Шпага

Да, но нали с Гравити говорим как е според СТО и ОТО. Но дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими? И дали ентропията задължително е свързана със стрелата на времето? Мисля, че и на двата въпроса отговорът е "не". А що се отнася до "ходът" на времето, дали то "тече" или на нас така ни се струва... И как да тълкуваме прословутата реплика на Айнщайн: "Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и натрапчива."

В мой предишен постинг споменах, че в този пример, пък и във всеки друг, свързан с теориите на Айнщайн, за мен е най-интересна "колизията" между субективното и обективното минало на наблюдателя, който преминава от една система в друга. Както е според Специалната теория на относителността, във всяка инерциална система имаме множество от сверени и синхронизирани неподвижни часовници, или с други думи – часовници с общо време. Общото време означава, че часовник, който се намира до мястото на дадено събитие, ще има показания, идентични с тези на абсолютно всички други часовници, които са неподвижни в тази система. Така неподвижните в тази система часовници могат да изпълняват ролята на еталони за отчитане на скоростта, с която се "развиват" процесите в същата инерциална система. А също и да бележат настоящето –"сега-то" – в тази система, което се изразява именно в набора /в съвкупността/ от всички едновременни събития, случващи се там в моментА. Когато се опитвах да разбера СТО, си създадох нещо като спомагателно сравнение между времето в една и съща инерциална система и страниците на една книга. Всяка страница е "сега", а буквите в нея са едновременните събития. Така, ако сме неподвижни в тази система, "страниците" с едновременните събития не подлежат на промяна и ние минаваме от страница в страница, прочитайки ги по определен начин. НО ако сменим системата всичко се обърква. "Виждаме" други страници, зафиксирали други едновременни събития, а тези, които са били едновременни за нас в предишната система, изведнъж се оказват неедновременни. В това няма нищо чудно от обективна гледна точка. Обаче от субективна не е така. Просто защото ние имаме памет. А в тази наша памет, както и да се движим, колкото и пъти да сменяме отправната си система, събитията, които вече са се случили за нас едновременно, ще си останат такива, независимо, че в новата система те не са били едновременни. Съжалявам, ако не изразявам достатъчно ясно Да, от обективна гледна точка, за този, който е вече в друга система, миналото ще се различава от миналото на онзи, който е останал неподвижен. Обаче от субективна гледна точка – в паметта му – миналото ще продължава да е същото, като това на онзи, с когото е бил неподвижен. Е, защо трябва да считаме за по-"реално" новото – обективното – минало на този наблюдател, а не субективното му минало, зафиксирано в неговата памет. Пък и въобще, къде на друго място може да съществува нечие минало, освен в паметта му, тоест във вид на някаква информация, свързана със събития, които за този субект вече са се случили, но за друг са настояще, а за трети – бъдеще...

Във връзка с това, което си казал, бих добавила, че според мен трябва да търсим възможностите за "пътуване във времето" не в уравненията на Айнщайн, не в черните или пък в "червеевите" дупки, а в Квантовата механика и във все още непознатите ни способности на собственото ни съзнание. И ще си позволя да цитирам: Юджийн Уигнър, който съвсем не е по-малко гениален физик от Айнщайн. Ето какво казва той: "Не е възможно да се формулират законите на квантовата теория по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието на наблюдателя. Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на съзнанието". И друг велик физик - Джон Уилър: "Ние сме участници в сътворяването не само на близкото и сегашното, но и на много далечното и много отдавнашното. В този смисъл ние сме участници в създаването на нещо от вселената в далечното минало..."

Да, но като се каже "пътуване във времето" няма как да се има предвид нещо "по-общо" от собственото време на пътуващия субект. Ето, и ти самият си казал: Ами щом е лишено от всякакъв смисъл, значи няма никакъв смисъл и да поставяме въпроса дали под "пътуване във времеТО" трябва да се разбира собственото време на субекта, или нещо "по-общо", свързано с понятието "време". Съгласи се, че изразите "пътуване в координатно време" или пък "пътуване в космологично време" биха били напълно неуместни. Така е, но нали в случая НЕ разглеждаме инерциални системи. "Парадоксът" наистина е интересен. Но поне за мен най-интересното в него е това, че при смяната на една отправна система с друга се получава нещо като колизия между субективното и обективното минало на съответния наблюдател. Ще се опитам да обясня какво имам предвид в отделен постинг. А на мен не само предлогът "в", но и въобще понятието "време" не ми харесва, защото така, както сме свикнали да го възприемаме и да говорим за "ход" на времето или пък за "пътуване" – тоест за движение през времето – все едно в каква посока, ние неизбежно стигаме до абсурди. Всъщност до абсурди стигаме винаги когато се опитваме да разглеждаме времето отделно от пространството. Но що се отнася до пространство-времето, то наистина е сцена, при това напълно статична. Мисля, че можем да го наречем "Вечното Сега"

