sirius

Малко за заглавието. Първата идея, която ми идва като прочетох заглавието, бе че капелата се ползва като надуваема булка. И го прескачах известно време. Като зачетох темата - съвсем друга била историята. Но нещо пропускам как се свързва с еньовден. Ако е свързано с Кибела? Тя винаги се е изобразявала с нещо като малка килимявка. С времето атрибутите край нея се менят. Била е изобразявана с птица на ръката, с лъв до нея и пр. Мъжът е изобразен по ниско от нея. И двамата са с вдигнати ръце. Ако кибела е изобразявала някаква сила става нормално да са вдигнали ръце за тази сила. Още повече ако е еньов ден. Това със сексуалната интерпретация не ми се връзва. Пък и в езичеството сексуалноста може също да е изразявала енергии. От друга страна това може да е продукция някой разгонен или влюбен младеж, знам ли.

Ние дефинираме времето със събития и последователност. Т.е. не може да се дефинира време, без да има кой да наблюдава. И сега за частиците. Доколкото знам, елементарните частици не се променят с времето. Един протон, за времето си на съществуване си е все един и същ. Не можем по вида да съдим за възрастта му. Отделно че всички протони са неотличими един от друг. И сега въпроса, който ми изниква. Как съдим че частица пътува назад във времето. Т.е. посоката на времето да се обръща за нея. И още повече, че по дефолт наблюдателя "пътува" напред. ----- Ще си позволя да направя паралел с хората "виждащи" назад и напред във времето. Доколкото съм чел, те не "пътуват" назад във времето. Те просто се оказват в някаква точка от времето и наблюдават нормалното положително време. Или с две думи, за тях последователноста от събития не се променя както като да въртим лентата на обратно. Или ако го съпоставим с физиката, ще отговаря на следния процес. Частица от нашето време, чрез нещо като тунелен преход, се оказва някъде назад или напред във времето, но самото време за нея си тече само в една посока.

И икономиката ще стане икономическо моделиране.

Гравити, навремето са горяли вещици, че и учени със същите мотиви.

Да, това си допада с едни други твърдения на други хора, че материалния и този другия вид материя са "подвластни" на различни "центрове". И че човек със съзнанието си има потенциала да стигне до другия център. Но да не навлизам в подробности. Това до голяма степен се покрива с разбирането ми за его и егрегор. Егото в човека е отделен център на самосъзнание. А егрегора - подобно, но свързано с общност от хора със сходни идеи. Или егрегора е емоционалната част на парадигмата, най-грубо казано. За мен определено има странно приличащи си изводи от хора принадлежащи към две съвсем различни категории. Последно време не се ровя по научни форуми, но ето на, поднасят ми ги на тепсия Дори едното не е извод, а описание, аналогия на нещо познато от личен опит. --- От мен да мине този път. Но всъщност, цитата може да има две роли. Едната е да покаже какво НИ (лично) е впечатлило. Което често е по-удобно от дълги обяснения. И другата - да докаже колко сме прави, което мен лично не ме впечатлява.

...

Много хубава статия! Ама защо трябваше такова заглавие?

Тялото и конкретно мозъка можем да извадим, измерим и пр. Просто щото е от материя, а ние знаем доста за материята. Докато за съзнанието можем да съдим само косвено. Няма уред, който да регистрира точно съзнание. Както и черните дупки дупки "регистрираме" косвено. И на сругия край на скАлата - мюони, бозони и пр. Тях също "регистрираме" косвено. Но някои хора могат да "излизат от тялото". Един вид няблюдателя обитавал тялото на Пенчо да го остави да спи и да наблюдава отдалечени хора и обекти. Верно такива хора не се срещат често. Но и гълтачи на саби няма много. Мисълта ми е, че тяло и съзнание са две много различни същности. За мен не е сигурно че са неразделни. Както шишето и лимонадата.

И аз съм рипортвал за явно нарушаване на правила от модератор. Ефекта бе нулев. Няколко пъти. Бях си закачил правилата до монитора по едно време. Едно от тях е да не се коментират модератори. И се спазва най-стриктно.

Чети по-внимателно де. Компетентните органи ще му издадат паспорт, ще му напишат документацията. Ще му дадат оторизацията. Новите мислещи може и свещени текстове да напишат, цялото мислещо човечество ще удари едно рамо и готово. Това може и да е НОВАТА религия. На новите хора. Щото човечеството се развива. Айде със здраве.

