Пандора

Май в тази тема нищо не се споменава за антите «авторы говорят об антах только в промежутке примерно между 550 и 630 гг., то есть в течение 80 лет, после чего имя антов полностью и навсегда исчезает со страниц истории, несмотря на то, что все признавали многочисленность и силу этого племенного союза. Все обстоятельства указывают на то, что это был именно племенной союз, и самое слово анты означало не название какого-либо особого славянского племени, а постороннее, не свое, обозначение временного политического объединения многих племен славянского происхождения. Неизвестно, был ли этот союз только славянских племен, или славяне объединялись и с другими этническими группами. Замечательно, что анты VI-начала VII веков упоминаются обычно в связи с тюркским именем аваров. Это наводит на мысль искать объяснение имени анты в тюркских языках. И, действительно, общетюрксое ant означает «клятва», «присяга», а отсюда во многих алтайских и иных языках образованы слова такие, как эвенкийско-нанайское anda «друг», «товарищ», andaha «гость из другого стойбища», «гость», манчжурско-монгольское anda «друг» и ряд других аналогичных данных, причем все эти слова имеют значение «верный», «давший клятву быть верным всю жизнь», «друг», «приятель», «побратим», «попутчик», «товарищ в деле», «гость» и т.п. Этого рода термины распространились вплоть до крайнего востока Азии... Все это показывает, что анты, по-видимому, не этническое (в собственном смысле слова) наименование, а только обозначение группы племен, связанные союзными обязательствами между собою или с другими племенами. Одним словом, вероятнее всего, анты — тюркское (аварское) название обширного племенного союза многих славянских племен, которое от аваров было воспринято и в Византии, и у готов» А.И. Попов

Езиковата история на титулите винаги ще включва и езикова история на епитетите от които произлизат тези титули,защото повечето титули преди да се превърнат в такива са биле просто епитети.Така,че опитите за тълкуване няма да секнат скоро.Явно ще трябва да се въоръжиш с преголямо търпение към по-малко знаещите Ето още подобни кавказкоалбански думички Кас - човек личност Кесер - влияние,; кесер авун - да въздействаш,да влияеш

А кои са тези източници ? И пак до сардар и сарай най-много да стигнем А мен не знам защо в тази тема овчарската терминология по ме привлича - нали всички в началото биле овчари и "стрижели овце" Ако се върнем пак на "цар" и да търсим просто подобни думички ето няколко: в аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек в лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия черта и ЦIАРЦIАР - блясък

Едно описание на планината Имай Страбон. География Книга XI Кавказ, Гиркания, Парфия, Бактрия, Мидия, Армения "7. Говорят, что самая крайняя часть Тавра (которую называют Имаем), соприкасающаяся с Индийским морем, вовсе не выдается на восток дальше Индии и не достигает ее пределов. По мере продвижения к северной стороне кажется, что море постоянно уменьшает длину и ширину страны; поэтому оно делает усеченной к востоку описываемую нами теперь часть Азии, которая занимает пространство между Тавром и океаном, наполняющим Каспийское море. Наибольшая длина этой части Азии от Гирканского моря до океана, что против Имая (если путь идет вдоль горной цепи Тавра), около 30 000 стадий, ширина же менее 10 000. Ведь, как я сказал выше6, расстояние от Исского залива до Восточного моря у Индии около 40 000 стадий, а до Исса от западных оконечностей у Геракловых Столпов еще 30 000. Самая отдаленная часть Исского залива находится немного (или даже совсем не) восточнее Амиса; расстояние же от Амиса до Гирканской земли (параллельное упомянутому выше расстоянию от Исса до Индии) составляет около 10 000 стадий. Остается, следовательно, вышеуказанная длина к востоку от описываемой нами теперь части — именно 30 000 стадий. Поскольку наибольшая ширина обитаемого мира, имеющего вид хламиды7, составляет около 30 000 стадий, то это расстояние окажется близким к меридиану, проведенному через Гирканское и Персидское моря, если только длина обитаемого мира 70 000 стадий. Если от Гирканского моря до Артемиты в Вавилонии 8 000 стадий, как утверждает Аполлодор из Артемиты, а оттуда до входа в Персидский залив еще столько же стадий и, наконец, еще столько же или немного меньше до страны, лежащей на одной параллели с оконечностями Эфиопии, то остается от упомянутой ширины обитаемого мира расстояние от впадины Гирканского моря до входа в него, какое я уже указал8. Так как этот отрезок земли заостряется по направлению к восточным частям, то по форме он похож на поварской нож, между тем как гора тянется по прямой линии и представляется соответствующей острию ножа, побережье же от входа в Гирканское море до Тамара — соответствующим другой стороне ножа, которая кончается загнутой и заостренной линией."

