Шпага

Един интересен експеримент - http://www.google.bg...eSXDnQfq2pd_ylA. В този брой на списанието има и изказване на Сет Лойд за т.нар. "отлагане". С помощта на Гугъл-преводача успях горе-долу да го разбера и доста ме заинтригува

По съвпадение точно вчера препрочетох статията "Сингулярен компютър", чийто автор е и Seth Lloyd -- http://nauka.bg/foru...showtopic=12973. Исках да свържа тази тема на Южняк с темата за С.К., защото ми се струва, че това, което има предвид той, може до голяма степен да бъде обяснено именно чрез идеята за вселената като сингулярен/квантов/ компютър - нали има хипотези, че квантовите компютри всъщност би трябвало да "работят" едновременно в множество паралелни вселени. Ако искате, помислете и вие за такава връзка между темите...

Много точно казано! Отдел Паранауки май е като капан за наивници. Подвеждаме се да пишем там за разни странни явления и веселяците-"авторитети" веднага долитат, за да ни сплескат физиономиите... от името на науката Аз се надявам, че Сириус ще отвори там тема за нещата, които го интересуват, и че ще зареже плахия, завоалиран начин на изразяване. Бас държа, че и той има с какво да отстреля "авторитетите"

Е, като стана дума за трески, трябва да призная, че и аз имам такива за дялане, при това в количество, което би обезкуражило повечето "дърводелци" Мисълта ми е във връзка с това че НИЕ, субектите, а не науката допускат грешки. Кое е познаваемо и кое не. Естествено. Нали НИЕ, субектите, сме творците на науката. Сама по себе си тя нито може да греши, нито да не греши. Обратното би било, все едно да кажем книгата е сгрешила, а не писателят. А що се отнася до това кое е познаваемо и кое не – ако нещо съществува, то е познаваемо. Установим ли съществуването му, значи вече сме започнали да го опознаваме и по-нататък можем постепенно да задълбочаваме познанията си за него. Мисълта ми бе относно връзката НИ (като субекти) между непознатото и науката; и абсолютно непознатите неща. Ако нещата са ни абсолютно непознати, значи все още не знаем за тяхното съществуване, а при това положение за никаква връзка между тях и нас /и науката/ не може и дума да става. Обясненията обаче не бива да противоречат на фактите. Зависи. Не са редки случаите, в които сме приемали за факт нещо, което после се оказва, че не е факт. Баналните примери с плоската земя и с абсолютното време са достатъчно красноречиви. Едно непотвърдимо научно твърдение автоматично остава извън областа на науката. (По-разбираемо щеше да е: научнонепотвърдимо твърдение) Ако категорично се окаже, че твърдението е непотвърдимо, то престава да е твърдение, освен в нечие объркано съзнание. Ако обаче е все още непотвърдено, Дорис вече ти е отговорила какви са критериите да не бъде изхвърлено от областта на науката. ..., че човек трябва да отхвърли всякакви учители и гурута, и да тръгне сам да търси истината . Според мен това е безсмислено и дори маниакално самонадеяно. Разбира се, за човека е изключително важно кого ще приеме за свой учител, което ни най-малко не пречи да търси истината и сам. Добрият учител не ограничава учениците си, а им дава познания – трамплин за по-високо "излитане". За съжаление обаче напоследък се нароиха толкова много "менте-гурута", че трябва да сме постоянно нащрек. Иначе някой такъв жонгльор, майстор на високопарните фрази, може не само да ни отклони от "търсенето на истината", но и направо да ни подлуди! Мислене и памет. (Как са свързани и дали имат нещо, което ясно да ги разграничава.) Според мен, разграничението е напълно ясно. И всяко мислене по определена тема трябва да започва по един и същи начин – с отделянето на "зърното от плявата". Нещо, с което ние май не се справяме особено добре. Мозъците ни са задръстени с паразитна информация и като все по-ценно качество на паметта се очертава свойството й... да забравя. Да не помни