Да Гравити. Толкова на равна нога, колкото тяло и съзнание. И не мога да пренебрегна едното. Мозъка може да го сканираме и цепим на филийки. Да го сложим на някакъв уред и да мерим тегло, хим.в-ва, електричество. А съзнанието не можем да го сложим на уред. Не можем да го изучаваме обективно. Дори обективно няма такова нещо като съзнание. Писал съм по този въпрос, нямам какво да добавя.

Благодаря за включването Богданов. По някои позиции имаме съгласие, по някои нямаме. Здраве да е. Бях написал пак сума нещо, но по-добре да не връзваме дискусия. И без това каквото съм имал да кажа съм го казал. И вие също.

I_p_n, има всякакви примери. Някои неща са просто ТАКА, извън нашия контрол. Ако гледаме падналите няма да ни помогне да стигнем където сме тръгнали. Но имаме избор кое да гледаме.

Да, мисля че няколко месеца са много кратко време. Аз съм учил 5г физика. И това дето го учих не може дори да се предаде за 3мес. Та инженери, музиканти, спортисти, учат и практикуват дълго време докато постигнат резултат. Аз специално, за физиката, изобщо не виждам начин знанията през които минах да се здъвчат за няколко месеца и дори година. Ще се нахвърлят дакажем последните постижения. Но те ще звучат като фантастика ако не са подкрепени и с разбирането. Което пък е резултат от много учене и практика. Та сега, последните 5г също чета само един автор. Основно. Не само щото ме кефи, но и ги развива в дълбочина нещата и иска много четене за да се осмислят. До къде си готов да стигнеш. Ако логиката се навърже, после какво. Доколкото разбрах, съзнанието в човешка форма еволюира и имаме потенциала да го развием много. Дотолкова, че да надмогнем и прераждането. В началото не можем да контролираме прераждането. Но някои постижения "носим" от живот в живот. Сега ги имаме като дарби, влечения и пр. Има няколко автора, които пишат за опитност извън тялото от първа ръка. Не ми прилича да лъжат. Ако съзнанието може да съществува извън тялото.... значи може. За факторите и средата. Има примери, където човек рязко се отличава от нея. Като Моцарт, Шекспир, ДаВинчи. Фреди Меркюри. Отделно Ванга и Севрюкова. Нормално е тези дето пишат за Ванга и Севрюкова да не тълкуват идеално каквото знаят или са видели. В такива случаи като чета, внимавам основно в думите на Ванга или Севрюкова - ако има нещо, там ще е, при можещите. Какво целиш с медитацията. От колко време медитираш. Напредваш ли.

Съжалявам, че има разочаровани, но не знам и как сте очаквали телевизия да е на академично ниво. Надявам се не искате да кажете, че учени с титли не могат да мислят. Аз лично смятам, че е добре да има подобни предавания. Най-малкото за разнообразие на идеи.