Неприятен за гледане и слушане...

Изглежда това трябва да е нашият отговор - Трето полувреме

Това не е съвсем така,защото Тимур извършва ислямизация за да намали влиянието на Грузия в Кавказ.Явно повече е въпрос на интереси,отколкото на религия. Според мен би било достатъчно за по-доброто положение на България просто Шишман да е изпълнява стриктно васалните си задължения

В различните периоди различно,но основно алгебра и литература ,а историята ту с повишен,ту с намален интерес.За някои предмети имаше роля и учителя.Имала съм и кратък период ,в който и географията ми е била интересна,но общо взето мразех да уча по география.

И няколко карти

Първи казашки селища в Северен Кавказ 16-17 в. Първите руски заселници в Северен Кавказ са новгородските ушкуйници и рязянските казаци.Към 14 в. към бреговете на р.Терек се появяват ушкуйниците през Каспийско море ,проникват в устието на реката .Нагоре по течението и те извършвали нападения на мирните жители,крадели жени,женели се за тях и се заселвали по брега на Терек. В началото на 16 в. този маршрут повтарят и рязанските казаци,чието преселение е свързано с присъединяването на Рязанското княжество към Московската държава в 1520 г.Рязанските казаци живеели по бреговете на Дон и Волга в областта наречена Червленный Яр,където служели като стража и охрана.През втората половина на 16 в. в Северен Кавказ вече съществували няколко свободни казашки селища на рязански и донски казаци ,получили името гребенски казаци.Казашкото разселение обхващало района между реките Терек и Сунжа.Чрез устието на р.Терек се осъществявала връзка с Каспийско море и р.Волга,а също оттук минавал керванния път от Персия за Москва и за Грузия.Реките биле богати на риба, горите пълни с дивеч и имало пустеещи земи. Гребенските казаци влизали в най-различни отношения с местните кавказки народи.В средата на 16 в. в делтата на р.Терек възниква и така нареченото Теркско низовско казачество.То се формирало от разнородни групи от разорени бегълци от руски и кавказки произход.В 1559 г. те се споменават за първи път при овладяването на селището Тюмен или Терколте,разположено на един от ръкавите на Терек. Във втората половина на 16 в. На р.Волга са построени редица градове-крепости ,като Самара /1586/ , Царицин /1588/ , Саратов /1590 /.Това води до превръщане на волжките казаци в „служилые”Тези обаче ,които нежелалели да служат на царската власт се заселвали в казашките селища на Яик и Терек.Особено мащабно било заселването след 1576 г. ,когато биле разрушени много казашки селища и трима донски атамани напуснали тези места.Едни тръгнали с атаман Ермак и търговците Строганови,други с атаман Нечай стигнали Яик и положили началото на Уралското казачество,трети – с атаман Андрей Шадра се заселили на Терек в градчето наречено на името на атамана „Андреевский острог”. Терско-гребенските казаци не съобщавали своята численост на властите,поради това е трудно да се определи местата и размерът на първите заселвания.Предводителят на вайнахското общество Ших-Мурза Окоцки в 1588 г. съобщава ,че с него служат 500 теркски казаци, а турският паша Осман уверявал,че в 1583 г. на Терек го нападат 1000 казаци. Едновремено със заселване на свободни казаци,в Северен Кавказ периодично се появяват и служащи казаци.В 1562 г. тъстът на Иван Грозни,кабардинският княз Темрюк Идаров изисква от Москва помощ и при него е изпратен воеводата Г.С.Плещеев с отряд от 500 стрелци и пет атамана с казаци също 500 на брой.С тяхна помощ Темрюк подчинява друг кабардински княз Пшеапшоко Кайтукин и му налага данък. През септември 1565 г. Темрюк изисква помощ и са изпратени два отряда служащи казаци възглавявани от воеводите И.Дашков и Д.Ржевски.Отново разгромяват владенията на княз Пшеапшоко Кайтукин. В 1588 г. в устието на Терек е построен град-крепост Терки ,в който са изпратени две хил. стрелци водени от А.И.Хворостинин и 800 казаци.Тези казаци носели задължителна царска служба,биле пеши и биле използвани от руското правителство като вспомагателна сила във военните акции в Северен Кавказ.Изпълнявали своята служба срещу парично и продоволствено заплащане и както и стрелците се подчинявали на воеводата.Често в документите от това време стрелците и казаците се споменават с общото название „государевых ратных людей”.Често руската администрация се обръща към свободните казаци с молби за участие в руските акции. Висш орган на властта в казашката войска било събранието /круг/,на което се решавали всички важни въпроси,отношенията с руската администрация и със севернокавказките владетели.Събранието изпращало посланници с писма и молби,занимавало се със съдопроизводство,регулирало стопанския живот.На събранието избирали войскови атаман,обикновенно един от атаманите на отделните селища с най-голям авторитет.