Сириус, за мен твоите постове вече се превърнаха в нещо като ребуси - какво точно искаш да кажеш с тези свои пространни и доста мъгляви разсъждения? Ето, и Дорис, и Gloster ти предложиха да си по-конкретен, а ти продължаваш с общите фрази, в които, кой знае защо, се долавя и някакъв упрек... Защо, вместо само да питаш, не отговориш на въпросите си и ти? Кажи "как преценяш дали вече обмисленото, от другите, е факт/вярно?" "ТИ как преценяваш, а не философията"? Например, споменаваш няколко пъти "излизане от тялото". Добре, но в тази връзка какво, според теб, е правилното мислене, което би подхождало? Ти щом си мислил, не е ли време да споделиш и до какви изводи си стигнал, мислейки...

Прав си. Бях я забравила тази т. 7 И все пак, ако бях добавила към линка някакъв мой коментар, още по-кофти щеше да стане, защото - поне засега - въпросната теория не ми е ясна. Добре че Дорис е пуснала днес и подходящ линк на руски, с което е повишла шансовете ми да схвана за какво точно става дума. Общото ми впечатление обаче е, че темата не е недостойна за раздел "Физика", така че хубаво си постъпил като си ме... Опростил

Ето нещо сравнително ново по темата - http://www.uva.nl/en...-beginners.html. Става дума за тъмната материя според теорията на Верлинде.

"Безкръвни операции". Според мен те са пример за нещо отдавна известно и много странно, за което науката все още не се е произнесла категорично - http://www.google.bg...depem0lPxNBjvbQ Процедурите, показани във филмчето, не ми изглеждат като някакви ловки шарлатании. Но какво може да е обяснението

Да, май ги бъркам Може и така да се каже, особено ако наречем изкуството "безцелно забавление" П.П. Като стана дума за неандерталците, се сетих за един голям симпатяга неандерталец от "Резервата на таласъмите" на Клифърд Саймък

Прав си. А може би е по-вероятно обратното – използването на мозъка дори и тогава, когато не се налага, да е това, което ни е "отделило" от другите маймуни. Седи си кроманьонецът в пещерата, а там гори огън, "рисува" по грапавите стени разни мимолетни причудливи фигури и той, вместо да заспи, ги гледа... докато в един момент хваща някакво остро камъче и също започва да рисува. Е, отначало само драскулки, но постепенно и ръката му, и фантазията му се усъвършенстват. Развива се и паметта му – той все по-ясно и детайлно си припомня животните, от които се страхува, или пък тези, които иска да хване и... да изяде. Тоест, вече са налице и някакви негови мечти, а също и желанието му да ги сподели – с жестове, междуметия и полека-лека с нещо като думи... И т.н. Всъщност много са нещата, които сме правили и правим, без да ни се налага, а те са свързани даже с по-големи мозъчни усилия, отколкото тези, при които до голяма степен ни идват на помощ инстинктите. И така, чрез не съвсем рационални действия сме станали "разумни" или поне претендираме, че сме такива...

Здравей, Малоум! Честита Нова година и на теб! Със здраве и късмет - все да си напред Имам желание да ти отговоря с нещо смислено, но не знам какво да е то. Възможно е ти да си най-здравомислещият от "групата", но ние просто да не те разбираме достатъчно добре. Всъщност неизброими са вариантите, които са възможни, но дали е реализиран само един от тях, или всичките -- засега не ни е "позволено" да знаем Впрочем, не можем да сме сигурни даже и в това: Дали раздвояването, разтрояването и т.н. на личността наистина е болестно състояние, или... например еволюция на съзнанието, което постепенно придобива способността да се възприема именно като това, което е в действителност -- необхватно многоличностно творение в обединени чрез него и само чрез него Много, МНОГО светове... ... ...

Е, как ще си представям така нещата, след като изрично съм казала, че според мен никакво "разцепване" на Вселената няма - нито глобално, нито локално. Пак да повторя, възраженията ми бяха срещу израза: "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", Не знам как да го разбирам този израз, освен по начина, който съм споменала именно в критикувания от теб пример с амебите: "Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица." Ако ти можеш да обясниш цитирания израз по друг начин, аз, за разлика от теб, не мога. Ако считаш, че воденето на разговор с теб трябва непременно да изключва всякакви възражения или пък просто моменти на неразбиране от страна на събеседника ти, да, прав си да се учудваш на себе си.

