Шпага

Явно намекът ми е бил прекалено завоалиран. Сега ще се опитам да бъда по-ясна: Редовно говориш тук за "триадата" Разбиране - Отношение - Описание. И подчертаваш, че си против "цитатничеството"; че си против да бъдат приемани само на вяра твърденията на "авторитетите". Но ето, оказва се, че ти самият си приел за ФАКТ способностите на Ванга, без никаква сериозна аргументация: Възможно е Ванга наистина да е имала такива способности. Аз например предполагам, че е имала. Но е възможно и да е била само изключително умела манипулаторка. Възможно е и Т. Живков по някакви свои си съображения само да се е правил, че й вярва. И въобще, възможни са много други варианти, а това означава, че ти всъщност си приел именно на вяра паранормалните й способности. Приел си за "факт" нещо, което засега не е безспорно доказано. И в случая напълно липсва както Разбиране, така и Описание. Налице е само Отношение - субективно, пристрастно и... донякъде безполезно.

Големите началници може и да не се лъжат лесно, но с лекота лъжат другите, при това така, че те да им поверват Всъщност този е и най-прекият път към "началничеството"

А ти как си приел Ванга - или по-точно способностите й - като факт? Просто така, на вяра ли си ги приел, или с разбиране? Защото, ако е с разбиране, значи имаш възможност и за описание, нали? И в такъв случай би ли описал какво е твоето разбиране по въпроса: Как Ванга "проглежда" в бъдещето? Щом си сигурен, че способността й да предсказва бъдещи събития, е факт, какво е твоето обяснение на това явление? За някакъв вид пътуване през времето ли става дума, или... за нещо съвсем друго?

Сириус, ти самият доста често се позоваваш на авторитети, с тази разлика, че за теб такива са, да речем, Ванга и Нострадамус. А същевременно редовно ни упрекваш, че не провявяваме РАЗБИРАНЕ. Добре, може и така да е, но какво - по-конкретно - е твоето разбиране? Казваш: "Ако познаваш нещо, би могъл да го опишеш." Какво точно познаваш ти и как го описваш? В края на краищата, всеки се позовава на тези авторитети - философи, физици и т.н. - чиито разсъждения, теории, открития са най-близки до неговите собствени възгледи. И приема казаното от тях за вярно. А след това започва да надгражда своите представи, доколкото му е по силите. Но така или иначе, никой не е чак до такава степен самонадеян - или пък тъп - че да отхвърли всичко, постигнато до сега от елита на човечеството, и да се захване "да разбира" и "описва" света , започвайки от нулата.

Енергийните полета не са веществени, но са материални. Просто няма "гола" енергия, т.е. енергия без материален носител. А по въпроса защо полетата са първични поне на мен много ми допада тази статия на Франк Уилчек - http://www.google.bg...g6GG_TX6nGmnGdw - където в "3. Първичността на квантовите полета. 1: Свободни полета." той казва и това:

Добавям и друг вид пътуване през времето - без машина, а само със силата на Духа Романът "Скитникът между звездите" от Джек Лондон http://chitanka.info...mezhdu-zvezdite

Ми няма да знам, че е реалност, обаче моето незнание ни най-малко няма да му попречи да Е реален и да ми прати някоя светкавица от небесата АКО етерът е реалност, той съществува и ще си съществува даже и при положение че ние никога не го открием. А щом съществува, значи е "включен" и в твоята, и в моята реалност, както и в реалността на всеки друг и на всичко друго. А защо да не е реалност, щом - както сам си казал - е "реално съществуващо"? Сириус, по твоята логика май цялото човечество ще трябва да фокусира усилията си единствено в изобретяването на някакъв апарат за НЕзнание, който да помете от главите ни всичко неудобно, неприятно или вредно за нас. Нещо от типа: няма знание - няма и проблеми... с реалността. Ще си оставим знания само за това, което ни кефи, и така ще си живеем до безкрай, или пък докато ни писне от кеф

http://www.google.bg...Ak-yq9ptkHNLEjA Българин, живеещ в САЩ, с революционно откритие за физиката http://news.ibox.bg/news/id_203095561

Електронът Е реалност за нас чрез своите повсеместни проявления, а не защото ние сме го открили. Бил е реалност за нас и преди да го открием, просто защото иначе нямаше да ни има, за да го открием За да открие нещо науката, то трябва да е реално съществуващо. В противен случай няма какво да открие.

