Шпага

Питаш, но защо и ти не споделиш мнението си по тези въпроси. Кажи например харесват ли ти, или не ти харесват, аналогиите с "батута" и "балона" и защо... П.П. Неволно "натиснах" едно плюсче към отговора ти

Думите са на Вижие и не е казал, че при движение фотонът няма маса, а само, че според Айнщайн фотонът има и маса на покой. Впрочем, аз също съм убедена, че Айнщайн не е твърдял нищо подобно, защото с такова твърдение той всъщност би опровергал цялата си теория. Чудно ми е обаче как е възможно един световно утвърден физик като Вижие да допусне толкова сериозна грешка. Ето по-общирен цитат, за да стане ясен и контекстът:

А аз и теб не видях да кажеш "ето това в ето тази книга..." и т.н. Изискванията, които поставяш, не важат ли и за теб? Или си тук в позата на изпитващия... професор ?

На мен не ми харесват. Но ми е трудно да обясня защо. И все пак ще опитам: Знаем, че гравитационните вълни са предсказани от Общата теория на относителността и въпреки че все още не са регистрирани, аз – за разлика от Малоум 2 – не намирам основателни причини да отричаме тяхното съществуване. Известен е мисленият пример, според който, ако Слънцето изчезне изведнъж, информацията за изчезването му няма да стигне мигновено до Земята, а след около осем минути, просто защото гравитационните вълни се движат със скоростта на светлината. Т.е. чак след осем минути Земята ще напусне орбитата си, като едновременно с това и ще потъне в тъмнина. Значи, като вземем предвид аналогията с огъващия се батут, гравитационните вълни би трябвало да се движат по кривините му – което е аналогично на тяхното вълново движение през огънатото от съответните масови обекти пространство-време. Колкото по-масивни и по-близко един до друг са обектите, толкова по-големи /по-дълбоки/ са кривините и толкова по-кратък ще е пътят на гравитационните вълни от обект до обект. А както казахме вече, тези вълни пренасят информация. От друга страна обаче при аналогията с балона, имаща за цел да илюстрира разширяването на Вселената, всъщност се разширява само тъканта на пространство-времето между галактиките. И твърдението е, че въпреки надсветлинната скорост на това разширение, няма нарушаване на правилото "преносът на информация не може да се осъществява с надсветлинна скорост", тъй като разширяващото се пространство-време не пренася никаква информация. Добре, но тъй наречената "тъмна енергия", на която се дължи споменатото разширяване: 1. Погрешно е наречена "енергия", а всъщност е вид материя. 2. Тази материя, за която се предполага, че е именно "чистият вакуум", по своето естество е с антигравитационно действие. 3. Тази материя е повсеместна – за да уравновесява гравитационното притегляне. Иначе колапсът би бил неизбежен. И какво се оказва? Където има гравитация, трябва да има и антигравитация. Обаче гравитацията се разпространява само със светлинна скорост, а антигравитацията може и многократно да надхвърли тази скорост. И освен това, съществуват гравитационни вълни, които пренасят информация. Но не съществуват антигравитационни вълни, или ако съществуват, те не пренасят информация. Е, според мен, в това няма никаква логика, а повече прилича на "натъкмистика" с цел да се избегне някакво, може би въображаемо, противоречие със СТО или ОТО. Мисълта ми е, че както при "огъващия се батут" приемаме, че пространство-времето се изкривява поради наличието на обекти с маса, така би трябвало да приемем, че при разширяването на Вселената пространство-времето се разгъва/заглажда/ поради раздалечаването на въпросните обекти с маса. Но това, да го наречем, разгъване на кривините, също трябва да е вследствие на някакъв пренос на информация. Защото в противен случай при определена граница на раздалечаване на обектите, вместо постепенно ускоряване на разширяването на Вселената, би трябвало да настъпи някаква мигновена "експлозия" – мигновенно свръхразширяване или... дявол знае какво. П.П. Съжалявам. Постингът ми стана хем много дълъг, хем навярно и неясен, но толкова са ми възможностите

Ето една странна хипотеза на Едуард Фредкин - http://www.google.bg...CT1l-FB5ir5oeRg И кратък цитат: "Компютърът се намира извън границите на нашата вселена. Хардуерът е извън досега със собствения си софтуер. Представете си една невероятно сложна компютърна програма, включваща такива сложни пакети информация каквито са хората, мотивирани от не по-малко сложни информационни пакети, каквито са идеите. Тези "хора" не биха могли по никакъв начин да узнаят на какъв вид компютър дължат съществуването си, защото всичко, което казват, и всичко, което правят - включително и формулирането на метафизични хипотези – зависи изцяло от програмните правила и първоначалните входни данни."