Гравити, направо е смайващо, че до такава степен не можахме да се разберем! Получи се нещо като омагьосан кръг - всеки си мисли, че другият си мисли нещо, което той всъщност не си мисли и т. н. Ето, дори само това е достатъчно красноречиво: Ами не, въобще не си представям нещата така, както ти си мислиш, че си ги представям. Но както сме си казвали и друг път при подобни зацикляния: Здраве да е! Желая на теб и на всички други от този форум весели празници!

Привет, Южняк. Изреченията ми в пост 104 са следните: "В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса." Тоест, имам предвид КМ вероятностите в Квантовата механика на Бор и компания, според Копенхагенската интерпретация и т.н. Става дума за разликата между двете интерпретации - тази на Еверет, според която няма колапс, и тази на Бор, според която има колапс. Мислех, че това е напълно ясно. А що се отнася до "възможността", да се сблъскаш по улицата със себе си, тя произлиза от твоето твърдение в пост 97: А моето възражение, пак в пост 104, е че ако, както твърдиш ти "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път" Получава се нещо от сорта - ако в един съд имаме една амеба и тя се раздели на две, а съдът си остане един, в същия този съд вече ще имаме две амеби. Точно както ако в една Вселена, която не се разцепва, наблюдателят и апарата се разцепят, значи в тази неразцепена Вселена вече ще имаме два идентични наблюдателя и два идентични апарата. Което е абсолютна нелепица. Поздрави и от мен.

Ще чакам догодина да ви просветне и да разберете: 1. Че в ТМС никакво "разцепване" няма - нито глобално, нито локално, защото, ако "Вселената не се цепи на две, само наблюдателя и апарата, вселената си остава неразцепена", ще се окаже, че в тази "неразцепена" Вселена нас ни има в хиляди или дори милиони екземпляри. Би трябвало непрекъснато да се сблъскване със самите себе си "под път и над път" 2. Че това, което съм написала на Южняк, е напълно вярно: "Според ТМС на Еверет, задължително ще бъдат реализирани и трите възможности, без значение дали пиковете са равностойни, или единият показва, да речем, вероятност само 1 %, другият 3%, а третият цели 96%." Или по-обобщено казано -- Ще бъдат реализирани абсолютно всички възможни резултати, но само по веднъж, а не както вие си мислите - едни по-често, други по-рядко.... В Еверетовата теория/хипотеза/ броят на различните резултати се определя само от броя на амплитудите на вълновата функция. За разлика от КМ вероятностите, които се определят не от броя, а от плътността - от височината - на амплитудите. И по тази плътност, височина, на амплидудите се правят предвижданията къде ще е най-вероятно да настъпи колапса.

Срещу това, което си написала, с нищо не мога да възразя... освен с факта, че то е напълно вярно само до определена дълбочина на сегашното ни познание и че има още много да се спускаме надолу, докато проумеем и света, и себе си "до дъно" Да, ако има "разцепване", на този преход трябва да е. Но според мен декохеренцията е пряко свързана с колапса на вълновата функция, а в хипотезата за Мултивселената колапс изобщо не настъпва, та затова все се обърквам П. П. Дорис, с най-голяма симпатия ти пожелавам чудесно посрещане на Новата година и здраве, успехи, щастие... от всичко хубаво по МНОГО!

"Проблемната" статия на М. Б. Менский - "Квантовата механика: нови експерименти, нови приложения и нови формулировки на старите въпроси" Част 1 - http://www.google.bg...NVFSGjOs1Ktuqpw Част 2 - http://www.google.bg...5RbRjkLa6VWcy9g Мисля, че в част 2 на Сириус ще му допадне "4.4. Избор на алтернативата – това ли именно е работата на съзнанието?" Ето и кратък цитат: "Основавайки се на това, ние предлагаме следната хипотеза: Функцията на съзнанието е в това да избира един от алтернативните резултати на квантовото измерване. Ако тази хипотеза се формулира в рамките на многосветовата интерпретация на Еверет, тя ще звучи малко по-различно: Функцията на съзнанието се състои в това да избере един от алтернативните еверетови светове."

