Пандора

Кера може да има, но Керсеблепт ? Спряхме до първата сричка, да не говорим, че въобще не е ясно от какви части е съставено името. Гуруто също не обяснява втората част на името: "Потвърждение на думите на Трубачов получаваме от тракийската ономастика. Елементът кер-чер, черен се среща в имената на Великите богове Аксио-керсос, Аксио-керса, а също така от имената Керсула, Керсе-блепт. Тракийската дума за море намираме в етнонима морисени. Тези хора са локализирани край бреговете на Черно Море от Плиний Стари - "et circa Ponti litora Moriseni Sitonique, Orphei vatis genitore" – HN.IV-xi-41." http://sparotok.blogspot.com/2014/06/blog-post_5.html Ето какво пише Венедиков: "Един елинистически писател разказва, че в Самотраки тези божества били почитани и под името на други божества. Деметра била Аксиерос (т.е. Черната Ерос). Коре била Аксиокерса, т.е. Черната Керса, Адес — Аксиокерсос или Черния Керсос и Хермес носел името Касмилос. Между тези божества бил вмъкнат по някакъв начин и Дионис, било като син на Деметра според критската легенда, било като син на Персефона според орфическата версия. По-нататък ние виждаме в каничката от Борово божествата, групирани по друг начин. Тук е Коре като майка на Дионис и Залмоксис, който замества Адес. Ние видяхме, че у нас в празниците на мъжете всъщност се почитат божествата от този мистичен кръг заедно: Залмоксис и Дионис. При празнуването жените се насочват към женските божества в този кръг: Деметра, Персефона, Великата майка, която е равностойна на Деметра, макар да се нарича Кибела и Бендида или Артемида. Тези всички божества са различни по функции, но се преплитат едно в друго, макар в разните области на култа си да се смесват. Когато говори за празниците на тракийските богини Бендида и Котито, Страбон казва: „На малоазиатските празници приличат Котитиите и Бендидиите, празнувани от траките, от които произлезли орфическите празници. За богинята Котис у едоните и за нейните музикални инструменти Есхил напомня с тези думи: „Свещената Котис у едоните, които имат планински инструменти...”" Общото впечатление е, че различни езикови групи се заселват размесват на една територия и съвместяват различни култове. Отделно, трите споменати "черни" божества са така наречените "кабири" или "велики богове", чийто култ е с неясен произход. "Также разнообразны мнения исследователей. Большинство авторов XIX века склонны были думать, что культ Кабиров заимствован от пеласгов, хотя были сторонники и семитического происхождения. Проф. Н. И. Новосадский приводил новое (оспариваемое) мнение, называя родиной кабиров Самофракию, а первыми почитателями их — фракийцев[19]."

Ето едно "типично" тракийско царско име - Керсеблепт

В списъка се намира и град Бероя / Beroea /. В митологията имаме Бероя - океанида, "Бероя. (Бероея.) Кормилица Семелы, из Эпидавра", а също и Бероя - финикийска богиня олицетворение на град Берит / Бейрут/ . Отделно Берут е жена на финикийски бог Элиун - финикийски и арамейски бог. Финикийски заселници на Балканите има / Кадъм/, така че пренасяне на топоними на този език може и да са запазени. И понеже старите народи не измират напълно, новото население се заселва до старото / мъжете избива, но жените не/ винаги може да има и нетракийски топоними. Задачата, според мен никак не е лесна, но пък богата на възможности за спекулации. Пак.

Съгласна съм, но и тези неща като махнем почти нищо не остава, а без факти конкретна теза едва ли може да бъде изведена. Предполагам имената са от гръцки и други източници. However, the dava-zone was not exclusively or uniformly Dacian-speaking during historical times. Significant Celtic elements survived there into the 2nd century AD: Ptolemy (III.8.3) lists two Celtic peoples, the Taurisci and Anartes, as resident in the northernmost part of Dacia, in the northern Carpathians. The partly Celtic Bastarnae are also attested in this region in literature and the archaeological record during the 1st century BC; they probably remained in the 1st century AD, according to Batty. Списък на градове и списък на племена