Сириус, наблегнал си доста пъти на думата "знаем". Но защо обвързваш реалността с нашето знание за нея? Какво значение има дали ние знаем, или не знаем за съществуването на нещо? Ако нещо е съществувало, съществува и ще съществува, нашето знание или незнание за него по никакъв начин не може да промени този факт от реалността.

Аз не съм и твърдяла, че включват задължително обясняването на времето. Просто, откакто заговорихме за шаха, доста се отклонихме от времето, минахме през бръснача на Окам, през въображението, а както виждам, някои са стигнали и до казармените си преживявания Тоест, темата стана разногледа и затова вече съвсем не се разбираме кой какво има предвид

Така е -- "Въображението е по-важно от знанието." Но без знание, въображението, особено в науката, винаги е бедно. И все пак, тъй като по-нагоре в темата стана дума за паралелните реалности, едва ли физиците и математиците, които поддържат тази теория, се осланят само на въображението си. Не ми се вярва и да са някакви "интелигентни глупаци" със забежки да усложняват нещата, вместо да използват бръснача на Окам.

Старо, но качествено -- --

Ето ви едно определение за "кол" - добре окастрена коледна елха . Та трябва да се внимава при опростяването, включително и с бръснача на Окъм

Ами да Господ затова не играе на зарове. Защото, както и да ги хвърли, те винаги падат от всичките си страни "едновременно" и във всички възможни комбинации. Колкото възможности - толкова и реалности... в общата МЕГАреалност.

А не си ли противоречиш, като говориш за възможни ходове и същевременно заявяваш, че "това е реалността"? Ако това е реалността, значи и самите възможности са напълно реални, като дори няма значение, коя от тях ще бъде "осъществена". Или с други думи, изразите "реализирани" и "нереализирани" възможности губят голяма част от смисъла си. Е, според мен е точно така, но ти едва ли си на същото мнение. Само че другият вариант пък е необосновано ограничен и би трябвало да е такъв: "При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно", ОБАЧЕ това НЕ Е реалността. Напротив, при начална позиция в шаха реалността се състои само във факта, че фигурите са подредени по съответния строго определен начин. А "следващата" реалност ще бъде предопределена само от един-единствен ход, което означава, че всички други възможни ходове просто ги няма – невъзможни са в тази реалност.

Гравити, и друг път съм подчертавала, че съм лаик във физиката. С тази наука не ме свързва нищо друго, освен желанието ми да проумея някои неща поне на елементарно ниво. Но и това е трудно за мен, тъй като нямам никакво понятие от математиката, а без нея не е възможно да се постигне някакво по-дълбоко познание във физиката. По образование съм юрист, а по професия, ами най-общо казано, изкарвам си прехраната с писане на книги. И по някакъв начин любовта ми към физиката ми помага да измислям по-интересни истории. Ето защо нямам нищо против забележките и не бих ги изтълкувала като заяждане. Знам, че допускам грешки, но за мен е важно и да разбера какви точно са те. Иначе само се лутам... Чувствам се неловко, че съм нарушила "правата линия" в темата. Наистина я отклоних в неуместна посока. Друг път просто ще отварям нови теми по въпросите, които ми се струват интересни за обсъждане. За мое съжаление обаче, сега ми се налага да "замълча" за известно време, но ще продължавам да чета вашите постинги. Поздрави на всички И до нови срещи...

Препрочитам "Дълбока вода" на Патриша Хайсмит. Тя е една от любимите ми писателки

