Пандора

Може и чигот да е въобще началник на някакъв специален отряд, с обучение и проложение което да не включва само охрана.

Каквото и да се пише в подточките то неимоверно поражда още безброй въпроси 1. Кавказките народи определено се разграничават от степните и вероятно влизат с тях в особени икономически и други взаимоотношения. В каква степен българите ставати кавказци и кои идват точно с Аспарух е въпросът. Също така въпросът с тюркизацията съвсем не е маловажен. Моето мнение е че тя едва ли се дължи само на едната мода и краткотрайни връзки а е резултат от по-дълги предишни взаимоотношения. Кавказките народи може да си стоят на едно място, но за степните народи това не е много характерно. То и за това границите на техните съюзи трудно се определят. 2.Въпросът тук пак, както стана ясно е кога е тръгнал Аспарух, непосредствено преди 680 г. или по-рано и от къде. Имало ли е разпределение на управленските функции по територия между братята след смърта на Кубрат? Кога идват хазарите. Според мен Аспарух тръгва най-вероятно защото не желае да се подчини на друго управление или то не го удовлетворява. 3. Щом има демографски ръст значи има хора - предишни или тези на Аспарух, които са живели известно време вече там.

В аварския език джигит е във форма игит - джигит, герой, храбрец и игитъли - храброст, геройство Интересно е дали обучението и уменията на джигитите са свързани непременно с езда или имат по-общ характер. На мен джигит - герой, храбрец ми звучи някак много общо за описание на длъжност. Може би все пак произлиза от някакви по-ранни форми и значения. Нещо подобно на аварското жигарчи - енергичен човек, инициатор

Ето още едно интересно тълкуване: "Какво точно гласяла тази обичайно-правна норма, е трудно да се каже. Тя предвижда конкретни права за напускащите своята длъжност градоначалници, но не кои да е градоначалници, а онези, които за нас са от значителен интерес – градоначалниците от пограничните области, управляващи в съседство с неприятелските провинции, както изрично отбелязва текстът на извора и какъвто е случаят с града Виза. Тази обичайно-правова норма позволява грабителски набег в съседната държава, нещо, което представлява доста специфично явление. Характерът на това явление също е в състояние да хвърли светлина върху нашата тема. Всъщност това е описаната по-горе практика чрез системата на полово-възрастовите юношески формирования да бъде водена една постоянна набезна война, имаща за цел натрупването на плячка, обикновено добитък, като същевременно била осъществявана и граничната охрана, съчетавайки двете дейности – охранителната дефанзивна функция и грабителската експанзивна функция. Тази специфична перманентна набезна война била норма в бита на редица родово-племенни, военнодемократични и раннокласови общества [37]. В по-архаичния и вариант тя играела и ролята на своего рода инициационно изпитание [38], докато по-късно тя станала източник за доходи, запазвайки от някогашната обичайна норма изискването да се участвува в такива набези, за да се достигне до правоспособност за женитба [39]. Така данните от житието на Мария Нова още веднъж потвърждават, че изглежда по времето на Симеон границите на Първото българско царство се пазят от специфичните родово-племенни институции на ефебските, респ. чиготските воински формирования, разбира се – вече значително модифицирани спрямо изходния си родово-племенен прототип" http://www.kroraina.com/st_iordanov/gr_ohrana.html

Определени различия в погребенията са възможни в зависимост от съсловното положение и дори някои специални религиозни практики :

Аспарух не просто прекосява и се преселва, той си търси народ, който да управлява. По простата причина, че представителите на по-благородни родове това и трябва да правят - да управляват дори и да е само едно село. Понеже хазарите отнемат от българите управлението на дадена територия Котраг и Аспарух се преместват на нови места и там наистина успяват да създадат държави. Нито в една от тях населението не е само българско. Наистина с определянето на тези реки има проблем. Трудно е да се определи кое е първо - името на племето или на реката. Тъй като при заселване на нови племена край реките, техните имена могат да сменят старите им имена. Възможно е дори различни отсечки от реките да носят различни имена. Още повече, че се споменава, че тези имена не съществуват или не са биле известни на Птоломей. Например за Чдар има предположение че е свързано с род на име "жандар" какъвто има при кумиките.

