Шпага
Потребител-
Брой отговори
4079 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Сканер, след като скоростта на светлината намалява с увеличаването на гравитационния потенциал, значи: За наблюдател извън Черната дупка всеки светлинен лъч, който достигне до т.нар. хоризонт на събитията, би трябвало да застине там - да стане НЕподвижен! - просто защото времето там спира да "тече". Т.е. от една страна стигаме до абсурда "неподвижна светлина", а от друга страна обсъжданата от вас формула води именно до този абсурд.
-
Е, Сканер, как така "Какво от това?" Ако формулата е невярна, значи и теорията е невярна. А ако теорията /ОТО/ е невярна, значи и т. нар. Стандартен космологичен модел също не е верен, тъй като в основата му е именно ОТО. Аз така разбирам твърдението на Младенов. Но не ми е ясно вие с Гравити как го разбирате...
-
Сканер, според мен има принципна разлика между забавянето на процесите вследствие относителната скорост и забавянето им при гравитация.
-
Сканер, все едно ли е дали ще кажем "времето се забавя при гравитация" или "процесите се забавят при гравитация"? И ако не е все едно, каква е разликата между едното и другото твърдение?
-
Господа, много далече сте стигнали... по трънливите пътища на науката
-
Здрасти, Малоум "Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда." Освен самовъзпроизвеждане, може би трябва да се добави и "комбиниране", а също и най-важното - "мутиране". Иначе се получава "щампа" вместо еволюция, без която животът май не би бил възможен
-
Положението е, меко казано, спорно. Ето тук например -- http://drevnite.com/vreme-e-imalo-oshte-predi-golemiya-vzriv/ -- е представена доста по-различна версия, според която: "... ... ... За разлика от „обичайния“ Голям взрив, тъканта на пространство-времето не престава да съществува отвъд точката на неговото рождение. Тя просто става „огледална“. Грубо казано, преди раждането на Вселената времето е текло в противоположна посока, а пространството е било „ориентирано“ малко по-различно, сочат изчисленията на британските изследователи... ... ..." Дано не кажеш и за авторите на тази теория, че имат "неподозирано голям проблем" Както виждаш, а и както отдавна е известно, не са никак малко физиците, според които тази картинка не е "най-логичната и смислена". Това, че според теб е такава, не означава, че хората на друго мнение са "с ограничено мислене". Дори напротив... ?
-
Обвинението в "плагиатство" е оскърбително. А в конкретния случай и несправедливо Ако според Теорията за големия взрив Вселената не се е появила от нищо, значи според тази теория Вселената е вечна, а ГВ е просто един от безбройните й етапи.
-
Може би това непосилно за представите ни "от нищо - нещо" наистина е абсурдно? Ако приемем, че на фундаментално ниво няма разлика между понятията "нещо" и "нищо", лесно ще стигнем до извода, че ако теорията за Големия взрив е вярна: Големият взрив всъщност е някаква "спорадична-динамична система" от безброй проявления на Нищото, което ние - за помпозност - наричаме Вселена. Т.е. нищото е всичко, а всичкото е нищо. И толкова
-
Така е. Всъщност имах предвид обекти. Но исках да отговоря на Сканер "кореспондиращо", а неговият въпрос беше: "По какво една свободно падаща система (в хомогенно поле за определеност) се различава от инерциална система?" П.П. Впрочем, на мен ми се струват безсмислени и термините "свободно падаща система", "ускоряваща се система" и дори "движеща се система". Та как и накъде може да се движи нещо, което -- освен че е абстрактно, -- обхваща абсолютно всичко
-
Мисля, че в такива случаи репликата на герой А може да бъде разделена на две части като на нов ред се въведе поне едно - а може и повече - изречения непряка реч. Примерно: Той замълча в очакване на някаква реакция от Б, но тъй като такава не последва, сви рамене и продължи: - ... ... ...
-
Е, само се пошегувах. Сега да не се разсърдиш...
-
Значи "свободно падащият" няма гравитационна потенциална енергия, щото... щото е в кутия без прозорци и нема понятие, че пада "свободно"
-
За разлика от инерциалната система, свободно падащата система има гравитационна потенциална енергия
-
Общото е това, че като концентрираме енергия на едно място, на друго място енергията се "разрежда". Напротив. Именно такъв "закон" би нарушил ЗЗЕ.
-
Е, да, но особеностите на самата геометрия на какво се дължат? Според теб, на гравитация породена в двумерно - т. е.БЕЗобемно - пространство, така ли
-
Уви, така е.
-
Здравей, Сканер Не мога да схвана: 1. За каква гравитация в двумерно - т. е. безобемно - пространство може да става дума. 2. За какво инерциално движение на самолетите може да става дума, след като те всъщност се движат около земята - т.е. по траектория с кривина.
-
Но на всяка създадена положителна кривина би трябвало да съответства някаква отрицателна кривина. Иначе би се нарушил Закона за запазване на енергията
-
Летни импресии - депресии: Пожар. Оранжеви клони разкъсват небето и почерняват в молитва за дъжд. Вятър. Перо от птица танцува сред прахта.
-
Просто не ви пука дали има богове, или не. Тоест, не антитеизъм, а непукизъм. Бравос
-
Но за да умре щастлив, значи в живота си е бил нещастен. Нещо от типа "Уф, отървах се"
-
Което означава, че - според теб - светът е детерминиран. А в другата тема твърдеше обратното Пояснявам: Случайностите са винаги в условно наклонение - може би "да", може би "не"
-
Претенциите може и да са основателни Например ако някога - в необозримото бъдеще - се докаже, че Бог е именно онази повсеместна и толкова НЕпонятна за физиците Тъмна енергия
-
Ами да Но ставаше дума за казаното от теб: Е, защо считаш, че е безсмислица? По принцип доказването, че нещо -- в случая Бог -- не съществува, е напълно възможно. Доказваш съществуването на друго нещо, което изключва съществуването на първото -- т.е. на Бог -- и така всъщност доказваш, че първото -- т. е. Бог -- не съществува. А това, че науката все още не е достигнала до този етап на познание, съвсем не означава, че никога няма да го достигне. Накратко казано: Липсата на нещо се доказва чрез наличието на друго нещо, което изключва съществуването на първото.
