Шпага

Здрасти, Малоум! Не мога да си спомня защо, според хипотезата ти, протонът -- също като електронът -- е "вечен". Тоест, каква е принципната разлика между протоните и неутроните, които пък не са "вечни".

Е, добре де Може и да не сме мъдри, обаче сме красиви. А нали "Красотата ще спаси света" - както правилно е отбелязал самият Достоевски

Кухи възражения.

"МЪДРОСТ", Върбанов. Тази е думата от женски род. Тя е основната, а "мъдрец" е нейна производна/второстепенна и много често лъжовна

Сканер, все пак не е ли по-подходящо да се каже, че автоматизираните системи регистрират факти, а не че ги наблюдават. Например термометърът регистрира температурата, а не я "наблюдава".

Във връзка с тези историйки може би трябваше да напишете "изкуство" в кавички. Както и думата "хумор".

Сканер, може би не съм разбрала правилно това: "... искажение структуры пространства-времени нарушает лоренц-инвариантность — одно из важнейших свойств известных физических законов. Грубо говоря, лоренц-инвариантность законов означает, что они не меняются при произвольных сдвигах и поворотах (в том числе бустах). Очевидно, что в дискретном пространстве-времени лоренц-инвариантность нарушается — причем на высоких энергиях, на которых длина волны частицы сравнима с шагом решетки, нарушение заметить легче всего. Конечно, на практике физикам еще очень далеко до таких энергий: энергия протонов Большого адронного коллайдера находится на уровне ELHC ~ 104 мегаэлектронвольт (то есть 10−15Ep), а энергия самых быстрых космических частиц не превышает Eparticle ~ 1011 мегаэлектронвольт (10−8Ep). Поэтому лоренц-инвариантность известных физических законов нарушается очень слабо. Тем не менее, даже такие слабые нарушения могут сыграть важную роль: например, благодаря им возможны осцилляции безмассовых нейтрино и вакуумное черенковское излучение." Моят извод от прочетеното беше, че проблемът при дискретно пространство би се изразил в нарушаването на т. нар. "универсална лоренцова ковариантност". Но както вече казах, може и да греша.

Ами да. Щом имат структура, значи са материални

А кои са троловете?

Според мен, това, в приказката, е просто натрупан опит/ наблюдения през годините, а не мъдрост. И въобще, връзката между старост и мъдрост ми се струва доста... пресилена. Уви, в повечето случаи изкуфяването е доминиращо...

