Шпага

Мда, колкото повече участвам в тази тема, толкова повече оглупявам Затова ше бегам вече. А ако на някого му е интересно, може да види и още една хипотеза във връзка с темата. Хипотезата е на Ли Смолин и се отнася до «размножения вселенных» (fecund universes) - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BB%D0%B8%20%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%20%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85&source=web&cd=2&cad=rja&sqi=2&ved=0CDEQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.sunhome.ru%2Fbooks%2Fb.tayny_kosmosa%2F81&ei=FjAsUbP9O4iOtAa7hoGwAg&usg=AFQjCNHXVvwOUR9ClyUxpBNIoDq1OATXiQ. Публикувал я е в книгата си "The life of the cosmos / Жизнь космоса" - http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3283940

Според мен, вероятността съвсем не е същата. Например, ако нашата вселена е разклонение, създадено поради "разцепването" на друга вселена, която е съществувала 100 милиарда години, това би означавало, че тя – нашата вселена – макар и да е само на 14 милиарда години, ще е наследила резултатите от еволюция, продължила 100 милиарда години. Същото, разбира се, важи и за живота на земята – може да е наследил, т. е. да е получил наготово, някои от етапите на еволюцията, за които преди "разцепването" да е било необходимо много, много повече време.

Здравей и ти, Дорис! По това няма спор. Още в началото на постинга си написах "Да, вярно е, че в статията си Пол Дейвис не споменава хипотезата на Еверет и възможните последствия от нея в областта на биологията..." А и Южняка изрично се съгласи, че "Дейвис действително не визира еверетова вселена..." По тази причина не продължих цитата с вече отхвърленото от него самия твърдение "За това говори Дейвис в статията си." Отдавна никой не твърди, че Дейвис е искал да каже това. Напротив, изясни се, че е станала грешка и че статията му не трябва да се тълкува по този твърде разширен начин. Затова предложих, когато говорим за т.нар. "еверетово ускорение" да не се ограничаваме само с написаното във въпросната статия. При положение, че световете в мултивселената са милиарди, аз не виждам никакво основание в това да отхвърляме вероятността точно нашият свят да е един от тези, в които еволюцията се е развила по оптимален начин и съответно – с голямо ускорение. В някои светове може изобщо да не се е стигнало до възникването на живот, в други – еволюцията да е много по-бавна, в трети – да е поела по съвсем друг път. И т.н. Но – фигуративно казано – напълно е възможно именно нашият свят да е един от тези, в които "печалбите от лотарията" са много по-чести, отколкото в милиарди други светове. Може би грешката ми е в това, че обвързвам по неправилен начин декохеренцията с колапса на вълновата функция. Но ето в общи линии какво исках да кажа: Декохеренцията означава, че от всички потенциални възможности, които се съдържат във вълновата функция, след "измерването" се реализира само една. Или с други думи, след декохеренция вълновата функция от разгърнато състояние преминава във форма на един-единствен пик, а нали точно в това се изразява колапсът. Но тъй като според Еверетовата интерпретация вълновите функции изобщо не колабират, според мен декохеренцията губи голяма част от смисъла си. Разбира се, вследствие на декохеренцията във всеки отделен свят се реализира само една от споменатите потенциални възможности. Обаче в Мултивселената се реализират абсолютно всички такива възможности, така че от тази – обобщена – гледна точка декохеренцията всъщност никога не настъпва. Това е, което имах предвид.

