Шпага

Незнанието не е предразсъдък Но се радвам, че не ме обвини и в тръшкане Сканер, а какво става с ъглите на подвижния триъгълник? В системата, в която е неподвижен, той е равностранен и ъглите му са по 60 градуса. А когато е подвижен и вече не е равностранен, ъглите променят ли се, или... ???

Всъщност скъсяването на дължините винаги ми е било непосилно за проумяване. Както се казва "бедна ми е фантазията" От друга страна обаче забавянето на времето ми се струва напълно логично и тъй като в СТО тези два ефекта винаги са в "комплект", просто стигам до извода, че не успявам да разбера нещата в дълбочина.

Всяка проекция в някакъв смисъл е илюзорна. В този случай е илюзорен неравностранният триъгълник в подвижната система, защото той в крайна сметка е геометрична проекция на равностранния триъгълник в системата, в която същия този триъгълник е неподвижен. Така разбирам и казаното от Орбит: "Геометрически равностранен триъгълник в движение става неравностранен геометрически. Но физически си остава равностранен." Например поставяш на шосето равностранния си авариен триъгълник, а после започваш да прелиташ над него и около него с най-различни скорости, при което "гледаш и мериш" най-различни НЕравностранни триъгълници. Да, но това всъщност не са десетки или стотици най-различни триъгълници. Все пак аварийният ти триъгълник не се е мултиплицирал, при това с деформации, нали? Физически той си остава един-единствен там на шосето, а проекциите му от твоя гледна точка може и да са безброй. Но докато си в движение спрямо него, нито една от тези проекции няма да е такава - на равностранен триъгълник.

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна... П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

Всъщност това не беше двубой, а грозно, подтискащо зрелище, в което един боксьор бие някакъв хилещ се от време на време... човек

По повод въпроса "Съществува ли времето" : "Времето е просто спомен в процес на създаване" -- Владимир Набоков

Стадно чувство проявяват тези, които не са съгласни с теб, а разум - тези, които са съгласни. Нали?

Според мен е точно обратното

Е, това не е ли проблем? Щом в системата на приемника отчитаме показанията на часовника на наблюдателя, значи в случая сме приели тази система за неподвижна, а при това положение онази пръчка, която там е неподвижна, въобще не трябва да се "свива". Всъщност ефектите би трябвало винаги да вървят заедно за абсолютно всички взаимнонеподвижи обекти, които се движат в някаква друга инерциална система. Или греша? Възможно ли е -- в една приета за подвижна система -- ефектът "скъсяване" на дължината на един обект да бъде комбиниран с НЕзабавяне на времето на неподвижен с обекта часовник, ако този часовник се намира на някакво голямо разстояние от обекта?

Това по-горе не се ли отнася за паралакса? А това по-долу не се ли отнася за аберацията? Извинявай, опитвам се да "наваксам" това, което съм пропуснала в спора ви. Но май не успявам.

"... И откриват нещо поразително: тази функция трябва да се колебае напред-назад между положителни и отрицателни стойности, което означава, че гравитацията би трябвало да действа привличащо в някои мащаби и отблъскващо в други..." Когато става дума за гравитационно привличане; сили на привличане; привличащо действие и тем подобни, винаги се чудя дали изобщо е коректно да се използват такива понятия? Какъв в крайна сметка е механизмът на привличане? Падайки например към Земята, едно тяло привлечено ли е от нея и как, чрез какво? Такава представа за привличане не звучи правдоподобно, освен ако определяме като своеобразно привличане "кривината" на пространство-времето. Но дори и това определение е крайно неточно, даже подвеждащо. Така или иначе, според ОТО няма гравитационни полета. За гравитационните вълни пък, поне аз, не намирам абсолютно никаква причина те да действат по друг начин, освен отблъскващо... Е? Пак да повторя: кое и как действа привличащо?

Да добавя и въпроса: Какво би било теглото на въпросния човек в центъра на Земята?

Дайте линк към някое по-ясно описание на експеримента с "водния" телескоп на Ейри

За съжаление си прав. Но нека поне да напомним казуса: Потребител 3434 4928 мнения Пол:Мъж Потребител Публикува Понеделник в 15:06 (edited) Айде да задълбоча още малко мистерията Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му. В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението. Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?