Аз имам няколко въпроса върху предоставения откъс за некрополите от Девня. Само прабългарите ли се възпротивяват срещу християнизацията, в смисъл, че тази дума е употребена има ли някакво противопоставяне тогава между българи и славяни. Следва ли, че трябва да приемем обичая на ИДЧ за повсеместен, а не характерен само за определено висше съсловие. Според вас възможно ли е Аспарух и Тервел или въобще рода Дуло да са биле християни и какво е било отношението въобще между християни и езичници до Борис. Генетически много хора всъщност могат да бъдат наследници на скити и сармати и руснаци включително. Виж за арийците определено има проблем

Мина ми на мен през ума, че туй ще кажеш .... Първо имало скити, после дошли сармати, после обаче пак скити само че с монголоидност.... Какво се случва при генетично смесване с антропологическите типове, проявява ли се някаква промяна ?

Общо взето като цяло, за мен са различими две основни култури /начин на живот/ - степен и полисен и българите първоначално принадлежат към степната култура. Като под това не разбирам, че нямат градове или сезонно не отсядат. Разликата е, че в степите племената и дори родовете непрестанно се придвижват /изток-запад/ , събират се в съюзи /доста кратковременно/, разделят се , при това на една голяма територия и за хронистите е много трудно всеки път да обхванат и следят това постоянно движение.

За мен от целия текст произлизат много въпроси. Например какво да разбирам под сармати - съюз от типа конфедерация от най-различни племена или един народ с един език. Имаше едно изречение, където се споменава за локални различия при ранните сармати, което не се наблюдава при късните. Как да го интерпретирам - че в началото мигрира племе наречено сармати /от хронистите/ , което се заселва на групи сред автохтонното население и създава нова култура, която носи неговото име. В последващо време постоянно мигрират нови племена и променят антропологичната картина до пълна промяна. Тоест възможно е процентът на първите сармати драстично да е намалял, като се има предвид, че имаме първоначално автохтонно население, сармати и последващи мигранти. До тук изводът за мен е, че да се говори за сарматите единствено като ираноезични е неоснователно. За обичая ИДЧ вариантите също са различни - кой го практикува ? - само сарматите или обичая се разпространява и върху друго население, ако е свързан с религия или жречески практики всички ли изповядват нещо което ги свързва или само отделни групи. Ако това са мъжки военни общества, това също не означава, че първоначално принадлежат на един народ или племе. Българите на Дунав, за които приемаме че е характерна сарматска култура от кои групи са - автохтонно население /преди сарматите/, сармати или следващи мигранти. Българските некрополи с ИДЧ какво показват- най-общо един разпространен ритуал, или такъв характерен за определени родове, например жречески. И т.н.

Ами изглежда ние общуваме със супер културни и впечатленията може да ни са други Ето една новоизлязла книга на един блогър - Павел Серафимов http://www.bgkniga.bg/articul/16822/Istinskata_bylgarska_istoriq.html#prettyPhoto Името на издателството е показателно май. И още един http://lubara.blog.bg/izkustvo/2013/11/06/knigata-mi-quot-dom-za-svetli-dushi-quot.1201444 И това в рамките на една седмица

