Шпага

Добре, но нека си представим следната ситуация: Към черната дупка "пада" някакъв доста масивен обект, който за неподвижния наблюдател всъщност никога няма да стигне до хоризонта на събитията, защото колкото повече наближава този хоризонт, толкова повече времето му - относно неподвижния наблюдател - се забавя. Тоест, за неподвижния наблюдател обектът вечно ще наближава хоризонта на събитията, но никога няма да го достигне и съответно, неподвижния наблюдател никога няма да види изчезването на обекта в черната дупка. Самият обект обаче, по неговото собствено време, ще премине хоризонта на събитията и ще продължи да пада към нефиктивната/истинската сингулярност, при което масата на черната дупка ще нарастне, защото към нея вече се е добавила и масата на обекта. И в този случай може да се получи така, че неподвижният дотогава наблюдател вече също да се задвижи към черната дупка, тъй като "силата, която пречи на естественото му движение към ЧД" вече не е достатъчна, за да го удържи в предишната му неподвижност спрямо нея. Накратко: от една страна наблюдателят вижда обекта над хоризонта на събитията, обаче от друга страна за същия този наблюдател обектът вече е минал под хоризонта на събитията, увеличил е масата на ЧД и по такъв начин му е оказал въздействие. Като че за наблюдателя обектът се е раздвоил! Хем "виси" над хоризонта на събитията - видим е за наблюдателя, хем е под хоризонта на събитията - невидим за наблюдателя, но достатъчно "осезаем" с въздействието, което му оказва поради простия факт, че е добавил своята маса към масата на ЧД. За мен това е някакъв парадокс, но може би греша в представите си... Не успях да разбера какво означава "границата на каузалното минало на бъдещата нулева безкрайност"

Имам предвид че както скъсяването на дължините е едно от следствията на СТО, така прекогницията е едно от следствията на Холографската вселена. След като СТО е вярна, значи скъсяването на дължините е реално - въпреки че въобще не е очевидно и няма конкретен експеримент, който да го доказва. Същото би било и ако се докаже, че хипотезата за Холографската вселена е вярна. Тогава и нейното следствие - т.е. възможността да получаваме някаква информация от "бъдещето" - ще трябва да бъде прието за нещо реално.

Гравити, а в какъв смисъл доказателство за Специалната теория на относителността е доказателство за реалността на скъсяването на дължините?

"Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на Съзнанието." Юджийн Уигнър, гениален физик, носител на Нобелова награда.

Ами например, ако се докаже по неоспорим начин споменатата от Bravo хипотеза за "Холографската вселена" - http://chitanka.info/book/4813-holografskata-vselena - това ще е доказателство и за реалността на прекогницията /ясновидството/, както и за някои други "паранормални" явления. В тази глава - http://chitanka.info/text/26529/9#textstart - поне според мен обясненията звучат правдоподобно. Или поне достатъчно правдоподобно, за да не бъдат отхвърлени като "невъзможни", т.е. с вероятност нула

Нямаше никакъв намек. Просто се пошегувах с това, че изобщо не разбрах какво всъщност имаш предвид в постинга си. Дали аз съм несхватлива, или ти - неясен, не знам. Затова реших да си помогна с пиене

Лелеее Наложи ми се три пъти да прочета постинга ти, преди да разбера ясно и недвусмислено, че веднага трябва да изпия поне пет-шест бири... или може би ракии

Гравити, това, което не е невъзможно, просто няма как да е с вероятност нула. Вероятността може да клони към нула, но не и да е точно нула. Поне според Квантовата механика е така

Мечо, ти дори не съзнаваш, че си станал роб на тази своя идея фикс - да се самоубеждаваш в "абсолютната си върховна свобода"

При положение че хоризонтът на събитията е координатен ефект, не се ли губи смисълът на това, че ентропията на черната дупка е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията и че тази ентропия винаги е максималната възможна?

Да, това, което си написал, обяснява нещата напълно логично. А що се отнася до "коремния мозък"... версията за приемника все пак е за предпочитане

До Гравити. Отговарям тук на този твой постинг - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15060&page=5#entry266680 -- така че, ако бъда обвинена в спам, поне да е в тема, отворена от мен Сириус: "Един е основния ми въпрос: Може ли да съществува друго обяснение на ясновидството, контакт с умрели и пр. Съществува ли такава вероятност?" Шпага: "Според мен, отговорът е: ДА. Съществува такава вероятност." Гравити: "Разбира се има такава вероятост. И тя е равна на нула." Но защо си толкова сигурен, Гравити? До скоро обсъждахме напълно сериозно темата за Мултивселената. Обсъждахме и интерпретацията на Дейвид Дойч за взаимодействието - чрез интерференция - между отделните "светове"/Вселени/реалности. А защо не можеш да допуснеш например такъв вариант: В нашата реалност умира субектът Х, но в много от другите реалности същият този Х не умира. И при специфично съчетание на определени фактори проекцията, тоест "призракът" на все още живия в друга реалност субект Х става видим за някои хора в нашата реалност. Става видим за хора с по-изострени сетива, или за такива, които се намират в някакво по-особено, например наркотично или трансово, състояние. Е, можеш ли да заявиш със стопроцентова сигурност, че това е невъзможно? Или че, по аналогичен начин, в някакви екстремни обстоятелства не е възможно човек да види себе си - както твърдят много хора, изпаднали в клинична смърт, или пък когато са били на операционната маса под пълна упойка. Все пак знаеш, че много изявени физици и математици поддържат теорията за Мултивселената. Знаеш и че засега има много, МНОГО неизвестни, свързани с тази теория. Та на какво основание можеш да отхвърлиш като "равна на нула" вероятността за подобно "призрачно" преплитане на реалностите? Общо взето, по сходен начин би могло да се обясни и т. нар. "ясновидство". Според теорията има много реалности, които почти не се различават от нашата, а ясновидството може би е някакво спорадично проглеждане именно в някоя от тези реалности.

