Шпага

Специално теб ВИНАГИ и навсякъде те виждам. Не ми даваш никакъв шанс да те забравя

Не разбирам защо например "самовлюбеността" или, да го наречем "егоцентризма", трябва да се счита само за човешка черта. Поначало има твърде много сходства между хората и животните, така че понякога обвинението в "очовечаване" на животните би имало точно толкова малко смисъл, колкото и това - в "оживотняване" на хората. Аз не видях в темата някакви научни изводи, направени от по-компетентните тук хора. Но видях надменно и оскърбително отношение към тъй наречените "НЕкомпетентни" хора.

Когато се говори за масата на тъмната материя, винаги ми е било чудно какъв би бил физичният смисъл на Е = mc2. И въобще дали константната скорост на светлината има някакъв физичен смисъл по отношение на тъмната материя, след като тя не взаимодейства със светлината? И по-конкретно казано - струва ми се, че Специалната теория на относителността не може да бъде приложима спрямо тъмната материя. Следствията на СТО "забавяне" на времето и "скъсяване" на дължините сякаш не са валидни за нея

Vvva4, би ли пояснил какво имаш предвид в последното изречение? Ти считаш, че Вселената, също като балона, има "вътрешност", т. е. че галактиките са вътре в нея, така ли?!

И все пак -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%8F%20%D0%B4%D1%8B%D1%80%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%B5%D1%82&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCsQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.infuture.ru%2Farticle%2F8484&ei=SQ1cUfudMMSJtQbS3IGwCA&usg=AFQjCNFrKBdVJdCW3iR_QBQ8BVYnppOwsA -- как ще коментираш това?

Темата си е точно на мястото. Като знам как християните разнасят насам-натам мощите - тоест останките - на светците, как им се кланят и чакат изцеление от тях, как ги вграждат в олтарите и т.н., май на света няма по-масово вярване в паранормалното от това на православните и католиците.

А взаимодействието на частиците с полето на Хигс не може ли да се счита за отделно - пето фундаментално взаимодействие? И ако не - към кое от четирите би трябвало да го причислим?

Водата ИМА памет... или поне "памет" И точно на това нейно свойство се дължи зараждането на живота -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&source=web&cd=8&cad=rja&ved=0CE4QFjAH&url=http%3A%2F%2Flogika.start.bg%2F%2526quot%253B%25D0%259F%25D0%25B0%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2582%2526quot%253B%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25B8%2B%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B6%25D0%25B4%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B5%2B%25D0%25BD%25D0%25B0%2B%25D0%25B6%25D0%25B8%25D0%25B2%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25BC%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%258F-7061&ei=75c9UcbIDo_HsgbFl4CICg&usg=AFQjCNGceB3RKHTkN2LKdKIiiFs4SQHuEQ

За мен темата е интересна - научих някои неща, ориентирах се и за кои да търся допълнителна информация...

Римлянино, може би ще се изненадаш, но в случая не става дума нито за бира, нито дори за гроздова ракия

Ето например какво е казал Вернер Хайзенберг - един от най-великите физици: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” В оригинал: “The first gulp from the glass of natural sciences will turn you into an atheist, but at the bottom of the glass God is waiting for you.” Но, разбира се, той едва ли си е представял Бог като някакво сръдливо белобрадо старче, което се мотае из небето и ни наблюдава оттам с нездравото любопитство на някакъв... воайор

Гледах лекцията на Л. Краус - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F%20%D0%B8%D0%B7%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCkQtwIwAA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D-Of1PMD-ykw&ei=y3EzUeqIN4OEtAaHkYHADA&usg=AFQjCNFJ5l0czpuAwgKS7sGlwgYHNeDILw , а също и беседата му с Р. Докинс - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B7%20%D0%B8%20%D0%BB%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%81%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%83%D1%81%20%D1%87%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B5%20%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B3%D0%BE&source=web&cd=11&cad=rja&ved=0CCkQtwIwADgK&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DYhhsMBqETAk&ei=a3IzUe6iLNHQsgbit4HADw&usg=AFQjCNGf-QbJqvBPMysdr0kxD5AfLcqROQ . Интересни ми бяха, но в крайна сметка се запитах какво ново каза той? Май нищо! Може би защото прекалено много се е заиграл с "нищото". На някои места обаче все пак уточнява - Вселената е възникнала от "почти нищото". Но има ли разлика между това "нищо" и вакуума? И ако няма, дали не е избрал думата "нищо" просто за по-голям ефект? Някак си стряскащо звучи "Вселена от нищото" и така буди любопитството ни. В беседата си с Докинс - към 37-та минута - Краус отново набляга за "необяснимото откритие", че "празното пространство" има енергия. Явно става дума за наистина необяснимата до момента тъмна енергия, но нали тази тъмна енергия е всъщност вид материя? Пък и не е ли по-логично да се предположи, че това, което има енергия, не е нищо, а нещо? Иначе излиза, че енергията не е свойство на материята, а има някакво самостоятелно съществуване, което пък противоречи на всичко смислено във физиката... Малко ми е трудно да схвана и това, че Вселената е плоска, защото общата й енергия е нула. Струва ми се, че при непрестанните и напълно хаотични квантови флуктуации - при непрестанното раждане и изчезване на т. нар. "виртуални частици" във вакуума /нищото/, общата енергия на Вселената в нито един момент не може да е точно нула. Напротив, вариациите би трябвало да са доста големи. Дори само ефектът на Унру е достатъчен, за да се убедим в това... Не ми хареса и иронията, както и отявленото презрение, с което Л. Краус споменава Струнните теории.