Е, има спорове по този въпрос, както и спекулации, разбира се. Ето в тази връзка една статия - http://www.google.bg...355534169,d.Yms А по въпроса за мултивселените, на мен ми се струва невероятно процесите, протичащи в мозъка, да са едни и същи, например когато сме изправени пред някакъв избор. Сигурно са различни в зависимост от това дали се колебаем, или взимаме съответното решение. Примерно, седи някой и се чуди дали да изпие още една ракия, или да не изпие И докато се чуди, няма "разцепване" на Вселената. Обаче щом реши да изпие ракията - бам! - появява се и още една Вселена, в която пък се отказва да изпие ракията. Две възможности - два резултата. В едната Вселена човечецът пие, пее и танцува , а в другата... да не го мислим, че тъжно ще ни стане.

Здрасти, Малоум! А тук не си ли противоречиш: От това, което си написал, следва именно, че всичко е предначертано, а ти стигаш до обратния извод:

Сириус, благодарности за жеста!

Да, нека засега да заобиколим въпроса за свободната воля и въобще проблемите, свързани със субекта. Да си представим, че сме нарекли Шпага някаква частица, чиято "вълна на вероятността" има само три пика, съответстващи на възможностите й да премине през всяка от трите врати. Според ТМС на Еверет, задължително ще бъдат реализирани и трите възможности, без значение дали пиковете са равностойни, или единият показва, да речем, вероятност само 1 %, другият 3%, а третият цели 96%. Проблемът обаче е в това, че докато лети към тези врати, частицата е именно в изходната Вселена и че "утрояването" на тази Вселена трябва да настъпи в определен момент, вследствие на НЕЩО... ама какво е това нещо, май все още не е ясно и на самите физици, поддръжници на ТМС. Според мен не може да е тъй нареченото наблюдение, в смисъл измерване, защото и без да е осъществено такова, частицата ще мине и през трите врати, като зад едната от тях ще е пак в изходната Вселена, а зад всяка от другите две вече ще е копие на самата себе си, което се е "озовало" в някоя от двете новосъздадени Вселени. И друго: след като вратите са точно три, не намирам логика в това, че ако: Мисля, че Шпага може да избере всяка от вратите в изходната Вселена само по веднъж, независимо дали става дума за субективна склонност да избира по-често леви врати, или пък просто пика на вероятността да избере лявата врата е 96%. Иначе излиза, че Шпага се мултиплицира още в изходната Вселена и че ако сложим една преграда точно преди да мине през лявата врата, ще уловим/детектираме не една Шпага, ами десетки или дори стотици наведнъж -

Сканер, поздравявам те и аз! И също като Дорис много се радвам на появата ти. Представи си колко ще ни разочароваш, ако пак изчезнеш нанякъде, и не си слагай този грях на душата

Добре, но щом е така, какво предизвиква "разклоняването" на Вселената. Кога, в кой момент, възникват предпоставките за това "разклоняване", т.е, за появата на нова Вселена или Вселени?

Свързани са с непрестанните квантови процеси, които се извършват навсякъде - включително и в мозъците ни.

Приятели, имам един такъв въпросТ: Какви са критериите за възможно и невъзможно, към които трябва да се придържаме, за да не бъдем обявени за идиоти? На мен ми е трудно да си обясня защо например темата "Мултивселена" не изкуши никого от вас да излее там присмеха си, критиките си и саркастичните си забележки, а тук ги сипете като от рога на изобилието? Защо приемате, или поне не отричате, че е ВЪЗМОЖНО мозъците ни във всеки миг, с всяка своя мисъл, намерение, решение... да "разцепват" Вселената и така да създават все нови и нови Вселени? А когато стане дума за някакъв си енергиен обмен между същите тези мозъци, бързате да заклеймите това като НЕВЪЗМОЖНО? Имената на големите физици ли ви респектират "там"? Или уязвимостта на малките потребители ви нахъсва "тук"?