Дорис, така и не разбрах защо си чак толкова възмутена от предположението за "еверетово ускорение". Да, вярно е, че в статията си Пол Дейвис не споменава хипотезата на Еверет и възможните последствия от нея в областта на биологията, но какво от това? Все пак никой не е казал, че трябва да се ограничаваме само с написаното в тази статия... Първо, Дейвис не пише само за тунелирането, а също и за "дискретността, суперпозицията и заплитането" – "за квантови ефекти с далечно действие" и т. н. И второ, поне, според мен, "еверетовото ускорение" съвсем не звучи абсурдно. Дали ще говорим за "разиграване по хоризонтал" или "разклоняване" в случая не е от особено голямо значение. Важното е, че твърдението ти "това не води до никакво ускорение", не е вярно. Напротив, води до ускорение, защото при тази интерпретация отпада основният проблем, свързан с декохеренцията. Ето какво казва Пол Дейвис за декохеренцията: "... Как да се избегне декохерентност? Въпреки че поне някои от тези примери могат да се представят като доказателства за това, че квантовата механика играе роля за биологията, всички те са изправени пред един сериозен и фундаментален проблем. Ефекти като кохерентност, заплитане и суперпозиция може да се запазят само ако квантовата система избегне декохерентността, предизвикана от взаимодействията с околната среда. При наличието на заобикалящия шум деликатните фазови съотношения, които характеризират квантовите ефекти се объркват, превръщайки чистите квантови състояния в комбинации и в резултат се получава класическо, вместо квантово поведение. Само докато декохерентността се държи притисната до стената, квантовите ефекти ще се проявяват явно. Следователно дали претенциите на квантовата биология ще устоят или ще отпаднат зависи от точната времева скала на декохерентността. Ако системата преминава в декохерентно състояние твърде бързо, тогава тя се превръща в класическа преди в нея да се случи нещо интересно от гледна точка на биохимията или биологията." При Еверетовата интерпретация обаче декохеренция изобщо не настъпва, така че всички възможни състояния – всички компоненти на суперпозицията – се реализират. Тоест, както казва Менский, към чиято статия дадох линк в друга тема: "... ако в теорията на декохеренцията са възможни различни резултати при измерването, но се реализира (в съответствие с тяхната вероятност) само едно от тях, то в интерпретацията на Еверет еднакво реални са всички резултати на измерването, но се реализират в различни светове." И ако погледнеш по-внимателно какво е написал в постинга си Южняк, ще видиш, че т. нар. "еверетово ускорение" следва именно поради ненастъпването на декохеренция. Ще цитирам и него: Така че /според мен/ не е вярно и това твое твърдение: Идеята за "еверетовото ускорение" не е свързана непременно с тълкуването на Д. Дойч – т. е. не се основава само на "взаимодействието между световете в мултивселената". Даже и да няма никакво взаимодействие между тези светове, ускорението пак ще е налице, поради цитираните по-горе обяснения на Южняк. П.П. Като повтарям това "според мен" имам предвид, че не изключвам вероятността да греша. Просто казвам как аз ги разбирам нещата, а претенциите за непогрешимост ги оставям на Малоум

Една интересна статия - "Жизнь в квантовом мире" от Влатко Ведрал - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%20%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%3A%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%20%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%B9&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CD4QFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.everettica.org%2Fart%2FVedral.pdf&ei=tpwnUYCsKIKitAbopIDgCg&usg=AFQjCNFCoCpUAk0vYdbLaiDRTeY78KFyrQ Ето я и на английски - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=vlatko%20vedral%20life%20in%20the%20quantum%20world&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDwQFjAC&url=http%3A%2F%2Fphy.ntnu.edu.tw%2F~chchang%2FNotes10b%2F0611038.pdf&ei=c6UnUdq5FsrdswbrtYHwCA&usg=AFQjCNFUo7yPzwj23nhu8RvOeoipIzB8CA

Петата сила - според хипотезата на Малоум - е подробно обяснена от него в темата "Взаимодействията" постинги № 6 и 8. Давам линкове към тях, защото имат връзка и с тази тема, тъй като ни обясняват как е възникнало "живото" и как функционира. Обясняват също и енигматичните за съвременната Физика тъмна материя и тъмна енергия. Обясняват и защо "официалните хипотези" се дънят там, където неговата хипотеза се справя с лекота. Или казано накратко - обясняват цялата Природа. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13625&page=1#entry225999 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13625&page=1#entry226036 Аз нямам нищо против Малоум да си развива хипотезата, дори ми е интересно да я чета, а понякога намирам и находчиви идеи в нея. Но ме дразни навикът му да се изказва от позицията на "последна инстанция" и да обвинява в ретроградност всеки, който му отправи някакви критики. Впрочем, ако критиките могат да се нарекат "инквизиция", Малоум е далече пред нас - той от години инквизира с критиките си доста физици, като се започне от Айнщайн, та се стигне чак до онези, в ЦЕРН, които търсят някакъв си Хигс бозон, какъвто - според него - няма и не може да има. А що се отнася до въпроса на Гравити за неравенствата на Бел, мисля, че беше напълно уместен. След като Малоум се изказва по темата "Квантова механика и биология", редно би било да каже и как неговата хипотеза се "стикова" с експериментите в тази насока. Той обаче изписа много, обаче нищо конкретно не каза...