Не знам от къде да започна. Моите съболезнования. Макар да знам, че го казвам от страни, някак не в твоите обувки. Ами на това му казвам съдба. За хубаво ли, за лошо ли, не знам. Виждал съм всякакви случаи. Едни като получат шут в задника, правят крачка напред. Други - цапат гащите. Но в крайна сметка много хора се оказват в подобна позиция – дали ще е неразбиране/самота, дали ще е загуба на близък, дали ще е предателство, болест, каквото си помислиш. Някои хора им е трудно. И им личи. Губят желание за живот. Живота ги смачква. А други ги гледам весели, оптимистични, гледат ме посърнал и се опитват да помогнат. В последствие разбирам, че те всъщност имат в пъти по-тежки проблеми. Ама в ПЪТИ. Някои неща, наглед прости, ме карат дълбоко да се замислям. Например цвете между релсите. Паднало му се е да поникне в камънак, какво ли не се сипе върху него – а то си цъфти. Не може да се откаже заради условията. То цъфти! Веднъж се оказах на пазара в Димитровград. Преди 10-на години. Сутринта по тъмно. Скреж по стоките. И много народ. Аз замислен за моите проблеми. И изведнъж в краката ми, един на една платформичка с колела, без крака, с едни парцали на ръцете, придвижва се както може. И продава семки. Този човек, без една дума да ми каже, ми показа каква съм маруля в сравнение с него. Изобщо много ми показа този човек. Само за секунди. А може и хабер да си е нямал - аз съм прищракал нещо. Или ми се е възбудила фантазията. Но последствия от този контакт има. Та така. Някои неща са просто ТАКА. А ние трябва да продължаваме. Накъде? Това е другия въпрос до който стигаме. И някои го решават от раз. Къде вяра, къде кариера, къде семейство. Това добре, но аз още си го задавам този въпрос. И моите търсения започнаха преди 20-на години. Всичко това дето ми го писа горе ми е много познато. Какво всъщност става? Съзнанието свързано ли е с тялото, не е ли? Ако не е, то понататък? Едни едно, други друго. И аз по средата. Мога да ти кажа, че попаднах на нещо, което изглежда е каквото търся. Но дали е истината още не съм проверил. Но реших че си заслужава да опитам. То е като избор на професия – трябва да положиш малко усилие за да го доведеш до майсторлък. А може да е много усилие. И пак да не стигнеш върха. Но си казваш – това е, което искам да опитам. Но си давам сметка, че ако не бях прочел купищата книги, нямаше да стигна и до това. Нямаше да има как да го разпозная в купчината. Но дори и да съм проверил и да ти кажа ТЕ ТОВА Е, дали то е твоето, дали можеш да го оцениш... И на църква съм ходил, и кришнари, и книги, много книги. Отначало всичко ново, но тогава такива бяха времената – глад за информация. И каквото ти попадне – четеш и преглъщаш, сладко, горчиво, каквото дойде. Сега е обратното имаш една голяма купчина и трябва да уцелиш джакпота. Или да минеш по същия път – да четеш и преглъщаш. Така. Докато в един момент започнах да отбирам. И отбирам, и отбирам. И усетих насоката. И започнах да навързвам пъзела. Но ми е пределно ясно, че този нареден пъзел може да се окаже тенекия. Но засега съм убеден, че има независимо от тялото съзнание, то е възможно да се постигне, въпросите с преражданията и пр. Но нещата излизат далеч извън рамките на един пост. Виж какъв парадокс. Ако Христос е имал знанието и възможностите дето му се приписват и не е можал да убеди хората, та взели и го разпнали, кой съм аз че да светкам който и да било как стоят нещата. От един момент нататък, решаваш дали ще следваш хората, дали ще ходиш в манастир, пещера или планина. И поемаш. Или не. Гледаш разни хора ти говорят разни неща, едни ходили на тибет, други на хаджилък, трети гладували. И всеки ти казва те това е пътя. Но дали изобщо са ходили някъде или им е възбуден въобръжението... няма кой да ти каже. Само ти можеш да решиш или усетиш отговора. Или да караш без отговор, лошо няма. Все ще намериш нещо за пред хората. Както и много други. И накрая да те пратя за зелен хайвер при един от любимите ми цитати: светът е твоята тетрадка върху нейните страници ти правиш своите сметки светът не е реален въпреки че ако искаш можеш да изразиш в нея реалното освен това разполагаш със свободата да пишеш глупости лъжи или да късаш страниците от Бай Бах. (Richard Bach)

Прощавай за неразбирането приятелю Инкоректусе, но аз искам да разбера има ли Бог, или няма. Ако имам предвид науката, бог няма А ако имам предвид религията - има Кое всъщност да имам предвид?

Разбирам те Инкоректусе. Но да четеш една книга писана преди 2000г и казваш какво учат сега... не ми се връзва. Само да ти припомня, че едни от първите заповеди са да няма изображения и кумири. Виж колко икони има и Христос е първия кумир. Какво става, сега, не го пише в книгите - то се наблюдава. Както казваше един познат: Този дъжд не е дъжд, няма го в прогнозата. Та не ми говори какво пишело в книгата и какво учели. Хубаво че четеш, намери време да съпоставиш и прочетеното с наблюдаваното. Хубаво цитираш, но от къде знаеш че това е така. Ти лично поинтересувал ли си се? Ако не, то ти просто им вярваш приятелю. Не знаеш. Църквата можеше да признае Ванга напр., имаше чудесен повод. Защото можеше да каже, че е правила чудеса, а те само дето не я анатемосаха. Отделно, че направи църква. Така че този цитат е само на книга. И това е пресен случай, пред очите ни. А я си помисли само, какво би станало ако сега се появи пак Христос - дали изобщо църквата ще го познае? Или пак ще го разпне. А знаеш ли, че Христос никого не е упълномощавал да го представлява? Та може, приятелю, така простичко освен да четем, и да гледаме и какво става. И да навързваме точките. Приятелю, ако аз само осмислях как се кара колело, никога нямаше да карам колело. Последното ти изречение е много вярно. Но ти не знаеш друго: още по-големи глупости се измислят ако не поглеждаме какво всъщност става реално. А вервай ми, реалноста има последната дума. И реалноста е един свят, малко по-различен от книжния.