Племенни съюзи, които биват възглавявани от различни родове по различно време. Какви племена са включени - каквито живеят по това време на една не малка територия. "Персидский царь Дарий I в 514 году до н. э. направил армию против скифов в так называемую Малую Скифию (ныне Добруджа). Фракийские племена (Thynoi, Skirmiadoi, Tranipsai,Nipsaioi и другие) не оказали особого сопротивления персидской армии. " "В IV веке на юго-западе от обитания гетов начинает возвышаться государство Македония, с которой был заключен союз. К этому времени на севере скифскому царю Атею удалось образовать на западных границах Великой Скифии в Северном Причерноморье большое государство. Разорвав временный союз с Македонией в середине IV века до н. э., Атей покоряет гетов под руководством неизвестного военачальника (так называемого «короля Истрии») и захватывает почти всю дельту Дуная. " "Впрочем, геты удержались в соседних районах нижнего Подунавья. Один из их царей, Дромихет, сумел в 293/292 г. до н. э. разбить в «Гетской пустыне» (Буджаке) войскоЛисимаха. " "Однако имеющихся письменных данных недостаточно для выводов о том, каковы были пределы царства Дромихета и где находился его центр. В любом случае, оно не могло охватывать только Буджак, так как гетские памятники в нём для этого времени крайне малочисленны. «Сравнительно небольшое гетское население степных районов Днестро-Дунайского междуречья едва ли могло составлять такую военную силу, которая способна была противостоять Лисимаху»[10]." "В середине I в. до н. э. владыкой всего Нижнего Подунавья стал Буребиста, которого источники называют то гетом, то даком. Его походы угрожали не только Фракии и городам западного побережья Понта, но даже границам римской провинции Македония[11]." "Согласно Страбону, даки изначально называли себя Daoi. Гесихий Александрийский (Hesychius) писал, что daos — фригийское названиеволка." "В латенском периоде в Трансильвании расцвела богатая культура, отчасти основанная на кочевой скотоводческой культуре скифовСеверного Причерноморья, но также обязанная своим происхождением сильному и длительном воздействии кельтов, миграции которых охватили обширные пространства в IV и III в. до н. э. " "Около 60 года до н. э. (по утверждению Иордана, это произошло около 82 г. до н. э.) несколько племён объединились под властьюБуребисты, который распространил свое господство на большую территорию, нападал на кельтов, живших в Паннонии к западу отДуная (бойев и таврисков), и угрожал греческим колониям. В 48 г. до н. э., после всех походов, царство Буребисты простиралось от Среднего Дуная (на западе) до западного побережья Чёрного моря между Ольвией и Аполлонией (на востоке) и от Северных Карпат до Балканских гор. Согласно Страбону[6], дакийский царь мог выставить армию, насчитывавшую 200 тыс. воинов. " "Дакийского царства в правление Буребисты появились оборонительные пояса стен и четырёхгранные бастионы из тёсаного камня, которые возводили мастера из западнопонтийских городов, придерживаясь греческой технологии строительства. Остатки подобных укреплений были найдены вокруг дакийской столицы. На периферии (Батка-Доам-ней, Четэцени, Дивич) стены возводились из нетёсаного камня, но и здесь очевидно стремление повторить великолепные столичные сооружения." " О дакском языке известно довольно мало. Письменных источников о нём не существует. Сведения о языке почёрпнуты главным образом из: топонимов, гидронимов и прочих имён собственных (в том числе имён царей); примерно пятидесяти названий растений дакского происхождения, известных из греческих и римских источников (этимологизированы лишь некоторые из них)[1]; субстратных слов румынского языка, ныне распространённого почти по всему ареалу проживания даков. Известно около четырёхсот таких слов (ср. рум. brânză, balaur); около ста шестидесяти из них имеют параллели в албанском. Возможно, эти слова являются древними заимствованиями из дакского в румынский."

От един сайт за етруските и езикът, който наричаме етруски: "Etruscan had ceased to be spoken in the time of imperial Rome, though it continued to be studied by priests and scholars. The emperor Claudius (d. 54 CE) wrote a history of the Etruscans in 20 books, now lost, which was based on sources still preserved in his day. The language continued to be used in a religious context until late antiquity; the final record of such use relates to the invasion of Rome by Alaric, chief of the Visigoths, in 410 CE,(1) when Etruscan priests were summoned to conjure lightning against the barbarians." http://www.mysteriousetruscans.com/language.html#ref който наричаме етруски Възможно ли е жреците на всеки народ / или бог/ да имат оригинален език само за култови и религиозни цели, който употребяват само те и съответно разбират само те. Въобще има ли кастови езици?