Как си обяснявате това -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%20%D0%B1%D0%B5%D0%B7%20%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA&source=web&cd=2&cad=rja&ved=0CDEQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.snews.bg%2Fbg%2Fstatiya%2Fshok-chovek-bez-mozak-zhivee-i-udivlyava-uchenite%3A16503&ei=ZIF7UaiUFcTXtAaMooDwBA&usg=AFQjCNGEk10GOKuDg_5WQZUntEkIdwXAAg?! На мен обяснението с т. нар. "коремен мозък" ми се струва значително по-неубедително, отколкото например казаното тук -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%20%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%20%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%80&source=web&cd=1&cad=rja&sqi=2&ved=0CCoQFjAA&url=http%3A%2F%2Fmegavselena.com%2Fprydsmyrtnite-prezhivyavaniya-zashto-naukata-ne-mozhe-da-gi-obyasni%2F&ei=VIZ7UcPdBsjStAbW1YH4Aw&usg=AFQjCNEWY_D8WRhL92tljSi5ETpyFp_-qg&bvm=bv.45645796,d.Yms "Душа и тяло Започнах изследването за моята наскоро излязла книга „Науката и предсмъртните преживявания” с разглеждането на въпроса: Зависи ли съзнанието от мозъка? Прегледах различни материалистични теории и открих, че всички аргументи в полза на зависимостта на умственото от физическото – такива като влияние на възрастта, болести, мозъчни травми и наркотични средства върху съзнанието – са само предположения. Всички материалистични аргументи се основават на допускането, че съотношението между активността на мозъка и съзнанието винаги e отношениe между причина и следствие и никога между следствие и причина. Но това допускане не е истина и не е единственото възможно. Идеята, че мозъкът е посредник между съзнанието и тялото, също се съгласува с наблюдаваните факти, или с други думи, функцията на мозъка е подобна на работата на двустранен приемник-предавател – понякога от тялото към съзнанието, а понякога от съзнанието към тялото. Това, че мозъкът функционира като посредник между тялото и съзнанието, се знае от древността, тази теория се подкрепя и от съвременни мислители като Анри Бергсон, Уилям Джеймс и Фердинанд Шилер. Формата на интерактивния дуализъм е потвърдена и от съвременните философи, както и от водещи учени, занимаващи се с изучаването на мозъка. Съвременната физика също потвърждава дуалистичния модел на взаимоотношенията между мозъка и съзнанието. Всъщност хипотезата за предаването може да обясни всичко, което обяснява хипотезата за продуцирането, например въздействието на наркотичните вещества върху съзнанието и увреждането на мозъка, както и много явления, които просто не може да се обяснят с продуцирането." Имам предвид, че "хората без мозък" може би са доказателство за това, че съзнанието не е напълно зависимо от мозъка, тоест, че има и някакъв самостоятелен живот...

Според мен, отговорът е: ДА. Съществува такава вероятност Има доста материали за т. нар. "Квантова /вълнова/ генетика". Ето нещо като резюме - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8&source=web&cd=3&cad=rja&ved=0CDsQFjAC&url=http%3A%2F%2Fnature.uni-plovdiv.bg%2Findex.php%3Foption%3Dcom_content%26view%3Darticle%26id%3D778%26Itemid%3D69&ei=DHd7Ua_cM4KQtAb624H4Cw&usg=AFQjCNHnLRWZFnwOGB4WRmPNMjB5Q-n9NA И цитат за "фантомите": "Фантомите са не само активни, те живеят, но колко дълго, учените още не са установили. Същият този спектрометър, който учените смятали за повреден, е регистрирал продължителност на живота на фантома 40 дни, не е изключено, че и след този срок той е продължил да съществува и може да съществува и досега, просто за неговото проследяване още не е създадена апаратура. Изобщо терминът „фантом” се използва не само от учените – всеки от нас е чувал за фантомните болки на хора с ампутирани крайници. Това е точно този енергиен фантом, за който по-горе стана дума. Медиците знаят също, че жени , на които е направен аборт, когато наближавало времето за евентуално раждане, започвали да чувстват контракции. Възможно е това е да проява на фантома на плода, аналогичен на фантома на ДНК. След разпадането на вълновата обвивка на фантома остават неговите фини обвивки, но как се държи той в това състояние, никой не знае все още." Та може би мъртвите са именно такива - "живи фантоми". И друго в тази връзка -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%20%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%20%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%20%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCoQFjAA&url=http%3A%2F%2Fscience.actualno.com%2FUdivitelno-otkritie-objasnjava-paranormalni-javlenija-news_420159.html&ei=vkx7UcnLBo-VswbO64CwCQ&usg=AFQjCNHfqpdoNJ9wg2c5FAx65ynZVkJywA "... Въпросните мостове съединяват различни области от Вселената и позволяват на информацията да се предава извън пределите на пространство-времето." Въобще, изследванията на Пьотър Гаряев не са за пренебрегване, въпреки че тук, в този форум, непременно ще се изсипят доста "категорични" и подигравателни мнения относно... абе, относно всичко, което е извън техните представи