Благодаря ти, Скенер . Значи, ако прословутите близнаци се движат по определен начин един спрямо друг, може да се получи така, че рождените им дни да съвпадат, т.е. да стареят едновременно, обаче настоящето на всеки от тях да е съвсем различно от това на другия. И съответно - събития, които вече са се случили в системата на единия, да са предстоящи в системата на другия. А когато единият от близнаците направи завоя и се върне при брат си, пак да се окаже на една и съща възраст с него, въпреки шеметното си пътуване с огромна скорост и т.н. По-добре да не продължавам

Относителност на едновременността Въпросът ми е във връзка с постингите на Скенер - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259800 и Гравити - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259839 в темата "Квантова механика и биология". Както обикновено, имам затруднения с геометричните представи, затова и питам: Възможно ли е от всички едновременни събития в дадена инерциална система, само някои да са едновременни и в друга? Например, в системата А се случват едновременно десет събития, а в системата В само три от тях са едновременни - тоест, тези три събития се случват неедновременно с другите седем, които пък са неедновременни и едно спрямо друго... Не се изразих особено добре, но се надявам, че общо взето е ясно какво имам предвид.

Ако събитията са едновременни в една отправна система, те няма да са едновременни в нито една друга система. Така че това "в друга може да не са едновременни" не е добре казано

Ами виждат се противоречия, но докато се изживяваш като "обяснител на света", няма как да ги осъзнаеш. Ето например едно драстично противоречие. Тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14716#entry257786 - с присъщата си категоричност заявяваш: Но съществуването на гравитационните вълни е предсказано от Общата теория на относителността - те са едно от основните следствия на тази теория. А ти многократно си подчертавал, че твоята хипотеза не само, че не противоречи на СТО и ОТО, но и ги включва в себе си... ?! Е, ако няма гравитационни вълни, значи теорията на Айнщайн не е вярна, а ако тя не е вярна, значи не е вярна и твоята хипотеза, която НЕ Е в противоречие с нея. Ама същевременно пък твоята хипотеза всъщност е в противоречие с тази теория, щом отрича съществуването на грав. вълните. Или с други думи, получава се някакъв коФтейл от противоречия и в крайна сметка до неосъзнато опровергаване на собствената ти хипотеза

ДеДо Либене, прав си. Извинявам се за моя принос в разводняването на темата. До Скенер и Дорис - благодаря ви за отговорите. Имам по тях и някои възражения, но мястото им наистина не е тук.

Здравей, Богданов! Аз също съм срещала неведнъж тези примери, но мисля, че тяхната цел е точно обратната - да се онагледи какво не е държането на две сплетени частици . Да речем, че имаме две кутии и не знаем в коя от тях е болтът и в коя - гайката. Ти отлиташ с едната кутия към Лас Вегас , а аз се потътрям с другата към Горубляне. От класическа гледна точка - ако ти първи отвориш твоята кутия и видиш, че в нея има например гайка, веднага ще разбереш със сигурност, че ако беше взел другата кутия, в нея непременно щеше да откриеш болт. Според Квантовата механика обаче в момента, в който отвориш твоята кутия и установиш, че гайката е в нея, ти завинаги ще се лишиш от възможността да узнаеш какво би намерил в другата кутия, ако именно тя беше при теб. Т.е. самото отваряне на твоята кутия в Лас Вегас някак си е предопределило дали в "горублянската" кутия ще има гайка или болт. Същото ще е положението /според КМ и принципът за неопределеност/ и ако вместо за гайка и болт, говорим за измерване на спина на една от сплетените частици по дадена ос и установяването на корелация между нейния спин и този на другата от сплетените частици.

Да. И според мен е така. Неуместно е да се прави каквато и да е аналогия между сплетените частици и някакви класически обекти. Може, но само ако пръчката не е пръчка и ако няма два края - не и преди да сме бутнали единия

Здравей, Скенер! Постингът ти е забележителен Но за мен има и нещо неясно: Би ли обяснил как класически обекти /в случая белязаните монети/ биха могли "да снемат заблудата за свръхсветлинно взаимодействие" между сплетените частици? Чрез какъв експеримент? - след като, според класическите представи, характеристиките на такива обекти съществуват и преди измерването, докато при сплетените частици се счита, че не е така.

