самотния вълк

Ами измисли си, докажи, че е вярна и готово... За трети път те питам от къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

Щом виждат в различни времеви моменти, то нормално е да виждат различни неща. Пак не отговаряш от къде следва че хлапето е живо и мъртво едновременно

От къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

За влаковия наблюдател светлината стига до двете стени на вагона и хлапето умира. За гаровия наблюдател първо светлината стига в ляво, хлапето умира и накрая светлрината стига в дясно. От къде следва, че и за гаровия и за влаковия наблюдател светлината трябва да стигне до двете стени и тогава да стане убийството. Сам се вкарваш в парадокси

Как става това едновременно гръмване? Нали сигналът му трябва време да стигне до детонатора. А скоростта на сигнала не може да надвишава с. Значи светлината от крушката е изминала известно разстояние от средата надясно, когато сигналът за детонатора тръгва от лямо през цялата дължина. Значи светлината ще стигне до дясната стена, преди сигналът за детонация да стигне до нея.

По времето на Коперник, Кеплер и Нютон километърът не е съществувал като мерна единица за разстояние. А целият текст е едно голямо недоразумение

Как да не ти трябва отправна точка? Показах ти четири движения на едно и също тяло в един и същ момент. И всяко едно от тях зависи от избраната отправна точка. Пак те питам кое от тези движения е абсолютно и кое относително

Само дето всяко от тях е с различна скорост, в зависимост спрямо какво се измерва. Не усещаш ли в капан се вкарваш сам?

Дай определение за абсолютно пространство. След това да видим кое движение е преместване в него. Луната обикаля около земята. Това е преместване и движение през вакуума на космоса. Заедно със земята обикаля около слънцето. Това също е движение и преместване. Заедно със слънцето - около центъра на галактиката, заедно с галактиката се движи също на някъде. Все движение и преместване. И вси в космическия вакуум. Кое е от всичко изредено е истинското, абсолютно движение на луната? на няколко пъти ти соча подобни примери, всеки от които покрива дадената от теб дефиниция.

Малко по назад в темата ти изредих няколко движения на спътниците, които са си съвсем откриваеми и са все движения във вакуума на космоса. Хайде обясни кое от тях е абсолютно и привилигеровано спрямо другите.

Космосът е всичко, нали? Докато си паля цигарата, едно тяло се премества от едно място на друго. Докато карам колата едно тяло се премества от едно място на друго. Докато земята обикаля около слънцето едно тяло се премества от едно място на друго. Обясни кое е това мистичнто движение, което е абсолоютно и го е го прави привилигировано

Явно нищо не си разбрал. Докато нападаш, може да се напънеш да мислиш. Андромеда е на разстояние около 2,5 милиона светлинни години от нас. Ние я виждаме като матариален обект, но светлината, която наблюдаваме е тръгнала преди 2,5 милиона години. Да де, ама около 1-2 милиона години след като тази светлина е излъчена, бум и галактика я няма вече. Но ще го разберем след милион години. Но към настоящият момент за земния наблюдател Андромеда си е там и няма пречка да се движиш спряма нея. Движиш се, изчисляваш скорост и промяна в разстоянието. Все едно го праваш спрямо луната. Светлината ти дава информация за източника. Кое не ти е ясно?

Тука показваш колоко не си наясно. Какво значи, че източника го няма? Всяко едно измерване на движение, всяко наблюдение в космоса е спрямо някакво минало. Ако може да измерваме спрямо галактиката Андромеда или Слънцето, какво ни пречи да правим измервания спрямо протоплазмата? Я си представи, че след около милион години се установи, че Андромеда я няма. Значи сме измервали спрямо обест, който не същуствува от преди да има хора на земята. Светлината от слънцето се движи за осем минути. Ами, ако пет минути след измерването се окаже, че слънцето го няма вече, избухнало е. Измервали сме спрямо обект, който от три минути го няма. Та каква е разликата дали са три минути, два милиона години, или тринадесет милиарда години?