По време на поход се избирал и походен атаман,който имал неограничени правомощия.Второто лице в йерархията бил есаулът. Отделните казашките селища също се управлявали от събрание,което решавало различни въпроси и избирало атаман и есаул.Обикновенно казашките селища носели имената на своите първооснователи или на атаманите си.От документите от 17 в. са известни сведения за терско-гребенските селища Леонтьев, Шадрин, Курдюков, Уразов, Аристов, Гладков, Кирьянов, Потапов, Оскин, Яковлев, Андреев, Куклин, Лопоногов, Кондратьев, Симонов.В памет на най-почитаните атамани кръщавали и местности като Сарафанников Яр, Леонтьев Юрт. Появата на свободни казашки селища в Северен Кавказ в 16 в съвпада с активизирането на руската политика в този район.След превземането на Казан и Астрахан ,руската държава се разширява до Каспийско море и започва да установява връзки с кавказките владетели.Но това изостря отношенията на Русия с Турция и Иран.По това време Русия се превръща в централизирана държава с все по-растяща роля в международната политика.В този период в Северен Кавказ съществували малки феодални владения,враждуващи помежду си.Това пораждало апетитите на Кримското ханство и Турция за овладяването на Северен Кавказ и Астрахан.Съпротивлявайки се на тези опити,някои от кавказките владетели се обръщали за помощ към Русия. Строейки първите руски градове-крепости в Северен Кавказ,руската администрация започва и контакти със свободните казаци ,заселили се по реките Терек и Сунжа.Терско-гребенските казаци биле опитни войни и в кавалерията и пехотата и добре се ориентирали в местността.Под техен контрол се оказват важни търговски и стратегически пътища ,като линията Темрюк-Пятигорье-Эльхотово-Терки-Дербент. Във втората половина на 16 в. започва сближаване на терското казачество с Русия.Отначало руската администрация използвала свободните казаци за определени задачи ,като съпровождане на посолства,охрана на превози,в строителството на градовете-крепости и в някои походи.В замяна получавали парично и продоволствено заплащане.Такива задачи свободните казаци изпълнявали само когато това не нарушавало техния интерес .Често казаците отказвали изпълнението на някои задачи и с цел да повишат цената си. В 1651 г. бил построен Сунжанский острог,който бил защитен от природни прегради.Градът имал военно-стратегическо и търговско значение и в неговата охрана участвали и терски казаци.Самите терски казашки селища окръжавали руската крепост и по този начин се превръщали в надежна преграда.Така се създала първата укрепена линия между устията на Терек и Сунжа.Река Терек се превръща в официална руска граница,по левия бряг на която се простирала редица от казашки селища,а град Терки става стратегически пункт от тази линия. Укрепването на Русия в Северен Кавказ довежда до недоволството на Иран и Тарковския шамхал.Октомври 1651 г. иранският шах изпраща към руската крепост войска с участието и на шамхала.Към отбранителите на крепостта се присъединил и кабардинския княз Муцал Черкаски,а казашките селища преграждат пътя на неприятеля.След две седмици обсада и неуспешни опити за щтурм иранската войска се оттегля,като подлага на унищожение казашките селища,което влиза в историята като „Къзълбашкото разорение”.Жителите на Сунженский острог го напущат и се връщат в Терки.Русия изпраща допълнителни военни сили включително и с „огненным боем”.Близо десет от терско-гребенските селища останали невъзстановени, а много от казаците загинали или биле отведени в плен. През 1656 г. терските казаци взимат участие във войната с Швеция при превземането на няколко крепости в Ливония и показват качествата на казашката конница. В 1633 г. Малката Ногайска орда,бидейки васал на Кримското ханство, извършва редица нападения по руската граница.В 1636 Г. Русия организира военен поход срещу ордата ,в който взимат участие с конни отряди кабардинци и терски казаци.Кабардинци и казаци взимат участие и в отбраната на град Черкаск на р.Дон ,обсаден от кримския хан в 1645 г. По време на въстанието на Степан Разин част от терските казаци се присъединяват към него,останалата част остава лоялна към руската държава.В 1671 г. отново кабардинци и терски казаци взимат участие в освобождаването на Астрахан.В периода 1677 – 1682 г. терските казаци участват при отблъсването на кримски войски при различни акции. В края на 17 в. Русия периодично подпомага казашките селища с продоволствие и пари.За една година казаците получавали по три рубли и два фунта барут атаманът и по две рубли и един фунт барут редовите казаци.Постепенно свободното терско казачество се превръща в съставна част от руската армия.Дълго време отношенията между двете страни биле като между равноправни субекти.

