Шпага

Дорис даде линк към оригиналната статия на Еверет. Ако си я прочел и си видял в нея твърдение на Еверет, че отделните светове взаимодействат помежду си и че интерференцията се дължи на това взаимодействие, моля те да дадеш тук цитатът. Аз прочетох тази статия в превод - http://www.google.bg....41248874,d.Yms - но не открих подобно твърдение. Възможно е и да не съм я разбрала, но общото ми впечатление е именно това, че Еверет изключва взаимодействието между отделните светове.

Гравити, идеята за квантовата интерференция като явление, при което частиците от различните светове си взаимодействат, е изцяло на Дейвид Дойч. Еверет не само, че не е имал подобна идея, но и дори напълно - или почти напълно - е изключвал взаимното влияние между отделните светове. В този смисъл интерпретациите на Дойч и Еверет са коренно различни една от друга. Мисля, че според логиката на Дойч дифракцията също би трябвало да е вследствие на взаимодействието между отделните светове. И въобще, по неговата интерпретация тези светове са толкова тясно свързани, че самото понятие "отделни" става до голяма степен условно. На мен книгата на Дойч "Структура на реалността" ми е много интересна /особено гл. 11 и 12 за времето/ и не намирам нищо спекулативно в нея, но може би е така, защото все още не съм прочела някакви по-сериозни, по-аргументирани критики от страна на опонентите му.

Гравити, във връзка с въпроса как теорията "Много светове" обяснява тунелния ефект, копирам твоя постинг - http://nauka.bg/foru...=40#entry255412 тук: А ето и отговора на Дорис: Според мен, щом Д. Дойч отхвърля като излишно представянето на частиците като вълни и твърди, че всъщност частиците през цялото време си остават такива, каквито ги и регистрираме накрая, значи можем да стигнем до извода, че: Във всеки един от многото светове частиците са именно такива, каквито ги описва класическата /неквантовата/ физика. Според тази физика обаче тунелният ефект е невъзможен. Тоест, ако бариерата е непрозрачна за падащите върху нея частици, те непременно ще се отразят и нито една няма да премине през тази бариера. И освен това, ти казваш: "В тези светове, в които енергията е достатъчно голяма, частицата преминава през бариерата..." Но ако енергията на частицата е достатъчно голяма, за да премине през бариерата, това вече не е тунелен ефект. Аз доколкото знам, тунелният ефект е явление, при което частицата непременно е с по-малка енергия от тази, която е необходима, за да премине бариерата, и точно това е странното - квантовото - а именно, че въпреки по-малката си енергия частицата все пак преминава през бариерата. Или накратко казано - ако във всеки от многото светове частицата "си е винаги частица", тунелният ефект просто няма как да бъде обяснен. Това имам предвид.

"Те бродят на планетата от 55 милиона години. Никой не оцелява толкова дълго, ако е дружелюбен." - Nat Geo Wild за крокодилите

Квантов тунелен ефект - http://www.google.bg....41248874,d.Yms . Чудно ми е как това явление се обяснява чрез теорията за "Много светове". Ако някой попадне на такова обяснение, би било добре да даде линк

Е, Малоум, ти пак рече и отсече! Ако всичко е толкова просто и ясно, как си обясняваш лутаниците на физиците и несекващите спорове между тях вече в продължение на толкова много години?

Покрай тая "Мултивселена" вече се чувствам така, сякаш някой е пуснал в главата ми вентилатор Мисли, представи, предположения, догатки - пълен хаос. Не мога да се ориентирам и явно ще ми трябват още много усилия, за да не си сменям "възгледите" през пет минути И все пак Д. Дойч дава някои аргументи, на които трудно може да им се възрази. Ето например: "Ключевой момент состоит в том, что реальный, видимый фотон ведет себя по-разному в соответствии с тем путем, который открыт где-то в аппарате, чтобы пропустить что-то, что, в конце концов, задержит видимый фотон. Что-то перемещается по этим путям, и отказаться называть это "реальным" все равно, что играть в слова. "Возможное" не может взаимодействовать с реальным: несуществующие объекты не могут изменять траекторию движения существующих. Если фотон отклоняется от своей траектории, на него должно что-то воздействовать, и это что-то я назвал "теневым фотоном". Название еще не делает это реальным, но не может быть, чтобы действительное событие, как-то: появление и обнаружение реального фотона, -- было вызвано воображаемым событием, тем, что фотон "мог сделать", но не сделал. Причиной других событий может стать только то, что действительно происходит. Если сложное движение теневых фотонов в эксперименте с интерференцией было бы просто возможностью, которая на самом деле не имела места, то наблюдаемое нами явление интерференции в действительности не произошло бы."

