Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Шпага

Потребител
  • Брой отговори

    4025
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    40

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага

  1. От това, което си написал, следва, че физическите системи могат и да НЯМАТ енергия. Така ли? Обяснява се най-общо като способност на физическата система да извършва работа. И винаги се подчертава, че енергията е свойство на материята, т.е. няма ли материя, няма и енергия. Виж обаче какво казва Кип Торн, когато описва сблъсъка на две черни дупки: Мен това доста ме обърква, защото в този случай самото изкривяване на времепространството сякаш придобива "вида" на физическа система... която обаче не е материална
  2. Според мен тази статия - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf - от сп. "Светът на физиката" е интересна. А ето и продължението й в следващия брой - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf
  3. Е, недей така бе, човек! Как ще е "официално прието", че вещевите обекти са твърди образувания "като билярдни топки" и прочие?! Ти сякаш Квантовата механика за нищо не я броиш
  4. Файнман не твърди, че обектите - в случая електроните - са два. В тази част -- http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf -- от статията си Пол Дейвис доста ясно описва какво има предвид Файнман. Виж от стр. 363 "Сигнали от бъдещето" и "Вещество и инверсия на времето". Ето и цитат: "Наблюдател, разположен в момент между "а" и "в", би видял два електрона и един позитрон, но според Файнман това е само една частица, която виждаме три пъти..." и т.н.
  5. Може би прекалявам с участието си в темата, но сега се сетих за една популярна книга "Физика на невъзможното" -- http://chitanka.info...a-nevyzmozhnoto и реших да я спомена. За тази книга съм чувала противоположни мнения - от пълно отрицание до еуфорична възхвала. Според мен заслужава по малко и от двете. Но това, което наистина ме заинтригува изключително много, беше написаното за Файнман в частта "Прекогниция" -- http://chitanka.info...33/17#textstart - и по-точно в "НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО". Не е дълго, така че, ако искате, прочетете го. Ето и откъси, за да добиете представа за какво става дума: За тези проучвания на Файнман споменава и Пол Дейвис в своята статия "Относно времето: Айнщайновата недовършена революция" -- http://old.inrne.bas...007/chetivo.pdf
  6. Факт е и че до някое време още неизброимо много неща не са били открити, обаче впоследствие пък СА открити. Факт е и че има достатъчно потвърждения на ОТО, от които можем да направим заключението, че тя е вярна теория и съответно, че предвиждането й за гравитационните вълни също е вярно. А на какво, според теб, се дължи разширяването на Вселената, което също е факт? Не долавяш ли противоречието? Но щом си тръгнал с такива факти, и аз ще ти отвърна със същото: Факт е, че гравитони НЯМА открити А ти "подпираш" хипотезата си и на тях:
  7. Да, това е едно от най-големите обърквания за повечето хора, които получават представите си за физиката от популярните книги. Мисля, че "жертви" на подобна мистична представа са и тези амбициозни господа -- http://www.google.bg...yNrZ6v8yTX2Y6hA. Хвърлили са много труд на вятъра само защото в основата на "разработките" им е пълното неразбиране на понятието "енергия". Но от друга страна дали изобщо има някой, който да е съвсем наясно какво точно означава "енергия"? Понякога зад привидно ясните дефиниции зейва същинска пропаст от все нови и нови въпроси... без отговори. Същото е и когато става дума за понятието "информация". Мен, като лаик, това много ме е обърквало, а ме обърква и досега. Мисля си, че суперпозицията е винаги присъща на всички системи; че тя е, елементарно казано, някакво фундаментално свойство на реалността. Затова въпросът как може една система да не е в суперпозиция всеки път ме е довеждал до задънена улица. Но същевременно допускам и голямата вероятност да греша в "разбиранията" си. И бих се радвала, ако ти или някой друг каже своето мнение по този въпрос...
  8. Питаш, но защо и ти не споделиш мнението си по тези въпроси. Кажи например харесват ли ти, или не ти харесват, аналогиите с "батута" и "балона" и защо... П.П. Неволно "натиснах" едно плюсче към отговора ти
  9. Думите са на Вижие и не е казал, че при движение фотонът няма маса, а само, че според Айнщайн фотонът има и маса на покой. Впрочем, аз също съм убедена, че Айнщайн не е твърдял нищо подобно, защото с такова твърдение той всъщност би опровергал цялата си теория. Чудно ми е обаче как е възможно един световно утвърден физик като Вижие да допусне толкова сериозна грешка. Ето по-общирен цитат, за да стане ясен и контекстът:
  10. А аз и теб не видях да кажеш "ето това в ето тази книга..." и т.н. Изискванията, които поставяш, не важат ли и за теб? Или си тук в позата на изпитващия... професор ?