Римлянино, с голяма радост бих влязла в решителен "дуел" с теб но за мое съжаление ми се налага да почезна от форума за доста дълго време. Ще ми липсваш, заядливецо

В тази насока много дръзко работи Рупърт Шелдрейк - "Новая наука о жизни" http://www.google.bg...qObtyWuJ5bcw7Vg и "Семь экспериментов, которые изменят мир" - http://www.google.bg...15gFdbZMxH-7gaQ "В середине 80-х годов XX века английский биолог Руперт Шелдрейк выдвинул революционную теорию морфогенетических полей. Соглас­но его гипотезе, все природные системы — от кристаллов до расте­ний и животных, включая человека и весь человеческий социум, — обладают коллективной памятью, определяющей их поведение, стро­ение и внешние формы. В своем новом бестселлере Шелдрейк про­должает развивать свои идеи, но в еще более доступной и увлека­тельной форме. Общность сознания, лежащая в основе его теории морфогенетических полей, помогает ему не только объяснять раз­личные паранормальные явления, такие, как телепатия или телеки­нез, но и вовлекать читателя в увлекательные эксперименты, связы­вающие воедино теорию с практикой." Дали това е наука, или псевдонаука? Кой ли може да "отсече" със стопроцентова сигурност? Впрочем, същото се отнася и до теорията на Николай Козирев за времето, с която също се обясняват редица паранормални явления, включително и т.нар. "пророчески сънища" и въобще случаите на ясновидство. Не знам доколко тези учени са на прав път, но съм сигурна, че има смисъл в изучаването на паранормалните явления, колкото и трудно да е това. Просто не може ей така да се каже "таково животно нема" и да се сложи точка по въпроса...

Е, да! Но все пак се надявам, че не считаш и моите два-три постинга по темата за "изтъпанване" от моя страна. Нямах за цел да се "правя на клоун", а ако се е получило така - остава ми утехата, че поне съм развеселила някого. Нали смехът е здраве

Тези неща - със спирането на часовниците, лепенето на разни метални предмети по тялото, "гърменето" на крушките, задействането на автомобилните сирени от разстояние и т.н. дори не би трябвало да се считат за паранормални явления, а както се оказва, не са и особено голяма рядкост. Сега като се поразтършувах из интернет, попаднах например на това - http://www.google.bg...6infPNMzkAgGcpg и това - http://www.google.bg...DnOORGce1KQqnxg Доста са смешни, но и дразнещи многознайковците, които правят коментари, че това било измама, че кожата на такива хора била "лепкава", че формата на предметите давала възможност да бъдат закрепени на тялото и прочие. За мен всъщност е учудващо, че все още няма научно обяснение на въпросните явления... а може и да има, но аз да не знам, просто защото отдавна не търся инфо в тази насока. За паранормално може да се счита т.нар "излизане от тялото", но доколко то е реално явление, а не, да речем, някакво странно полусънно състояние, предизвикващо подобни халюцинации, нямам представа. Не мога да кажа нищо повече от това, което вече съм описала в темата "ОИТ". Сигурна съм обаче, че поне някои от хората, които описват такива преживявания, не лъжат. А как тези преживявания могат да бъдат тълкувани от научна гледна точка е съвсем отделен въпрос.

Според Квантовата механика движението на атомите и въобще на микрообектите не би трябвало да спре даже и при абсолютната температурна нула, защото това би означавало нарушаване на принципа на неопределеността - например "спрелите" частици биха имали едновременно точно определени местоположение и импулс, което е в противоречие с този принцип. П.П. Ето нещо интересно във връзка с темата - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=negative%20temperature&source=web&cd=2&cad=rja&ved=0CDcQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.extremetech.com%2Fextreme%2F144767-negative-temperature-understanding-what-happens-below-absolute-zero&ei=-_cEUZzRGo36sgbD6oCYCg&usg=AFQjCNEioAnHCER6rXs8E_Y_4kzlXtlOMw А също и от уикито на руски - http://www.google.bg....41524429,d.Yms и на английски - http://www.google.bg....41524429,d.Yms

Поредният ти постинг-пРостинг.