Мда, колкото повече участвам в тази тема, толкова повече оглупявам Затова ше бегам вече. А ако на някого му е интересно, може да види и още една хипотеза във връзка с темата. Хипотезата е на Ли Смолин и се отнася до «размножения вселенных» (fecund universes) - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%BB%D0%B8%20%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%20%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85&source=web&cd=2&cad=rja&sqi=2&ved=0CDEQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.sunhome.ru%2Fbooks%2Fb.tayny_kosmosa%2F81&ei=FjAsUbP9O4iOtAa7hoGwAg&usg=AFQjCNHXVvwOUR9ClyUxpBNIoDq1OATXiQ. Публикувал я е в книгата си "The life of the cosmos / Жизнь космоса" - http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3283940

Според мен, вероятността съвсем не е същата. Например, ако нашата вселена е разклонение, създадено поради "разцепването" на друга вселена, която е съществувала 100 милиарда години, това би означавало, че тя – нашата вселена – макар и да е само на 14 милиарда години, ще е наследила резултатите от еволюция, продължила 100 милиарда години. Същото, разбира се, важи и за живота на земята – може да е наследил, т. е. да е получил наготово, някои от етапите на еволюцията, за които преди "разцепването" да е било необходимо много, много повече време.

Здравей и ти, Дорис! По това няма спор. Още в началото на постинга си написах "Да, вярно е, че в статията си Пол Дейвис не споменава хипотезата на Еверет и възможните последствия от нея в областта на биологията..." А и Южняка изрично се съгласи, че "Дейвис действително не визира еверетова вселена..." По тази причина не продължих цитата с вече отхвърленото от него самия твърдение "За това говори Дейвис в статията си." Отдавна никой не твърди, че Дейвис е искал да каже това. Напротив, изясни се, че е станала грешка и че статията му не трябва да се тълкува по този твърде разширен начин. Затова предложих, когато говорим за т.нар. "еверетово ускорение" да не се ограничаваме само с написаното във въпросната статия. При положение, че световете в мултивселената са милиарди, аз не виждам никакво основание в това да отхвърляме вероятността точно нашият свят да е един от тези, в които еволюцията се е развила по оптимален начин и съответно – с голямо ускорение. В някои светове може изобщо да не се е стигнало до възникването на живот, в други – еволюцията да е много по-бавна, в трети – да е поела по съвсем друг път. И т.н. Но – фигуративно казано – напълно е възможно именно нашият свят да е един от тези, в които "печалбите от лотарията" са много по-чести, отколкото в милиарди други светове. Може би грешката ми е в това, че обвързвам по неправилен начин декохеренцията с колапса на вълновата функция. Но ето в общи линии какво исках да кажа: Декохеренцията означава, че от всички потенциални възможности, които се съдържат във вълновата функция, след "измерването" се реализира само една. Или с други думи, след декохеренция вълновата функция от разгърнато състояние преминава във форма на един-единствен пик, а нали точно в това се изразява колапсът. Но тъй като според Еверетовата интерпретация вълновите функции изобщо не колабират, според мен декохеренцията губи голяма част от смисъла си. Разбира се, вследствие на декохеренцията във всеки отделен свят се реализира само една от споменатите потенциални възможности. Обаче в Мултивселената се реализират абсолютно всички такива възможности, така че от тази – обобщена – гледна точка декохеренцията всъщност никога не настъпва. Това е, което имах предвид.