Ще се опитам да обясня в схематичен вид това, което разбирам под понятието "квантова телепортация"и защо същността на вълновата функция е от първостепенно значение: 1. Частици от един и същ вид – например електрони – могат да се различават помежду си само по три техни характеристики, които, разбира се, са вероятностни в съответствие с принципа на неопределеност. Тези различия са: – вероятностно местоположение на единия и на другия електрон. – вероятност техните спинове да сочат в различни посоки. – вероятност да имат различна скорост и съответно – различна енергия. Тези евентуални различия всъщност означават, че двата електрона се намират в различно квантово състояние, или с други думи, че всеки от тях може да бъде описан с различна вълнова функция. 2. Ако два електрона се намират в едно и също квантово състояние и се различават само по вероятностното си местонахождение, те са напълно идентични. Именно такива идентични са и тъй наречените "сплетени" електрони – например електрони с общ произход. – Поради тяхната идентичност, сплетените електрони могат да бъдат описани с обща вълнова функция, защото на каквото и разстояние да бъдат раздалечени впоследствие, те остават дотолкова същностно свързани, че фактически са като части на един и същи обект. – Тази връзка между сплетените електрони се изразява в това, че на каквото и разстояние да се намират един от друг, при всяка промяна в състоянието на единия електрон абсолютно същата промяна настъпва мигновено и в състоянието на другия електрон. 3. Точно тази специфичност на сплетените електрони е в основата на квантовата телепортация. В пост 14 Гравити е описал процедурата, но все пак в малко по-разширен вариант ще я опиша и аз: – Да си представим, че единият от сплетените електрони се намира в София, а другият – в Чикаго. Въпреки това разстояние обаче те продължават да са в едно и също квантово състояние, което се описва с обща вълнова функция. – Човек в София, при когото е електрон А иска да телепортира състоянието на електрон С до човек в Чикаго, при когото е другият от сплетените електрони, който ще наречем В. – За целта софиянецът измерва някаква обща характеристика между електроните А и С, като това измерване му дава възможност да установи и как намиращият се в Чикаго електрон В се съотнася към електрон С. Просто поради общата вълнова функция на А и В съотношението между А и С е същото като това между В и С. – Може да се каже, че след създадената връзка между електроните А и С, вече и трите електрона са с обща вълнова функция – А-В-С. – Сега вече софиянецът може да извърши измерване над системата А-С и да получи определен резултат. А при това измерване се променя вълновата функция и на трите електрона в системата А-В-С, тоест и електронът В, намиращ се в Чикаго е реагирал мигновено на измерването, което се е осъществило в София. – Важно е да се отбележи, че ако след така описаните манипулации човекът в Чикаго извърши измерване върху електронът В, той ще получи смесена информация – за състоянието и на електрон А, и на електрон С. Но тази информация няма да му е от полза, защото от нея не би могъл да извлече "чиста"информация за състоянието на С, а нали целта на телепортацията е именно получаването на такава информация за С. – Ето защо се налага осъществяването на обикновена, класическа, връзка между софиянецът, който ще изпрати например по факса, резултатът, получен от него при измерването на А-С, и едва тогава, въз основа на този резултат, човекът в Чикаго ще може да осъществи такава квантова манипулация, при която да се получи точното квантово състояние на електрона С. Нещо, което на практика означава, че електронът С е телепортиран от София в Чикаго.

Гравити, пуснах тези линкове във връзка с твоя пост № 14 и мисля, че въпросът за същността на вълновата функция е пряко свързан с квантовата телепортация, за която си писал в споменатия пост.

А аз благодаря на теб и Гравити за вашите интересни постинги в тази тема!

За тези, които се справят добре с английския, може би ще им е интересно това - http://www.nature.co....1038/nphys2309 На мен ми се наложи да се огранича само с оскъдната информация тук - http://erudytam.net/...svojstv-kvanta/ - но общо взето схванах за какво става дума и се уверих, че не случайно е намерило достойно място в тази класация - http://www.google.bg...dnZWaGGaNh3fxtQ . Доста линкове станаха, но в случая така е по-икономично

Според СТО и ОТО е така. Но защо трябва непременно да се придържаме само към това, което е според тези теории? Мисля, че заключителните думи на Пол Дейвис за времето ни дават и по-широко поле за размисъл - http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf - "Потокът на времето - разум или материя?" /492 стр./ Всъщност цялата книга е много интересна и си заслужава да й се отдели... време... собствено време... нещо, което наричаме време... Не знам

Не ставаше дума нито за нарушаване на причинно-следствените връзки, нито за нарушаване на последователността на събитията.

Дорис, Добре, но в тези термодинамични процеси, които не винаги са необратими, а могат да са и обратими, стрелата на времето обръща ли се? Обратимите термодинамични процеси свързани ли са с промяна на посоката на времето?