  11. На мен не ми харесват. Но ми е трудно да обясня защо. И все пак ще опитам: Знаем, че гравитационните вълни са предсказани от Общата теория на относителността и въпреки че все още не са регистрирани, аз – за разлика от Малоум 2 – не намирам основателни причини да отричаме тяхното съществуване. Известен е мисленият пример, според който, ако Слънцето изчезне изведнъж, информацията за изчезването му няма да стигне мигновено до Земята, а след около осем минути, просто защото гравитационните вълни се движат със скоростта на светлината. Т.е. чак след осем минути Земята ще напусне орбитата си, като едновременно с това и ще потъне в тъмнина. Значи, като вземем предвид аналогията с огъващия се батут, гравитационните вълни би трябвало да се движат по кривините му – което е аналогично на тяхното вълново движение през огънатото от съответните масови обекти пространство-време. Колкото по-масивни и по-близко един до друг са обектите, толкова по-големи /по-дълбоки/ са кривините и толкова по-кратък ще е пътят на гравитационните вълни от обект до обект. А както казахме вече, тези вълни пренасят информация. От друга страна обаче при аналогията с балона, имаща за цел да илюстрира разширяването на Вселената, всъщност се разширява само тъканта на пространство-времето между галактиките. И твърдението е, че въпреки надсветлинната скорост на това разширение, няма нарушаване на правилото "преносът на информация не може да се осъществява с надсветлинна скорост", тъй като разширяващото се пространство-време не пренася никаква информация. Добре, но тъй наречената "тъмна енергия", на която се дължи споменатото разширяване: 1. Погрешно е наречена "енергия", а всъщност е вид материя. 2. Тази материя, за която се предполага, че е именно "чистият вакуум", по своето естество е с антигравитационно действие. 3. Тази материя е повсеместна – за да уравновесява гравитационното притегляне. Иначе колапсът би бил неизбежен. И какво се оказва? Където има гравитация, трябва да има и антигравитация. Обаче гравитацията се разпространява само със светлинна скорост, а антигравитацията може и многократно да надхвърли тази скорост. И освен това, съществуват гравитационни вълни, които пренасят информация. Но не съществуват антигравитационни вълни, или ако съществуват, те не пренасят информация. Е, според мен, в това няма никаква логика, а повече прилича на "натъкмистика" с цел да се избегне някакво, може би въображаемо, противоречие със СТО или ОТО. Мисълта ми е, че както при "огъващия се батут" приемаме, че пространство-времето се изкривява поради наличието на обекти с маса, така би трябвало да приемем, че при разширяването на Вселената пространство-времето се разгъва/заглажда/ поради раздалечаването на въпросните обекти с маса. Но това, да го наречем, разгъване на кривините, също трябва да е вследствие на някакъв пренос на информация. Защото в противен случай при определена граница на раздалечаване на обектите, вместо постепенно ускоряване на разширяването на Вселената, би трябвало да настъпи някаква мигновена "експлозия" – мигновенно свръхразширяване или... дявол знае какво. П.П. Съжалявам. Постингът ми стана хем много дълъг, хем навярно и неясен, но толкова са ми възможностите
  12. Ето една странна хипотеза на Едуард Фредкин - http://www.google.bg...CT1l-FB5ir5oeRg И кратък цитат: "Компютърът се намира извън границите на нашата вселена. Хардуерът е извън досега със собствения си софтуер. Представете си една невероятно сложна компютърна програма, включваща такива сложни пакети информация каквито са хората, мотивирани от не по-малко сложни информационни пакети, каквито са идеите. Тези "хора" не биха могли по никакъв начин да узнаят на какъв вид компютър дължат съществуването си, защото всичко, което казват, и всичко, което правят - включително и формулирането на метафизични хипотези – зависи изцяло от програмните правила и първоначалните входни данни."