"Поздние сарматы были носителями массивного типа длинноголовых высокосводчатых европеоидов с долихокранной формой черепной коробки; лицевые структуры крупные, а горизонтальная профилировка резкая, нос и переносье очень высокие и выводят нос к линии профиля резко. Таким типом обладала большая часть поздних сарматов (табл. 1-3). У них не выявлена локальная изменчивость, как это имело место у ранних и средних сарматов (Балабанова, 2000. С.72-83, 92-99). Все локальные группы, составленные главным образом на основе естественных границ, обладают вышеописанным антропологическим типом (табл. 3). Даже серии из отдельно взятых могильников, при более или менее представительной численности, имеют позднесарматское сочетание. При этом та часть выборки, которая не использовала обычай деформации, отличается от серии с деформацией незначительно, хотя и в той и другой части уровень внутригрупповой изменчивости достаточно высок (табл. 1, 2), а различия сводятся к изменениям, которые претерпевает череп под давлением деформирующей конструкции. Такая ситуация характерна для мужской части выборки поздних сарматов. Женская часть в несколько раз меньше по численности мужской, и для недеформированных женских черепов свойственно сходство с предшествующим ранне- и среднесарматским населением (Балабанова, 2000. Табл. 34. С. 112; Табл. 36. С. 115). Позднесарматские женщины с недеформированными головами всего лишь по трем признакам имеют значимые различия с раннесарматскими и среднесарматскими женщинами. В обоих случаях это поперечный диаметр, при сравнении с ранними сарматами к нему добавляется черепной указатель (8 : 1) и угол профиля лба (32), со средними сарматами — высотно-продольный указатель (17:1) и назомалярный угол (77). Совершенно очевидно, что, несмотря на такое морфологическое сходство, позднесарматские женщины без деформации отличаются от предшественников более длинной неузкой головой, сильнее наклонным лбом и слабее профилированным лицом на верхнем уровне. Последнее качество, видимо, связано с четко фиксируемой на отдельных женских позднесарматских черепах монголоидной примесью." http://annales.info/sarmat/small/nav6b.htm

"Некоторые исследователи связывают Верхнечирюртовский грунтовый могильник с кочевыми савирскими племенами, засвидетельствованными здесь в древних письменных источниках[40]. Другие связывают грунтовые могилы с булгарами, а катакомбы - с аланскими племенами раннего средневековья[41]. Ярко выраженное локальное своеобразие погребального инвентаря могильника, не характерное для аланских памятников, В. А. Кузнецов, в частности, объяснял периферийным его расположением по отношению к Алании[42]. Возражая ему, В.Г. Котович и Н.Б. Шейхов рассматривали памятники Сулакского бассейна как один из локальных вариантов культуры местных племен. Причины значительной близости памятников этого региона с памятниками синхронных культур Северного Кавказа и юга Восточной Европы они объясняют влиянием "алано-хазарской" культуры на племена Северного Дагестана. Этот процесс связывается с тюркоязычными племенами савиров и барсилов, которые восприняли элементы местной культуры и вместе с ее носителями прошли через историю Хазарского каганата. И далее они отмечают, что "связь культуры Северного Дагестана с царством Джидан и его этносом представляется несомненной"" http://kumukia.ru/article-9362.html

В този смисъл придвижване и мигриране на племена става постояно, в източниците се упоменават нови пришълци в момент на по0силен сблъсък. Когато нови пришълци извоюват с меч нова територия те обикновено узаконяват правата си над нея и с подходящи бракове, така, че връзка на някои родове с хунски такива не е изключена. Какво означава "не се говори" има или няма ? А то келти в тази епоха има ли ?

Да, но трудностите идват като започнем да издирваме иранизмите. Защото задължително сме решили, че трябва да е ирански. Обаче нещата са твърде мътни, предполагаеми. И щом нещо не се вързва, значи корекция в представите ни е нужна. Определена култура, наречена сарматска, може да е разпространена в даден район, но не виждам защо зад нея непременно и единствено трябва да се виждат иранци. Същото важи и за скитите. Е, други го твърдят Това може да се провери от генетиката, при добро желание разбира се. Тамгите също могат да подскажат нещо.

Възможно е, ама трябват доказателства. Писмени. И докато няма такива възможността не е факт. Няма тюркска догма. Тъкмо обратното. От девет кладенеца и планини, се носи само и само да се докаже, че тюрките не могат да образуват държава без да препишат нещо от иранците.

