Шпага

Е, аз няма да си "кривя" душата. Сканер наистина помага, като при това често проявява и голямо търпение. Всъщност той не е отказал помощ на никой, който му е поискал такава. Лично аз съм му изключително благодарна за отговорите, които ми дава!

Да, часовниците отново ще започнат да работят с еднакви интервали, но вече ще са с различни показания.

Ако "скъсяването" е само визуален ефект, защо "забавянето" на времето е реален ефект? В смисъл че след пътуването часовниците наистина ще са вече с различни показания, но летвите пак ще са с еднакви дължини? Нещо се оплитам в тези реални/нереални ефекти

Сканер, как е установено, че фотоните са с нулева маса? Или въпросната "безмасовост" е следствие от СТО? П.П. Въпросът ми не е във връзка със спора ви.

Не. Още по-елементарно е. Слизаме от самолета и поставяме летвата до другата. След "пътешествието" на едната летва, двете отново са неподвижни една спрямо друга. Е, ако часовниците им са вече разсинхронизирани, не е ли задължително - според СТО или ОТО - дължините им също да са вече различни?

И аз предлагам да измерим "скъсяването", но по възможно най-примитивния начин: В краищата на две летви, които -- измерени в покой една до друга -- са напълно еднакви, прикрепваме по два сверени и синхронизирани часовника. Да речем, че всяка от летвите е дълга по 20 метра. Качваме летва 1 на самолет, с който правим полет, обикаляйки земята, и когато стигаме отново до мястото, където е останала летва 2, просто поставяме до нея летва 1. Е? Какво ще забележим при сравнението? -- Двете двойки часовници би трябвало вече да са разсинхронизирани, нали? -- Обаче летвите? С различна дължина ли ще бъдат?

Но за да е валидна за дадена система еквивалентността на маса и енергия, всички тела в тази система би трябвало да са неподвижни едно спрямо друго. Или греша?

Сканер, как определяме кои обекти да "включим" в дадена система? Произволно ли ги избираме, или има някакви правила, някакви ограничения, освен тези, които са просто за удобство?

Малоум, поздравления! Това е поредният ти постинг, който перфектно хармонира с хипотезата ти!

Подкрепям любимата ми тема с тези материали: https://nauka.bg/prostranstvoto-vremeto-gravitaciyata-da-prosto-ilyuziya/ "... Отвъд хоризонта на събитията в черната дупка, общата теория на относителността и квантовата теория на полето са достатъчни, за да си обясним случващото се. Но квантовата теория на гравитацията ни е необходима, за да си обясним какво се случва близо до сингулярността. Може би Ерик Верлинде изказа една от най-радикалните идеи през 2009 г.: “Идеята, че самата гравитацията не е основна, а е по-скоро произтичаща от истински фундаменталната същност: ентропията на квантовите битове информация“. Работата на Верлинде беше интригуваща както и противоречива и аз самият забелязах редица проблемни области в резултатите му досега, но това със сигурност е идея, която заслужава по-нататъшно проучване. Ако гравитацията не е фундаментална, а е по-скоро постоянна сила, която възниква от свойствата на основните кюбити информация, може би, тази нова гледна точка за Вселената ще отговори на някои от нашите фундаментални загадки. ..." https://iop.uva.nl/content/news/2021/06/dark-matter-real-stuff-or-gravity-misunderstood.html И на БГ: https://bg.macrocosmscience.com/8746744-eric-verlinde-for-me-gravity-does-not-exist И за тези, които се справят добре с английския:

Върнах се към този твой постинг във връзка с подновения ви спор с Младенов. Сканер, преминавайки през хоризонта на събитията, космическият кораб всъщност добавя маса към ЧД. А самото нарастване на масата на тази дупка може да доведе до промяна в скоростта й на въртене например, както и до много други промени. Това - разбира се - създава поток от следствия и извън ЧД. Така че твърдението /оцветеното/, което си изразил по-горе, според мен не може да е вярно.

Един кратък въпрос: Масата на една пружина остава ли същата, ако пружината бъде свита/деформирана? Или в такъв случай тя - масата - нараства? Според мен нараства...

При Ефекта на Комптън фотонът, вследствие на удар със свободен електрон, губи част от енергията си /или от импулса си/ при което намалява честотата си. Но как това нарушава закона за съхранение на импулса? Според мен не го нарушава...

В такъв случай може ли да се каже, че при поглъщане от обект импулсът на фотона се трансформира в маса?

От казаното по-горе не се ли оказва, че еквивалентност на масата и енергията е валидна само в условно неподвижна система - защото само в такава система центърът на масата е неподвижен. Т.е. ако разглеждаме системата като подвижна спрямо някоя друга система, обсъжданата еквивалентност би била невалидна... Говорим за инерциални системи, нали?

Но защо е така? Какво се променя?

Тази статия дава доста интересни сведения за еквивалентността на маса и енергия. Но както се вижда, нищо не е категорично и безспорно установено: https://bg.edustanford.com/5797112-the-equivalence-of-mass-and-energy#menu-1

Е, разкрий го вече този фактор За съжаление никой от нас не се досети за какво става дума. Минаха ми през ума "абсолютно пространство", "абсолютна координатна система/рамка/, "закон за събиране на скорости", "комутативност-некомутативност"... Казвай бе, човек - т.е. бъди човек

И двамата грешите

Скоростта на светлината? Или по-точно: безкрайно високата скорост на светлината, което означава, че "образите" на обектите достигат едновременно до абсолютно всеки наблюдател, без значение той самият с каква скорост се движи

Ако наричаш "физическа причина" абсолютното време, как ще наречеш относителното? Също физическа причина, но за ЛТ, така ли?

Така, както ако гледаме един самолет от различни разстояния/перспективи/прев. средства и т.н., но след съответните изчисления стигаме до извода, че този самолет си има точно определени размери, независимо от това, че всеки от нас го е наблюдавал толкова различен. Да го кажа в прав текст: Реални са само размерите на телата в системите, в които те са неподвижни. В другите системи се наблюдават техните проекции. В обсъждания случай пространствено-времеви проекции, както се ставало дума и друг път.

Да, но ако всеки от наблюдателите приложи лоренцовите трансформации и после тези наблюдатели сравнят получените резултати, ще се окаже, че всъщност въпросното тяло навсякъде е с едни и същи размери, нищо че във всяка от системите е било с различна "геометрия". Чрез ЛТ се "изглаждат" проекциите и се стига до... реалността

Така, както си го описал, наистина звучи кошмарно тъпо! Дано да не си прав

Зависи какво в случая наричаш "реално". Извинявай, ако вече си обяснявал какво точно разбираш под "скъсяване на дължините" и "забавяне на времето". Мисля, че за да те разберем по-правилно, ще бъде добре да обясниш отново - може би в някакъв дефинитивен вид... Моето впечатление е, че тук всеки тълкува тези понятия по различен - а често и противоречив - начин