Гравити, думата "взаимодействие" е използвана от Д. Дойч. Той - за разлика от Еверет - говори за взаимодействие. Виж например цитатът в този мой постинг - http://nauka.bg/foru...=60#entry255167: "Возможное" не может взаимодействовать с реальным: несуществующие объекты не могут изменять траекторию движения существующих. Если фотон отклоняется от своей траектории, на него должно что-то воздействовать, и это что-то я назвал "теневым фотоном". Точно затова интерпретацията на Дойч не е само развитие на Еверетовата, а внася и нещо принципно ново.

Сириус, наистина е много трудно да се говори по тези теми - те винаги се получават някак отвлечени, дори бих казала "отнесени". Опитах се преди време да бъда по-конкретна тук - http://nauka.bg/foru...140#entry185668 - но сега видях, че и тогава не съм била достатъчно ясна. Преди няколко години влязох за първи път в клуб по физика - в Дир.бг - за да помоля физиците там за някакви обяснения, свързани с мои "аномалии" ли, "паранормали" ли... и аз не знам как да ги нарека. Например, откакто се помня, не мога да нося часовници, просто защото на ръката ми спират. А когато същите тези часовници ги дам на баба ми или майка ми, те проработват и си цъкат без проблеми. Някои от джиесемите също се скапват, когато ги ползвам. Имам един допотопен "Сименс" и само с него мога да си служа без засечки. Умиращи растения обаче се оправят в мое присъствие, та се стигна даже и до там, че някои съседки ми носеха саксии с цветя, да постоят месец-два при мен, докато се "съвземат"... Питах физиците в онзи клуб и защо много често крушките експлодират, когато вляза в някое помещение; и защо понякога, когато минавам покрай коли - на метър или дори повече от тях - сирените им се задействат. И защо метални предмети, като вилици, лъжици и ножове, се залепват по мен сякаш съм някакъв магнит. Имах и други подобни въпроси, на които не получих отговор. Но пък за сметка на това, аз самата оттогава се "зарибих" с физиката, от която до този момент нямах почти никакво понятие. Така, вместо да разбера защо часовниците ми спират, аз бях "запозната" в онзи клуб с часовниците на Айнщайн, залутах се из СТО и ОТО, които отначало ме ужасиха дотолкова, че си лепнах ника "Тих ужас" , а после хлътнах и в дебрите на Квантовата механика, та и досега се мъча да я проумея - поне на някакво примитивно ниво, разбира се. И постепенно любопитството ми към паранормалното някак си остана на заден план. Напоследък обаче започвам да си мисля, че това е грешка. Преди правех разни експерименти - например с племеника ми успявахме многократно да постигнем телепатична връзка - правех и други експерименти, които ме убедиха, че дори и в тъй нареченото "излизане от тялото" има някаква истина, но... как да ти кажа? Притесних се, че покрай тия забежки може и да откача Ето защо избягвам да чета такава литература и вероятно губя от това. Но ако ми препоръчаш някои от книжките, които са те впечатлили, може би ще успея да "вляза в час" и някога да проведем с теб диалог, при който наистина да постигнем взаимно разбиране

Аз се надявам да отвориш нова тема специално за интересуващите те явления. Имам един въпрос, който не беше подходящо да ти задам в темата "Мултивселена". Там, в този свой пост - http://nauka.bg/foru...=60#entry252967 - ти казваш: Иска ми се - в новата тема? - да обясниш, доколкото ти е възможно, разбира се, какво си имал предвид, нищо, че за някои ще прозвучи фантастично...

Много интересна тема! Очаквам с нетърпение следващите части

Дорис даде линк към оригиналната статия на Еверет. Ако си я прочел и си видял в нея твърдение на Еверет, че отделните светове взаимодействат помежду си и че интерференцията се дължи на това взаимодействие, моля те да дадеш тук цитатът. Аз прочетох тази статия в превод - http://www.google.bg....41248874,d.Yms - но не открих подобно твърдение. Възможно е и да не съм я разбрала, но общото ми впечатление е именно това, че Еверет изключва взаимодействието между отделните светове.