Не знаех, че съществува утвърдена максима, в която винаги и задължително тюрките заимстват нещо и то винаги и само от иранския език.Вероятно именно на този факт се дължи късната повсеместна тюркизация на иранците. Именно там е работата - като стане въпрос за езика - само върхушката била тюркска, като стане въпрос за археология изведнъж се оказва, че същата била сарматска. Уточнете се кое вярно, кое не. А в българските некрополи, монголоиди има ли с идч или не ?

Иранско или друго, но все пак е "влияние", не съвпадение. При това тези титли се разпространяват в тюркоезична среда. Би ли твърдял, че думи като фирмаджия и далавераджия биха се зародили и добили някакъв смисъл в Англия или в англоезична среда? Та, щом ги има у българите, значи и те са биле най-малкото в тюркоезична среда, въпросът е колко, кога и къде. Защото вие тук във форума твърдите, че българите нямат отношение към тюркския каганат. И тия неща до болка ги бистрихме. ИДЧ-то се оказа масовка по цялото земно кълбо, а облеклата също не ми се вярва да са кой знае какъв белег. Коя именна система - на простите хора или на князете ? Щото и това го бистрихме. Какво се има предвид под култови практики - тези на върхушката или на простия народ. Щото хазарския каган три пъти си сменял религията, ама народът я разбрал, я не. Да се не окаже, че върхушката, за да се изкара много цивилизована, се прави на сармати, а простия народ в юртите си гони табуните. Остава погребалния ритуал

И като ги има в санскрит това какво ще рече ? За контактите имам предвид. За багатура също не схванах много каква е идеята. Аз вече писах в едно мнение един балкарски глагол който означава поставям, слагам, нареждам, тургам и в тази връзка и башкирското түрә началник, военачалник.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11395&p=165511

С една дума от пусто в празно По-добре сезираме някоя болница и да насрочим масови медицински прегледи в парламента. направо божествен Работата е, че ни губят времето и парите за нещо което въобще не е тяхна работа, а тяхната работа кой я върши не се знае

"В среднеазиатских владениях России так назывались представители местного населения, состоявшие при русских войсках проводниками, посыльными и разведчиками. Кроме того джигит — звание, присваивавшееся нижним чинам некоторых кавказских и туркменских частей войск."

А къде трябва да гледаме за багатури и тархани и в кой век, защото това наистина е интересно ?