  13. На мен ми беше интересен този дял от книгата: "Анализ на дебата Айнщайн - Бор върху концептуалните основи на квантовата механика", а също и някои от интервютата, особено в частта им, където се коментира експеримента на Аспе. Спомням си, че тогава доста ме озадачи и казаното от Вижие, че според Айнщайн фотонът има маса на покой. Така и не можах да открия къде Айнщайн е твърдял това и дали наистина го е твърдял Въобще, цялото интервю с Жан-Пиер Вижие беше озадачаващо за мен - например казаното от него за мигновените взаимодействия. Ето един откъс, който ми звучи направо абсурдно: "Аз например мога да построя ситуация, в която няма никакви частици и все пак има реални взаимодействия. Добър пример за това е гравитацията. Когато пресмятаме траекториите на планетите, ние сме задължени да приемем, че гравитацията се разпространява мигновено. Всички изчисления, които се правят във връзка с изкуствените спътници, са основани върху това предположение. Хората на NASA обаче премълчават този факт и казват на студентите, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината, което не е вярно и противоречи на експериментите." Но идеята му за разглеждане на елементарните частици като своеобразни часовници ми беше интересна, намирах я за логична. Сега обаче не знам как ще ми прозвучи - ще трябва да си я припомня по-добре
  14. Напоследък чета - и се опитвам да разбера - книгите на Ли Смолин. Странен е, оригинален и на моменти много дързък. http://www.google.bg...XDCdoIGwQv4D_gw http://www.google.bg..._8Wh56wQdRGZ3RQ А ето и една негова кратка статия, преведена на български: http://www.google.bg...nrkPciwUIG14Qbw Преди време с голям интерес прочетох тази книга на Николина Сретенова: http://www.google.bg...rgY_ttBA1EmfNHg
  15. Всъщност човешкият интелект е започнал да се развива в "съзвучие" с инстинкта за самосъхранение, но от някакъв етап нататък е продължил развитието си въпреки този инстинкт или дори в пълно противоречие с него. И в този смисъл май ще се окаже, че именно самосъхранението като цел, би станало основна пречка за саморазвиването на ИИ. Самосъхранение и развитие като че постепенно стигат до граница, отвъд която стават несъвместими помежду си.
  16. Вероятно я има и на английски. Авторите са Seth Lloyd and Y. Jack Ng,
  17. Здравей, Богданов! Бях пропуснала един твой отговор в клуб Математика /"Стрелата и мишената"/. Чак днес го прочетох и твоите добри думи там много ме окуражиха. Благодаря ти!
  18. Според мен тази статия - http://modcos.com/articles.php?id=108 - е доста интересна
  19. Първо ще отбележа, че мнението ми не е "професионално" При такова делене, колкото повече наближаваме т. нар. планкова дължина и планково време, толкова повече се отдалечаваме от класическите ни представи за "реалността". Имам предвид, че това, което наричаме "пространство" и "време" постепенно губи смисъла си, така че и самите закони на физиката, които имат в основата си именно тези представи, вече не са валидни. В този смисъл може да се каже, че планковата дължина и планковото време са граничните стойности, под които времето и пространството вече не съществуват и под които, ако изобщо може да се говори за геометрия, тя е от съвсем нов тип – квантово-механистичен по своята същност. Според мен, такива "парадоскални" задачи много ясно показват, че времето и пространството са абстрактни понятия, въведени във физиката само за улеснение при описването на движението като фундаментална характеристика на материята. Винаги когато говорим за пространство и време, ние всъщност говорим именно за движение, но вече рядко осъзнаваме това. Стрелата ще достигне мишената, или по-точно стрелата и мишената ще се срещнат – ще влязат във взаимодействие – просто защото движението на едното и на другото са в такова отношение помежду си. А въпросите "кога" и "къде" се движат са от значение само за нашите мозъци, но не и за реалността, такава каквато е тя извън съзнанието ни.
  20. А може би е от значение и това, че "идеален газ може да превърне изцяло в работа топлината, получена от термостат, като се разшири изотермично (вътрешната енергия на идеалния газ не се изменя, защото тя не зависи от обема при изотермични процеси)." - както е казано тук: http://www.phys.uni-...m#_Toc304741707
  21. adXok, в предишен свой постинг споделих, че още от петгодишна имах такива "ОИТ" преживявания. Когато разказвах на майка ми за тях, тя ме изслушваше внимателно, а накрая ми казваше, че просто съм сънувала, но че самите ми сънища са били странни, по-различни от обикновените. Питам се обаче, какво би станало с мен, ако ми беше казала: "О, ти си излизала извън тялото си! Душата ти в тези моменти е била някъде на друго място..." и т.н. Как би се отразила такава "истина" на едно дете??! И освен това, защо си толкова сигурен, че единственото обяснение за такива състояния е именно "излизане извън тялото"? Не допускаш ли, че може да има и друго обяснение?
