Шпага

Мечо, наистина ли не долавяш противоречието в израза: Зависим от възприятията ни свободен избор. ?

След като, според теб, "изборът зависи от възприятията ни", всъщност за какъв "свободен" избор става дума? И какъв е смисълът на всичко, което си изписал по-нататък в този и в следващия си постинг за "върховенство на свободния избор"?

ОК. Благодаря на всички за отговорите.

Добре! Нека си представим някаква област от Вселената, в която има само такава "студена" тъмна материя - т, е. материя, която не взаимодейства със светлината. Какво, според теб, ще е значението на постоянната скорост на светлината в тази област, след като за единствената налична там материя светлината всъщност не съществува?

НЕ. НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ "СТЕ" СБЪРКАЛИ ФОРМУЛАТА. Въобще нямах това предвид и вече обясних доколкото ми беше по силите. Мнителността ти е напълно неоснователна. Аз също нямам нито време, нито нерви да се оправдавам за нещо, в което ти си мислиш, че съм се провинила. Лаик съм във физиката, но ми е интересна и затова от време на време задавам разни въпроси - някои от тях са глуповати, други - не. На някои от тях ми отговарят, на други - не. И толкова.

Аз се надявах, че ти ще обясниш Зачетох се в статията "ФИЗИКА НА ЧАСТИЦИТЕ И КОСМОЛОГИЯ..." на В. А. Рубаков - стр. 20 от http://wop.cointech.net/digital_pdf/4_2001.pdf. И ме заинтригува казаното на 30 стр. Цитирам: "5.1. Небарионната тъмна материя. Проблемът за небарионната тъмна материя се формулира удобно като съотношение на плътността на енергията на едната или друга компонента на веществото във Вселената и критичната плътност: Ωi = ρi/ρcrit. От сравняването на резултатите от изчисленията за разпространеността на леките елементи във Вселената (теорията на първичния нуклеосинтез) с данните от наблюденията следва консервативната оценка за плътността на барионното (обикновено) вещество ΩB < 0,1 (нещо повече, изглежда голяма част от това вещество не излъчва светлина, т.е. представлява тъмна барионна материя). В същото време многобройните наблюдателни данни свидетелстват за това, че веществото е концентрирано предимно в галактики и купове: ΩM > 0,3; трябва да подчертаем, че веществото във Вселената е разпределено неравномерно. Такава оценка е в съгласие и с теорията за образуване на структурите във Вселената, като при това последната дава сериозни указания за това, че небарионната тъмна материя (ако не цялата, то поне по-голямата част от нея) е "студена", т.е. бидейки нерелативистична, е престанала да взаимодейства с обикновеното вещество." Това е. Опитах се да задам въпрос, но... Нямам какво повече да кажа

Ще го кажа и по-друг начин: След като Е = mc2 е релативистична формула, как сте толкова сигурни, че тя е приложима и за тъмната материя, която е нерелативистична. Става дума за т.нар. "студена" небарионна тъмна материя.

Ами не знам как по-ясно да го обясня. Една теория, която се опира върху постоянната скорост на светлината, какво приложение би имала в "реалност", за която светлината изобщо не съществува? Моят отговор е - никакво приложение.

Значи, както обикновено, пак не сме се разбрали. Аз също НЕ мисля, че наличието на тъмната материя променя по някакъв начин СТО. Съвсем друго имах предвид и ми се струва, че съм се изразила достатъчно ясно.

СТО описва "нашата" реалност - тази, в която се наблюдават електромагнитни взаимодействия. И геометрията на Минковски се отнася до тази "наша" реалност. Но това не означава, че непременно трябва да се отнася и до реалност, в която електромагнитните взаимодействия не се наблюдават, просто защото няма такива.

Имаш предвид че във Вселената отнякъде /извън нея/ приижда вакуум? Или може би, че в центъра на Вселената има някакъв източник на вакуум, който всъщност НЕ е част от самата Вселена?

Щом тъмната материя не участва в електромагнитни взаимодействия, значи за тази материя светлината не съществува, така че дали скоростта й е константна, или не, няма никакво значение. Ако Айнщайн беше "обитател" на тъмната материя, не би създал СТО. Нито формулата Е=мс2. И геометрията на Минковски също не би имала смисъл, както и всичко друго, в което участва С=константа.

Нещо като "топка", във вътрешността на която галактиките се разбягват от центъра й? Аз не намирам логика в тази представа, но може би просто не съм те разбрала. Прекалено пестелив си в обясненията. И това не е ясно. Но ако нямаш желание да отговаряш - твое право е

Специално теб ВИНАГИ и навсякъде те виждам. Не ми даваш никакъв шанс да те забравя

Не разбирам защо например "самовлюбеността" или, да го наречем "егоцентризма", трябва да се счита само за човешка черта. Поначало има твърде много сходства между хората и животните, така че понякога обвинението в "очовечаване" на животните би имало точно толкова малко смисъл, колкото и това - в "оживотняване" на хората. Аз не видях в темата някакви научни изводи, направени от по-компетентните тук хора. Но видях надменно и оскърбително отношение към тъй наречените "НЕкомпетентни" хора.

