Шпага

Брайън Грийн е страхотен популяризатор на теоретичната физика, но при такава дейност е неизбежно да бъдат опростявани някои особено сложни въпроси. Аз до съвсем скоро приемах едва ли не буквално всичко, което чета в неговите книги. Тази сутрин обаче по повод последния постинг тук намерих това: Диаграмите на Файнман « Бръсначът на Окам Все още не съм го прочела внимателно, но може би ще е полезно за доизясняване на въпроса с "всички възможни пътища".

След като от първостепенно значение за достоверността на физичните теории се счита именно експериментът, значи все пак основната им цел е тази -- "да кажат нещо за реалността". Наблюдения, експерименти... и въз основа на тях философски спорове и разсъждения, които полека-лека се сдобиват със съответните математически "костюмчета" Впрочем, ярък пример за превес на философията в научни спорове е прословутата Първа Солвеевска конференция. Тогава девизът "Мълчи и смятай" май не е бил на особена почит...

Ами щом се държат като вълна, значи са вълна Така че защо да не приемем, че светлината е поток от фотонни вълни или да речем "микровълни"? Защо да не приемем че и другите частици -- протоните, неутроните... -- също са микровълни, които просто сме свикнали да наричаме "частици"? Ето, вижте например какво казва тук -- http://archive.li/zTOzy -- Франк Уилчек в точка 3: "Първичността на квантовите полета." ... ... ... В квантовата теория на полето частиците не са първичната реалност. По-скоро, според изискванията на относителността и локалността, полетата са първичната реалност. Според квантовата теория възбужданията на тези полета се проявяват като дискретни образувания. Именно тези образувания са това, което ние наричаме частици. По такъв начин частиците са породени от полетата. В действителност това, което ние наричаме частици, са просто форми на възникване на нискоенергетични възбуждания на квантовите полета. По такъв начин всички електрони са абсолютно еднакви, защото те са възбуждания на пораждащия ги Ur – материал (от немски – “праматериал”, бел. ред.) – електронното поле. Същата логика, разбира се, е валидна за фотоните и за кварките и даже за сложни образувания като атомни ядра, атоми, или молекули."

1. Всъщност относителната скорост е единственото, което има значение - и по-точно, съпоставянето на скоростите спрямо източника в две отделни системи. 2. Това, че върха на телескопа е винаги допрян до звездата, съвсем не означава, че винаги ще виждаш звездата през него. Земята не е инерциална при орбиталното си движение.

Според мен, наблюдателят ще вижда звездата през телескопа при две условия: 1. Ако взима под внимание скоростите, с които се движи в кръг спрямо звездата. 2. Ако постоянно "нагласява" телескопа под такъв наклон, какъвто по начало е характерен за координатната система, в която се намира в дадения момент. П.П. Координатната система ще се сменя постоянно именно поради кръговото движение. Но ако системата е инерциална, наклонът на светлината в тази система винаги ще е един и същ. Затова, ако двама наблюдатели се движат с различни скорости спрямо звездата, наклоните, под които ще я виждат през телескопите си ще са различни, дори и ако те - наблюдателите - се окажат един до друг в съответния момент на наблюдение.

Странно е как тази теория толкова дълго е доминирала във физиката, след като не е способна да обясни такова съществено явление каквото е аберацията!

Значи трябва да се извиним на Младенов

Младенов, ако направим аналогия с денонощната аберация, не става ли очевидно, че именно движението -- в случая въртенето на Земята около оста й -- е причина за аберацията. Според теб как по друг начин може да се обясни фактът, че тази аберация е най-голяма на екватора и нулева на полюсите?

За разлика от преди, напоследък -- поради кофти вируса -- хората, които "ухаят" на спирт, пораждат в околните спокойствие и сигурност. Та в този смисъл, Лапландец, ти навярно ден и нощ разнасяш със себе си облаци, направо талази от... спокойствие

Брадли през живота си само с един телескоп ли е действал? И този телескоп точно с тази дължина - по случайност, на късмет ли му се е паднал?

Важното е, че е била известна крайната скорост на светлината.

Горкият човек - не може да се защити

Според моите представи, телескопът няма никаква друга роля, освен за информация.

Така, както е казано, излиза, че няма ли телескоп, няма и аберация. Нещо от типа на "Нет человека — нет проблем" Ако си представим два успоредни и близки един до друг лъча, които идват от звездата, и единият от тях премине пред наклонения телескоп, другият - който не минава през телескопа - вертикално надолу ли ще продължи до земята?

Сканер, има ли някакви физически агрументи, поради които написаното по-горе да не се отнася и за осветеност на площ от звезда, вместо от точков източник?

Но защо, според Брадли или според теб, се случва това? Какво е научното - физическото - обяснение за процесите, които протичайки вътре в телескопа, причиняват аберация?

Сканер, това не означава ли, че в едната ИС ще се наблюдава син, а в другата червен доплеров ефект?

Младенов, може би трябва да обърнеш по-голямо внимание на този постинг --

След като - както си отбелязал в следващия си постинг: "... това опростено разглеждане е валидно само за полюсите..." Какво още е необходимо, за да бъде установено с още по-голяма точност действителното положение на звездата, когато измерванията се правят на някой от полюсите?

ОК. И два въпроса просто от любопитство 1. Ако изберем за отправна точка центъра на Земята, отправната система каква ще бъде - инерциална или неинерциална? 2. И въобще, как при избора на отправна точка ще се определи каква е отправната система, след като тази точка всъщност не зависи от тялото, което е неин "носител"?

Е, когато ни интересуват планините и моретата, здравият разум ще ни подскаже да приемем за по-смислено, че сме седнали не върху Земята, а например върху някой стол. Тогава с по-малко угризения ще занулим размерите на стола и ще го нарочим за "точково" отправно тяло на необходимата ни отправна система. Но когато ни интересува някакво отношение между Земята и Андромеда, ще приемем без особени притеснения, че Земята е точково отправно тяло. Т.е. свободни сме да избираме кое обемно тяло да набедим за точково, но все пак... както е казано "Свободата е осъзната необходимост"

За мен е объркващо това, че навсякъде, където става дума за отправна система, се говори за отправно тяло, а не за отправна точка. Тялото, по определение винаги е обемно, за разлика от точката. И след като във физиката напълно ясно са разграничени тези понятия "тяло" и "точка", моето тълкуване досега беше, че -- за целите, постигани чрез отправната система -- споменатото отправно тяло по принцип се приема за безобемно, безразмерно. В този смисъл всяко тяло, което е прието за отправно, задължително трябва да е прието и за "точково". В противен случай се получават доста безсмислици, както се вижда и от вашия спор

Изтрих поста си

. Отказах се. Тъпо беше

За мен парадоксалното в тази ситуация е, че сте го разбрали - творението на Лапландеца. Парадокс би било и ако самият Лапландец си го е разбрал творението/отрочето