Шпага

Наистина ми трябваше допълнително разяснение! Имам някои "фиксации" във връзка със СТО. Скъсените дължини са една от тях. Друга такава фиксация са точковите частици. Вече от години не мога да ги съвместя с представите си

Ако не е умишлено, случващото се тук е необяснимо Но сега май и Петков се завихри на хоризонта Или Рибаря го имитира, маскиран зад поредния си ник?

Младенов, няма никакви причини някои наблюдатели да я измерват като константа, а други - не. Според СТО всички наблюдатели измерват светлината при едни и същи условия. Така е защото във всяка от инерциалните системи наблюдателят е НЕподвижен и във всяка от тези системи действат с пълна сила едни и същи физически закони. Ефектите на СТО се проявяват в отношенията между ИС.

И все пак Сканер, прословутият близнак-космонавт ще се върне на Земята по-млад от брат си, но не и по-къс/сплеснат. Що така?

Според СТО нищо - освен светлината - не може да се движи със скоростта на светлината. Но движение със скорост над светлинната във вакуум всъщност не противоречи на теорията. Прочети за тахионите

Физическото обяснение, че не трябва да са сплескани, е че при такава сплесканост се нарушават огромен брой химични, биологични и въобще всякакви принципи и закони. Ето защо винаги е редно да се подчертава, че всъщност става дума за четиримерни геометрични проекции.

Е, да де Проблем за СТО ще е ако частиците не са точкови, а с някакви размери.

Да, но без това създадено за удобство "физическо подобие" - тоест, ако частиците не са нулеви по размер, - СТО би се оказала невярна.

А откъде следва, че светлината - фотоните - нямат маса? Това твърдение не е ли всъщност един допълнителен постулат на СТО, без който нямаше да го има и "официалният" втори постулат? И друго: Не е ли нещо като "скрит/потулен/" постулат приетото от СТО твърдение, че елементарните частици са точкови - с размер нула? И как една безразмерна частица, например електрон, може да има маса? Тоест, как при нулев размер на обектът електрон може да се приложи формулата за превръщане от маса в тегло: "Превръщането става използвайки втория закон на Нютон в общ вид: т.е. силата е равна на масата, умножена по ускорението."

Докато търсех повече инфо за антиматерията/античастиците/ попаднах на този материал: https://indico.cern.ch/event/347817/contributions/1752272/attachments/1132105/1618487/Antimatter_CERN-BG_teachers_pvankov_2015.pdf Щом ми остане свободно време, ще го прегледам-разгледам по-обстойно. Надявам се, че ще е интересен и на някого от вас!

Посоченото по-долу изследване не спада ли към точка 2: 2. положителна инертна маса, отрицателна гравитационна; https://newatlas.com/negative-mass-fluid/49040/ https://bg.macrocosmscience.com/8717497-physicists-have-created-negative-mass

Предполагам, че си напълно ясен, но аз май зациклих - не успявам да схвана същността на проблема. Отрицателна маса - положителна маса - материя - антиматерия Така или иначе, за мен ключова в казуса остава вероятността за екраниране на гравитацията. От там се засуква и въпросът с нарушаването на принципа на еквивалентност.

Тоест, ако масата на обикновена частица е отрицателна, няма да има нарушаване на принципа на еквивалентност. Но ако масата на античастицата е отрицателна - би имало нарушаване на въпросния принцип. Така ли?

От тази гледна точка може би ще е интересно да се замислим какво всъщност представяват черните дупки

Сканер, опитай се поне за малко да забравиш "проблемите" на Младенов. И ако можеш, кажи в какво точно греши Джордж Гамов с извода си, че: Вярно е, че статията е писана отдавна, но все пак Гамов е бил изключителен физик и много се съмнявам дали би изръсил без основания такова категорично твърдение.