Според мен такъв въпрос въобще не възниква, тъй като от самото заглавие на темата "Пътуване въввремето" ясно се разбира, че става дума именно за собственото време, или накратко казано – за времеТО – на хипотетично пътуващия субект. Просто не е възможно някой или нещо да се озове в нечие друго време. Ако например субектът Хикс се върне по някакъв начин дотолкова "назад" в миналото, че се срещне там-тогава с някой динозавър, това съвсем няма да означава, че вече е в собственото време на динозавъра. Напротив, той – Хикс – пак ще е в собственото си време, тоест в своето "сега", което ще включва определен набор от едновременни събития, случващи се точно в този негов момент. Имам предвид че както и да "пътува" субектът, той винаги ще е в собственото си време и то винаги ще е за него СЕГА.

Въпреки че е написана доста отдавна, тази статия за квантовите компютри дава ценна информация - http://wop.cointech....al_pdf/3-99.pdf - от стр.212 нататък.

Всичко е възможно -- http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B8%D0%BC%D0%B0%20%D0%BB%D0%B8%20%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5%D1%80&source=web&cd=1&sqi=2&ved=0CCEQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.webcafe.bg%2Fid_648969222&ei=mkyhT9CsF4_N4QTu8tjpCA&usg=AFQjCNEY0EKxgUrXrS8ujEvhcy_IdgjjOg -

Ако си пил, значи вярно е, че in vino veritas, както твърдят некои хора с опит. Ако ли не си пил, поклон пред дръзкия полет на мисълта ти

Еволюират, разбира се! А ето и едно от чудесата на еволюцията. Предполагам, че вече сте го виждали, но ще ви го припомня, тъй като е много... показателно - http://www.google.bg...fi8vvVeoEp9HJSA

Извинявай, ал. невски, ма как ти хрумна, че ги пращам при специалисти, след като въобще не съм споменала такива?

Е, какво излиза? Че човекът трябва да се насилва, за да й задоволява нуждите?! Повече от ясно е, че не я желае и толкова. И въобще, що за нелепица е това - тя да изисква от него секс, при това по такъв настойчив, дори агресивен и обвинителен начин. Не само че нищо няма да постигне, но и е много вероятно да го превърне в импотентен. Да, според мен жертвата в случая е той, а не тя. И може би просто е прекалено деликатен - не намира сили да сложи край на една такава "любовна" връзка, която очевидно не му носи нищо друго, освен смачкано самочувствие от страна на една жена... с големи нужди и никаква тактичност

И все пак нека да изгоним Азис оттук поне за момент - http://vbox7.com/play:8447e96a - само за един музикален момент

И мне нравится

Благодаря, fantom4e! Явно откритието съвсем не е дошло така изневиделица, както си го представях...

Здравей Ако се позагледаш, сигурно ще откриеш още много думи и дори цели фрази, които се повтарят доста често в романите му. Достоевски не е бил педантичен към изказа си, за разлика от Флобер например. Неговото слово е стихийно, а понякога и хаотично, даже противоречиво, също като емоциите на хората, които описва. Всъщност до голяма степен именно на тази стихийност се дължи и огромното му въздействие. Възможно е обаче самият той да е повтарял някои думи интуитивно, с усещането, че в тях се съдържа нещо подмолно или че будят някаква подсъзнателна асоциация. Така че, нищо чудно, ако ти пък от своя страна си доловила интуитивно... неговата интуиция. Имам предвид, че когато чете книгите му, човек някак си се вгражда в тях и вече не е точно себе си, а по-късно, когато ги дочете... изведнъж открива, че чрез тях се е опознал по-добре, отколкото преди... Ех, трудно е да се опише това преживяване! Досегът с такъв гений е толкова разтърсващ, че поне аз, след неговите книги наистина се поболявах, ходех като замаяна по цели седмици... П.П. Впрочем, и до сега се питам, ако аз бях на мястото на Разколников, дали щях да страдам чак толкова за проклетата бабичка? Пък и той самият страдаше ли всъщност, угризения ли го мъчеха... или най-обикновен мижитурски страх

