Шпага
-
Брой отговори
4135 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
По тази логика ти можеш да наречеш измислица абсолютно всяка теория, защото нито една теория не е установена със сто процентова сигурност. Другата ти възможност е да отречеш приетото правило за фалсифицируемост, според което: Една теория не може да бъде научна, ако не допуска възможността да се окаже невярна. https://bg.wikipedia.org/wiki/Фалсифицируемост Накратко: Как си представяш, че една теория хем може да бъде "установена" със стопроцентова сигурност, хем да бъде фалсифицируема?
-
Младенов, що за логика е твоята? Възмущаваш се от категоричността, с която "недоказана хипотеза се приема за факт/знание", но същевременно заявяваш с не по-малка категоричност, че тази хипотеза е измислица. Защо считаш, че ти имаш право на категорични твърдения, а в Енциклопедия Британика - не?
-
Заради тези твои изрази разбирам много добре възмущението на Сканер, Гравити и някои други участници в клуба. Чела съм доста за тъмната материя и тъмната енергия и съм сигурна, че става дума за изключително смислени теории. Създателите им съвсем не са "филанкишии"... или ако те са такива, ние тук - дето си позволяваме да ги коментираме - трябва да се чувстваме като...
-
Т.е. "в старата информация" Айнщайн е намерил по-простото обяснение, което е, че времето не е абсолютно, а относително; че дължините в приетата за подвижна система се скъсяват; че гравитационното привличане всъщност не е привличане, а изкривяване на пространство-времето... И т.н. Но въпреки тези "по-прости обяснения", Айнщайн е трябвало да счита за знания и предишните - за абсолютното време; за нескъсяемите дължини; за статичното/непроменимо/ пространство... Добре, но все пак на Айнщайн не му ли се е налагало, докато е аргументирал теорията си да отрича тези предишни знания, да казва, че те не са верни... Сканер, ти като царят на дефинициите, би ли дал дефиниции за понятията "знание" и "заблуда". Как тези понятия се изразяват в науката?
-
Вече не знам А ти?
-
Май вече е време да се запитаме дали спорът ни има и някакъв друг смисъл освен семантичен. Може би разбираме по-различен начин понятието "знание".
-
А пък на теб ти се изплъзва не чак толкова тънкият номер, че науката се развива именно благодарение на онези личности, които в някакъв момент от споменатия етап престават да приемат "нещото" за знание. Казват си, че наличната информация не е достатъчна, за да го считат за нейно "естествено следствие" и натрупвайки още информация, стигат понякога до пълното опровержение на т.нар. "знание". Установяват, че то е било... научна заблуда
-
Гравити, това за Атлас, беше шега. За другото, което си написал, сигурно си прав. Но защо не го постнеш и в темата за плоската земя, та и плоскоземците да се зарадват
-
Гравити, ни най-малко не очаквам научното познание да е абсолютна истина. Аз дори не мисля, че изобщо може да има "абсолютна истина". Освен това и Сканер не е прав, като ме набеждава, че критикувам някогашните учени. Моите уважения към тях! Просто не съм на вашето мнение, че трябва да продължаваме да наричаме знание нещо, за което вече е категорично установено, че не е било знание, а заблуда. Имало е общоприети научни твърдения, които впоследствие са били опровергани от учени с по-напредничаво и по-дръзко, по-креативно мислене. Така се развива науката. Но има и едно важно уточнение: Разликата между ново знание, които напълно отхвърля предишното, и надграждане в науката - като например от Нютон към Айнщайн. Не е научно надграждане това - от плоска Земя, дето Атлас я крепи на раменете си, до планета с формата на... компир
-
Е, добре че и "в момента" когато сме имали знанието, че Земята е плоска, са се намерили достатъчно дръзки личности, които са се усъмнили в това знание и са го обявили за погрешно, тоест за една многовековна заблуда Щото, ако нямаше такива личности, твоят израз "когато минем в следващата парадигма" би изгубил всякакъв смисъл. Да, добре че се намират хора, които и "в момента" на общоприетото знание, се заемат да го опровергаят - като погрешно. Иначе още щяхме да тънем - както в пряк, така и в преносен смисъл - сред заблудата, наречена "лоботомия"
-
За енти път повтарям - заключението, логическото обобщение, направено на база достъпните емпирични резултати, се нарича знание, и не е заблуда - по дефиниция. Сканер, на мен - въпреки дефиницията - ми изглежда доста "странно" да считаме за знание, че Земята е плоска, след като вече имаме знанието, че тя е с формата на картоф Може би ще е по-правилно да казваме, че предишното знание /за плоската Земя/ е било погрешно? Но тогава пък на преден план ще излезе въпросът каква е разликата между погрешно знание и заблуда?... Но ето един друг, вече наистина шокиращ пример: Не само странно, а и нелепо, дори грозно би било да определяме като знание лоботомията. Страшно много хора са станали жертва на това "знание", за което навремето е била дадена дори Нобелова награда!
