Пандора

Конкретно за това селище се интересуват кумики от Дагестан, възможно е те да имат някаква информация. Преселниците може и да са от Крим не знам точно. Също не зная колко точно е просъществувало селището. Нарочно озаглавих темата по-общото, ако някой има желание или информация за други топоними да напише нещо.

Проблемът е , че съществува желание да се привърже произходът към точно определен и само един етнос. Но най-вероятно като се съберат всички факти и непредубедено се разгледат, много вероятно е да се получи, че българите са приобщили разнородни групи в етногенезиса си и то още до идването в Европа. Не случайно се определят като по-различни от останалите степни народи.

То и културата на българите многократно се променя през вековете и отдавна не живеят нито в землянки , нито в юрти, ама си се наричат българи. Странно нещо е паметта човешка...Ето сега например се правят някакви жалки опити да се родят нови европейци от цялата тая шарения, ама бързо не става, минават векове додето един етноним изчезне.

Най-малкото, съществува вероятност, генетически да са си живи и здрави сред днешните поколения

Въпросът тук е следният. Ако ние със сигурност виждаме в старобългарския следи от тюркски , а в същото време българите не са генетично свързани с Алтай до какъв извод ще стигнем? Ами, че представите ни за разпространение на тюркските езици към определен век ще трябва да се изместят. Друг е въпросът дали някой ще иска да напише това. Според мен правилният изход е че трябва да напишем това което виждаме, а изводите да оставим на читателят. Имам предвид аргументирани неща, напълно научно обосновани.

Предполагам, че става въпрос конкретно за 18 в., защото днес може и да не съществува. Най-вероятно става въпрос за наименование произлизащо от име на етнос - кумики. Тези на Дербент вероятно са преселници, а навярно , ако имало такова селище по нашите земи , става въпрос също за някакви преселници. Би било интересно посещение, но не виждам как. Мисълта ми е ако някой е писал нещо и извличал подобни данни. Или пък упоменаване в турските документи.

Да, би ми било интересно. Най-интересното тук е доколко тези периодични нашествия водят до по-късни трайни заселвания. А също показват колко всъщност разнообразен и нееднороден е съставът на населението по границата в този период. Това действително е интересно. Ако първоначално древните българи са в подходяща контактна зона и са пренесли културни особености и са ги предали. Моето сегашно впечатление обаче е ,че далеч не може да определим българите като само и единствено като сармати. И аз се присъединявам към това. Според мен проблемът и на двете теории е във фиксирането на конкретна територия с думите "алтайски" и "ирански", което е излишно.

Да но висшия боила Зитко и неговата свита къде се намират обичайно , когато няма война ? Вероятно в родовото имение В чист вид "скитски култури" няма, ако се разбират селища, погребения, въоръжения и др. Просто защото културите се сменят и развиват. Не знам дали са изчезнали, обаче аз ги виждам и днес Не е нужно много, достатъчна е справка с Херодот Доколкото си спомням, в селищата във Воронежка област живеят алани, българи и славяни и в статия се твърдеше, че аланите, чийто домове традиционно били кръгли с огнище в средата, възприели славянския тип жилище, тъй като той бил по-подходящ за климата. Обаче алани се споменават чак до 13-14 в.

Както казва Кльосов - да не забравяме, че преселения се извършват и в двете посоки Първо едни хора се изселвалии към Индия и Иран, после като постояли и се поомешали и станали множко , пак назад по обратния път.

Не си спомням дали има подобна тема за имена на селища или други географски обекти, затова реших да отворя такава. Интересът възникна по повод въпрос за съществуването на селище с име Кумуклар в пределите на България към 18 в. Не зная точно къде да потърся информация, ако някой може моля да ме упъти.

Повторение обаче има, защото пластична и плетена могат да бъдат ризниците т.е кюпе, обаче тулши се повтаря два пъти при Зитко. Останалите съображения разбирам, но пък досегашните лингвистични опити някак поне за мен не са убедителни. Другият проблем е че действително са доста малко известията за живота в тази епоха. Иранците сигурно правят списъци, но доколко българската държава и войска е организирана по същия начин? Тук във форума имаше вече няколко теми за военни битки. За мен българската войска обичайно си действа по скитски маниер, тоест характерен за степите. А степните държави не са много централизирани. Явно иранските епосни сериали са биле на мода тогава : Сериозно, преди време прочетох една грузинска статия, в която се твърдеше, че например грузинците нямат свой епос, като нартския например, а масово се разпространявал във различни варианти иранския такъв. Другият довод е че благородниците общо взето сключват международни бракове, та именната система може да е доста разнообразна. За съжаление именник на простия народ от това време няма.

За археологията няма спор. Но вече се спомена, че културно влияние може да се разпростре върху разноезични народи. Не съм привърженик на това, че българите непременно са дошли от Алтай или Памир. Що се отнася до езика на древните българи, за да се изгради вярна концепция се изискват далеч по-широки изследвания върху лексиката и граматиката на езика от това само да се премятат няколко имена и термини. А с това си се занимават лингвистите и специалистите по старобългарски език Ако българите са говорели на иранско наречие такива следи би трябвало да се намерят.