Гравити, моето възражение беше само във връзка с интерференцията, но - за мое съжаление - трябва да призная, че ти си прав. Прегледах, доколкото ми стигнаха времето и силите, тази книга на Дейвид Дойч - http://www.google.bg...KxcQwfTmdEPyuyg - и там наистина става дума за това, което твърдиш ти. Не мога да извадя кратки цитати от книгата, но ето откъс от една рецензия: "Но когда фотон один, а щелей несколько, то интерференционная картина на экране все равно возникает, как если бы фотон проходил одновременно через несколько щелей и интерферировал сам с собой. Но регистрирующий прибор, помещенный перед препятствием или за ним, всегда фиксирует фотон только в одном месте. Для объяснения этого чуда обычно используется представление о том, что при излучении и поглощении фотон ведет себя как локализованная частица, а при распространении он ведет себя как волна и как волна может проходить одновременно через несколько щелей и интерферировать сам с собой. Дэвид Дойч взмахнул «бритвой Оккама» и отсек представление о фотоне-волне как излишнее усложнение физической картины – фотон все время остается частицей такой, какую мы и регистрируем при помощи приборов. Интерференционная же картина возникает в результате взаимодействия нашего единственного фотона с «темными фотонами» – фотонами других параллельных миров, которых очень много, и которые проходят через другие щели препятствия. Само же явление квантовой интерференции является индикатором наличия множественности миров." П.П. Интересното е, че Брайън Грийн обяснява нещата по съвсем друг начин. Но мисля, че в случая е много по-уместно да се съобразим с казаното от Д. Дойч.

Гравити, не мога да разбера как отразеният фотон в едната вселена би интерферирал с преминалия фотон в другата вселена? Според мен, дори от най-примитивна гледна точка това не е възможно, просто защото посоките на тези два фотона - отразен и преминал - ще са вече различни, а при определени обстоятелства могат да са и противоположни. По-важното обаче е, че при интерференцията всъщност няма причина за "разклоняване" на вселената. Ако се върнем към прословутия пример с двата процепа, всеки фотон, който стигне до интерференчния екран ще интерферира "сам със себе си". Тоест, както ти самият си казал тук - http://nauka.bg/foru...=40#entry252490 - "Събитие с вероятност 1 е равносилно на събитие, което ще се случи във всички вселени т.е. няма да има разклонение." Ако обаче сложим по един детектор пред всеки от двата процепа, положението ще е коренно различно. Тогава ще има "разклоняване", като в едната вселена ще бъде регистрирано, че фотонът е преминал, да речем, през левия процеп, а в другата вселена - че фотонът е преминал през десния процеп. И разбира се, след това, поради декохеренцията, в нито една от вселените няма да се появи интерференчна картина на съответния екран.

Римлянино, понеже съм ти фен, ще взема да те светна: В основата на тази наистина интересна статия е същата теория, с която Н. Козирев обяснява и телепатията, както и редица други паранормални явления. Панимаеш ли что я тебя намекаю, или ше надо да ти обясняю

Ааа, не! Щом ша гледаш битивито, ракийка няма да ти дам. Само салатка, ама не шопска. Нещо по-евтинко ше ти надробя

У нас е разпространено и "позитивното" мислене от типа "Рипни, Калинке, да тропнем, та да се пукнат душманите" Не са малко тези субекти, които - от мерак да си спечелят завистта на другите - по цял ден се напрягат да демонстрират колко са добре, колко са успешни, щастливи и т.н. А вечер, като се приберат по домовете си, на воля се отдават на негативизЪма...

Ясно. Разбрахме в какво се състои недоразумението.