На мен ми беше интересен този дял от книгата: "Анализ на дебата Айнщайн - Бор върху концептуалните основи на квантовата механика", а също и някои от интервютата, особено в частта им, където се коментира експеримента на Аспе. Спомням си, че тогава доста ме озадачи и казаното от Вижие, че според Айнщайн фотонът има маса на покой. Така и не можах да открия къде Айнщайн е твърдял това и дали наистина го е твърдял Въобще, цялото интервю с Жан-Пиер Вижие беше озадачаващо за мен - например казаното от него за мигновените взаимодействия. Ето един откъс, който ми звучи направо абсурдно: "Аз например мога да построя ситуация, в която няма никакви частици и все пак има реални взаимодействия. Добър пример за това е гравитацията. Когато пресмятаме траекториите на планетите, ние сме задължени да приемем, че гравитацията се разпространява мигновено. Всички изчисления, които се правят във връзка с изкуствените спътници, са основани върху това предположение. Хората на NASA обаче премълчават този факт и казват на студентите, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината, което не е вярно и противоречи на експериментите." Но идеята му за разглеждане на елементарните частици като своеобразни часовници ми беше интересна, намирах я за логична. Сега обаче не знам как ще ми прозвучи - ще трябва да си я припомня по-добре

Напоследък чета - и се опитвам да разбера - книгите на Ли Смолин. Странен е, оригинален и на моменти много дързък. http://www.google.bg...XDCdoIGwQv4D_gw http://www.google.bg..._8Wh56wQdRGZ3RQ А ето и една негова кратка статия, преведена на български: http://www.google.bg...nrkPciwUIG14Qbw Преди време с голям интерес прочетох тази книга на Николина Сретенова: http://www.google.bg...rgY_ttBA1EmfNHg

Всъщност човешкият интелект е започнал да се развива в "съзвучие" с инстинкта за самосъхранение, но от някакъв етап нататък е продължил развитието си въпреки този инстинкт или дори в пълно противоречие с него. И в този смисъл май ще се окаже, че именно самосъхранението като цел, би станало основна пречка за саморазвиването на ИИ. Самосъхранение и развитие като че постепенно стигат до граница, отвъд която стават несъвместими помежду си.

Вероятно я има и на английски. Авторите са Seth Lloyd and Y. Jack Ng,

Здравей, Богданов! Бях пропуснала един твой отговор в клуб Математика /"Стрелата и мишената"/. Чак днес го прочетох и твоите добри думи там много ме окуражиха. Благодаря ти!

Според мен тази статия - http://modcos.com/articles.php?id=108 - е доста интересна

Първо ще отбележа, че мнението ми не е "професионално" При такова делене, колкото повече наближаваме т. нар. планкова дължина и планково време, толкова повече се отдалечаваме от класическите ни представи за "реалността". Имам предвид, че това, което наричаме "пространство" и "време" постепенно губи смисъла си, така че и самите закони на физиката, които имат в основата си именно тези представи, вече не са валидни. В този смисъл може да се каже, че планковата дължина и планковото време са граничните стойности, под които времето и пространството вече не съществуват и под които, ако изобщо може да се говори за геометрия, тя е от съвсем нов тип – квантово-механистичен по своята същност. Според мен, такива "парадоскални" задачи много ясно показват, че времето и пространството са абстрактни понятия, въведени във физиката само за улеснение при описването на движението като фундаментална характеристика на материята. Винаги когато говорим за пространство и време, ние всъщност говорим именно за движение, но вече рядко осъзнаваме това. Стрелата ще достигне мишената, или по-точно стрелата и мишената ще се срещнат – ще влязат във взаимодействие – просто защото движението на едното и на другото са в такова отношение помежду си. А въпросите "кога" и "къде" се движат са от значение само за нашите мозъци, но не и за реалността, такава каквато е тя извън съзнанието ни.

