Шпага

Сканер, ускоренията, които дават силите може и да са еднакви, но в системата на движещия се наблюдател направлението им няма ли да е различно? Имам предвид, че ъгълът, под който е насочена силата, тръгваща от по-късно включилия се двигател А, в началото ще е по-малък от ъгъла, под който ще е насочена силата, тръгваща от по-рано включения двигател В, но поради движението това съотношение би трябвало да се променя от гледна точка на движещия се наблюдател.

Сканер, нали от доста време е прието, че всъщност няма релативистка маса - т. е., че масата не нараства в зависимост от скоростта, а всъщност е постоянна величина. В този смисъл и предишният израз "маса на покой" е изгубил предишното си значение... А в този "парадокс" излиза, че лостът има различни маси в различните системи

Сканер, а другата сила - която в този случай действа хоризонтално на движението, - няма ли да претърпи някаква промяна, или отклонение? П.П. Извинявай, не бях стигнала до последната страница, и чак сега виждам, че ти вече си дал доста разяснения, а може би и отговора. Ще ги прочета при първа възможност

Добре, но какво доказва това? Нали при абсолютно същата постановка други две лампички могат да светнат неедновременно в едната система и едновременно в другата. Т.е. Една двойка събития може да са едновременни в системата А и неедновременни в системата Б, но това ни най-малко не пречи друга двойка събития да са НЕедновременни в същата система А и да са едновременни в системата Б. Как при такова положение ще установиш коя "летва" се движи успоредно на другата и коя перпендикулярно и коя под ъгъл?

Добре че ми го каза. Понеже аз си мислех, че само за летви си приказваме тук. И по-точно за летви-подпалки

Не. В случая със стената и стрелата имаме съвсем елементарен еднозначен вариант, който може да се сведе до примера ми с двете взаимноподвижни летви. Няма "тласкане" на едната от тях и прочие космонавтски изяви...

Много съжалявам, но тези - може би перфектни - разяснения не ми помогнаха да проумея как в класическата физика става така, че: Ако две летви при взаимна неподвижност са успоредни една на друга, вече не са успоредни, когато са в равномерно праволинейно движение една спрямо друга. Как става така, че като приемем летвата А за неподвижна, летвата Б се оказва под някакъв ъгъл спрямо нея. И най-важното, как при това положение - когато Б е под ъгъл спрямо А, - часовниците в двете системи биха цъкали с еднакво темпо? А също така и как, вече не само според класическата физика, но и според СТО, при взаимното движение на А и Б, когато приемем А за неподвижна, Б ще е под някакъв ъгъл спрямо нея. ОБАЧЕ като приемем Б за неподвижна, А няма да е под ъгъл спрямо Б, а ще се движи перпендикулярно на нея. Надявам се, че съм обяснила достатъчно ясно какво имам предвид.

Май имаш предвид, че в системата на стрелата стената/прозорчето не е успоредно на стрелата. Така или иначе, напълно разбираемо е това, което си обяснил в постинга си. Според мен обаче при тази ситуация се проявава един друг парадокс. Даже бих казала истински парадокс, защото: Не може при взаимното движение на два обекта да се наблюдава такова различие, при което в едната система тези обекти да са паралелни един на друг, а в другата система да не са паралелни. В конкратния казус например, това не ми изглежда правдоподобно: "В отправната система на стената стрелата е паралелна на нея (това е и по условие), а в системата на стрелата тя не е паралелна на стената, сключва някакъв ъгъл."

В системата на стрелата всъщност се движи стената с прозорчето, така че през стрелата първо ще мине задната част на прозорчето, а след това предната. Пояснение: задната част е тази, която е по-близо до върха на стрелата. Няма да има едновременност при преминаването на прозорчето през стрелата - именно поради проекцията под ъгъл в тази система. Горе-долу това имам предвид. П.П. В гимназията имах един съученик, който на изпит все повтаряше "Абе разбирам го, ама не знам как да го кажа". Та и аз сега съм в това положение... ако го разбирам... разбира се Обаче, Сканер, това, че стената е безкрайна още повече скапва представите. Все пак как се движи нещо, което е безкрайно? Накъде се движи

ОК. Няма да се излагам повече. Ще изчакам да дадат компетентните си отговори тези, които през последните години са чели много книжки/статии/ монографии и прочие за СТО.

