-
Брой отговори
5894 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
36
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пандора
-
«Детский мир» - магазин за детски стоки в Москва,открит 1957 г. още
-
Примерът го дадох,защото Пийпс редовно си купува книги,тоест няма никакво ограничение за достъп по един или друг начин,стига човек да желае да чете. Да,но правата върху пиесите са на трупата .По принцип на мен и двете биографии са ми забавни,любопитно е как хората от 20 век тълкуват,приемат или не приемат възможности от друга епоха. Ето и една биография на син на търговец,само че от по-близко време Проблемът е ,че не много е известно за Шекспир от младежките му години.Но който и да е той - аристократ или търговец най-важно е наличието на талант и дълбоко проникновение.
-
Името на трупата би могло и да е шега - ако правилно разбирам ,по времето на Елизабет този Лорд шамбелан е бил главният цензор на театралните постановки.Иначе по повод псевдонима ,защо е нужен на де Виър съм чела,че по това време ,на аристокрацията било забранено да се занимава с какъвто и да било професионален платен труд.Като цяло разбиранията,мирогледа и обществените представи от тази епоха са коренно различни от нашите,затова е доста трудно да ги разберем и обясним.Образованието също доста се различавало от днешното,сега се отдава много по-голямо внимание на природните и техническите науки,има разделение - технически,хуманитарни и т.н.По това време ,като че ли образованието главно е хуманитарно,техническите науки тепърва набират скорост.Например една биография от това време звучи така - Самюъл Пийпс е син на лондонски шивач,завърщва Модлин колидж в Кеймбридж,от чиновник в кралския флот стига до длъжност секретар на Адмиралтейството.Член на Кралското научно дружество,познава се с Нютон.Има лична библиотека ,мисля че беше от 3000 тома,свири на музикални инструменти,пише стихове.Девет години пише личен дневник,зашифрован по системата на Томас Шелтън и т.н.Например от дневника му се разбира,че няма определено работно време като чиновник,сам си планира деня,но все пак дадена работа / сметки / трябва да се извърши в срок ако ще и към полунощ,както понякога му се случва.Тоест денят му е нещо като вместване на задълженията в свободната му програма /поне по мое мнение / Днес денят на един човек е фиксиран с точно определено работно време от 8 часа и общо взето голяма част от хората са наемници.Тоест самото общество и организацията му носи белег на аристократичност.
-
В този смисъл могат да се екранизират стотици истории и гледни точки.Истината е толкова многообразна,че е трудно да се обхване цялата дори от група хора.Така ,че има работа за многоколективи за творчество. Тогава ентусиазмът може да е бил опияняващ,но мисля,че болшинството българи не обичат кръвополитието и трудно се решават на него.
- 8 мнения
-
- 1
-
-
Това съдействие означава ли лично присъствие ? Някой в българското уики пък е написал следното: Разказаната подробно история с освобождаването на християнските князе от Смбат Спарапет е отнесена към 1159 г..Възможно е в източниците да има някакво разминаване в датировката на събитията.Интересно е също,че според Смбат Спарапет в 1161 г Килидж Арслан посещава Константинопол и сключва доживотен мирен договор с императора.
-
Не съм много веща в правото,но не значи ли че щом "собственика" на съкровището веднъж вече се е разпоредил и го е предоставил на държавата,тоест на музея,неговите наследници не могат да претендират за него.Още повече че има все пак някакво заплащане независимо какво.Собственикът е можел и по друг начин да се разпореди - да го продаде на частни лица и т.н.,но той е избрал да го даде на държавата,което безспорно е най-логично и смислено.
-
В някои молдовски села Вълчите празници също се празнуват ноември месец. http://baza.md/index.php?newsid=357
-
Ако трябва да се проследят точно събитията в последователността предадена от М.С.,там се говори за предаване на пленени християни,а случката с българина и стрелата са на следващата година.Подобна история,но малко по различна и с посочени други години / 1159 г. / разказва Смбат Спарапет: Накрая се споменава някакъв сблъсък на императора с Килидж Арслан,така че може би има някаква вероятност това да е свързано с епизода с българина.Още повече,че като цяло Торос е съюзник на латинците и противник на византийския император,а също и съюзник с Килидж Арслан. Освен това след тази история се разказва нещо,което може да е свързано с превземането на Мараш,макар че може би точната хронология е объркана
-
Един мой познат редовно вместо пари на ромчетата просяци им дава по една вафла и ги кара веднага да я ядат.Обаче в такова положение не са само ромите.Веднъж една жена,която си беше купила баничка ме помоли да и платя бозата.Друга възрастна жена срещам няколко пъти,на която и се налага да си проси за хляб.Според мен идеята е възникнала точно за такива случай и най-вече за да се щади достойнството на човека,който е изпаднал в това положение и все още не е успял да се раздели с него.
-
Това определено трябва да го забранят,представи си само какви опашки ще се извият пред бирариите
-
И все пак,аз като човек винаги притежаващ поне чифт розови очила,смятам и се надявам гражданското общество да се възроди.Поданници винаги е имало,важното е другите да надделеят.
-
Така или иначе и в двете системи има нещо сбъркано.Как може да инвестираш много в нещо и след това да го харижеш другиму
-
Има нещо сбъркано в това .Излиза,че въпреки високото заплащане в Канада и САЩ ,те нямат достатъчно собствени специалисти или достатъчно за всички открити медицински заведения,та трябва да внасят отвън.Като превръщат медицината в бизнес,поне да си осигурят и кадри за това.У нас при соц. беше обратното:много кадри - никакъв бизнес...
-
Тук човекът учител трябва да си зададе въпроса,който би трябвало да си задават всички - защо аз и всички останали позволяваме това да се случи., както и всичко останало;Уважение се извоюва и защитава и то не поотделно.Там е грешката на българина.
-
То въпросът не е дали младостта ще изтърпи нещо,младостта винаги изтърпява.Въпросът е в принципа ,че държавата си решава проблемите в селското стопанство.Положителна страна има,а отрицателната страна за мен беше униформата,строя и всички казармени идиотизми произтичащи от това и сблъсака ми в юношеска възраст с простотията на малко по-възрастни хора - комсомолци.Почти имах нагледна представа какво е в казармата без да съм била там. Иначе престижа и качеството на образованието явно пада и то май не само у нас.Нямам представа какво би трябвало да бъде съвременното образование,за мен най-важното е учителя да създаде мотивация и желание.