Сканер, кажи вече: ЗАЩО резултатът е такъв???

Брайън Грийн е страхотен популяризатор на теоретичната физика, но при такава дейност е неизбежно да бъдат опростявани някои особено сложни въпроси. Аз до съвсем скоро приемах едва ли не буквално всичко, което чета в неговите книги. Тази сутрин обаче по повод последния постинг тук намерих това: Диаграмите на Файнман « Бръсначът на Окам Все още не съм го прочела внимателно, но може би ще е полезно за доизясняване на въпроса с "всички възможни пътища".

След като от първостепенно значение за достоверността на физичните теории се счита именно експериментът, значи все пак основната им цел е тази -- "да кажат нещо за реалността". Наблюдения, експерименти... и въз основа на тях философски спорове и разсъждения, които полека-лека се сдобиват със съответните математически "костюмчета" Впрочем, ярък пример за превес на философията в научни спорове е прословутата Първа Солвеевска конференция. Тогава девизът "Мълчи и смятай" май не е бил на особена почит...

Ами щом се държат като вълна, значи са вълна Така че защо да не приемем, че светлината е поток от фотонни вълни или да речем "микровълни"? Защо да не приемем че и другите частици -- протоните, неутроните... -- също са микровълни, които просто сме свикнали да наричаме "частици"? Ето, вижте например какво казва тук -- http://archive.li/zTOzy -- Франк Уилчек в точка 3: "Първичността на квантовите полета." ... ... ... В квантовата теория на полето частиците не са първичната реалност. По-скоро, според изискванията на относителността и локалността, полетата са първичната реалност. Според квантовата теория възбужданията на тези полета се проявяват като дискретни образувания. Именно тези образувания са това, което ние наричаме частици. По такъв начин частиците са породени от полетата. В действителност това, което ние наричаме частици, са просто форми на възникване на нискоенергетични възбуждания на квантовите полета. По такъв начин всички електрони са абсолютно еднакви, защото те са възбуждания на пораждащия ги Ur – материал (от немски – “праматериал”, бел. ред.) – електронното поле. Същата логика, разбира се, е валидна за фотоните и за кварките и даже за сложни образувания като атомни ядра, атоми, или молекули."

1. Всъщност относителната скорост е единственото, което има значение - и по-точно, съпоставянето на скоростите спрямо източника в две отделни системи. 2. Това, че върха на телескопа е винаги допрян до звездата, съвсем не означава, че винаги ще виждаш звездата през него. Земята не е инерциална при орбиталното си движение.

Според мен, наблюдателят ще вижда звездата през телескопа при две условия: 1. Ако взима под внимание скоростите, с които се движи в кръг спрямо звездата. 2. Ако постоянно "нагласява" телескопа под такъв наклон, какъвто по начало е характерен за координатната система, в която се намира в дадения момент. П.П. Координатната система ще се сменя постоянно именно поради кръговото движение. Но ако системата е инерциална, наклонът на светлината в тази система винаги ще е един и същ. Затова, ако двама наблюдатели се движат с различни скорости спрямо звездата, наклоните, под които ще я виждат през телескопите си ще са различни, дори и ако те - наблюдателите - се окажат един до друг в съответния момент на наблюдение.

Странно е как тази теория толкова дълго е доминирала във физиката, след като не е способна да обясни такова съществено явление каквото е аберацията!

Значи трябва да се извиним на Младенов

Младенов, ако направим аналогия с денонощната аберация, не става ли очевидно, че именно движението -- в случая въртенето на Земята около оста й -- е причина за аберацията. Според теб как по друг начин може да се обясни фактът, че тази аберация е най-голяма на екватора и нулева на полюсите?

За разлика от преди, напоследък -- поради кофти вируса -- хората, които "ухаят" на спирт, пораждат в околните спокойствие и сигурност. Та в този смисъл, Лапландец, ти навярно ден и нощ разнасяш със себе си облаци, направо талази от... спокойствие

Брадли през живота си само с един телескоп ли е действал? И този телескоп точно с тази дължина - по случайност, на късмет ли му се е паднал?