Когато се говори за масата на тъмната материя, винаги ми е било чудно какъв би бил физичният смисъл на Е = mc2. И въобще дали константната скорост на светлината има някакъв физичен смисъл по отношение на тъмната материя, след като тя не взаимодейства със светлината? И по-конкретно казано - струва ми се, че Специалната теория на относителността не може да бъде приложима спрямо тъмната материя. Следствията на СТО "забавяне" на времето и "скъсяване" на дължините сякаш не са валидни за нея

Vvva4, би ли пояснил какво имаш предвид в последното изречение? Ти считаш, че Вселената, също като балона, има "вътрешност", т. е. че галактиките са вътре в нея, така ли?!

И все пак -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F%20%D0%B4%D1%8B%D1%80%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B5%D1%82&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCsQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.infuture.ru%2Farticle%2F8484&ei=SQ1cUfudMMSJtQbS3IGwCA&usg=AFQjCNFrKBdVJdCW3iR_QBQ8BVYnppOwsA -- как ще коментираш това?

Темата си е точно на мястото. Като знам как християните разнасят насам-натам мощите - тоест останките - на светците, как им се кланят и чакат изцеление от тях, как ги вграждат в олтарите и т.н., май на света няма по-масово вярване в паранормалното от това на православните и католиците.

А взаимодействието на частиците с полето на Хигс не може ли да се счита за отделно - пето фундаментално взаимодействие? И ако не - към кое от четирите би трябвало да го причислим?

Водата ИМА памет... или поне "памет" И точно на това нейно свойство се дължи зараждането на живота -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&source=web&cd=8&cad=rja&ved=0CE4QFjAH&url=http%3A%2F%2Flogika.start.bg%2F%2526quot%253B%25D0%259F%25D0%25B0%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2582%2526quot%253B%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25B8%2B%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B6%25D0%25B4%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B5%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F-7061&ei=75c9UcbIDo_HsgbFl4CICg&usg=AFQjCNGceB3RKHTkN2LKdKIiiFs4SQHuEQ

За мен темата е интересна - научих някои неща, ориентирах се и за кои да търся допълнителна информация...

Римлянино, може би ще се изненадаш, но в случая не става дума нито за бира, нито дори за гроздова ракия

Ето например какво е казал Вернер Хайзенберг - един от най-великите физици: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” В оригинал: “The first gulp from the glass of natural sciences will turn you into an atheist, but at the bottom of the glass God is waiting for you.” Но, разбира се, той едва ли си е представял Бог като някакво сръдливо белобрадо старче, което се мотае из небето и ни наблюдава оттам с нездравото любопитство на някакъв... воайор

Гледах лекцията на Л. Краус - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F%20%D0%B8%D0%B7%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCkQtwIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D-Of1PMD-ykw&ei=y3EzUeqIN4OEtAaHkYHADA&usg=AFQjCNFJ5l0czpuAwgKS7sGlwgYHNeDILw , а също и беседата му с Р. Докинс - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%81%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%83%D1%81%20%D1%87%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=11&cad=rja&ved=0CCkQtwIwADgK&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DYhhsMBqETAk&ei=a3IzUe6iLNHQsgbit4HADw&usg=AFQjCNGf-QbJqvBPMysdr0kxD5AfLcqROQ . Интересни ми бяха, но в крайна сметка се запитах какво ново каза той? Май нищо! Може би защото прекалено много се е заиграл с "нищото". На някои места обаче все пак уточнява - Вселената е възникнала от "почти нищото". Но има ли разлика между това "нищо" и вакуума? И ако няма, дали не е избрал думата "нищо" просто за по-голям ефект? Някак си стряскащо звучи "Вселена от нищото" и така буди любопитството ни. В беседата си с Докинс - към 37-та минута - Краус отново набляга за "необяснимото откритие", че "празното пространство" има енергия. Явно става дума за наистина необяснимата до момента тъмна енергия, но нали тази тъмна енергия е всъщност вид материя? Пък и не е ли по-логично да се предположи, че това, което има енергия, не е нищо, а нещо? Иначе излиза, че енергията не е свойство на материята, а има някакво самостоятелно съществуване, което пък противоречи на всичко смислено във физиката... Малко ми е трудно да схвана и това, че Вселената е плоска, защото общата й енергия е нула. Струва ми се, че при непрестанните и напълно хаотични квантови флуктуации - при непрестанното раждане и изчезване на т. нар. "виртуални частици" във вакуума /нищото/, общата енергия на Вселената в нито един момент не може да е точно нула. Напротив, вариациите би трябвало да са доста големи. Дори само ефектът на Унру е достатъчен, за да се убедим в това... Не ми хареса и иронията, както и отявленото презрение, с което Л. Краус споменава Струнните теории.