Благодаря че сподели. Поне си наясно, чоже и да не си прав. Аз същото смятам и за себе си. Съгласен съм че външното влияе. Има много примери. Но има и примери, където някой коренно се отличава от околните, макар и да са расли в една среда. Също и примери, на вътрешно влияние, като самоусъвършенстване или дори самохипноза. Т.е. при едни хора работят едни "правила", а при други - други. Как? Защо? Тези въпроси са сложни, не ти ги задавам да те изпитам. Едва ли има еднозначен отговор и в научните среди. Но тези въпроси са ми много интересни и чета различни гл.т. по тях. А дали си губим съзнанието при смъртта за мен е много спорен въпрос. Извода ми е: не знаем какво става със съзнанието. Няма как да проверим.

Има нещо много порочно в логиката, че човек трябва да чете само "правилните" книги за да "мисли" правилно. Дефакто, ако човек му се вмени да мисли както "мислят" "правилните" книги, означава изобщо да не мисли. Означава също индоктринация. И това не е трудно да се види в по-твърдите религии. "Ако книгата потвърждава корана - няма нужда от нея; ако противоречи на корана - значи лъже и пак няма нужда от нея." Чудно ми е как някои хора проповядват такава доктрина. Само корана сменен с други "правилни" книги. И както църквата отнема възможноста на други да са като христос, така и тук някои мислят и искрено проповядват науката като точно определени правилни книги. Не е само стария ми приятел Инкоректус. И с това декларират че човек не може да мисли критично самостоятелно и да стигне до същите правилни книги. И по този начин се опитват да осигурят "правилноста" на тези книги. Освещеняват ги. Не говорим за правилност. Книгите са си супер, но потискането на мисленето "преди да са прочетени правилните книги" аз го виждам като посегателство към мисленето изобщо. Какво мислене е, ако ти се вмени точно определено мислене? Има достатъчно примери, при които хора мислят правилно въпреки дебелите книги. Прилагането на тази "технология" оприличава науката (каквато я мислят тези хора) на религията и по друг показател. Всичко ново трябва да излезе от човек на науката, който си е минал по институционализираната стълба на кариера в науката. Както и само хората с духовен сан могат да станат светии. Всеки човек има способност да мисли самостоятелно и критично. Малко или много. И критичното мислене се развива с провокиране, със задачки и въпроси. И се потиска ако му се даде само една книга с една визия. Ако човек мисли, той рано или късно ще стигне до истината. Ако не мисли, дори да знае кое е правилно според авторитетите, той няма да е носител на това знание. Ще се превърне в защитник, адвокат на правилните книги. Колкото пъти запитам някой такъв защитник ЗАЩО, той си вади цитата и ме "ковва". Вярвайте, аз мога да извадя много цитати. И какво от това? Ще заприличаме на деца дето се хвалят чий баща е по-силен. Или кой ще извади цитат от най-високо място. Тук НЯМА критично мислене - един от най-важните компоненти и фундамент на науката. Аз, обичам дискусиите, обичам да обяснявам на който пита, но искам и да ми обясняват като питам, а не да ме пращат да чета "правилните" книги. Аз си чета, вервайте ми, но не мога да прочета всичко. За мен най-доброто учене е през критичното мислене и наблюдение. И четене разбира се! Другото е запомняне и изваждане на цитати. То сега дори не е необходимо и да се помни - гугълваш и си в крак с науката. Блажени вярващите. Да някои определено бъркат ако смятат, че ако са чели правилните научни книги, не са вярващи. Има прост критерий за вярване, ако знаеш (в смисъл на познаване - знание+разбиране+опит) значи не вярваш. Ако не разбираш или нямаш опит - това е вяра. Вярваш на авторитет. Това се отнася и за мен разбира се. И е много точен критерий.