  22. О, бях я позабравила тази твоя... теория А коварството на Дорис - да си замаскира вортекса и така да се снима, за да обезцени величието на споменатата теория... еее, нямам думи, с които да изразя възмущението си! В случая можем да перефразираме "Прът в колелото на историята" в "Снимка в колелото на науката" Аз обаче имам друга, още по-задълбочена теория. Според мен не вортекса на главите ни, а именно завихрянето на папиларните линии на пръстите ни е в пряка връзка с наличието на душите ни, които при това положение са десет или може би двайсет, а в някои аномални случаи даже и повече. Да, въобразяваме си, че живеем само с една душа, ала дълбоко се лъжем. И съвсем не е случайно, че всеки от нас така често се изявява ту в един, ту в друг духовен облик - имам предвид прословутата човешка "многоликост". Или накратко казано: Господ се е погрижил да ни снабди с достатъчно резервни души, та хем да "въртим" бизнес с дявола, хем накрая и Той - Господ - да не е капо. Все някоя от душите ни и за Него ще остане. Факт, доказан неоспоримо от моята теория
  23. Както споменах, от около две години не съм имала подобни преживявания. А преди това - да, случваха ми се в най-различни варианти. Не знам дали това е "ОИТ", но със сигурност не е и обикновен сън. Най-вероятно е обаче да е някакъв вид патологично сънуване. Забелязала съм, че ми се случваше или когато съм преуморена, или когато съм прекалено отпочинала - т.е. когато мозъкът ми е в някакъв смисъл трескав и не е в състояние да се "отпусне". Така или иначе, тези преживявания наистина са много странни, понякога мъчителни и страшни, а друг път -- създаващи изключително приятното усещане за свобода, неограниченост... за някакъв особен триумф на личността, както е например в сънищата с летене. Предполагам, че всичко може да бъде обяснено и без допускането за "излизане извън тялото". Предполагам също и че ако човек започне твърде често да експериментира със себе си в тази насока, може и доста да си навреди - да попадне в плен на някакви фикс-идеи и така всъщност да обезсмисли голяма част от живота си
  24. Преживявала съм такова – или подобно – състояние доста често. Първия път бях на около пет години и всъщност този е един от най-ярките ми спомени от това ранно детство. Беше следобед, лежах си в креватчето, а майка ми се намираше в същата стая и четеше някаква книга. Тогава започнах да чувам странно бучене, което постепенно се усилваше и като че придобиваше ритъм. Усещах как този ритъм се предава на тялото ми – все едно че ме преместваше ту напред, ту назад, така като си лежах по гръб. След това ми се стори, че завивката вече я няма върху мен и опитах да я придърпам към себе си, но не можах дори да помръдна. Бях абсолютно вцепенена. Уплаших се, исках да повикам майка ми, но нито звук не излезе от устата ми. И тогава видях, че всъщност съм вече до нея – или по-точно малко над нея, при това пак в същото хоризонтално положение, в което преди бях на леглото. Сякаш лежах във въздуха. И вече ми беше много приятно, някак си свободно. Престанах да изпитвам страх. Само се чудех защо майка ми не ми обръща внимание, а продължава да си чете. "Плувах" из стаята с някакви забавени движения, но като че тези движения не бяха мои, а на мебелите и вещите в самата стая, която пък ставаше все по-голяма и в един момент изчезна. Видях сгради и хора, които никога преди това не бях виждала. Не помня какво се случи по-нататък, ако изобщо се е случило нещо. Но тези сгради и тези хора се запечатаха ясно в съзнанието ми. И през годините, когато отново имах подобни преживявания, понякога се "озовавах" пак там – тоест, разпознавах същите сгради, а в някои случаи "срещах" и същите хора... Не знам как да си обясня това. От около две години не съм го изпитвала, може би защото в крайна сметка се уплаших, когато започнах да си правя разни експерименти, за да проверя, дали наистина, преди да "напусна" помещението, в което се намирам, виждам предметите в него от друга гледна точка – такава, от която не бих могла да ги видя, ако все още съм в легнало положение. Та някои от тези "експерименти" ми създадоха много особени преживявания – усещане за нечие злонамерено присъствие, което не мога да избегна, някаква паника и т.н. А "бученето" понякога ставаше толкова силно, че го усещах като мъчителна вибрация в очите ми, които пък не можех да затворя, а същевременно знаех, че са затворени... Спирам, за да не ви отегчавам повече. Само ще отбележа, че при мен това състояние винаги се прояваваше, когато лежа по-гръб. Мислех си, че така притискам някак си мозъка си и затова получавам нещо като халюцинации или дявол знае какво. И странно, като дете всичко това не ме плашеше, дори започнах да го приемем за нещо естествено, а в пубертета, и особено в по-зряла възраст, като казах, страхът постепенно надделя над моята "любознателност".
  25. А към кое от тези четири-пет вида взаимодействия ще причислиш например телепатията? Нея как ще обясниш чрез хипотезата си? Като просто заявиш, че нЕма такова нещо, нали?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

Научи повече  

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.