
Шпага
Потребител-
Брой отговори
4025 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Сканер, а каква е енергията на електрона преди да стигне до плаката? Или да вземем следния пример: Електрон "лети" някъде в открития космос. Каква енергия има - кинетична ли, потенциална ли... или никаква? По-елементарно казано: Каква е енергията на гюлето, докато лети към целта?
-
Страхотна логика!... макар и малко стряскаща със своята неконвенциалност.
-
Ще цитирам Франк Уилчек от тук - https://archive.li/zTOzy#selection-319.12-323.154: "В квантовата теория на полето частиците не са първичната реалност. По-скоро, според изискванията на относителността и локалността, полетата са първичната реалност. Според квантовата теория възбужданията на тези полета се проявяват като дискретни образувания. Именно тези образувания са това, което ние наричаме частици. По такъв начин частиците са породени от полетата. В действителност това, което ние наричаме частици, са просто форми на възникване на нискоенергетични възбуждания на квантовите полета." Мисля, че от тази гледна точка аналогията на Тантин с водните вълни е напълно подходяща. Полето, подобно на океана, е първичната реалност, а частицата, подобно на вълната, е "дискретното образувание". Е, нелепо би било да считаме, че проявлението на частиците води до изчезването на полето, което ги е породило - все пак океанът не изчезва, въпреки изобилието на "произведените" от него вълни. Нали?
-
Напротив. Именно това е същественото - че от единичен електрон /или каквато и да е частица, дори и когато не е елементарна/ се получава интерференчна картина. Напротив. Всеки един от последователно изстреляните електрони "дава" пълна интерференчна картина
-
Преди време в една от темите за СТО поставих въпроса дали има противоречие между СТО и въпросната Планкова дължина. Тоест, как ще се осъществи "скъсяването" на нещо, което е с най-малката възможна дължина. Е, не получих ясен отговор
-
Това, болдираното, е най-интересното! Има ли някакви хипотези/предположения/ на каква друга база може да е такъв "лазер"?
-
А ако сме безсмъртни? Мисълта за безкраен живот няма ли да ни въздейства угнетяващо? И колко ли от нещата, които сега ценим, ще се превърнат във... вечно бреме за нас!
- 9 мнения
-
- 2
-
-
-
Вчера един доста възрастен човек ми каза следното: "Колкото по-рано осъзнаем, че животът е кратък, толкова по-дълго ще живеем. Защото много от ядовете, тревогите, притесненията, ламтежите, които съкращават живота ни, ще изгубят смисъла си." Тези думи изглеждат банални, но всъщност никак не са за пренебрегване
- 9 мнения
-
- 4
-
-
Но какви са физическите закони в пространство-времето, та да го считаме за отправна система?! И въобще, ти намираш ли някакъв смисъл в твърдението, че: "Кофата с водата се върти спрямо пространство-времето на Вселената."?
-
Е, аз не чета написаното от Грийн така, както някои хора четат библията. Позволявам си и съмнения... понякога
-
Да, пространството и времето не са абсолютни, но пространство-времето е абсолютно.
-
Това изречение е съвършено безсмислено! Знам, че ще ме обвиниш в заяждане, но все пак помисли и се опитай да осъзнаеш какво си написал.
-
Станислав, ти как оценяваш кой колко "задълбочени" знания има, при положение че лично на теб ти липсвят такива?
-
Господа, пишете тук за "увличане" на светлината и за "взаимодействие" на светлината със средата. Но дали разбирате по един и същи начин смисъла на тези понятия, или спорът пак е... монологичен? Бихте ли обяснили: - В какво всъщност се изразява "увличането" на светлината? - Как светлината взаимодейства със средата? И по какво това взаимодействие се отличава от пречупването на светлината?
-
Младенов, като вземем предвид какво представлява атмосферата, как хаотичните движения на молекулите, а също и т.нар. брауново движение се отразяват на споменатото от теб взаимодействие? На мен ми се струва невъзможно даже и един-единствен "нормален" лъч да оцелее след такова взаимодействие
-
Едно и също сме чели, но напълно противоположно сме го разбрали. Според ТО няма движение в четиримерното пространство-време - такава е моята представа
-
Не. Имам предвид прословутия "самун хляб", на който Брайън Грийн оприличава пространство-времето, като дава и примерите с различните срезове, съдържащи определени набори от събития - в зависимост от формата на съответната "филия" Е, сещаш се, нали?
-
Напротив. В пространство-времето абсолютно всичко е в абсолютна неподвижност. Без условности
-
Чудя се по какво ли би се различавала абсолютната неподвижност на една частица от това - тази частица да се движи с безкрайно голяма скорост. Може би частицата - например електрон - е една единствена в цялата Вселена, но поради това, че се движи с безкрайна скорост, всъщност се намира навсякъде едновременно. Тоест, частицата наистина минава безспирно и едновременно по абсолютно всички възможни пътища...
-
Добре, но какво ще е движението на тяло вътре в такава сфера? От една страна няма да е равномерно и праволинейно, но от друга няма да е и неинерциално/ускорително... Т.е. как наблюдател вътре в сферата би определил дали безтегловното, "реещо се" спрямо него тяло е инерциално или всъщност се движи с ускорение? И друго: Според наблюдател извън сферата, т.е. намиращ се под въздействието на гравитацията, какво ще е движението на тялото, което е вътре в сферата?
-
Преди няколко дни прочетох за Фарадеевия кафез и тогава ме озадачи това от нашата уикипедия: "Фарадеевият кафез може да защити само от електрични полета, магнитните все още могат да проникнат." Как е възможно металните прегради хем да не пропускат електроните, хем магнитните полета да проникват в кафеза? Нали именно електроните са "носители" на тези полета? Струва ми се странно това разделяне на електричтните и магнитните полета, след като произходът им всъщност е един и същ.
-
Ти ме обърка!
-
Да, Гравити, има множество случаи, в които идеализациите са уместни и дори наложителни, за да се стигне до правилни изводи. Но е вярно и обратното - а именно, че в други случаи идеализациите биха били неуместни и дори биха довели до напълно погрешни изводи. Ето, ти казваш: Прав си, разбира се. В този случай можем спокойно да игнорираме атмосферата. Но дали да я игнорираме например при изчисляването на траектория, свързана с изстрелването на снаряд или ракета? Не, нали? Накратко: според мен в конкретния спор идеализациите са неуместни. Това е мнението ми и не виждам причини то да бъде тълкувано като заяждане.