А може би е от значение и това, че "идеален газ може да превърне изцяло в работа топлината, получена от термостат, като се разшири изотермично (вътрешната енергия на идеалния газ не се изменя, защото тя не зависи от обема при изотермични процеси)." - както е казано тук: http://www.phys.uni-...m#_Toc304741707

adXok, в предишен свой постинг споделих, че още от петгодишна имах такива "ОИТ" преживявания. Когато разказвах на майка ми за тях, тя ме изслушваше внимателно, а накрая ми казваше, че просто съм сънувала, но че самите ми сънища са били странни, по-различни от обикновените. Питам се обаче, какво би станало с мен, ако ми беше казала: "О, ти си излизала извън тялото си! Душата ти в тези моменти е била някъде на друго място..." и т.н. Как би се отразила такава "истина" на едно дете??! И освен това, защо си толкова сигурен, че единственото обяснение за такива състояния е именно "излизане извън тялото"? Не допускаш ли, че може да има и друго обяснение?

О, бях я позабравила тази твоя... теория А коварството на Дорис - да си замаскира вортекса и така да се снима, за да обезцени величието на споменатата теория... еее, нямам думи, с които да изразя възмущението си! В случая можем да перефразираме "Прът в колелото на историята" в "Снимка в колелото на науката" Аз обаче имам друга, още по-задълбочена теория. Според мен не вортекса на главите ни, а именно завихрянето на папиларните линии на пръстите ни е в пряка връзка с наличието на душите ни, които при това положение са десет или може би двайсет, а в някои аномални случаи даже и повече. Да, въобразяваме си, че живеем само с една душа, ала дълбоко се лъжем. И съвсем не е случайно, че всеки от нас така често се изявява ту в един, ту в друг духовен облик - имам предвид прословутата човешка "многоликост". Или накратко казано: Господ се е погрижил да ни снабди с достатъчно резервни души, та хем да "въртим" бизнес с дявола, хем накрая и Той - Господ - да не е капо. Все някоя от душите ни и за Него ще остане. Факт, доказан неоспоримо от моята теория

Както споменах, от около две години не съм имала подобни преживявания. А преди това - да, случваха ми се в най-различни варианти. Не знам дали това е "ОИТ", но със сигурност не е и обикновен сън. Най-вероятно е обаче да е някакъв вид патологично сънуване. Забелязала съм, че ми се случваше или когато съм преуморена, или когато съм прекалено отпочинала - т.е. когато мозъкът ми е в някакъв смисъл трескав и не е в състояние да се "отпусне". Така или иначе, тези преживявания наистина са много странни, понякога мъчителни и страшни, а друг път -- създаващи изключително приятното усещане за свобода, неограниченост... за някакъв особен триумф на личността, както е например в сънищата с летене. Предполагам, че всичко може да бъде обяснено и без допускането за "излизане извън тялото". Предполагам също и че ако човек започне твърде често да експериментира със себе си в тази насока, може и доста да си навреди - да попадне в плен на някакви фикс-идеи и така всъщност да обезсмисли голяма част от живота си

Преживявала съм такова – или подобно – състояние доста често. Първия път бях на около пет години и всъщност този е един от най-ярките ми спомени от това ранно детство. Беше следобед, лежах си в креватчето, а майка ми се намираше в същата стая и четеше някаква книга. Тогава започнах да чувам странно бучене, което постепенно се усилваше и като че придобиваше ритъм. Усещах как този ритъм се предава на тялото ми – все едно че ме преместваше ту напред, ту назад, така като си лежах по гръб. След това ми се стори, че завивката вече я няма върху мен и опитах да я придърпам към себе си, но не можах дори да помръдна. Бях абсолютно вцепенена. Уплаших се, исках да повикам майка ми, но нито звук не излезе от устата ми. И тогава видях, че всъщност съм вече до нея – или по-точно малко над нея, при това пак в същото хоризонтално положение, в което преди бях на леглото. Сякаш лежах във въздуха. И вече ми беше много приятно, някак си свободно. Престанах да изпитвам страх. Само се чудех защо майка ми не ми обръща внимание, а продължава да си чете. "Плувах" из стаята с някакви забавени движения, но като че тези движения не бяха мои, а на мебелите и вещите в самата стая, която пък ставаше все по-голяма и в един момент изчезна. Видях сгради и хора, които никога преди това не бях виждала. Не помня какво се случи по-нататък, ако изобщо се е случило нещо. Но тези сгради и тези хора се запечатаха ясно в съзнанието ми. И през годините, когато отново имах подобни преживявания, понякога се "озовавах" пак там – тоест, разпознавах същите сгради, а в някои случаи "срещах" и същите хора... Не знам как да си обясня това. От около две години не съм го изпитвала, може би защото в крайна сметка се уплаших, когато започнах да си правя разни експерименти, за да проверя, дали наистина, преди да "напусна" помещението, в което се намирам, виждам предметите в него от друга гледна точка – такава, от която не бих могла да ги видя, ако все още съм в легнало положение. Та някои от тези "експерименти" ми създадоха много особени преживявания – усещане за нечие злонамерено присъствие, което не мога да избегна, някаква паника и т.н. А "бученето" понякога ставаше толкова силно, че го усещах като мъчителна вибрация в очите ми, които пък не можех да затворя, а същевременно знаех, че са затворени... Спирам, за да не ви отегчавам повече. Само ще отбележа, че при мен това състояние винаги се прояваваше, когато лежа по-гръб. Мислех си, че така притискам някак си мозъка си и затова получавам нещо като халюцинации или дявол знае какво. И странно, като дете всичко това не ме плашеше, дори започнах да го приемем за нещо естествено, а в пубертета, и особено в по-зряла възраст, като казах, страхът постепенно надделя над моята "любознателност".