Не съм напълно съгласна с това мнение. То е вярно, ако хората на всяка цена искат да се придържат към някакви псевдо-идеологически представи. Според мен истината е, че съвременните нации като такива, представляващи комплекс от гени, език, религия, обичаи окончателно се оформят 12-15 век примерно, когато вече големите миграционни потоци стихват и всички усядат - за Европа и Азия. За Южна и Северна Америка възможно процесите да продължават да текат. Изследователите вероятно са разочаровани, защото няма как да "приватизират" една хаплогрупа на отделна нация или език, а вероятно за европейците стана ясно, че миграционния поток е от Азия към Европа, не обратно и почти всички бащини линии се намират в Азия. Според мен приносът поне до тук беше, че някои спекулации отмряха. Въпросът е дали науката ще има смелост да продължи с иследванията, за да измрат още много други.

Идват от север, което не изключва заедно със скити да се е спускало и друго население, особено, ако говорим за касти. За мен "оригиналните" траки са около Византион и на о-в Самотраки, евентуално Родопите, но там предполагам гърцизацията е започнала много рано. Според мен едва ли има единен "тракийски" език, разпространен на територията на целия Балкански п-ов.

Обсъждане на доклада в интернет http://xn--c1acc6aafa1c.xn--p1ai/?page_id=6242 Ще напиша само едно мнение - на руски лингвист Георгий Старостин:"Дорогие коллеги,на мой скромный взгляд, радоваться здесь весьма и весьма преждевременно. По итогам как самого доклада (на версии которого в Институте языкознания я присутствовал), так и этой предварительной публикации остаются неясными методы дешифровки; не представлен в четком виде рунический алфавит с его транскрипционными коррелятами; толком не объяснены принципы вокализации текста; нет описания того, насколько точна корреляция с известными формами осетинского языка в плане фонетики и грамматики. Многие из примеров (а здесь приведено лишь несколько самых простых случаев) производят впечатление намеренно «натянутых» на осетинский лексический корпус; поражает и тот факт, что практически все «расшифрованные» тексты носят непредсказуемо-замысловатый характер (практически отсутствуют личные имена, надписи о принадлежности объектов и т. п., которые естественно было бы ожидать). Даже в приведенных здесь примерах налицо очевидные притягивания за уши — например, совершенно непонятно, какое отношение к «культуре поглощения пищи» имеет got’osi — ‘инструмент для высасывания крови, делается из бычьего рога’ (Абаев), к тому же еще и заимствованный из грузинского.При всем огромном уважении к заслугам Олега Алексеевича в области тюркологии и монголистики, меня ни как лингвиста, ни как человека, немножко знакомого с общей типологией эпиграфики, эти свидетельства абсолютно не убеждают; наоборот, в текущем виде все это напоминает отчаянную попытку убедить себя и окружающих в чем-то заведомо безнадежном. Буду очень рад ошибиться, если О. А. опубликует подробный разбор, где на все эти вопросы будет дан ответ. К сожалению, на докладе этих ответов не прозвучало."

Чудесно. В докладите от семинара обяснено ли е как с дадената "руника" се предават характерни за нахския език звуци. Къде е примера конкретно с превод от нахски ? file:///C:/Documents%20and%20Settings/ff/My%20Documents/genofond_article88190.pdf

Адам определено не е говорил на турски, но и Авеста сигурно не е написал. Езикът е плод на определена култура, религия и географско място, а писмените източници определят приблизително епохата. Така, че анализите на генетическите резултати трябва да се съобразяват с това.

Въпросът е коя субгрупа къде е мигрирала, а също и в коя епоха - преди Авеста, след това и т.н.

В статията за мен е важно наличието на бащините за R1 хаплогрупи, тъй като сега спорът е точно в това - в каква посока вървят миграциите. Съвременният народ хазара от Пакистан, както и всички съвремени народи претърпяват промени в етногенезиса. В случая хаплогрупите, които са описани в статията се намират в Пакистан, Южен Урал и Анатолия върху което може да се разсъждава. В по-горния пост е описан етногенезиса на хазара - микс от западни и източни евразийци. За да се опишат подробно миграционните потоци и да се определи исторически кой кога се е включил в етногенезиса им, трябва всяка субгрупа да се датира, да се определи възраста на праотеца и.

