Шпага

Това е доста сходно с поведението на т.нар. "антиваксъри"

Е, да. Неприятно ми е да призная, но... ти си прав. Ако трябва да обобщя моята "позиция" по тези въпроси, тя е, че поначало има нещо гротескно в категоричните мнения, изказани от хора с повърхностни представи за това, което оспорват. Но от друга страна, всеки има право да се съмнява в обсъжданите теории. И когато изрази своите съмнения, те всъщност придават енергия на клуба, защото пораждат спорове... макар и не винаги особено смислени. Честно казано, аз често имам за цел да намеря поводи за съмнения, защото така тук стана по-интересно

Но ето и противоположна концепция: https://phys.org/news/2015-02-big-quantum-equation-universe.html или на български: https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Golemiiat-vzriv-ne-se-e-sastoial-Kvantovo-uravnenie-prognozira-che-V_3109.html?allr=true&order=ASC П.П. За мен е непонятна тази настървеност, с която някои хора "защитават" теорията за Големия взрив. По всичко личи, че според тях всеки, който не подкрепя или просто не възприема тази теория, е невежа, тъпак, аутсайдер и т.н.

Значи твърдите, че Вселената се разширява, обаче не сте наясно какво означава това "да се разширява"

Може и да си прав. Но не попадам на една общоприета дефиниция. Ако не е проблем, напиши я тук. Е, това не е вярно. Нямам чак такова самочувствие, че да съм "съгласна" или "несъгласна" из тези физ. катакомби. Задавам въпроси, именно за да си изясня нещата и... според мен в повечето случаи въпросите ми никак не са тъпи

Хайде кажете накъде се разширява Вселената, след като тя обхваща абсолютно всичко? Какво се оказва според въпросната теория? Че разширявайки се, Вселената всъщност "произвежда" "допълнително" време-пространство? Или че "разрежда" "наличното" време-пространство? П.П. Много кавички станаха, но...

Това, че засега е единственото смислено обяснение, не означава, че именно то е вярното. Човекът има основания да се съмнява...

Не мога да си спомня, най-вероятно защото не съм го разбрала. За мен понятието "маса в покой" е безсмислено...

Значи това, че масата на едно тяло зависи от неговата скорост и колкото по-голяма е неговата скорост, толкова повече нараства и масата му, е само интерпретация, която вече се счита за невярна. Добре, но щом е така, какво е обяснението на казаното от теб, че: След като масата не нараства до безкрайност при движение със скоростта на светлината, защо - по каква причина - енергията и импулса нарастват до безкрайност? Не се ли къса връзката между тези величини - маса, енергия, импулс?

В такъв случай това, провъзгласено за гениално уравнение - E = m.c2 - не губи ли до голяма степен своето величие? След като Айнщайн е дефинирал масата в него просто за удобство

Сканер, аз точно това казвам - че тъмната енергия всъщност не е енергия. Напразно се тръшкаш, човече По-спокойно

Къде видя "драма". Та чак и се завайка

Не е материя, не е енергия, а какво е? Само не казвай, че е някакво екзотично "налягане"...

Сканер, пропуснал си да ми отговориш на това, което сега съм оцветила. Не си противореча, защото това не е мое твърдение, а следствие от СТО, което - вече - е отхвърлено като невярно.

Добре, а какво е? И след като твърдиш, че наистина е енергия, нали като такава тя - като всяка друга енергия - също би трябвало да има материален носител. И друго: Как така тъмната енергия има маса?

Що?!

Тъмната енергия всъщност е вид материя... при това с маса Даже не бих се учудила, ако тази "тъмна" маса е именно съвкупността от масите на всички фотони във Вселената Нека да я наречем фотонна масаи да уточним, че тя има антигравитационно действие, на което пък се дължи ускореното разширяване на Вселената. Мда, това е положението

Според мен, твоята "интерпретация" няма нищо общо с това, което той е казал, и още по-малко с това, което е искал да каже

Имам няколко въпроса, но ако ти е писнало да отговаряш, извинявай... и ме забравяй 1. След като вече е прието, че масата не нараства със скоростта - т.е. че всъщност няма релативистка маса, - понятието "маса на покой" има ли изобщо някакъв смисъл? Например, ако един електрон се движи спрямо мен със скорост V, неговата маса ще бъде ли по-различна от тази, която би имал, ако се движи спрямо мен със скорост V1 или ако е неподвижен спрямо мен? 2. Отпада ли напълно, или някак се трансформира, следствието от СТО, че нищо - с маса - не може да се движи със скоростта на светлината, тъй като при такава скорост масата би нарастнала до безкрайност? 3. Като наблягаш, включително и в постинга си до Малоум, че фотонът е квантовомеханичен обект, това, че масата на покой на фотона е нула, не е ли в пълно противоречие именно с Квантовата механика и по-конкретно с Принципа на неопределеност? Имам предвид, че щом масата на фотона е нула, а скоростта му е С, неговата позиция/местонахождение/ би била абсолютно неопределена /и неопределима/. Обаче самото понятие "абсолютно" е в противоречие със споменатия принцип, точно както е в противоречие и точно определената маса и съответно - точно определения импулс, изразен от масата по скоростта.

Сканер, фотоните даже и гравитационно ли не си взаимодействат?

Не подценявай Младенов. Явно по природа той е боец, а като такъв може и изненадващо да ни стресне с някоя физ.-хватка

Стоим неподвижни спрямо науката Физика Или в най-добрия случай напредваме "през" нея с темпото на костенурки или на

Може би Но все пак, когато стоим - неподвижни - на едно място, ние всъщност се движим с 300 000 км/сек във времето, а при такава скорост "последователностите" придобиват изкривен... исторически смисъл

Според мен дори и споменатите от теб ученици би трябвало да знаят именно обратното - че "нютоновите положения и галилеевите трансформации" имат много общо и с двете теории на относителността. Тези положения и трансформации са всъщност в основата и на двете теории.

Младенов, аз не мисля, че само ти си агресорът. Зловещият звън на оръжията кънти и от двете страни. Но мисля, че Сканер - след като е разбрал в дълбочина СТО и ОТО - наистина се озлобява от начина, по който хулиш Айнщайн. Когато човек се възхищава от някого, трудно понася обидите към него - понякога дори по-трудно, отколкото към самия себе си. Може би не е съвсем подходящо за аналогия, но аз например бих се вбесила, ако някой започне да сипе оскърбителни епитети за Джек Лондон, който ми е любимият писател. Особено бих се вбесила, ако остана с впечатлението, че въпростият оскърбител дори не е чел книгите му.