sirius

Бях започнал друго да пиша, но въпроса на Шпага заслужава внимание. Според мен. Винаги като се каже правилно се опира до т.нар. точни науки, където има маса, обем, скорост и пр. За останалото няма категоричен критерий. внимание, воля, контрол на ума, кой го контролира ума пречи на познанието не съм писал - ще остане евентуално за по-нататък

Да, много комплексна работа е съзнанието. И както споменаваш, външното влияние може да влияе при някой, и да не влияе при друг. Или да влияе по различен начин. И от цялата работа, аз лично не мога да заключа нещо конкретно за съзнанието.

Или с лопата у главата, както казва един мой познат. Ама четеш избирателно. И възприемаш избирателно. Което не ми се връзва с чистото огледало. Инкоректусе, твоята идея да се направи огледалото чисто не е лесна за осъществяване. Също. По простата причина на наблюдателя. Ума на човека не е огледало та да го почистим с парцала. Има и наблюдател. И той обърква цялата работа. И колкото и наблюдателя да си мисли че е огледало, просто не е огледало. Та ми е интересно, ти дали смяташ твоя подход за по осъществим. Как? Да обърнем малко ролите - ти предлагаш пък аз критикувам. Да видиш аз колко съм добър в отричане и критикуване

Аз слушах радиолюбителите за какво става дума. Има репитри към които мога да се вържа през интернет. Иначе има няколко, които покриват почти цяла България. Един от тях е на вр.Ботев. Има доста пътуващи радиолюбители, пък и от различни населени места и информацията е богата.

Ето нещо интересно по темата. Но преди да лепна линка... Това са учени, доц. и проф., колеги физици. И явно се интересуват от разни феномени. http://news7.bg/%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B0/%D0%9C%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-_l.baa_i.91818_b.25228.html#.U6PKQKHft0w Споменават "тунел" в пространството, чрез който може да се придвижва със скорост по-голяма от светлинната. Също така споменават за влиянието на наблюдателя в квантовата механика. Аз чета разни хора, които споделят, че усещат движението си като движение в тунел. Нямам причина да се съмнявам нито на професора нито на тези другите хора, които чета. И нещата се навързват. Учените се докосват до нещо по-съществено относно пътуването във времето. Остава да разберат как да съчетаят пътуването и наблюдателя. Интересно е човек да чете. И да пие мляко от две крави ___________ първия ми пост през UBUNTO/Mozilla

Гравити, по принцип е така. Но ще е хубаво да има някой пример.

булевардни школи. Мн. Добро отражение, чисто, ясно, точно.

E, има достатъчно примери на деца научили професор на нещо. Зависи от професора, зависи и от детето, от много неща зависи. Няма да се учудя ако има случаи на деца подсказали нещо на професор дори и в тяхната област. Нагоре примера, както аз го разбирам, не е относно натрупаното знание и опит, а начина на виждане на нещата - възприятието. При децата е различно и често забелязват неща, които ние (особено аз) пропускаме. Точно защото умът им още не е пълен с най-различни неща. Някъде на това му казват необусловен ум. Мисля това искаше да каже колегата нагоре. Без да съм му адвокат. Та това е което професора може да се "учи от" детето. В кавички защото това дефакто не може да се учи. Ученето е процес на обуславяне на ума, нещо като слагане на рамки, а не обратното. Това което "учат" разни школи е да се премахне тази обусловеност на ума. Само че далеч не е проста работа. Такива ми ти работи стари приятелю Incorrectus. Така аз ги виждам нещата. Да разнищим ли още малко. "Да, няма какво да научат от тях. Могат да научат нещо за тях." Мога да науча за кучето, че първо помирисва и после яде(примерно). Без аз да го приема и приложа за себе си. Ще знам за кучето. Но освен това, мога да "взема" това от кучето и да го приложа за себе си (ако го сметна за полезно). Тогава може да се каже че съм се научил от кучето. Това на мен ми показва, че ние отдавна се учим от животните. И от природата изобщо. Имаме и тази способност. Или ни е дадена

Погледнах и викито. Дори и там са писали добре. Възприятието е продукт на органите за усещания, сензорите и ума. Без ума няма въз-приятие. Ще има това, което наричаш елементарно възприятие, а то си е приятие, сензора си работи, праща си сигналите. А рефлексията също е продукт - на първосигналната нервна система и сензорите. Задаваш си въпроса като целиш точно нещо. Щети отговора с подобен въпрос. Смяташ ли, че професорите не трябва изобщо да изучават децата. Т.е. че няма какво да научат от тях.

Извод: набирайте пинове и пароли през топлоизолатор. Или пипайте и някой друг клавиш за заблуда на врага.

Хубава дискусия, нищо малко тръгна в страни. Само да споделя. Възприятието не е елементарна рефлексия. То се учи от най-ранна възраст. Елементарен пример - Ако дете отрасне с животни, какво възприятие би имало? Вярно че една голяма част от възприятието ни минава на подсъзнателен план, но е била и винаги може да бъде изведена на съзнателен. Като карането на колело. Първо е трудно, но с времето става рутина и става подсъзнателно. Много неща сме научили и са минали на подсъзнателно ниво, затова може да изглежда че е елементарно. В това се състои и голямата "инертност" на възприятието. След определено време човек трудно си мени възприятието. Но не е невъзможно. Просто не си се насилва да си насочим вниманието към неинтересни насоки.