Освен целта за самостоятелна църква,тук се предполага явно и че Калоян счита за по-гелеми врагове византийците или пък повече ги мрази и избира да играе срещу тях.

Ами просто нашата песен е по-хубава

Да,въобще не е задължително

Може би от една обща изходна дума / глагол ? / в двата езика да са се получили различно звучащи производни

За куманите В различните периоди куманите са ту съюзници ,ту врагове и в Галиция.Вероятно както и в това княжество,така и в Българие е възможно наличието на куманска "партия". http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/94/Rus-1113-1194.png

И омаломощиха скитските варвари не с меч,а с наука и книги....

Тя е саксонка от Дрезден и тогава ми беше впечатлило,че в този край немците често знаят чешки и имената на някои улици се изпаваха на двата езика.Освен това като дете е живяла дълго време в България.Чакаше първо ние да заговорим,за да знаела на кой от двата диалекта ще се говори .Тогава това ми се виждаше много странно.

Ами те нали за това почнаха да ровят в гените - най-първо за да определят генетично предаваните болести.Ако правилно си спомням,четох из интервютата,че българите са придобили имунитет към много болести,което е предимството от смесването на много народи,но пък лошото е,че трудно се предсказва за плода дали има вероятност да се разболее от конкретна болест. Това май е интересен блог за антропологични и генетични статии: "The European-specific R1a1a SNP that scientists should be looking for in Central Asia, in order to track the movements of the early Indo-Europeans, is Z280. This marker has a much wider distribution in Central and Eastern Europe than M458, and perhaps that was also the case during the relevant time frames - the Chalcolithic and early Bronze Age? Indeed, it has already been found in native Central Asian samples, both in private and academic tests, and the latter results will hopefully be published soon."

Една германка твърдеше,че за нея чешкия и българския са два диолекта на език - на нея сигурно така и изглежда Не виждам нищо лошо в съхраняването на диалектите - напротив - обогатява.

Все пак в Именника е указан един доста дълъг период на управление на рода Дуло,би било странно толкова дълго единение сред аристокрацията,освен ако изборът не се прави вътре в рода Дуло. Ако приемем,че аристократическите родове все пак са няколко,винаги в даден момент може да се предизвика или приеме за необходимо смянна на този управляващ род съгласно някакви интереси. Ето нещо за една форма на държавна организация"

Да приемем,че до Черноморието са стигнали във времето.Да ги турим около Волга,от двете страни на реката - все пак и малко от азиатското не ни е чуждо

Особено отношението към рода Дуло ми напомня за френските Меровинги.Може да има различни причини - обичайни традиционни представи от средновековието за важността на качествата и наследственото им предаване.Може би най-важните от които са,поне в началато,уменията на воин и предводител на войската.