Ти си спецът Затова първо ти докажи, че стената, а с нея и прозорчето ще се движи в системата на стрелата точно напречно

Тъй като не разбрах защо не приемаш, че подвижната система се движи в неподвижната под някакъв ъгъл /наклонена проекция/ или не знам точно как да го нарека... Ще пробвам с този отговор: Стрелата ще премине през прозорчето, защото то няма да се движи спрямо нея точно напречно, а под някакъв ъгъл

Сканер, вече не става дума за това дали ще протече ток. Приемаме, че няма да протече и толкова. Но въпросът е дали "вълната на полето" ще се породи и ще стигне донякъде не само в системата на стрелата, а и в системата на кондензатора. Т.е. по каква причина такава вълна би станала възможна и в системата на кондензатора, където стрелата е скъсена?

Сканер, чудя се как става така, че според Парадокса на близнаците при връщането на близнака космонавт на Земята напълно отчетливо се откроява ефектът със "забавянето на времето", обаче от ефекта със скъсяването на дължините няма и помен. Не визирам изминатите разстояния, а такива скъсявания като на еталония метър например

За съжаление само с разум и мислене не се получава. Нужно е и съответното образование, а моето е много далече от физиката. Но ще ти отговоря като пристрастен почитател на физиката: Аз не мисля, че СТО е вярна, а само, че през последните сто и петнайсет години никой не я е опровергал.

Ако поставим по един часовник на входната и на изходната пластина и ги синхронизираме в системата на кондензатора, тези часовници няма да са синхронни в системата, в която стрелата е неподвижна, а кондензаторът се движи. Затова в нито една от горните три ситуации няма да има едновременност на събитията "преминаване на входна пластина /+/ през стрелата" и "преминаване на изходната пластина /-/ през стрелата". По тази причина няма да протече ток. П.П. Май и така не е Сканер, обясни какво е решението, преди да се пропия от мъка-а-а

Щом става дума за лични нападки, най-много такива отнесе Айнщайн, като създател на една "малоумна", "безсмислена", "абсурдна", "измамна"... и т.н. теория, каквато според теб е СТО.

Сканер, този "ненулев интервал от време", в който двете плочи контактуват със стрелата, може би няма да е достатъчен, за да протече ток от едната до другата плоча. Скоростта на кондензатора в тази система е, както си отбелязал 0.9682.с, а скоростта, с която електроните ще преминат по металната стрела от едната плоча до другата, вероятно ще е доста по-малка. Предполагам, че поради по-малката скорост електроните, задната/входната плоча вече няма да е в контакт със стрелата...

Според мен няма да протече ток, защото въпреки че в тази система стрелата е много по-дълга от скъсеното разстояние между пластините, самите пластини ще са под такъв наклон спрямо нея, че двата й края няма да се окажат едновременно допрени до входната и изходната пластина.

Младенов, ти даже и в понятието "аргументи" влагаш някакъв лично твой смисъл, който остава неразбираем за опонентите ти

Сканер, защо в системата на кондензатора стрелата се скъсява? Нали скъсяването става по дължина, а тя се движи перпендикулярно на пластините? При Б скъсяването е по-обяснимо.

Да, май повечето поети са сантиментални и самовлюбени, а не чувствителни. И наистина, голяма рядкост е някой от т.нар. интелектуалци да се отличи със свръхчувствителност. Интелектуалците обикновено претендират за "здрав разум" и се отнасят с презрение към лишените от прагматизъм емоции...

"Обективно" погледнато е точно обратното -- т.е. различните места в космоса не са равноправни,тъй като пространството въобще не е хомогенно Все пак за какво равноправие можем да говорим, сравнявайки пространството в близост до черна дупка и някакъв обширен участък, почти напълно лишен от материя. И друго: дали е правилно да говорим за хомогенност на абстракция? -- каквато според теб е пространството.

Пак не се разбрахме Тук никой с никого не се разбира

Малоум, предполагам, че не съм се изразила достатъчно ясно. Имах предвид, че например ако ние с теб сме в две взаимноподвижни инерциални системи, от моя гледна точка периодът на полуразпад на урана в твоята система ще е различен от този в моята ИС, но винаги ще е един и същ. Различна от тази в моята ИС, но винаги една и съща, ще е и температурата на кипене на водата или на което и да е друго в-во. В този смисъл не може да се говори за промяна на процесите във въпросната подвижна ИС. И въобще във всяка ИС. Просто относителната скорост между двете инерциални системи винаги е една и съща, а това предопределя и съответната постоянна скорост на протичане на периодичните процеси във всяка една от тях спрямо другата.