Шпага

Имам няколко въпроса, но ако ти е писнало да отговаряш, извинявай... и ме забравяй 1. След като вече е прието, че масата не нараства със скоростта - т.е. че всъщност няма релативистка маса, - понятието "маса на покой" има ли изобщо някакъв смисъл? Например, ако един електрон се движи спрямо мен със скорост V, неговата маса ще бъде ли по-различна от тази, която би имал, ако се движи спрямо мен със скорост V1 или ако е неподвижен спрямо мен? 2. Отпада ли напълно, или някак се трансформира, следствието от СТО, че нищо - с маса - не може да се движи със скоростта на светлината, тъй като при такава скорост масата би нарастнала до безкрайност? 3. Като наблягаш, включително и в постинга си до Малоум, че фотонът е квантовомеханичен обект, това, че масата на покой на фотона е нула, не е ли в пълно противоречие именно с Квантовата механика и по-конкретно с Принципа на неопределеност? Имам предвид, че щом масата на фотона е нула, а скоростта му е С, неговата позиция/местонахождение/ би била абсолютно неопределена /и неопределима/. Обаче самото понятие "абсолютно" е в противоречие със споменатия принцип, точно както е в противоречие и точно определената маса и съответно - точно определения импулс, изразен от масата по скоростта.

Сканер, фотоните даже и гравитационно ли не си взаимодействат?

Не подценявай Младенов. Явно по природа той е боец, а като такъв може и изненадващо да ни стресне с някоя физ.-хватка

Стоим неподвижни спрямо науката Физика Или в най-добрия случай напредваме "през" нея с темпото на костенурки или на

Може би Но все пак, когато стоим - неподвижни - на едно място, ние всъщност се движим с 300 000 км/сек във времето, а при такава скорост "последователностите" придобиват изкривен... исторически смисъл

Според мен дори и споменатите от теб ученици би трябвало да знаят именно обратното - че "нютоновите положения и галилеевите трансформации" имат много общо и с двете теории на относителността. Тези положения и трансформации са всъщност в основата и на двете теории.

Младенов, аз не мисля, че само ти си агресорът. Зловещият звън на оръжията кънти и от двете страни. Но мисля, че Сканер - след като е разбрал в дълбочина СТО и ОТО - наистина се озлобява от начина, по който хулиш Айнщайн. Когато човек се възхищава от някого, трудно понася обидите към него - понякога дори по-трудно, отколкото към самия себе си. Може би не е съвсем подходящо за аналогия, но аз например бих се вбесила, ако някой започне да сипе оскърбителни епитети за Джек Лондон, който ми е любимият писател. Особено бих се вбесила, ако остана с впечатлението, че въпростият оскърбител дори не е чел книгите му.

Е, аз няма да си "кривя" душата. Сканер наистина помага, като при това често проявява и голямо търпение. Всъщност той не е отказал помощ на никой, който му е поискал такава. Лично аз съм му изключително благодарна за отговорите, които ми дава!

Да, часовниците отново ще започнат да работят с еднакви интервали, но вече ще са с различни показания.

Ако "скъсяването" е само визуален ефект, защо "забавянето" на времето е реален ефект? В смисъл че след пътуването часовниците наистина ще са вече с различни показания, но летвите пак ще са с еднакви дължини? Нещо се оплитам в тези реални/нереални ефекти

Сканер, как е установено, че фотоните са с нулева маса? Или въпросната "безмасовост" е следствие от СТО? П.П. Въпросът ми не е във връзка със спора ви.

Не. Още по-елементарно е. Слизаме от самолета и поставяме летвата до другата. След "пътешествието" на едната летва, двете отново са неподвижни една спрямо друга. Е, ако часовниците им са вече разсинхронизирани, не е ли задължително - според СТО или ОТО - дължините им също да са вече различни?