За етногенезиса на хазара от Пакистан Genetically, the Hazara are a mixture of western Eurasian and eastern Eurasian components.[42][43][44] While it has been found that "at least third to half of their chromosomes are of East Asian origin, PCA places them between East Asia and Caucasus/Middle East/Europe clusters".[45]Genetic research suggests that the Hazaras of Afghanistan cluster closely with the Uzbek population of the country, while both groups are at a notable distance from Afghanistan's Tajik and Pashtun populations.[45] There is evidence of both a patrimonial and maternal relation to Turkic Peoples and Mongols.[46] Mongol male and female ancestry is supported by studies in genetic genealogy as well, which have identified a particular lineage of theY‑chromosome characteristic of people of Mongolian descent ("the Y-chromosome of Genghis Khan").[47] This chromosome is virtually absent outside the limits of the Mongol Empire except among the Hazara, where it reaches its highest frequency anywhere. These results indicate that the Hazara are also characterized by very high frequencies of eastern Eurasian mtDNAs at 35%, which are virtually absent from bordering populations, suggesting that the male descendants of Genghis Khan, or other Mongols, were accompanied by women of East Asian ancestry.[48] Women of Non-eastern Eurasian mtDNA in Hazaras are at 65% most which are West Eurasians and some South Asian.[49] The most frequent paternal Haplogroup type found amongst the Pakistani Hazara was haplogroup C-M217 at 40%(10/25) with Haplogroup O3 (Y-DNA) at 8% (2/25)[50] both which are Eastern Eurasian males ancestry associated with the Mongoloid ethnicity. In one mtDNA study of Hazara, mtDNA Haplogroup L which is of African origin was detected at a frequency of 7.5%[51] Also in one Y-DNA study of Hazara people, two haplogroups regarded as extreme outliers geographically have also been identified at low levels among the Hazara: Haplogroup B (B-M60), which is normally regarded as an East African haplogroup, has been found in 5.1% (three out of a sample of 59 Hazara males),[52] and; Haplogroup M1 (M-M4), which is normally regarded as Melanesian, has been reported for one Hazara man, among a sample of 60 males fromMazar-i-Sharif.[45] The Hazara individual carried the SNP M186 (which is believed to be equivalent to M4).

Цитирани са данни за народа "хазара" от Пакистан, а какъв е техният произход няма да коментирам, ще приема твойто определение и без това генетиката ще внесе яснота по въпроса кой кой е - да се надяваме. По-важното е друго

