Шпага

В първата част на филма от 50-та минута нататък са описани два или три многократно повтаряни експеримента с аналогични резултати. Според вас това е някаква измама ли?

Не, не се заяждам, нито те изпитвам и нямам за цел "препирня". Явно е обаче, че и нормален разговор не можем да проведем - вероятно по моя вина. Не съм коментирала другата част от постинга ти, просто защото не съм съгласна с написаното от теб. Но тъй като съм лаик - както вече доста пъти съм отбелязвала - не се чувствам в позиция да проведа някакъв по-задълбочен спор с теб. Затова се оттеглям - тихо и мирно с най-добри пожелания!

Темата е твоя. Щом не си съгласен, нека модераторът - Богданов - изтрие постингите ми или да ги премести в Паранауки. Но все пак би било добре и ако кажеш какво точно му е псевдонаучното на този филм и кои точно са псевдоучените, които са взели участие в него. Може би всичките? - според теб.

Втората част на филма също е много... показателна. Гледайте го, няма да си загубите времето -

Исках да дам линк към този филм -- -- в темата на Сириус "Разбиране-отношение-наука", тъй като ми се стори подходящ и свързан с въпросите, които се обсъждаха там. Но както разбрах от модератора Глишев, темите на Сириус ще бъдат "невидими" през следващите десетина дни. Затова давам линка тук. Мисля, че и тази тема е подходяща, ако към популярните книги добавим и популярните филми.

А защо не уточниш? Нали вече неведнъж твърдиш, че това понятие е напълно изяснено във физиката. И критикуваш тези, които "я карат на интуиция"...

От това, което си написал, следва, че физическите системи могат и да НЯМАТ енергия. Така ли? Обяснява се най-общо като способност на физическата система да извършва работа. И винаги се подчертава, че енергията е свойство на материята, т.е. няма ли материя, няма и енергия. Виж обаче какво казва Кип Торн, когато описва сблъсъка на две черни дупки: Мен това доста ме обърква, защото в този случай самото изкривяване на времепространството сякаш придобива "вида" на физическа система... която обаче не е материална

Според мен тази статия - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf - от сп. "Светът на физиката" е интересна. А ето и продължението й в следващия брой - http://old.inrne.bas...rne_naukata.pdf

Е, недей така бе, човек! Как ще е "официално прието", че вещевите обекти са твърди образувания "като билярдни топки" и прочие?! Ти сякаш Квантовата механика за нищо не я броиш

Файнман не твърди, че обектите - в случая електроните - са два. В тази част -- http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf -- от статията си Пол Дейвис доста ясно описва какво има предвид Файнман. Виж от стр. 363 "Сигнали от бъдещето" и "Вещество и инверсия на времето". Ето и цитат: "Наблюдател, разположен в момент между "а" и "в", би видял два електрона и един позитрон, но според Файнман това е само една частица, която виждаме три пъти..." и т.н.

Може би прекалявам с участието си в темата, но сега се сетих за една популярна книга "Физика на невъзможното" -- http://chitanka.info...a-nevyzmozhnoto и реших да я спомена. За тази книга съм чувала противоположни мнения - от пълно отрицание до еуфорична възхвала. Според мен заслужава по малко и от двете. Но това, което наистина ме заинтригува изключително много, беше написаното за Файнман в частта "Прекогниция" -- http://chitanka.info...33/17#textstart - и по-точно в "НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО". Не е дълго, така че, ако искате, прочетете го. Ето и откъси, за да добиете представа за какво става дума: За тези проучвания на Файнман споменава и Пол Дейвис в своята статия "Относно времето: Айнщайновата недовършена революция" -- http://old.inrne.bas...007/chetivo.pdf

Факт е и че до някое време още неизброимо много неща не са били открити, обаче впоследствие пък СА открити. Факт е и че има достатъчно потвърждения на ОТО, от които можем да направим заключението, че тя е вярна теория и съответно, че предвиждането й за гравитационните вълни също е вярно. А на какво, според теб, се дължи разширяването на Вселената, което също е факт? Не долавяш ли противоречието? Но щом си тръгнал с такива факти, и аз ще ти отвърна със същото: Факт е, че гравитони НЯМА открити А ти "подпираш" хипотезата си и на тях:

