рационално, емотивно и интуитивно" Явно тази жена е чела разни работи и добре ги е вписала в работата си. Сигурен съм че доста салати можем да изядем с нея на сладка приказка: ) Браво, браво.

Интересувал съм се Романе, но не смятам че която и да е религия има запазени права над моята "религиозност".

Ко да ги прая...

Гледах два мача на братята гърци. Със шашма спечелиха първия (гледан от мен) мач. Във втория играха некадърно. Заслужена почивка в къщи.

Може, не съм ходил та да знам. Ще разкажеш ли? Извинявам се за пропуска да спомена, че това е мое предположение. На база на скромния ми житейски опит.

Чети бе човек какво пиша. Това бе хипотетичен въпрос, допускане. Толкова ползвано в научните среди. Част от критичното мислене. Та исках на този въпрос да отговориш, както и да е. Относно седенето някъде там. Това е символично. Христос може да е някъде, където не всеки може да бъде по желание. Нещо като Еверест. Ако той може да отиде и седне на еверест, колко други могат. Някои може да могат, но не и всеки изявил желание. Пък дали отляво или отдясно, аз не виждам някакво значение - като стигнат до еверест, ще седнат както рекат.

Инкоректус, с риск да се повторя, ще трябва да ти напомня, че науката не разбира. Науката не разбира! Науката е събирателно понятие на едни хора, приемащи едни методи, разбирания и пр. Науката не е субект за да разбира. Както и църквата. Само субект може да разбира, познава и прилага познавателни средства. Аз в случая няма какво да предлагам като познавателни средства. Те отдавна са познати, хората на науката ги ползват. Няма по-добър начин за разглеждане на каквото и да е от споменатото "искрено и лично". Само субекта, като притежател на познавателни средства и възможности може да разглежда нещо. Това че имаме възможноста, като субекти, да се заблуждаваме, не означава че не можем да мислим критично. Цялата наука така е възникнала - от мислещи и критично мислещи субекти. Много е ясно, че те могат да стигнат до сходни или еднакви описания на наблюдаваните явления и процеси. И няма гаранция, дори в обединените среди на науката, че не може да се приеме нещо грешно за правилно. Не го приемай като критика към науката, тя си е ок. Субекта наблюдава, възприема, разбира и описва разбирането си. Аз като здрав и прав субект имам всичко необходимо за да имам мнение. И за мен понятието Бог има значение различно от научното и църковното. Знам ги и двете и не съм съгласен съвсем с тях. За мен, всяко писание в учебник или библия е НЕЧИЕ ЛИЧНО разбиране и описание на нещо си. Колкото и хора да са съгласни с него. И аз го разглеждам като такова. А не като свещен скрижал с правилното знание/разбиране. И го мисля. През моето си разбиране и възможности. -----едит/допълнение към последния пост на Инкоректус ---- Ако Христос говори за варене на буркани и аз знам или поне съм чувал какво е варени на буркани, защо да нямам мнение относно написаното от Христос относно варенето на буркани. Или с други думи, ако Христос говори за нещо реално, защо аз да не мога да схвана за какво иде реч. Защо ми трябва n-та интерпретация и редакция? Аз разглеждам само евентуалната реална част. Ритуалната и традиционната част, или накратко нещата които смятам че са нереални, просто не ме интересуват. Това че хората от църквата интерпретират варенето на буркани както си знаят си е тяхна работа. Мен ме интересува моята интерпретация, през моето разбиране. Гаден хипотетичен въпрос. Ако имам и опит и се опитам да обясня какво точно е искал да каже Христос, и то не съвпада с църковната интерпретация - какво става. Или преведено до варенето на буркани: Оказва се, че аз не само знам, но и съм варил буркани, и виждам че църквата тотално бърка в интерпретацията си на Христовите писания за варене на буркани и се опитам да ги светна - какво става? За мен това са нормални въпроси, възникващи пряко от критичното мислене.

Някои основни положения. 1. Всичко написано е нечия лична интерпретация на възприеманата от него реалност. Или фантазия. 2. Библията не е писана от Христос, А е прието да се вярва, че е от негови ученици. Демек, каквото са разбрали учениците, това са писали. Отделно доколко са можели да изразят разбирането си в слово. 3. правени са две редакции от едни хора, които са решили, че имат правото да интерпретират и редактират писанията. 4. всеки има глава и може да чете и интерпретира библията. Според неговия опит и знания. И възможности. (в случая имаме следната аналогия: Айнщайн изнася изключителна лекция на среднощколския природо-научен клуб. И после учениците да напишат едни писания и после идни други да се съберат и да почнат да тълкуват и редактират.) Та, лично моя мотив да участвам в подобна дискусия е, не да разбера какво мислят/интерпретират в църквата, а какво мислят/интерпретират уважаемите съфорумци. Без да се интересувам кой крив кой прав. Моята изходна точка е моето разбиране и чрез споделяне на вашето разбиране, аз бих могъл да разбира нещо допълнително и да допълня моето разбиране. Съответно, ако някой ми свежда разбирането на църквата, не благодаря, аз мога да се обърна към попа да ми разясни нещата, аз лично се интересувам от вашата лична интерпретация. Аз "правилното" разбиране на науката и църквата го знам, интересува ме доколко уважаемите съфорумци са съгласни с него и защо. И то на базата на личен опит - наблюдение на реалноста.

Не Гравити, не се бъзикам. Обърквам се. Имаме реални факти, потвърдени експериментално. Напр. Хигс бозона. Имаме теории, обясняващи наблюденията, но непотвърдени на 100%. Напр. Хигс бозона преди да се потвърди. А, да. И дадена теория може да има различни интерпретации. Малко ми е мътно тук. Прилича ми на конституцията - позволява различни тълкувания. И някак не мога да схвана как в група частици една ще се движи назад във времето. .. Това с времето ми стана интересно. Нямаме дефиниция, но имаме ясно дефинирана мерна единица. И от друга страна имаме наблюдател, без който всичко се обезмисля. Вижте какъв паралел се получава. Имаме време, не можем да го дефинираме, но можем да дефинираме мерната му единица. Във физиката времето е основна величина, много важна. И имаме субект, не го дефинираме, някак се абстрахираме от него, макар той да е основния наблюдател и той да е съставил цялата ментална конструкция наука, чрез която да описва какво наблюдава. Т.е. недефиниран субект и ясно дефинирана (от субекта) "мерна единица"- наука.

трябва ми някой да ми обясни до къде е реалноста и от къде започват интерпретациите. че ми е трудно да се ориентирам нещо.