Това също се определя от генетиката - колко точно са отдалечени. Особено, ако бащините клонове на R1 са там. И още: " В анализ вошли выборки субпопуляций башкир, популяций Восточной Европы, Сибири и Восточной Азии. Полученное филогенетическое древо свидетельствует о том, что производные ветви кластера N-M231 возникли и дифференцировались на территории Восточной Азии. В целом, филогенетический анализ подтверждает модель Rootsi et al., 2007, согласно которой кластер N-M231/LLY22g возник на севере Китая/Южной Сибири и далее распространился через Сибирь по всему северу Евразии. Появление носителей гаплогруппы N-Tat на Южном Урале можно связать, по крайней мере, с двумя волнами миграций, каждая из которых могла привести к потоку генов из Сибири. Во первых, это передвижения уралоязычных групп приблизительно четыре и три тысячелетия назад д.э. и приход тюркоязычных кочевников в период IV-XVI вв н.э.[ Кузеев 1974; Yusupov 2006]. Следует отметить, что уралоязычные группы не пришли из Сибири, но характеризуются значительным сибирским генетическим компонентом. Хотя приход тюркских племен на Южный Урал может объяснить приток гаплогруппы N-Tat, картина распределения данной гаплогруппы в целом по Волго- Уральскому региону указывает скорее на связь данной отцовской линии с уралоязычными группами. Так, известно, что высокая частота данной гаплогруппы характерна именно для финно-угорских народов Западной Сибири и Поволжья, тогда как у южных соседей башкир, говорящих на тюркских языках – казахов, узбеков и киргизов ее частота значительно ниже [Karafet et al. 2002; Tambets et al. 2004; Rootsi et al. 2007; Pimenoff et al. 2008]. Если учесть, тот факт, что в этногенезе башкир участвовали финно-угорские племена, то высокая частота данной отцовской линии в пяти субпопуляциях башкир (табл. 5), по сравнению с тюркоязычными соседями из Центральной Азии, согласуется с предположением о финно-угорском генетическом вкладе. Высокую частоту данной гаплогруппы у тюркоязычных татар и чувашей по сравнению с Центральноазиатскими народами также можно объяснить наличием финно-угорского субстрата. Поскольку финноязычные народы Прибалтики тоже характеризуются высокой частотой гаплогруппы N-Tat, то высокую частоту данной отцовской линии у башкир следует связывать в большей степени с финно-угорским субстратом Южного Урала, нежели с генетическим вкладом центральноазиатских кочевников. Данный вывод не исключает того, что определенная доля отцовских линий сибирского происхождения (N-Tat) у башкир может быть связана с приходом тюрков на Южный Урал. Однако все указывает на то, что поток генов из Сибири произошел в доисторическую эпоху, поскольку высокую частоту этой гаплогруппы в Прибалтике невозможно объяснить историческими событиями." " Недавно было установлено, что гаплогруппы R-M73 и R-M269 являются производными одной предковой линии [Karafet et al. 2008]. Известно, что гаплогруппа R- M269 встречается по всей западной части Евразии, в то время как ее сестринская ветвь (R- M73) практически отсутствует на этой территории и по нашим данным ареал распространения этой линии, скорее всего, располагается несколько восточнее, т.е. ограничен Центральной Азией и Волго-Уральским регионом. В частности, в нашей работе было показано, что у двух групп зауральских башкир данная гаплогруппа составляет 19% (бурзянские башкиры) и 55% (абзелиловские башкиры) отцовских линий. С небольшой частотой она были найдена у баймакских (1%), пермских (2%), саратовских и самарских башкир (2%), а также у татар (5%). Согласно литературным данным, гаплогруппа R-M73 обнаружена только у народа хазара на севере Пакистана (32%) и у анатолийских турков (4 из 523 хромосом) [Cinnioglu et al. 2004; Sengupta et al. 2006]. Данная гаплогруппа пока не найдена в Европе, Африке, Западной Азии и Южной Азии [Cruciani et al. 2002; Al-Zahery et al. 2003; Luis et al. 2004; Alonso et al. 2005; Karlsson et al. 2006; . Sengupta et al. 2006; Zalloua et al. 2008]. Таким образом, гаплогруппа R-M73 практически отсутствует по всему Западу Евразии, но найдена у народа хазара (Монгольского происхождения) и тюркоязычных народов Волго-Уральского региона (башкир и татар) и Анатолии [Qamar et al. 2002]. В генетическом отношении общим для этих народов является то, что они имеют ту или иную центральноазиатскую и/или южно-сибирскую генетическую компоненту."

Анализите са върху генетичен материал, не върху лингвистичен. Генетиката проявява генетичния състав на тези, на които лингвистите търсят и доказват езика. А проникване на тюркски език има , има и то преди монголите. И в крайна сметка изводът просто е, че вероятно пра-тюркският може и да не е свързан непременно с Алтай. И като всички от древните скити, през сармати, хуни и българи са ираноезични как така всички в мигом си смениха езика на такова голямо пространство ? Може и да ставам досадна, но ще го напиша пак Regarding Y-DNA haplogroups genetic studies have revealed that the dominant frequency for Bashkir males is for haplogroup R1b (R-M269 and R-M73) which is, on average, 47.6%. The Y-DNA haplogroup R-M269 (R1b1a2) is dominant among the Basques in western Europe. Following are the haplogroup R1a at the average frequency of 26,5%, and haplogroup N1c at 17%. In lower frequencies were also found haplogroups J2, C,O, E1b, G2a, L, N1b, I, T.[8] The main branch of R1a in Bashkirs is Z93, specifically Z2125, which peaks in Central Asia, among Bashkirs at 31%. Despite the Bashkirs being Turkic peoples, the haplogroups R1b and R1a is mostly linked with Indo-Europeans. Most mtDNA haplogroups found in Bashkirs (60–65%) consist of the haplogroups G, D, С, Z and F; which are lineages characteristic of East Eurasian populations. On the other hand, mtDNA haplogroups characteristic of European and Near Eastern populations were also found in significant amounts (35–40%).[9][10][11] According to the study Suslova et al. 2015: "The Bashkirs appear close to Mongoloids in allele and haplotype distribution. However, Bashkirs cannot be labelled either as typical Mongoloids or as Caucasoids. Thus, Bashkirs possess some alleles and haplotypes frequent in Mongoloids, which supports the Turkic impact on Bashkir ethnogenesis, but also possess the AH 8.1 haplotype, which could evidence an ancient Caucasoid population that took part in their ethnic formation... Bashkirs showed no features of populations with a substantial Finno-Ugric component, for example Chuvashes or Russian Saami. This disputes the commonly held belief of a Finno-Ugric origin for Bashkirs..."[12] The Bashkirs are characterized by East-Asian admixture, which dates from the 13th century, according to an analysis of the identical-by-descent segments.[13] The Bashkir tribes in ancient times used the Old Turkic alphabet. After the adoption of Islam, which began in the 10th century and lasted for several centuries, the Bashkirs began to use the Arabic alphabet.