Нямам особен мерак. На времето бях в час със процесора на Правец16. Сега не е много по различно. Процесорите станаха по-бързи и интерфейса по-лесен. Гледам ги правят най-различни неща с него, аурдиното. Ми то със сегашната елементна база, ако се понапъна и аурдиноподобен апарат бих могъл да си спретна. Има по-важни, за мен, неща в живота. Разбираш ли колко заобиколен начин става, да произведе 10-20-30 кила зарзават. Това е повече хоби от колко зарзаватопроизводство. За мен смъртта е процес. Който може да се овладее. Съзнателно. Каква файда ако знам куп неща, а не съм в час по фундаментални човешки въпроси. Все едно да знаеш аурдино, а едно маце да не си врътнал. А нямам много време.

Какво сега пак ли ще почваме? Нещо неверно ли казах или не мога да ръзсъждавам а само да лепя чужди разсъждения?

inp, Само ще ти посоча други факти. Прасето може да яде същата храна. Или двама човека да ядат същата храна и коренно да се отличават. Относно влиянието на химикали. Така е, влияят. Но и хипнозата влияе. И то без химикали.

Това е много стар въпрос - кой/кое в нас е господарят. Кой решава/преценя кое е водещото. Щото същия този решаващ трябва да е "над" и да "обхваща" нещата, които оценя.

Човека си пада по автоматизацията. Цяла градина си е направил на "самотек", демек автоматизирана. Заедно с рибата. Голям майтап. И дори не е градина а, да кажем малко саксии и бидон. И може би повече автоматика от колкото почва. На базата на едноплатковото компютърче Аурдино. Да и в интернет го е пуснал. Да си следи температурата. Хи, хи. Аз бих му предложил да си сложи едни ръчки. За пипер, за домати, за чесънче. И то сее и отглежда. Да, и да си автоматизира кухненския робот - да ходи да бере зарзавата и да реже саладката. А той ще следи по интернет и ще вика (да, гласово разпознаване) - още малко солчица, още мъъъничко, стоп!

Бат Бойко тъкмо да подпише за Южен поток и айде протести. Няма връзка ли? Но ето сега Украйна отказа изгодна сделка. И самолетоносачи в Ч.Море по време на олимпиадата. Едва ли някой знае какво всъщност се готви в кухнята, но на мен ми мирише. Пък дали лицето ще е Бисеров, Седефчов или Мънистов, няма да се учудя ако конците отиват другаде. Много ми е интересно да гледам как се развива мача. Само дето действията за разтокани във времето. Все едно да гледам боксов мач на супер забавен каданс. Виждаш как ръката тръгва, набира енергия, оня вижда късно, късна реакция, остава само да поеме удара.

Айде пак. Някои представи се преобръщат. Цяла парадигма. Ето затова аз чета всичко, но не го вземам за дадено. Дупките са теория, струните, големия взрив ... - теории. Дори доста близко до хипотези. Както и еволюцията.

Общото е, че някои хора не забелязват някои връзки. Напр. аз съм много зле с хората. Доверявам се до наивност. Докато други виждат разни работи дето аз не виждам. И съответно постъпват по-адекватно от мен. Виж техниката за мен е по-чиста вода - там трудно могат да ме излъжат. И това важи за всичко освен най-най-очевидните и обективни неща. Представата "какво е оттатък" в размитата област, където някои са по-наясно. И не всичко е очевидно за всеки. Ето напр. аз не виждам никаква, камо ли явна, пропаганда.

Вижте хора, има аргументи на основа личен опит. Част от тях са свързани с наблюдение на материалните неща - те са най-"тежките" от научна гл.точка. Но има и много, фундаментални ценности, които нямат рационален аргумент. Или имат полурационален. И то споделяни от привърженици на науката. Най-общо, едните вярват в Бог, другите в Прогрес. Като и двете категории си имат нещо на ум, но в крайна сметка основата е ирационална. Ако го съотнесем към хората изобщо, нито вярата в Бог, нито вярата в Прогреса е довела до по-щастлив живот. И в двата случая отделния човек влага една ирационална част за да се "подпомогне". Но когато опита е ОИТ (опит извън тялото) нещата стават други. И една категория предпочитат да вярват на учените, които го отричат, защото още нямат уреди да го засекат, съвсем нормално. Другите пък го отричат щото пише в свещената книга. И ОИТ остава в ничия земя и материал за спорове. И си остава за малцината изпитали го и другата малцина, която се интересува и евентуално пробва. А това е нищожна част от това до което съм стигнал като знание. И ... аз имам, смятам че имам, достатъчно обучение и ум сам да преценям какво да слагам в главата си. И изследвам.