Днес търсих из интернет някаква информация за фулерените и така попаднах на тази статия - http://www.google.bg...xFU0u7ajgc3lRig . Написана е доста отдавна. Може би вече има и нови постижения, но за мен, като човек с крайно оскъдни познания по химия, и това, което прочетох, ми беше много интересно. А ето и една скорошна новина - http://www.google.bg...52rv1pqlbukmKkA . В края е споменато, че "на Земята фулерените се съдържат в газа от горяща свещ, а в твърдо състояние се съдържат в някои минерали". Чудя се, защо при това положение, фулерените са открити толкова късно - чак през 1985 г. И колко ли още вещества са ей така, под носа си, а ние все още дори не подозираме съществуването им...

Така е, но положението вече май е неспасяемо. http://www.google.bg...5zuQPCZdKhe0fQA

Мисля, че в тези два цитата няма обща логика. Първо, защото – както сам си отбелязал – периодът на полуразпад е "Времето за което атомите на дадено количество радиоактивно вещество ще се разпаднат наполовина..." Което означава, че дадено, конкретно, ядро може и да не се разпадне в периода на полуразпад, т.е. може да е от половината на НЕразпадналите се ядра. Второ, като казваш "не по-късно от периода на полуразпад", излиза, че след посочения от теб период /например 365 дни/, със сигурност няма да остане нито едно неразпаднало се ядро на съответното вещество, или с други думи, че това вещество направо ще изчезне от "лицето" на природата. И трето, както си отбелязал "всички характеристики на микрочастиците се описват отквантовата физика". Но ако можеше със сигурност да се каже, че едно конкретно ядро непременно ще се разпадне след отпределен период от време, това би било в пълно противоречие с принципа на неопределеност. Примерът с котката на Шрьодингер е пряко свързан именно с принципа на неопределеност и би изгубил смисъла си при сигурен разпад след определено време. Или с други думи, ако дадено ядро непременно би се разпаднало например след 365 дни, това би означавало, че тогава котката в кутията вече няма да е в суперпозиция, а стопроцентово отровена... горката П.П. Засега е прието, че спонтанното разпадане на определено ядро е процес, който не зависи от никакви външни причини. И точно затова времето на разпадане се счита за напълно случайна – а значи и неустановима – величина. Квантовата механика може да установи само средното време на живот – разпределението на вероятностните времена на живот, характерни за дадено квантово състояние.

Точно това ми трябва! МНОГО ти благодаря

Чувала съм за лекари, които в името на науката са провеждали рисковани експерименти със самите себе си. Например, заразявали са се умишлено с някаква опасна болест, за да изпробват след това създаденото от тях лекарство или ваксина. Но не мога да си спомня конкретни случаи, а не намерих нищо и в интернет. Моля ви, помогнете ми! Всякаква информация в тази насока ще ми бъде полезна...

За тези, които се справят добре с английския и проявяват интерес към Квантовата електродинамика - http://vega.org.uk/video/subseries/8 - видео на четири лекции на Файнман. Аз, за мое съжаление, не съм на "ти" с този език, но преди време прочетох на руски "КЭД - странная теория света и вещества" - книгата на Файнман, която е написана по-късно от посочените лекции и изцяло във връзка с тях. Мисля, че има много за научаване от този наистина велик физик!

Да, и аз много често попадам на тази дума, особено в статии за теорията на струните/суперструните/М-теорията/. Изглежда вече е на път да стане общоприета и в българския език. Но според мен това не е особено уместно. Харесва ми например преводът на Елегантната вселена, където вместо "моди на трептене" се използва понятието "резонансни трептения" или по-разширеното "вълнови резонансни трептения".

В тази връзка ето и една статия на Пол Дейвис - http://www.google.bg...lQYqxqEPZEQHhSA

Един привидно страничен - и цитатно циничен - въпрос към модератора Глишев: Глишев, другарю модератор, наскоро бе съобщил в "статуса" си следната вест: "СРАЛ СЪМ НА ББ!" Кой или какво е "ББ"? И как със задоволяването на тази своя естествена потребност служиш за "светъл пример на младото поколение"?