Но би било много по-странно, ако са безкраен брой

Гравити, намерих нещо като обяснение тук -- https://www.phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/27 Gamov gravitaciya.pdf - но не съм напълно сигурна дали го разбирам правилно: "Гравитационна поляризация, която би направила възможно екранирането на гравитационните сили, изисква наличие на два вида частици: едни с положителни гравитационни маси, които се привличат от Земята, и други – с отрицателни гравитационни маси, които се отблъскват от нея. В природата количествата на положителните и на отрицателните електрични заряди, както и на северните и на южните магнитни полюси, са равни, но частици с отрицателни гравитационни маси все още не са открити, поне в структурата на обикновените атоми и молекули. Следователно обикновеното вещество не може да се поляризира гравитационно и не може да служи за екран на гравитацията. Съществува обаче друг вид материя – антиматерия, която в много отношения е обратна на обикновената материя, включително нейните електрични и магнитни свойства. Възможно е античастиците да имат също и отрицателна маса. На пръв поглед може да изглежда лесно да се провери дали това е така. Трябва само да се пусне в хоризонтално направление сноп антинеутрони от един ускорител, и да се види дали в земното гравитационно поле те се отклоняват надолу или нагоре. На практика обаче подобен опит е невъзможен. Получените в ускорителите частици се движат със скорости, близки до скоростта на светлината. За километър път гравитацията би ги отклонила, независимо от това, дали нагоре или надолу, само с около 10-12 cm, колкото е диаметърът на едно атомно ядро. Нито пък е възможно те да бъдат забавени чрез удари с ядрата на някакъв “забавител”, както се забавят неутроните в атомните реактори. Ако античастиците се сблъскат със своите обикновени двойници, и двете частици изчезват чрез анихилация. По такъв начин от експериментална гледна точка въпросът за знака на гравитационната маса на античастиците остава мъчително отворен. От теоретична гледна точка този въпрос също е отворен, доколкото няма теория, която свързва гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Ако един бъдещ експеримент покаже, че античастиците наистина имат отрицателна гравитационна маса, той ще нанесе смъртоносен удар на цялата релативистична теория на гравитацията, тъй като ще обори принципа на еквивалентността. Една античастица би могла да подскочи нагоре в едно реално гравитационно поле, но едва ли би могла да направи това в Айнщайновия ускорено движещ се космически кораб. Ако го стори, външният наблюдател би регистрирал, че тя се движи с два пъти по-голямо ускорение от ускорението на кораба, при това без да й действа никаква сила. Откриването на антигравитация би ни принудило да избираме между закона на Нютон за инерцията и принципа на еквивалентност на Айнщайн. Авторът искрено се надява, че няма да ни се наложи да правим това.

Поредните пируети http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/пирует

Твърдението, че гравитацията е "разбираема и овладяна" ще бъде смехотворно, докато съществуват и се развиват такива страхотни теории като тази: https://bg.macrocosmscience.com/8746744-eric-verlinde-for-me-gravity-does-not-exist

Но все пак има разлика между куче и нещо, което имитира куче: Значи според теб няма разлика - фундаментална разлика! - между тензорно поле и физично поле, въпреки че физичните полета са всъщност форми на материята?

Според Айнщайн даже и поле не е

Господа, вижте до къде се разпростират мистериите, свързани с гравитацията: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gravitomagnetizmat-mozhe-da-premahne-tamnata-materiia_166184.html Интересно е

Според мен за създаване на гравитационно поле и дума не може да става - нито при експериментите на Кавендиш -- https://bg.ert.wiki/wiki/Cavendish_experiment -- нито в днешно време. Тъй наречената изкуствена гравитация или както често е наричана "псевдогравитация", само имитира гравитация чрез подходящите за целта ускорителни движения.

Самоцитирам се дословно: Не знам какво повече да кажа. Това е мнението ми и поне засега не сте го опровергали.

Не, няма никаква причина отрицателната грави. маса непременно да е свързана с отрицателна инертна маса. Няма взаимозависимост между двете отрицателни маси. Но с теб и Сканер не може да се спори. Вие сте пристрастни