Не така Галахад. Все едно да кажеш, че всеки е виждал батерия и жици и е наясно с тока. Някои ги виждат по-така нещата и имат какво да споделят. Затова се ходи и на училище Галахад. Ти с горния си пост направо зачеркна училището като не необходимо. И то от името на много българи. От човек до човек може да има толкова разлика, колкото и от касапина до кучето.

Уместно е и даже важно всеки който пише да си дава сметка ТОЙ какъв смисъл влага. Като някой напише България, да е ясно за кой аспект говори. Щото са много. А причините не само са много ами и комплексни. Някои политкоректни, други не. Съответно медиите бръмчат за едните и мълчат за другите и т.н. и т.н. Благодарности на Невски, че споделя. И то от една рядка гл.т. Това, че някъде се разминаваме го намирам за съвсем нормално. Често тук във форума могат да станат дълги дискусии за прости неща но с дълбок философски корен. Нямам идея как може да се стигне до съгласие. Напр. Кое е по-добре, да харчим или да спестяваме. На исток ли, на запад ли. Аз не мога да отговоря еднозначно. А проблемите идват когато вземем да мъдрим какв да ни е общия дом/държава/общност. Тогава и без голям зор може да се стигне до патаклама. Ние това го можем и без чужда помощ.

Много добре казано. Ще споделя за Митака. Определението е важно дотолкова, доколкото най-пълно отразява разбирането на всеки един от нас. Особено що се отнася за разтегливи понятия като нация и ценностна система. Или пък здрав разум. И тези неща влизат в културата и законите. Които пък трябва да се измислят от избраниците. В една култура/нация/държава (общност) има нещо общо, на което всички или държат или спокойно толерират. Хора има различни дори и в малка общност. И държавниците могат да избират една или друга малка общност, която да им служи за оправдание/повод да нанесат малки корекции в политиката. Един вид леки завои. Ако оприличим промяната на културата във времето като път по който минаваме. То свободата на избраниците е в някакви рамки и може да прави леки завои. Или обратни дори, но за достатъчно дълго време. Тук идва далновидноста на държавниците и да изберат най-доброто движение. И да го разглеждат в най-различни аспекти: дългосрочност, цена (политическа, всякаква), цел и пр. Неща, които са далечко от дребния човечец. Т.е. са като бащи или даскали на общноста. Те я представляват и се опитват да направят най-доброто. Те дори са нещо повече, нещо като капитани на кораб. Или карат кораба, държат екипажа нахранен и под контрол, грижат се за машинарията, бурите и пр. Или губят хора, машинария или целия кораб. Техните грешки ще са с най-големи последствия. Т.нар. оранжеви революции от последните 10-на г. са последствие на външна намеса в държавата. Външната намеса подклажда съответната прослойка вътре в държавата, тя увлича още хора и за едни приятно звучащи мотиви, извежда държавата(общноста) от правия път. В смисъл рязко завива със всички последствия. Това са революциите изобщо. Рязък завой. Като ценности, традиции, цел и пр. Дори може да са имитация на завой. С цел някой да вземе власта да се облажи. Щото няма и трудно може да има приемственост в политиката при мандатно управление. Правиш каквото правиш 4-5г и после излизаш сух. И вече целта на мандатоносителите се измества от държавата (като цяло) към вотовете, популизъм и лично благоденствие. Което директно води към падане на нивото. На всички нива. Вярно има държави със стабилна дългосрочна политика. Не знам как го правят, но те не са много. И на тях нивото им пада. И като икономика и като човешки потенциал. Та колкото по-пъстра е една държава, толкова по-лесно може да се гътне с външна намеса. И колкото по-легитимно (с подръжката на хората) или твърдо (диктаторско) е ръководството, толкова повече може да държи "курса на кораба". Огледайте се колко популизъм има наоколо. Популизма е като опаковката - да продаде нещото вътре. А вътре какво има се разбира твърде късно. Плати ли(гласува ли), отвори ли пакета - е вече не можеш да го върнеш. Затова има имиджи (изображения), имидж мейкъри, PR и пр. Да изкарат това дето не е, като очевидно. И това не е лесно де ама до къде води. Идиокрация е чудесно и увлекателно филмче. Ако сте го гледали, това искам да кажа, натам вървим. Дори вече сме там.

За мен вярата е само първата стъпка. Следващата е някакъв вид постижение. Или опит. И както при физиката е нужно постоянство и разбиране, така и за да се стигне до някакъв личен опит, в тази хлъзгава област, не е лесно. Ако опита отсъства остават само теории и вяра. А опита е връзката с реалноста. А ако нямаш връзка с реалноста може да се възбуди фантазията. А хора с възбудена фантазия има сред привържениците на религия и сред привържениците на наука. Да се занимава човек с нещо на този свят, означава именно контакт с реалноста. Сега, може да се спори дълго какво е реалност, но за мен изглежда реалноста не е само материална. Т.е. има и друга реалност, която е свързана с материалната и чрез която може да се влияе на материалната. Нещо като словото. То не е материално, няма величини като маса, обем, плътност, скорост и пр. но съвсем осезателно влияе на човек и от там на материята. Ние го вземаме за даденост, но за мен тук има много интересен момент.

...