-
Ами след като той НЕ се изразява на езика, на който можете да се разбирате, ти как разбра, че се бори с измислени от него призраци?
-
Сканер, "настройката" ти вече е такава, че дори ако Младенов ти каже просто едно "Здрасти", ти пак ще се втурнеш да го укоряваш и да го опровергаваш
-
Чак сега се усетих, че неволно съм отъждествявала прабългарския език със старобългарския! Невежество от моя страна. Но така или иначе изразът "мъртъв език" звучи много потискащо. Дано след време и сегашният ни език да не стане такъв...
-
Предварително се извинявам, ако вече е бил обсъждан този въпрос: Какви аналогии могат да се направят между отношенията Русия - Украйна и тези между България - Северна Македония?
-
Сега си направих нещо като експеримент - с плътно затворени очи си представях различни цветове. Получаваха се доста отчетливи, особено когато ги свързвах с разни предмети или растения. Например червена роза, зелена поляна, кубчето на Рубик и т.н. Е, как ли става така, че мозъкът "произвежда" цветове, при това по мисловна заповед, произлизаща всъщност от него самия?
-
Нищо не разбрах от този "гневен изблик". Но използвам повода да попитам по какви критерии е прието, че прабългарският език е мъртъв език?
-
Добре, но "зрително усещане" след спиране на сърцето? Как гледа горкият човечец?
-
Науката е в образованието и изявите на този човек, който "Има над сто научни публикации в областта на експерименталната патология и електронната микроскопия." На мен не ми изглежда тъп, нито изкуфял въпреки напредналата му възраст. Не ми изглежда и луд, въпреки че тези приказки, дето ги ръси, напълно прилягат на някой луд. Е, питам се какъв е всъщност въпросният професор? Уплашен от близкия си край, който се подкрепя с илюзии? Вярващ в библията до абсолютна безкритичност? Или - най-вероятно - просто хитрец и измамник, който печели от нещастните, объркани, наивни и т.н. хорица, които купуват книгите му. За съжаление такива като него никак не са малко - подвизават се навсякъде по света...
-
Що?
-
По темата "Наука и религия": Гостът на предаването доста дръзко е съчетал науката с религията: "Проф. д-р Дечко Свиленов (1941 г.) има православно духовно и медицинско образование. Дълги години е работил в БАН. Автор е на много книги на духовна тематика, повечето преведени и на немски, английски, руски и други езици. Има над сто научни публикации в областта на експерименталната патология и електронната микроскопия."
-
Всъщност на повечето хора е присъщ т. нар. "стаден инстинкт", който е тясно свързан с подчинението - с необходимостта от водач, който да поеме и отговорностите.
-
Опитвам се да разбера кой какво има предвид под "измислици", затова ще задам следващия въпрос и на теб, и на Младенов, и въобще на всеки, който реши да се включи... И така, наскоро гледах един документален филм за перипетиите около т. нар. "студен термоядрен синтез". Ето накратко какво пише и в уикипедията: https://bg.wikipedia.org/wiki/Студен_термоядрен_синтез Въпросът ми е това, което са твърдели Флайшман и Понс - и което на този етап е категорично отхвърлено от науката - измислица ли е? И ако не е, какво е?
-
Ами след като "концепцията за гравитационна сила на привличане" се оказва невярна, защо да не я наречем "измислица"?
-
Ограничението не е само в обхвата на сетивата ни, който, разбира се, постоянно се разширява чрез усъвършенствани технически средства. Проблемът всъщност е в ограничения брой на сетивата ни. Чрез техниката ние разширяваме и подобряваме това, което имаме. Но колко и какви ли са проявленията на реалността, за които дори нямаме понятие, просто защото нямаме и сетива за тях?