А към кое от тези четири-пет вида взаимодействия ще причислиш например телепатията? Нея как ще обясниш чрез хипотезата си? Като просто заявиш, че нЕма такова нещо, нали?

Само на мен ми беше интересно, може би защото не съм физик и тези неща не са ми достатъчно ясни . Така че не набеждавай и другите участници в темата.

Напротив, от огромно значение е дали ти си прегазил някого поради невнимание или пиянство, или той сам се е изпречил на пътя ти. В първия случай заслужено ще отидеш в затвора, а във втория... ами може пак там да се озовеш, обаче незаслужено. Да не говорим за жестоката психическа травма, която би породило самото прегазване у всеки нормален човек. И въобще, такива самоубийци, които са на принципа "след мен и потоп", не заслужават никакво състрадание. Може и да си имат напълно основателни причини да сложат край на живота си, на мъките си - душевни, физически, всякакви, - но да повличат към нещастието и невинни хора, използвайки ги като инструмент, чрез който да "свършат със себе си", ето това вече е гадно. И за съжаление не е съвсем рядко явление

Така си е. Уверенията на авторите, че тази технология е напълно безвредна, и на мен ми се струват, меко казано, пресилени. Това беше и една от причините да напиша, че показаното в клипа "поражда доста въпроси", с което пък си навлякох гнева на АдХок. И все пак, просто за някакво развитие на темата, ще си позволя да дам и още един линк -- http://www.google.co...y7kai9HO2uhlWpA . Статията е съвсем нова, от този месец, и особено в последната й част "Оптични системи", според мен е интересна. Ето сега вече, отговаряйки на въпроса ти, АдХок може да ни демонстрира своето "свободно творческо мислене"!

Не разбрах с какво заслужих възмущението ти. Да, чувала съм за Никола Тесла, а както се вижда от клипа, за него са чували и хората, които разработват въпросната технология. Но ако го беше изгледал докрай, може би щеше да схванеш, че нещата съвсем не са така прости, както на теб ти се струват. А това, което казваш накрая: "Достатъчно е "да има потенциална разлика"... ами на думи може и да е достатъчно, но за хората, които работят в тези насоки, явно не е така. П.П. Вече от много твои писания ясно ти личи, че въздигаш едва ли не в култ НЕобразоваността... навярно защото ти самият си нейно олицетворение.

Нещо интересно и предизвикващо доста въпроси - http://www.google.co...z196OzZDoSgaJ_g, а ето и тук - http://www.google.co...2FR9pWD95Rbmd1g

Господа, хем с презрение отказвате да прочетете нещо "учебниково" по темата, хем се сърдите, че други тук не ви обясняват това, което отказвате да прочетете. А когато пък се опитат да ви обяснят, започвате да ги обвинявате в "папагалстване", "зубрачество" и т.н. Ми някакъв тупик се получава. А и след толкова много постинги все още не е ясно какво питате всъщност. Защо не направите усилие поне въпросите си да избистрите?

Достатъчно ще е само да преименуваме темата от "Що е електричество???" на "Що е еклектичество???" и всичко ще си дойде на мястото -- все едно че въобще не сме се отплесвали П.П. Еклектизъм -- "Безпринципно и механистическо съчетание на разнородни, несъвместими и противоположни възгледи в науката и философията."