Шпага

Именно! Само ще добавя, че и практически нямаме никъде плоско пространство. А в конкретния спор "приблизителностите" не вършат работа.

След като спорът е дали има или няма поле в кухината, защо трябва да се придържаме към класическата теория, според която няма поле, вместо към квантовата механика, според която има "някакво остатъчно" поле? И друго: Защо трябва да считаме въпросното остатъчно поле за "принципно ненаблюдаемо", а не за ненаблюдаемо поради технически ограничения? П.П. Тези бяха съображенията ми, когато ти писах, че постингът ти е противоречив. Ако съм те обидила по някакъв начин - извинявай!

Да. Ти се изрази достатъчно ясно и... достатъчно противоречиво

Добре, но по какво всъщност се различава положението във въпросната кухина от свободното падане? Например трябва ли да считаме, че няма гравитационно поле при свободното падане на асансьорната кабина без прозорци, в която човечецът не може по никакъв начин да установи дали пада под въздействието на гравитация, или е в покой, или е в равномерно праволинейно движение - тоест при движение при пълна липса на гравитация?

Ако изключим "свинското със зеле", всичко друго е като забъркано от веган за вегани

Струва ми се, че това не е логично. Формата би трябвало да има значение...

Ами ако променим това тяло? Например ако от сфера го трансформираме в сфероид? Тогава в кухината ще се "появи" гравитация, така ли?

А как може да няма гравитация в кухината, след като в нея има тела?

Но бъдещето е в Квантовата биология, която май все още е "в пелени"

Кажете нещо повече за безжичното електричество. Мислите ли, че ще бъде повсеместно приложимо... някога?

Станислав, достатъчно е да даваш линк и някакъв кратък откъс. Моля те, не претоварвай темата!

Прав си! И виж в тази връзка на какво обяснение попаднах: https://physics.bg/home/проблемите-във-физиката/проблем-1-постоянството-на-скоростта/анализ-на-експеримента-sagnac/ Ето цитат, който никак не се съвместява с ТО: "За наблюдателя разположен на въртящия се диск – всички устройства (колиматорът, сплитерът на светлинния лъч, фотографската плака и четирите огледала), монтирани на диска, ще са неподвижни. Следователно, за този наблюдател дължините на траекториите на двата лъча не се променят когато дискът се върти. В резултат на това, измерените от наблюдателя скорости на двата светлинни лъча, в отправната система свързана с въртящия се диск, ще са различни. Тази разлика зависи от скоростта на въртене на диска: скоростта на лъча, която се движи в посоката на въртене на диска, намалява до (c-V ), където V е линейната скорост на движение на огледалата, докато скоростта на другия лъч, който се движи противоположно на посоката на въртене на диска – нараства до (c+V ). Всъщност, наблюдаваната „анизотропия“ (разлика в скоростта на светлината в зависимост от посоката на светлинния лъч) при експеримента на Sagnac е подобна на „анизотропията“ на скоростта на светлината при разгледаните експерименти „Еднопосочно определяне на скоростта на светлината“, (виж случаите – виж „Предаване в посока изток“ и „Предаване в посока запад“). Следователно, заключението направено от наблюдателя, намиращ се в отправната система, свързана с въртящия се диск е, че изместването на интерферентните линии се дължи на разликата между скоростите на двата светлинни лъча. От своя страна, тази разлика (съответно изместването) се променя с промяната на скоростта на въртенето на диска. Накрая можем да подчертаем, че още през 1913 год., експериментът на George Sagnac (Sagnac, 1913) доказва, че скоростта на светлината не е една и съща във всички отправни системи. Това е било още преди публикуването на общата теория на относителността. Учудващ е фактът, че Айнщайн никога не е коментирал този експеримент, въпреки че със сигурност няма как да не е знаел за съществуването му…"

Повторение.

След като светлината винаги се разпространява по права линия, значи пътят на лъчите от огледало на огледало е на "зиг-заг". Но докато огледалата "бягат" от лъча, който се движи по посока на въртенето, същите тези огледала пресрещат лъча, движещ се срещу въртенето. Така пътят на единия лъч се удължава, а на другия се скъсява и това води до съответната интерференчна картина.

Заградената площ - или по-точно дължината на пръстена - има значение само за степента на отклонението, но с нищо не опровергава моето твърдение за различния път, който изминават двата лъча. Всъщност по замисъл ефектът може и да е класически, но релативистките тълкувания са много по-смислени. А доколкото знам и с много по-точни изчисления.

Ако експериментът на Саняк бъде проведен далече от Земята, някъде в открития Космос, мислиш ли, че крайният резултат ще е различен? Според мен - не

Но има и едно съвсем елементарно обяснение, според което при въртящ се пръстен/световод/ лъчът, който се движи по посока на въртенето, изминава по-дълъг път от лъча, който се движи срещу посоката на въртене. Затова двата лъча пристигат по различно време до сензора.

Мисля, че не е така. Ако конструкцията/пръстенът/ не се върти, двата противоположни лъча ще пристигнат едновременно до сензора, което означава, че не отчитат въртенето на Земята. Лъчите достигат до сензора по различно време само ако пръстенът се върти.

Станислав, не отричам, че повечето от споровете за СТО са безсмислени. Но недоумявам защо ти си толкова категоричен в убеждението си, че тази теория е вярна, след като всъщност не я разбираш. И дори не се опитваш да я разбереш.

А според твоята версия при какви условия няма да са еднакви? П.П. Сърцевината на оптичните кабели "вакуумирана" ли е - т.е. изолирана ли е от атмосферата?

Не намирам логика в това водата да "увлича" светлината частично, а атмосферата да я "увлича" напълно. Но както и да е. Въпросът ми е: Ако имаме два напълно еднакви по дължина оптични кабела, по които минават два лъча с противоположни направления, според теб ще има ли някаква разлика във времето на преминаването им от единия до другия край на съответния кабел? Или времето ще е еднакво, независимо от различните посоки, по които се движат лъчите?

Тантин, грешиш. Технологията на направа на часовниците няма абсолютно никакво значение. В СТО приемаме, че часовниците са идеални.

Сигурен ли си?

Станислав, навярно не си обърнал внимание, но разделът тук е "Паранауки". Пускаш много сериозни материали, чието място съвсем не е в раздел като този. Да не говорим за учени от такъв висок ранг като Роджър Пенроуз. Човекът въобще не заслужава подобно "паранаучно" отношение!