Добре Инкоректусе, но аз си задавам въпроса: От кой са чели тези дето изброи? Декарт от кой е чел? Айнщайн? За мен е етично да си кажа на познат за събеседника език, нещо което съм прочел от някой и съм съгласен с него. Най-малкото да не поставям събеседника в неудобната позиция да не е чел точно някоя книга и да пита отново. Или да търси превод на нещо, което е могло да се каже на български, напр. Иначе ще стане това, на което казвам замеряне с книги. Ти си чел едно, аз друго и се препращаме да четем Любима дискусия

Ами да опитаме. Моят критерий за правилност не е свързан толкова твърдо с друг/и. Разбрахме се, че се ползвам от науката, докъдето мога. Т.е. имам опит. И този опит е потвърдил, че знанието ми работи. Или не. Това за мен има най-голяма тежест. От там нататък напр. следя доколко основни формулировки, принципи, зависимости и пр. работят според моите налблюдения. Винаги ли работят, има ли изключения и пр. Много сложно става за описание. Но основното е, че АЗ преценям кое е правилно. Или истинно. И понеже моето знание и особено опит са ограничени, то една огромна част от науката за мен е "може и да е така". Коректния, за мен, израз е: Знам, че преди време Хигс е имал основание да смята, че има някакъв странен бозон. Моята математика и дори интерес нямат необходимото ниво за да съм в състояние да проверя г-н Хигс. После в ЦЕРН взеха че потвърдиха, че има такъв бозон. Аз пак няма как да проверя. И си допускам (с много голяма вероятност) че това наистина е така. Но допускам и че може да има грешка, която не е видяна, с малка вероятност. Но самия аз не мога да твърдя, нещо за Хигс бозона, освен, че според Хигс и според едни хора в ЦЕРН, такъв бозон има. Но това много малко ме касае. С бозон или без, света се върти, аз трябва да плащам сметки и пр. В ЦЕРН скоро няма да ме пуснат, пък и да ме пуснат ... просто нямам особен интерес. От друга страна, знам какво е кондензатор, резистор, транзистор, напрежение, ток и пр. И като си приложа тези знания към една схема, която по принцип разбирам, схемата взема че тръгва. И се получава нещо, което минава за радио. През това време нещо не става, чеша се по главата, меря, откривам кое и защо не работи и го оправям. Всичко това са приложени от мен знания. И виждам че работят. Да е жив и здрав който се е домогнал до тях, но за мен е важно първо да имам радио и второ да разбера, че все още имам някакви знания и те работят - познание, познавам тази материя. От там нататък ако ще и Айнщайн да ми казва, че това не е така - АЗ ЗНАМ, ЧЕ Е ТАКА. И да се върнем на отклонението от темата Аз отдавна чета и живо се интересувам от разни неща извън физиката. Мислил съм относно повечето от вътрешния ми свят - чуства, емоции, вяра, страх, обида, его, внимание, воля, интерес, знание, информация, факт и пр. понятия. За мен това са понятия, които познавам лично. Не по дефиниция от някой учебник. Аз в голяма степен мога да давам дефиниции на тези неща. Пак - защото ги познавам. Освен това. Освен да наблюдавам себе си, наблюдавам и околните познати и непознати. И пак съпоставям, кое знам (се потвърждава), кое бъркам, защо и пр. и пр. Съпоставям с прочетеното за 20г. Това определено работи - някои неща се потвърждават (познание), други отпадат (пак вид познание). Да обобщя. Аз определено се ползвам от науката, в границите на "доколкото мога". Т.е. бозона е извън тези граници. Той е нещо, което аз знам, че някои знаят. Ако го формулирам точно. Но проста физика, електроника, аеродинамика, и т.нар. езотерика (сложена по-близо до философията (защото тя пък е самото критично мислене)) са неща които познавам лично. Може да не е на най-високо ниво, но лично съм се занимавал с тях и знам за какво иде реч. Знам приблизително до къде познавам, до къде знам и не бъркам знаене с познаване. Т.е. ако смея да обобщя за двамата. Основната разлика в преценката за правилност е в това, че преценката ми си е лично моя, докато при теб е до голяма степен е според знанията ти за някой, който според някои, знае кое е правилно. Разбираш ли, не отричам Айнщайн, Дирак, Декарт и пр. Аз до голяма степен дължа знанията си и на тях. Но аз вече познавам една малка част от тяхното знание и точно за тази малка част, аз нямам нужда да се обосновавам с тях. Просто до това малко ниво, аз мога да изведа, опиша моето собствено познание. Както мога да изведа и таблицата за умножение. И по тази причина ми е много трудно да дискутирам с някой, който не познава материята, но е чел едни неща от велики учени и ги цитира. Че понякога и тотално извън контекст. Затова им правя връзката с вярващите и техните свещени книги. За мен познанието (знание + личен опит) е с особена важност. Повечето ми въпроси са да те подтикна ти сам да помислиш и прецениш. Нещо си. Щото ако търсиш в паметта си, то е ясно, чел си и знаеш доста, и ще се сетиш за някой, който .... е признат и не твърди същото. А ако ти си мислил върху нещо, и имаш изводи пряк продукт на твоето мислене и опит, то тогава можем да дискутираме подход, логика, данни и ... да видим накрая, евентуално, кой бърка, къде и пр. то стана цяла лекция, но надявам се разбираш какво искам да кажа забравих нещо. Ако се появи аргументирана критика, ти ще си ли в състояние да я провериш за верност. Ако е свързано с математика, ти ще имаш ли нивото да провериш критиката. Ами ако е философия и езотерика (или кавото и да е там)? Ти какво знаеш от езотериката, та да си в състояние да посрещнеш аргументирана критика? А тя е много свързана с философия и целия вътрешен свят на човек. Щото ако ме пратиш при някой, който смяташ че знае, аз би трябвало да отида с него да си подискутирам.