При всяко едно посочено от мен движение спътниците откриват собственото си движение във вакуума на пространството. Летят си из космоса и измерват колко бързо се движат. Ама скоростта им е различна в зависимост спрямо кое небесно тяло се измерва.

Коя е тази абсолютна отправна система? Любмите ти спътници се движат спрямо Земята, ако не са на геостационарна орбита, спрямо Луната, спрямо всяко небесно тяло в слънчевата система, спрямо слънцето, заедно със звездата спрямо центъра на галактиката, заедно с млечния път спрямо Андромена или квазер нам си кой. Спрямо източника на реликтово лъчение. Кое от всички тези движения е в абсолютна отправна система и кое го прави такова привилигеровано? Всяко едно от тези движения е във вакуума и имаме преместване на едно тяло от едно място на друго.

Логическа грешка. Лъчението има източник и скоростта се мери спрямо него. Дали имаме знание или не за този източник е без значение. Той съществува или е съществувал в миналото. Следователно източникът на реликтовото лъчение е нужен за измерванията на спътниците. Без него няма да има какво да измерват. Ако се върнем на хипотетичния квазар Х234, то спътниците измерват някакво движение спрямо него. Но този обект отдавна не съществува в пространството. На негово място сега вероятно има пусто междугалактическо пространство. Няма как да знаем. Това означава ли, че се мери движение спрямо нищото или се измерва спрямо реално съществувал обект?

Усещаш ли се в какво логическо противоречие се вкарваш сам? Хем спътникът е единственото материално тяло в пространството, хем мери нещо си. Е от къде идва лъчението, което измерва спътника? Протоплазмата първо твърдеше, че е хипотетична, после стана измислица. Ама реликтовото лъчение идва от някъде, поне това не може да отречеш

Има ли реликтово лъчение? Има. Значи има и източник. Дали ще го наречеш протоплазма или друго няма значение. Този източник е съвсем нормална отправна точка. Вакуумът е нищо. Как мериш движение спрямо вакуум или във вакуум? Любимите ти спътници се движат във космическия вакуум, но движението им зависи от отправната точка. Все едно дали е Луната или квазера Х234. Ако имаш само спътник и вакуум как ще измериш движението

Явно няма. Който и среднощолски учебник по физика да отвориш, че прочетеш, че няма абсолютна отправна точка. Ако ти смяташ, че има такава, ще съм ти благодарен да я посочиш, заедно със съответните доказателства кое я прави такава

първичната плазма е обект от ранното минало на вселената. Няма нито едно доказателство, че е била еднородна. няма нито един физичен закон, който да забранява една част от нея, с определени характеристики да се приеме за отправна точка. Ако има такъв, ще се радвам да го споделиш

Глупости на търкалета. Дори и в класическата механика се изисква отправна точка и няма абсолютна такава. Няма никаква разлика дали спътниците изчисляват движението си спрямо първичната плазма, квазера Х234, отстоящ на 13 милиарда св.г. (измислих си го, но схващаш идеята) или Големия магеланов облак, все е спрямо собственото си минало.

Би ли пояснил разликата

В темата, която цитираш ти зададох два въпроса, които пренебрегна. Спътниците, за които си се хванал съвсем спокойно откриват собственото си движение, стига да насочат измервателните си уреди, към Луната, Слънцето, Венера или Големия магеланов облак. Все ще регистрират движението си спрямо тези обекти. Тръгваш от едно невярно допускане и от там градиш цяла теория. С какво движението на спътниците спрямо древен източник на реликтово лъчение е по-абсолютно, отколкото движението им спрямо Полярната звезда, примерно.

В крайна сметка има или няма патогени в месото? Или месото на дивите племена, които още го ядат сурово е различно от месото в магазина?

Стотици хиляди години еволюция, хиляди поколения хора доказват обратното