Да, това е едно от най-големите обърквания за повечето хора, които получават представите си за физиката от популярните книги. Мисля, че "жертви" на подобна мистична представа са и тези амбициозни господа -- http://www.google.bg...yNrZ6v8yTX2Y6hA. Хвърлили са много труд на вятъра само защото в основата на "разработките" им е пълното неразбиране на понятието "енергия". Но от друга страна дали изобщо има някой, който да е съвсем наясно какво точно означава "енергия"? Понякога зад привидно ясните дефиниции зейва същинска пропаст от все нови и нови въпроси... без отговори. Същото е и когато става дума за понятието "информация". Мен, като лаик, това много ме е обърквало, а ме обърква и досега. Мисля си, че суперпозицията е винаги присъща на всички системи; че тя е, елементарно казано, някакво фундаментално свойство на реалността. Затова въпросът как може една система да не е в суперпозиция всеки път ме е довеждал до задънена улица. Но същевременно допускам и голямата вероятност да греша в "разбиранията" си. И бих се радвала, ако ти или някой друг каже своето мнение по този въпрос...

Питаш, но защо и ти не споделиш мнението си по тези въпроси. Кажи например харесват ли ти, или не ти харесват, аналогиите с "батута" и "балона" и защо... П.П. Неволно "натиснах" едно плюсче към отговора ти

Думите са на Вижие и не е казал, че при движение фотонът няма маса, а само, че според Айнщайн фотонът има и маса на покой. Впрочем, аз също съм убедена, че Айнщайн не е твърдял нищо подобно, защото с такова твърдение той всъщност би опровергал цялата си теория. Чудно ми е обаче как е възможно един световно утвърден физик като Вижие да допусне толкова сериозна грешка. Ето по-общирен цитат, за да стане ясен и контекстът:

А аз и теб не видях да кажеш "ето това в ето тази книга..." и т.н. Изискванията, които поставяш, не важат ли и за теб? Или си тук в позата на изпитващия... професор ?

На мен не ми харесват. Но ми е трудно да обясня защо. И все пак ще опитам: Знаем, че гравитационните вълни са предсказани от Общата теория на относителността и въпреки че все още не са регистрирани, аз – за разлика от Малоум 2 – не намирам основателни причини да отричаме тяхното съществуване. Известен е мисленият пример, според който, ако Слънцето изчезне изведнъж, информацията за изчезването му няма да стигне мигновено до Земята, а след около осем минути, просто защото гравитационните вълни се движат със скоростта на светлината. Т.е. чак след осем минути Земята ще напусне орбитата си, като едновременно с това и ще потъне в тъмнина. Значи, като вземем предвид аналогията с огъващия се батут, гравитационните вълни би трябвало да се движат по кривините му – което е аналогично на тяхното вълново движение през огънатото от съответните масови обекти пространство-време. Колкото по-масивни и по-близко един до друг са обектите, толкова по-големи /по-дълбоки/ са кривините и толкова по-кратък ще е пътят на гравитационните вълни от обект до обект. А както казахме вече, тези вълни пренасят информация. От друга страна обаче при аналогията с балона, имаща за цел да илюстрира разширяването на Вселената, всъщност се разширява само тъканта на пространство-времето между галактиките. И твърдението е, че въпреки надсветлинната скорост на това разширение, няма нарушаване на правилото "преносът на информация не може да се осъществява с надсветлинна скорост", тъй като разширяващото се пространство-време не пренася никаква информация. Добре, но тъй наречената "тъмна енергия", на която се дължи споменатото разширяване: 1. Погрешно е наречена "енергия", а всъщност е вид материя. 2. Тази материя, за която се предполага, че е именно "чистият вакуум", по своето естество е с антигравитационно действие. 3. Тази материя е повсеместна – за да уравновесява гравитационното притегляне. Иначе колапсът би бил неизбежен. И какво се оказва? Където има гравитация, трябва да има и антигравитация. Обаче гравитацията се разпространява само със светлинна скорост, а антигравитацията може и многократно да надхвърли тази скорост. И освен това, съществуват гравитационни вълни, които пренасят информация. Но не съществуват антигравитационни вълни, или ако съществуват, те не пренасят информация. Е, според мен, в това няма никаква логика, а повече прилича на "натъкмистика" с цел да се избегне някакво, може би въображаемо, противоречие със СТО или ОТО. Мисълта ми е, че както при "огъващия се батут" приемаме, че пространство-времето се изкривява поради наличието на обекти с маса, така би трябвало да приемем, че при разширяването на Вселената пространство-времето се разгъва/заглажда/ поради раздалечаването на въпросните обекти с маса. Но това, да го наречем, разгъване на кривините, също трябва да е вследствие на някакъв пренос на информация. Защото в противен случай при определена граница на раздалечаване на обектите, вместо постепенно ускоряване на разширяването на Вселената, би трябвало да настъпи някаква мигновена "експлозия" – мигновенно свръхразширяване или... дявол знае какво. П.П. Съжалявам. Постингът ми стана хем много дълъг, хем навярно и неясен, но толкова са ми възможностите