И аз предлагам да измерим "скъсяването", но по възможно най-примитивния начин: В краищата на две летви, които -- измерени в покой една до друга -- са напълно еднакви, прикрепваме по два сверени и синхронизирани часовника. Да речем, че всяка от летвите е дълга по 20 метра. Качваме летва 1 на самолет, с който правим полет, обикаляйки земята, и когато стигаме отново до мястото, където е останала летва 2, просто поставяме до нея летва 1. Е? Какво ще забележим при сравнението? -- Двете двойки часовници би трябвало вече да са разсинхронизирани, нали? -- Обаче летвите? С различна дължина ли ще бъдат?

Но за да е валидна за дадена система еквивалентността на маса и енергия, всички тела в тази система би трябвало да са неподвижни едно спрямо друго. Или греша?

Сканер, как определяме кои обекти да "включим" в дадена система? Произволно ли ги избираме, или има някакви правила, някакви ограничения, освен тези, които са просто за удобство?

Малоум, поздравления! Това е поредният ти постинг, който перфектно хармонира с хипотезата ти!

Подкрепям любимата ми тема с тези материали: https://nauka.bg/prostranstvoto-vremeto-gravitaciyata-da-prosto-ilyuziya/ "... Отвъд хоризонта на събитията в черната дупка, общата теория на относителността и квантовата теория на полето са достатъчни, за да си обясним случващото се. Но квантовата теория на гравитацията ни е необходима, за да си обясним какво се случва близо до сингулярността. Може би Ерик Верлинде изказа една от най-радикалните идеи през 2009 г.: “Идеята, че самата гравитацията не е основна, а е по-скоро произтичаща от истински фундаменталната същност: ентропията на квантовите битове информация“. Работата на Верлинде беше интригуваща както и противоречива и аз самият забелязах редица проблемни области в резултатите му досега, но това със сигурност е идея, която заслужава по-нататъшно проучване. Ако гравитацията не е фундаментална, а е по-скоро постоянна сила, която възниква от свойствата на основните кюбити информация, може би, тази нова гледна точка за Вселената ще отговори на някои от нашите фундаментални загадки. ..." https://iop.uva.nl/content/news/2021/06/dark-matter-real-stuff-or-gravity-misunderstood.html И на БГ: https://bg.macrocosmscience.com/8746744-eric-verlinde-for-me-gravity-does-not-exist И за тези, които се справят добре с английския:

Върнах се към този твой постинг във връзка с подновения ви спор с Младенов. Сканер, преминавайки през хоризонта на събитията, космическият кораб всъщност добавя маса към ЧД. А самото нарастване на масата на тази дупка може да доведе до промяна в скоростта й на въртене например, както и до много други промени. Това - разбира се - създава поток от следствия и извън ЧД. Така че твърдението /оцветеното/, което си изразил по-горе, според мен не може да е вярно.

Един кратък въпрос: Масата на една пружина остава ли същата, ако пружината бъде свита/деформирана? Или в такъв случай тя - масата - нараства? Според мен нараства...

При Ефекта на Комптън фотонът, вследствие на удар със свободен електрон, губи част от енергията си /или от импулса си/ при което намалява честотата си. Но как това нарушава закона за съхранение на импулса? Според мен не го нарушава...

В такъв случай може ли да се каже, че при поглъщане от обект импулсът на фотона се трансформира в маса?

От казаното по-горе не се ли оказва, че еквивалентност на масата и енергията е валидна само в условно неподвижна система - защото само в такава система центърът на масата е неподвижен. Т.е. ако разглеждаме системата като подвижна спрямо някоя друга система, обсъжданата еквивалентност би била невалидна... Говорим за инерциални системи, нали?

Но защо е така? Какво се променя?

Тази статия дава доста интересни сведения за еквивалентността на маса и енергия. Но както се вижда, нищо не е категорично и безспорно установено: https://bg.edustanford.com/5797112-the-equivalence-of-mass-and-energy#menu-1

Е, разкрий го вече този фактор За съжаление никой от нас не се досети за какво става дума. Минаха ми през ума "абсолютно пространство", "абсолютна координатна система/рамка/, "закон за събиране на скорости", "комутативност-некомутативност"... Казвай бе, човек - т.е. бъди човек