Не зная дали са копали достатъчно, но разлика поне правят "Основу хозяйства в каганате долгое время составляло кочевое сезонное скотоводство. Вдоль рек, на местах кочевий, на зимних стоянках возникали постоянные поселения. Они укреплялись мощными рвами, глинобитными и каменными стенами. В долине р. Сулак у с. Чир-Юрт в Дагестане исследовано городище площадью около 16 ООО кв. м. Возможно, это и есть древняя столица Хазарии - Белендер. Обнаружены и другие крупные города хазар - Семендер и Варачан. Рядом с городищем Чир-Юрт открыт растянувшийся на несколько километров курганный могильник. Встречаются и бескурганные катакомбные и ямные могилы, которые относятся к VII - началу IX в. Три типа погребений принадлежат, видимо, трем этническим группам: катакомбы - аланам, ямные погребения - болгарам, а подкурганные катакомбы - хазарам. Вещи, найденные в катакомбах, свидетельствуют о богатстве погребенных. Остатки города хазарского времени обнаружены на западной окраине Махачкалы." / това е от учебник по археология на А.И.Мартынов/ " Четыре христианских храма стояли в Беленджере... И я вспомнил легенду, которую знает едва ли не каждый, обратившийся к истории хазар. О том, как каган пригласил к себе иудея, христианина и мусульманина, чтобы те рассказали о своей религии. Кагану якобы понравилась иудейская религия, и он велел принять ее своим подданным... Красивая сказка. Археологически она абсолютно не подкреплена! Наоборот, найденные остатки христианских церквей убеждают совершенно в другом. Не удивлюсь, если окажется, что эту сказку придумали иудеи, стремившиеся прибрать к рукам Шелковый путь, на котором властвовали хазары. Увы, приходится сомневаться. В Хазарии, во всех пятнадцати ее городищах, не найдено никаких следов ни иудейской, ни мусульманской религии. Хотя бы какие-то культовые предметы из тысяч найденных. Ничего. Значит, синагог и мечетей там не было! Пусть остаются на совести авторов внешне правдоподобные сочинения Моисея Каганкатвади и Моисея Хо-ренского, поведавшие миру об иудизации хазар,— археологического подтверждения их слов нет. Есть лишь им опровержение. Церкви в Беленджере строили небольшими. И, судя по сохранившимся фундаментам, сверху — в плане — они напоминали крест. Фундаменты точно ориентированы с запада на восток. Любопытно, что храмы в Беленджере — пока самые древние оплоты христианства не только на Северном Кавказе, но и на всей территории нынешней России. Отсюда, видимо, проросла первая ветвь христианства в нашем Отечестве. А если так, то нужно говорить не о 1000-летии, а о 1600-летии Христовой религии на земле нашей. Оригинально объяснение, которое дает открыватель Беленджера Мурад Магомедов тому, почему церкви строили небольшими, а площадки перед ними, наоборот, разбивали просторными. «Первоначально молящиеся, — пишет он, — оставались вне церкви. Приобщение степняка к новому, мало знакомому Богу в непривычных для него крытых помещениях было, очевидно, трудным делом. В церковь входил лишь священник». Возможно, из Хазарии пошли пролетные часовни, которых потом много появилось на дорогах Дешт-и-Кипчака. Когда христианские миссионеры пришли в поселения степняков? Кто были они, взявшие свой тяжелый крест? В VI веке! И даже раньше. В этом убеждают не только церкви Беленджера, но и письменные свидетельства, поведавшие о крещении степняков, о сооружении в их поселениях крестов и стел, увенчанных крестами. Ответ же на второй вопрос не столь очевиден. Связывать его только с армянскими миссионерами, как предлагает Мурад Магомедов, думается, неправомерно. Почему? Да потому, что носителями христианства могли быть и миссионеры из Византии, и даже средиземноморцы, то есть римляне. Через Хазарию же пролегал Шелковый путь, важнейшая артерия жизни. Она связывала и Византию, и Средиземноморье с Востоком, с его товарами. Из Хазарии западный мир получал золото, добываемое на Урале, меха, доставляемые с Севера, и многое другое. Хазария была очень важным звеном в жизни Запада. Не случайно же император Константин V женился на дочери хазарского кагана — в том был явный политический расчет. Однако истинным утверждением новой веры в Степи стал, конечно же, VIII век, когда в Византии началось иконоборчество. Массы иконопочитателей, спасаясь от преследователей, искали приют у хазар, где христианство уже давно пустило глубокие корни. В Степь из Византии переезжали семьями и родами. И всем находилось место... — Вот здесь нашли первый крест, — сказал Зайналабид. Перед нами лежала ровная площадка среди невысоких курганов, где когда-то стояла церковь. Один из крестов полностью восстановили. Он вырезан из цельного монолита, примерно в метр высотой. Древний мастер постарался не ради славы: рельефная лента обрамляет ветви креста, будто вчера кто-то положил ее здесь. На солнце крест сиял, горел, светился и играл красками неба. Почему? Да потому, что на кресте, на лицевой стороне, видны углубления, куда вставляли орнаментированные фрагменты из драгоценных металлов и камней. Это сияющее великолепие царило на постаменте у восточной стены храма. — Постамент тоже был разрушен, — продолжал Зайналабид,— его собирали по кускам. — А еще что там нашли? — не терпелось мне. — Солонку и миску. Наверное, ритуальные. А рядом боевой железный топор лежал..." Журнал Вокруг Света. Кресты Беланджера

Една възможност би могла да бъде означаването с думата требище самия жертвеник, а с думата капище най-общо мястото където той се намира. В смисъл предел, рамка, което да произлиза от образ. Другият вариант е с капище да се означава място на някакъв ритуал, при който се изпада в транс, като се танцува. Например нестинарите.