Зададе хубав въпрос. И веднага после го доведе до чиста случайност. Внимавай какви думи ползваш. Ако е за богоугодност или чиято и да е угодност, който иска да угажда. Това пак ме навежда на мисълта, че Ти не участваш Лично тук, а като адвокат. Пак възприе нещо дето не е - никъде не съм се подигравал на Декарт. Не че не знам колко е допринесъл Декарт, просто не ме интересува неговата важност - има си хора и възраст за това. Аз се ползвам от науката, не я Уважавам. Понеже може да не се разбере: ползвам се както се ползва таблицата за умножение, нямам нужда да я уважавам. От друга страна да критикуваш нещо, просто защото го възприемаш като улично, няма нищо общо с науката. Но има с авдоката и. Мен не ме бърка, всеки си да си прави каквото намери за добре. Но се изместваме от наука (критично (вкл.лично) мислене) към адвокатство. Това не е за да те засегна, а за да ти посоча разликата от това да защитаваш собствена теза, плод на твоя ум, от това да защитаваш правилноста на нещо друго щото други го смятат за правилно. А ако го правиш с емоция - вече отиваме много близо до вярата. Всички такива вярващи защитават с хъс обекта на вярата си. За правилност изобщо не става дума. Аз имам едни критерии за вярност, ти други, по-добре да не я засягаме засега. Собствено мислене, критично, и вяра, вярване - две много различни неща. Ако постигнем съгласие по тези въпроси може още да задълбаем.

Не знам кой ги твърди тези неща, формулирани по точно този начин. Особено че умът пречи на познанието! Ума като наблюдател не може да установи че не е "чисто огледало". Да допуснем, че може. КАК? След като ако той е замърсено огледало, ще трябва и да мисли замърсено. Ако допуснем че ума е сензор и е замърсен, ще дава грешни показания. Ако допуснем че мисли грешно, то извода че "огледалото е замърсено" също може да е грешен. Как ума може да "опознае самия себе си" и да отсъди правилно/неправилно. А нещата като внимание, воля, интерес, постоянство в ума ли са? Като знаем, че вниманието трудно може да се задържи на едно място волево. Като знаем, че понякога пропускаме неща, които всъщност знаем много добре. Всичко това е не да ти кажа, че ума е излишен, а само да намекна за идеята, че има нещо извън ума и от което ума зависи малко или много. Като идея, допускане. Без значение какво казал Декарт, или който и да е. Освен ако Декарт не мисли вместо теб.

Аз те разбирам Инкоректусе, но думичката правилно, без значение какво се обсъжда, предполага някакъв критерий за правилност. Следя що-годе темата и не съм забелязал някой да твърди нещата, които критикуваш. И специално аз. Също така не съм писал за правилно възприятие. Но мога да видя, че ти възприемаш неща, които не твърдя. Не за първи път. От друга страна, сега излезе срещу едни фиктивни улични, религиозни, невежи и пр. Което е квалификация и няма нищо общо с дискусия във форум като този. (не относно мен, а изобщо)