Дорис, така и не разбрах защо си чак толкова възмутена от предположението за "еверетово ускорение". Да, вярно е, че в статията си Пол Дейвис не споменава хипотезата на Еверет и възможните последствия от нея в областта на биологията, но какво от това? Все пак никой не е казал, че трябва да се ограничаваме само с написаното в тази статия... Първо, Дейвис не пише само за тунелирането, а също и за "дискретността, суперпозицията и заплитането" – "за квантови ефекти с далечно действие" и т. н. И второ, поне, според мен, "еверетовото ускорение" съвсем не звучи абсурдно. Дали ще говорим за "разиграване по хоризонтал" или "разклоняване" в случая не е от особено голямо значение. Важното е, че твърдението ти "това не води до никакво ускорение", не е вярно. Напротив, води до ускорение, защото при тази интерпретация отпада основният проблем, свързан с декохеренцията. Ето какво казва Пол Дейвис за декохеренцията: "... Как да се избегне декохерентност? Въпреки че поне някои от тези примери могат да се представят като доказателства за това, че квантовата механика играе роля за биологията, всички те са изправени пред един сериозен и фундаментален проблем. Ефекти като кохерентност, заплитане и суперпозиция може да се запазят само ако квантовата система избегне декохерентността, предизвикана от взаимодействията с околната среда. При наличието на заобикалящия шум деликатните фазови съотношения, които характеризират квантовите ефекти се объркват, превръщайки чистите квантови състояния в комбинации и в резултат се получава класическо, вместо квантово поведение. Само докато декохерентността се държи притисната до стената, квантовите ефекти ще се проявяват явно. Следователно дали претенциите на квантовата биология ще устоят или ще отпаднат зависи от точната времева скала на декохерентността. Ако системата преминава в декохерентно състояние твърде бързо, тогава тя се превръща в класическа преди в нея да се случи нещо интересно от гледна точка на биохимията или биологията." При Еверетовата интерпретация обаче декохеренция изобщо не настъпва, така че всички възможни състояния – всички компоненти на суперпозицията – се реализират. Тоест, както казва Менский, към чиято статия дадох линк в друга тема: "... ако в теорията на декохеренцията са възможни различни резултати при измерването, но се реализира (в съответствие с тяхната вероятност) само едно от тях, то в интерпретацията на Еверет еднакво реални са всички резултати на измерването, но се реализират в различни светове." И ако погледнеш по-внимателно какво е написал в постинга си Южняк, ще видиш, че т. нар. "еверетово ускорение" следва именно поради ненастъпването на декохеренция. Ще цитирам и него: Така че /според мен/ не е вярно и това твое твърдение: Идеята за "еверетовото ускорение" не е свързана непременно с тълкуването на Д. Дойч – т. е. не се основава само на "взаимодействието между световете в мултивселената". Даже и да няма никакво взаимодействие между тези светове, ускорението пак ще е налице, поради цитираните по-горе обяснения на Южняк. П.П. Като повтарям това "според мен" имам предвид, че не изключвам вероятността да греша. Просто казвам как аз ги разбирам нещата, а претенциите за непогрешимост ги оставям на Малоум

Една интересна статия - "Жизнь в квантовом мире" от Влатко Ведрал - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%BE%20%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%3A%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%20%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%B9&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CD4QFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww.everettica.org%2Fart%2FVedral.pdf&ei=tpwnUYCsKIKitAbopIDgCg&usg=AFQjCNFCoCpUAk0vYdbLaiDRTeY78KFyrQ Ето я и на английски - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=vlatko%20vedral%20life%20in%20the%20quantum%20world&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDwQFjAC&url=http%3A%2F%2Fphy.ntnu.edu.tw%2F~chchang%2FNotes10b%2F0611038.pdf&ei=c6UnUdq5FsrdswbrtYHwCA&usg=AFQjCNFUo7yPzwj23nhu8RvOeoipIzB8CA

Петата сила - според хипотезата на Малоум - е подробно обяснена от него в темата "Взаимодействията" постинги № 6 и 8. Давам линкове към тях, защото имат връзка и с тази тема, тъй като ни обясняват как е възникнало "живото" и как функционира. Обясняват също и енигматичните за съвременната Физика тъмна материя и тъмна енергия. Обясняват и защо "официалните хипотези" се дънят там, където неговата хипотеза се справя с лекота. Или казано накратко - обясняват цялата Природа. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13625&page=1#entry225999 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13625&page=1#entry226036 Аз нямам нищо против Малоум да си развива хипотезата, дори ми е интересно да я чета, а понякога намирам и находчиви идеи в нея. Но ме дразни навикът му да се изказва от позицията на "последна инстанция" и да обвинява в ретроградност всеки, който му отправи някакви критики. Впрочем, ако критиките могат да се нарекат "инквизиция", Малоум е далече пред нас - той от години инквизира с критиките си доста физици, като се започне от Айнщайн, та се стигне чак до онези, в ЦЕРН, които търсят някакъв си Хигс бозон, какъвто - според него - няма и не може да има. А що се отнася до въпроса на Гравити за неравенствата на Бел, мисля, че беше напълно уместен. След като Малоум се изказва по темата "Квантова механика и биология", редно би било да каже и как неговата хипотеза се "стикова" с експериментите в тази насока. Той обаче изписа много, обаче нищо конкретно не каза...