Да, знаех си, че този пример не е достатъчно ясен. Ще попреписвам още, но ще използвам като ориентировъчен и твоя постинг от "Мултивселена" - http://nauka.bg/foru...=80#entry253432 - защото така ще си спестя част от работата. Започвам оттук: "Представете си сега, че започваме с електрон, чийто спин около z-оста е 100 процента нагоре, а после измерваме спина му около х-оста. Според копенхагенската интерпретация, ако откриете спин надолу, това означава, че вълната на вероятността за спина на електрона е колабирала – вероятността за спин нагоре е била изтрита от реалността, като е останал единичният пик при спин надолу. Обратното, при "Многото светове" се случват и двете развития – спин нагоре и спин надолу – така че конкретно вероятността за спин нагоре оцелява напълно непокътната. За да отсъдите между тези две картини, си представете следното: След като измерите спина на електрона около х-оста, накарайте някой да върне изцяло обратно физическото развитие. Фундаменталните уравнения на физиката, включително и това на Шрьодингер, са инвариантни спрямо инверсията /обръщането/ на времето, което означава, че поне по принцип всяко развитие може да бъде премахнато. Това обръщане може да бъде приложено към всичко: електрона, оборудването и всичко останало, което е част от експеримента. И така, ако т. "Много светове" е вярна, последващо измерване на спина на електрона около z-оста би трябвало да покаже със 100 процентова сигурност стойността, с която започнахме – спин нагоре. Ако обаче копенхагенската интерпретация е вярна /под което имам предвид нейната математически издържана версия, като например формулировката на Гирарди-Римини-Вебер/, тогава бихме получили различен отговор. Според тази интерпретация при измерването на спина на електрона около х-оста, където бяхме открили спин надолу, вероятността за спин нагоре е била унищожена, била е заличена от реалността. Затова при обръщането на измерването няма да се върнем в началната точка, защото завинаги сме изгубили част от вълната на вероятността. Тогава при последващо измерване на спина на електрона около z-оста не съществува сто процентова вероятност да получим същия отговор, с който започнахме. Вместо това се оказва, че има 50 процента вероятност да го получим и 50 процента вероятност да не го получим. Ако проведете този експеримент многократно и ако копенхагенската интерпретация е вярна, тогава средно през половината време няма да възстановявате същия отговор, който сте имали в началото, за спина на електрона около z-оста. Проблемът, разбира се, е да осъществите пълното връщане на физическото развитие. Но по принцип това е експеримент, който би могъл да даде представа коя от двете теории е вярна." П.П. Да си кажа пак фразата – Гравити, не си направих труда да преписвам всичко това с цел да се заяждам. Просто се надявам, че на теб или на някой друг ще му е интересно да го прочете.

Е, нека да не се цупиме вече Нали се срещаме тук да си говорим за разни интересни неща. Казваш: ... има полупрозрачност дори и за един фотон, което се доказва от съществуването на интерференция при отражение и пропускане... Да, но за този фотон, който интерферира "сам със себе си" нямаме основания да мислим, че "в едната вселена ще има 100% отражение, а в другата 100% пропускане". Тоест, при интерференцията въобще няма "разклоняване" на Вселената. За да има "разклоняване", вълните /вълновите функции/ на двата възможни варианта - отражение и преминаване - трябва да са дотолкова различни, че да не могат да си влияят взаимно по никакъв начин. Тогава интерференцията ще е невъзможна, а фотонът ще се реализира и в двата варианта - "в едната вселена ще има 100% отражение, а в другата 100% пропускане."

В книгата има фигури, които няма как да покажа, но не мога и да ги прескачам в текста. Надявам се, че това не е объркващо и че поне общият смисъл ще стане ясен... Ето един от пасажите: "В някои ситуации предвижданията на интерпретацията "Много светове" би се различавала от тези на копенхагенската интерпретация. При копенхагенската интерпретация процесът на колапс би ревизирал фигура 8.16/а/, така че да има само един пик. Тоест, ако можете да накарате двете вълни, изобразени на фигурата – представляващи макроскопично отделни ситуации, - да интерферират, генерирайки модел, подобен на този от фигура 8.2/в/, той би установил, че хипотетичният вълнов колапс от копенхагенската интерпретация не се е случил. Поради декохерентността, която разгледахме по-рано, това е изключително трудна задача, но поне теоретично копенхагенската интерпретация и интерпретацията "Много светове" генерират различни предвиждания. Това е важен принципен момент. Тези два подхода често са възприемани като различни интерпретации на квантовата механика. Това обаче е съвсем неправилно. Ако два подхода могат да доведат до различни предвиждания, те не могат да бъдат наречени просто интерпретации." Има и по-разширен пример за различните предвиждания, който обаче е доста дълъг и хич не ми се преписва. П.П. Имам чувството, че преводачът не се е справил добре с работата си, но... това е положението.

Това беше от ентусиазъм Напоследък гледам само Nat Geo Wild и наистина съм "в плен" на цялото това щедро Земно многообразие...