Интересно ми е как теорията за черните дупки се "стикова" с полето на Хигс. Масата на черните дупки би трябвало да означава, че те взаимодействат с това поле. Но от друга страна всяко взаимодействие винаги е двупосочно. А както е споменал и доц. Физиев за черните дупки: "Тяхната характерна особеност е съществуването на затворена, достатъчно малка област в пространство-времето, която по дефиниция не комуникира с външните области." Но щом не комуникират с външните области, как се осъществява взаимодействието им с полето на Хигс? Някой от вас попадал ли е на информация, или поне на хипотетични предположения по този въпрос?

Мечо, наистина ли не долавяш противоречието в израза: Зависим от възприятията ни свободен избор. ?

След като, според теб, "изборът зависи от възприятията ни", всъщност за какъв "свободен" избор става дума? И какъв е смисълът на всичко, което си изписал по-нататък в този и в следващия си постинг за "върховенство на свободния избор"?

ОК. Благодаря на всички за отговорите.

Добре! Нека си представим някаква област от Вселената, в която има само такава "студена" тъмна материя - т, е. материя, която не взаимодейства със светлината. Какво, според теб, ще е значението на постоянната скорост на светлината в тази област, след като за единствената налична там материя светлината всъщност не съществува?

НЕ. НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ "СТЕ" СБЪРКАЛИ ФОРМУЛАТА. Въобще нямах това предвид и вече обясних доколкото ми беше по силите. Мнителността ти е напълно неоснователна. Аз също нямам нито време, нито нерви да се оправдавам за нещо, в което ти си мислиш, че съм се провинила. Лаик съм във физиката, но ми е интересна и затова от време на време задавам разни въпроси - някои от тях са глуповати, други - не. На някои от тях ми отговарят, на други - не. И толкова.

Аз се надявах, че ти ще обясниш Зачетох се в статията "ФИЗИКА НА ЧАСТИЦИТЕ И КОСМОЛОГИЯ..." на В. А. Рубаков - стр. 20 от http://wop.cointech.net/digital_pdf/4_2001.pdf. И ме заинтригува казаното на 30 стр. Цитирам: "5.1. Небарионната тъмна материя. Проблемът за небарионната тъмна материя се формулира удобно като съотношение на плътността на енергията на едната или друга компонента на веществото във Вселената и критичната плътност: Ωi = ρi/ρcrit. От сравняването на резултатите от изчисленията за разпространеността на леките елементи във Вселената (теорията на първичния нуклеосинтез) с данните от наблюденията следва консервативната оценка за плътността на барионното (обикновено) вещество ΩB < 0,1 (нещо повече, изглежда голяма част от това вещество не излъчва светлина, т.е. представлява тъмна барионна материя). В същото време многобройните наблюдателни данни свидетелстват за това, че веществото е концентрирано предимно в галактики и купове: ΩM > 0,3; трябва да подчертаем, че веществото във Вселената е разпределено неравномерно. Такава оценка е в съгласие и с теорията за образуване на структурите във Вселената, като при това последната дава сериозни указания за това, че небарионната тъмна материя (ако не цялата, то поне по-голямата част от нея) е "студена", т.е. бидейки нерелативистична, е престанала да взаимодейства с обикновеното вещество." Това е. Опитах се да задам въпрос, но... Нямам какво повече да кажа

Ще го кажа и по-друг начин: След като Е = mc2 е релативистична формула, как сте толкова сигурни, че тя е приложима и за тъмната материя, която е нерелативистична. Става дума за т.нар. "студена" небарионна тъмна материя.

Ами не знам как по-ясно да го обясня. Една теория, която се опира върху постоянната скорост на светлината, какво приложение би имала в "реалност", за която светлината изобщо не съществува? Моят отговор е - никакво приложение.

Значи, както обикновено, пак не сме се разбрали. Аз също НЕ мисля, че наличието на тъмната материя променя по някакъв начин СТО. Съвсем друго имах предвид и ми се струва, че съм се изразила достатъчно ясно.

СТО описва "нашата" реалност - тази, в която се наблюдават електромагнитни взаимодействия. И геометрията на Минковски се отнася до тази "наша" реалност. Но това не означава, че непременно трябва да се отнася и до реалност, в която електромагнитните взаимодействия не се наблюдават, просто защото няма такива.