За малките етноси наистина смесените бракове може да са фатални, защото са най-застрашени от асимилация.Различната религия също е един начин на спре подобен процес, но в днешния модерен свят става все по-трудно на такива етноси да запазят културата си.

Напротив Резултатите са в полза не просто на "тюрколозите", ами направо на най-върлите пантюркисти.

А ти знаеш ли колко невести - рускини и украинки има само в моя роден град ? Имах две учителки по английски и нито една от тях не бяше българка и говореха с характерния руски акцент.

Ако е въпрос на майчините линии там е по-трудно да се отделят подгрупите, а то това е най-важното, което може да покаже има ли миграция или не и дали е съществена. Особено като се има предвид, че част от женските линии винаги са автохтонни. The geographic distribution within subclade T2 varies greatly with the ratio of subhaplogroup T2e to T2b reported to vary 40-fold across examined populations from a low in Britain and Ireland, to a high in Saudi Arabia (Bedford 2012). Within subhaplogroup T2e, a very rare motif is identified among Sephardic Jews of Turkey and Bulgaria and suspected conversos from the New World (Bedford 2012). Found in Svan population from Caucasus (Georgia) T* 10,4% and T1 4,2%. T1a1a1 is particularly common in countries with high levels of Y-haplogroup R1a, such as Central and Northeast Europe. The clade is also found everywhere in Central Asia and deep into North Asia, as far east as Mongolia. До тук , добре. Не мога да кажа дали има древен човешки материал - мъже от примерно от 4 в. пр. н. е. до 1 в. от н. е. от балкански находки, в частност и на българска територия. Но би било интересно. Съгласна съм, но като че ли, ако имаше изследвания на мъже, изводите могат да са по-категорични.

Което означава, че за траките въобще изводи няма.

И не само. Въпросът е какво и кого точно сравняваме и какво търсим. Защото няма как да твърдим, че българския етногенезис за 1300 г въобще не се е променил. Просто днес приличаме повече на тези, които ни заобикалят. Въпросът е в 7 в. и дори 5 в. какво представляват тези, които се наричат "българи".

Тоест, според мен тук въпросът стои така: възможно ли е все още на българска територия да има латински свещенници, които да са действащи. И като цяло, тъй като територията на България все пак обхваща земи биле под влияние на Рим, нужно ли е владетелите да се съобразяват с този факт. Поне в началото. Възможно е имената на кръщелниците да се избират от духовното лице, ако то е латинско говорящо, изглежда Петър е популярно име. Което поставя въпроса за наличие на подвласно латино говорящо население. В уикипедия в руската страница е цитиран Philippe Levillain В 925 году Иоанн Х попытался остановить использование славянской литургии в Далмации и навязать местному населению мессы на латыни. Он писал Томиславу I Хорватскому и князю Михаилу Вишевичу, прося их следовать инструкциям, полученным от легатов Иоанна Х[22][23]. Через год в Сплите состоялся синод, который подтвердил просьбу Иоанна Х: он запретил рукоположение не знающих латыни священников и запретил мессу на славянском языке, кроме случаев, когда наблюдается нехватка священников[24]. Указы Синода были отправлены в Рим для подтверждения папой, который их подписал и поручил хорватскому епископу Ноне перейти под юрисдикцию архиепископа Спалатро. Примерно в то же время царь Болгарии Симеон I выслал послов Иоанну Х, предлагая отказаться от послушания своего государства Константинопольскому Патриарху и перейти под власть папы. Однако Иоанн Х отправил двух легатов, призывая Симеона І примириться с Византией[25]. При этом папа подтвердил царский титул Симеона І и его потомков и отправил легатов короновать сына Симеона І — Петра I в 927 году[26]. Кроме того, Иоанн Х поручил легатам выступать в качестве посредников, чтобы попытаться остановить войну между болгарами и хорватами[27].

И поне един персиец с това име. Но името може да е дадено по-късно при кръщение.