Ни най-малко!! Напротив, допадна ми тази представа - напълно логична е. Затова и +1 отбелязах на постинга ти.

През цялото време наблягам на думите "възможно е" и тогава продължавам - възможно е еди какво си. А вие на "невъзможно е" ли наблягате всъщност? Защото, ако е така, нямам изгледи да ви разбера, а и Сириус ще се разбунтува Вярно! Яд ме е, че не те разбрах веднага От тази гледна точка ние - на нашата си супер щедра планета - може би, без дори да подозираме, вече сме опознали някакъв огромен... гигантски процент от цялата Вселена - например 99.99 % от нея

Гравити, може би ще трябва да започвам всеки пост към теб с израза "Не се заяждам". Та и сега е така - не се заяждам. Преди около година четох книгата на Брайън Грийн "Скритата реалност". Помня ясно, че там той описваше случаите или поне случая, в който предвижданията на Копенхагенската интерпретация и на теорията на Еверет се различават. Книгата не е в мен, а не ми се иска да преразказвам, защото едва ли ще успея да обясня нещата с правилните, разбираеми думи. Но ако искаш още довечера или най-късно утре ще взема книгата и ще препиша буквално това, което обяснява Грийн. Ще видя дали мога да си спестя преписването, например ако книгата вече е качена в някой от руските сайтове...

Познатата ни материя много рязко се различава от тъмната материя. За никаква еднородност не може да става дума.

Тъмната материя е навсякъде -- http://www.google.bg...357700187,d.Yms.Така че и ние, хората, сме не само потопени в нея, но и безспирно "пронизвани" от нея. Не виждам нищо изкуствено в такава връзка. Възможно е т. нар. екстрасенси да имат по-изтънчени или пък "мутирали" сетива и да долавят някаква информация, носена от тази материя...

Напротив. В някои ситуации Копенхагенската интерпретация и теорията на Еверет стигат до различни предвиждания. Затова не могат да бъдат приемани просто като различни интерпретации.

Е, това не е така, но не ми се иска пак да спорим. Все някакви недоразумения стават. Над 90%. Ами нали по приблизителни изчисления тъмната материя е около 22%, а тъмната енергия около 74%. Наскоро и доц. Л. Литов се изказа по този въпрос -- http://www.google.bg...azsBcKOO-SXWbog: "Леандър Литов: ... ... ... 96 процента от състава на материята на Вселената за нас е непозната. Наричаме я „тъмна материя”... Ние имаме много ясна представа за около 4 процента от материята – това е тази материя, от която сме направени ние с вас и нашият свят, но знаем, че във Вселената има още 96%. Част от тази материя ние наричаме „тъмна” защото тя не свети. За нея имаме някакви идеи какво може да представлява, но не знаем какво е точно. От експериментите очакваме да получим отговор какво представлява тя. Още по-интересен е друг въпрос – Вселената се разширява непрекъснато, нещо я кара да се разширява. От типа на някаква антигравитация, условно ние наричаме това „тъмна енергия”, но това не е филмовият герой Дарт Вейдър и тъмните сили... Очакваме от експеримента информация какво представлява, коя е причината Вселената да се разширява."

Дорис, не съм имала предвид теб, не съм те причислявала към "авторитетите". Първо, защото не помня ти да си коментирала личността и "мозъчния дефицит" на тези, с които спориш. И второ, защото в споровете участваш с аргументи - от твоя гледна точка, - а не с общи приказки. Съгласна съм с това, което си написала тук. Може и да не е проличало, но мен също ме дразнят такива изцепки като "неосезаем и непознаваем" или като "нематериалната част на човека, през която текат енергии"... Моето мнение е, че паранормалните явления едва ли са само някакви проточили се през времето мистификации. Възможно е те да са напълно реални, тоест с някаква материална основа, която все още е непозната за нас. И ако наистина са такива, значи трябва да си имат своите научни и експериментално доказуеми обяснения. Може да са свързани например с тъмната материя или с тъй наречената "тъмна енергия", която пак си е някакъв, засега непонятен вид материя. Може да са свързани и с още непознати ни измерения. Колко бяха според Струнната теория - последно май ги съкратиха до десет... И въобще, при положение, че над 90 % от съществуващото във Вселената все още е загадка за нас, според мен е нелепо да отхвърляме странните явления само защото науката не може да ги обясни... засега.