"Иранска следа" - това на означава ли, че трябва да се очаква и иранците да са сродни с ростовските скити? Не е ли по- коректно да се говори за общоиндоевропейска следа? Другият извод, който може да се направи е че българите са сродни със скити, които не са се разхождали до Алтай. Това обаче не означава, че не можем да говорим за езикови връзки, ако предположим, че тези скити на Алтай са дошли от запад. Както се разбра и европейците не са точно тези, които са ходили до Индия, но езикови следи има.

Мислих върху различни варианти, защото е странно "шлемовете" на Зитко да се повтарят на две места. Също не ми е ясно, защо те винаги са два пъти повече. Това че селищата могат да са крепости също не бях се сетила, но пак не ми става ясно какво е точно отношението на Зитко и Тортуна към селищата и крепостите. Първоначално дори мислех, че може да е обозначаване на гранична линия, но Зитко и Тортуна пак трудно се вписват. Накрая реших, че може да е подялба.

Понеже темите за древнобългарската епиграфика са много и не можах добре да се ориентирам, къде е по-подходящо да напиша това, избрах тази тема. Преглеждах "Древнобългарска епиграфика" и стигнах до такъв вариант. Петър Добрев изброява думи с окончание -ши, включително и топоним Балши. Също в някои даргински общества "ши" означава селище. Ако прием, че Хумши, Естрогин и Алхаси са наименования на селища или топоними, може да се получи такъв вариант на текста: /на/ Зитко ичиргубуле: /от селището/ Хумши - кюпе 455, тулши 540 /от селището/ Естрогин - кюпе 437, тулши 854 /на/ Тортуна пиле зопан: /от селището/ Естрогин - кюпе 20, тулши 40 /от селището/ Алхаси - кюпе 1, хлобрин 1

Тъй, де. Дошли са от Вътрешна Скития и са заживели в Европейска Сарматия.

ОТ за който се извинявам. Цялата страница е прекрасно показно как, защо доколко може или не може да се използва математиката в историята. А също и логиката. При всички случаи има какво да се научи. Как може да се реши една задача, когато дори условието и се интерпретира по различен начин . Аз нищо не разбирам от военни стратегии и даже не обичам много да чета за тях, но за втори път тук се зачитам в подобна тема. И определено е интересно.

Да

Попадна ми книгата – „Язык охотника” на Мухтар Кудаев представяща предполагам събран етнографски материал. Тя няма пряка връзка с шаманството, но се споменават ловни магьосници и някои обряди. За съжаление обредите не са описани подробно, а само се изброяват във връзка с народни термини. Споменават се различни поверия, ловни песни, легенди. Също се изброяват обредни съдове – чаши с изображения на животни. Споменават се също различни обряди и танци, например за преустановяване на различни стихии. Има глава „ Охотничье колдовство”.Там се споменава и „Сыйырчы – главный охотничий колдун, который руководит всеми колдунами.”, а също и "Хамашар – колдун, который колдовал только зубра, тура и оленя при помощи узлов тесьмы, Ырысчы– колдун, который толковал приметы. Ырымчы – колдун тайной молитвы, обращаясь к Тотуру, Къамтали – колдун, который колдовал хищных зверей, чтобы они не напали на охотников.” Освен това има и „фал” – ловен гадател. ohota.pdf

Със или без газ, целите така или иначе пак са икономически. Предполагам, че под отслабване може да се има предвид постоянно военно напрежение, а това също подхранва определени бизнеси. Освен, че съсипва икономиките на дадените страни.

Ами може и за различни народи, например сибирските племена. Аз и без друго не съм чела много по въпроса, така че всякаква информация ми би била интересна.

А може ли нещо по-подробно. Какви ритуали се извършват преди лова.В същата книжка, която е събрала етнографски материал се споменава лице определено като - главен ловен магьосник / колдун/ , ръководещ всички магьосници.

В една книга за таен ловен език, в която се описват някои обредни практики свързани с ловуването се споменава определението: кам - ловен магьосник/колдун/. Възможно ли е първата роля на шамана да е била свързана с ходенето на лов и дали са известни някакви специални практики и обряди свързани с лова при различните народи.

По принцип се приема, че скитите произлизат от Магог , брат на Гомер макар, че явно има най-различни трактовки : ".Гомер (киммерийцы): Аскеназ (германцы, балты, славяне), Рифат (кельты, италики, сикулы), Фогарма (тохары, фригийцы, армяне) Магог: (скифы) Мадай: (мидяне)......" Интересното е, че и в арменските летописи и в писмото на хазарския каган Йосиф се изброяват различни имена за наследници на Тограма, но все са свързани с кавказки народи или такива, които са живеели там. В грузинските летописи се споменава за сродяване на грузинските владетели с хазарите, макар, че не е ясно за каква епоха става въпрос. Според мен най-вероятно тези генеалогии отразяват идването на скитските племена в Кавказ и смесването им с кавказките народи. Повечето днешни учени ПРИЕМАТ ЗА анахронизъм споменаването на хазари в по-ранни векове, но има и кавказки историци, които тълкуват това по друг начин, а именно, че различни скитски племена и родове са присъствали в Предкавказието, но за външния наблюдател и чужденец са известни в даден момент тези родове , които управляват в степите.