Ето една странна хипотеза на Едуард Фредкин - http://www.google.bg...CT1l-FB5ir5oeRg И кратък цитат: "Компютърът се намира извън границите на нашата вселена. Хардуерът е извън досега със собствения си софтуер. Представете си една невероятно сложна компютърна програма, включваща такива сложни пакети информация каквито са хората, мотивирани от не по-малко сложни информационни пакети, каквито са идеите. Тези "хора" не биха могли по никакъв начин да узнаят на какъв вид компютър дължат съществуването си, защото всичко, което казват, и всичко, което правят - включително и формулирането на метафизични хипотези – зависи изцяло от програмните правила и първоначалните входни данни."

На мен ми беше интересен този дял от книгата: "Анализ на дебата Айнщайн - Бор върху концептуалните основи на квантовата механика", а също и някои от интервютата, особено в частта им, където се коментира експеримента на Аспе. Спомням си, че тогава доста ме озадачи и казаното от Вижие, че според Айнщайн фотонът има маса на покой. Така и не можах да открия къде Айнщайн е твърдял това и дали наистина го е твърдял Въобще, цялото интервю с Жан-Пиер Вижие беше озадачаващо за мен - например казаното от него за мигновените взаимодействия. Ето един откъс, който ми звучи направо абсурдно: "Аз например мога да построя ситуация, в която няма никакви частици и все пак има реални взаимодействия. Добър пример за това е гравитацията. Когато пресмятаме траекториите на планетите, ние сме задължени да приемем, че гравитацията се разпространява мигновено. Всички изчисления, които се правят във връзка с изкуствените спътници, са основани върху това предположение. Хората на NASA обаче премълчават този факт и казват на студентите, че гравитацията се разпространява със скоростта на светлината, което не е вярно и противоречи на експериментите." Но идеята му за разглеждане на елементарните частици като своеобразни часовници ми беше интересна, намирах я за логична. Сега обаче не знам как ще ми прозвучи - ще трябва да си я припомня по-добре

Напоследък чета - и се опитвам да разбера - книгите на Ли Смолин. Странен е, оригинален и на моменти много дързък. http://www.google.bg...XDCdoIGwQv4D_gw http://www.google.bg..._8Wh56wQdRGZ3RQ А ето и една негова кратка статия, преведена на български: http://www.google.bg...nrkPciwUIG14Qbw Преди време с голям интерес прочетох тази книга на Николина Сретенова: http://www.google.bg...rgY_ttBA1EmfNHg

Всъщност човешкият интелект е започнал да се развива в "съзвучие" с инстинкта за самосъхранение, но от някакъв етап нататък е продължил развитието си въпреки този инстинкт или дори в пълно противоречие с него. И в този смисъл май ще се окаже, че именно самосъхранението като цел, би станало основна пречка за саморазвиването на ИИ. Самосъхранение и развитие като че постепенно стигат до граница, отвъд която стават несъвместими помежду си.