Благодаря ти, Скенер . Значи, ако прословутите близнаци се движат по определен начин един спрямо друг, може да се получи така, че рождените им дни да съвпадат, т.е. да стареят едновременно, обаче настоящето на всеки от тях да е съвсем различно от това на другия. И съответно - събития, които вече са се случили в системата на единия, да са предстоящи в системата на другия. А когато единият от близнаците направи завоя и се върне при брат си, пак да се окаже на една и съща възраст с него, въпреки шеметното си пътуване с огромна скорост и т.н. По-добре да не продължавам

Относителност на едновременността Въпросът ми е във връзка с постингите на Скенер - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259800 и Гравити - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259839 в темата "Квантова механика и биология". Както обикновено, имам затруднения с геометричните представи, затова и питам: Възможно ли е от всички едновременни събития в дадена инерциална система, само някои да са едновременни и в друга? Например, в системата А се случват едновременно десет събития, а в системата В само три от тях са едновременни - тоест, тези три събития се случват неедновременно с другите седем, които пък са неедновременни и едно спрямо друго... Не се изразих особено добре, но се надявам, че общо взето е ясно какво имам предвид.

Ако събитията са едновременни в една отправна система, те няма да са едновременни в нито една друга система. Така че това "в друга може да не са едновременни" не е добре казано

Ами виждат се противоречия, но докато се изживяваш като "обяснител на света", няма как да ги осъзнаеш. Ето например едно драстично противоречие. Тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14716#entry257786 - с присъщата си категоричност заявяваш: Но съществуването на гравитационните вълни е предсказано от Общата теория на относителността - те са едно от основните следствия на тази теория. А ти многократно си подчертавал, че твоята хипотеза не само, че не противоречи на СТО и ОТО, но и ги включва в себе си... ?! Е, ако няма гравитационни вълни, значи теорията на Айнщайн не е вярна, а ако тя не е вярна, значи не е вярна и твоята хипотеза, която НЕ Е в противоречие с нея. Ама същевременно пък твоята хипотеза всъщност е в противоречие с тази теория, щом отрича съществуването на грав. вълните. Или с други думи, получава се някакъв коФтейл от противоречия и в крайна сметка до неосъзнато опровергаване на собствената ти хипотеза

ДеДо Либене, прав си. Извинявам се за моя принос в разводняването на темата. До Скенер и Дорис - благодаря ви за отговорите. Имам по тях и някои възражения, но мястото им наистина не е тук.

Здравей, Богданов! Аз също съм срещала неведнъж тези примери, но мисля, че тяхната цел е точно обратната - да се онагледи какво не е държането на две сплетени частици . Да речем, че имаме две кутии и не знаем в коя от тях е болтът и в коя - гайката. Ти отлиташ с едната кутия към Лас Вегас , а аз се потътрям с другата към Горубляне. От класическа гледна точка - ако ти първи отвориш твоята кутия и видиш, че в нея има например гайка, веднага ще разбереш със сигурност, че ако беше взел другата кутия, в нея непременно щеше да откриеш болт. Според Квантовата механика обаче в момента, в който отвориш твоята кутия и установиш, че гайката е в нея, ти завинаги ще се лишиш от възможността да узнаеш какво би намерил в другата кутия, ако именно тя беше при теб. Т.е. самото отваряне на твоята кутия в Лас Вегас някак си е предопределило дали в "горублянската" кутия ще има гайка или болт. Същото ще е положението /според КМ и принципът за неопределеност/ и ако вместо за гайка и болт, говорим за измерване на спина на една от сплетените частици по дадена ос и установяването на корелация между нейния спин и този на другата от сплетените частици.

Да. И според мен е така. Неуместно е да се прави каквато и да е аналогия между сплетените частици и някакви класически обекти. Може, но само ако пръчката не е пръчка и ако няма два края - не и преди да сме бутнали единия