Тъй като спорът в другата тема все по-често "ротира" към тази, реших да задам въпроса си тук. И така, Младенов казва "За мен лично пространството е физически съществуващо." А Сканер му отговаря, че пространството е абстракция, тоест, че "Не е материален обект, но съществува." Е, питам ви, кое от двете твърдения ще е по-близо до истината, ако пространството се окаже дискретно. Ето линк към една интересна статия: https://nplus1.ru/news/2019/01/09/discrete-space-time И част от нея с автоматичен превод: "Американски физици-теоретици са измислили експеримент, който може да измери дискретността на нашето пространство-време с точност 10 -31 метра, което е десет трилиона пъти по-висока от точността на предишни измервания. За да направят това, учените изчисляват корекциите на дираковия хамилтониан, възникващи поради дискретността на пространството-времето, и оценяват как те влияят на фазовата разлика на неутроните, които летят през интерферометъра на Мах - Зендер. Изследователите смятат, че с малка модификация на експеримента, неговата точност ще бъде сравнима с дължината на Планк. Статията е публикувана във Physical Review D , препринт на произведението е публикуван на уебсайта arXiv.org. Като правило физиците смятат пространството-времето за непрекъснато: за да се разграничат много къси разстояния, са необходими частици с много високи енергии, а в ежедневието рядко се срещат енергии, по-високи от един мегаелектронволт ( рентгенови лъчи и гама лъчение ). Това обаче не означава, че пространството-времето е наистина непрекъснато. При енергии и разстояния, сравними със скалата на Планк ( E p ~ 10 19 мегаелектронволта и L p ~ 10 −35 метра), стандартният модел и общата теория на относителносттаспрете да работите - следователно, пространството-времето може да бъде силно изкривено. По-специално, тя може да бъде дискретна. Нещо повече, някои физици вярват, че при толкова високи енергии понятията за пространство и време обикновено губят значението си и е невъзможно да се говори за техните свойства. В допълнение, изкривяването на структурата на пространство-времето нарушава неизменността на Лоренц - едно от най-важните свойства на известните физически закони. Грубо казано, Лоренцовата неизменност на законите означава, че те не се променят при произволни отмествания и ротации (включително усилвания ). Очевидно е, че в дискретно пространство-време неизменността на Лоренц се нарушава - и при високи енергии, при които дължината на вълната на частицата е сравнима с разстоянието между решетките, нарушението е най-лесно забележимо. Разбира се, на практика физиците все още са много далеч от такива енергии: енергията на протоните на Големия адронен колайдер е на ниво E LHC ~ 10 4 мегаелектрон-волта (т.е. 10 −15 E p), а енергията на най-бързите космически частици не надвишава E частица ~ 10 11 мегаелектронволта (10 −8 E p ). Следователно, неизменността на Лоренц на известните физически закони е много слабо нарушена. Въпреки това дори такива слаби нарушения могат да играят важна роля: например благодарение на тях са възможни трептения безмасовнеутрино и вакуумно излъчване на Черенков . За първи път последиците от нарушаването на неизменността на Лоренц бяха разгледани още през 1951 г. от Пол Дирак, а произведенията на Сидни Колман и Шелдън Глешоу, написани през 90-те години и развиващи идеите на Дирак, накараха физиците да се замислят за експериментално тестване на тази хипотеза. В момента универсалният модел, който описва всякакви нарушения на неизменността на Лоренц, е така нареченото разширение на стандартния модел (Standard Model Extension, SME); в тази теория отклоненията от стандартния модел се описват с малки безразмерни параметри. Експерименталните съобщения, които измерват тези параметри, излизатняколко пъти месечно, но досега учените не са успели да открият нарушения на неизменността на Лоренц. Независимо от това, изследователите продължават да подобряват точността на инсталациите, надявайки се да открият следи от "физиката на енергиите на Планк"." ... ... ...

Младенов, какво да разбираме под израза "физическите разстояния между отправни системи"?! За другото, което си написал, нямам думи Но то все пак доказва, че Итън Сийгъл е прав - трябва да се доверяваме на експертите. Въпреки че според теб, поне що се отнася до теориите на Айнщайн, всички експерти са пълни кретени

Младенов, ти май спориш на автопилот. Например какво невярно намираш в това изречение на Гравити: "Лоренцовите трансформации не променят разстоянията в пространствоТО, те дават съотношенията между разстояниа в различни пространства."

А ти сигурен ли си, че виждаш "нещата от реалността"? И въобще, има ли консенсус по въпроса какво е реалността?

Да. Но самата доброта е красива -- буди красиви чувства, мисли, намерения... И спокойствие -- защото е безопасна

Надявам се, че ще приемете и този "ракурс" към красивото : https://dnes.dir.bg/spektar/turski-shofyor-chaka-45-dni-da-se-izlyupyat-pilentsa-v-dvigatelya-na-kamiona-mu

Ако човечецът е лаик и няма сили, време, желание, интерес да се задълбочи в съответния научен въпрос, най-добре би било нито да не се доверява, нито да се доверява на експертите, за които -- именно поради факта, че е лаик, -- няма как да е сигурен дали не са псевдоексперти. За съжаление прекалено много хора държат непременно да изказват СВОЕ мнение по въпроси, които дори не са се опитали да проумеят. А такива хора често допринасят за сформирането на не съвсем научни консенсуси.

Е, що за обективност би била тази? Предложената от теб "най-проста работа" май ще подхожда само на хора, които считат, че по-голямото количество /или пък мнозинството/ е гаранция за по-добро качество /или пък основание за по-голямо доверие. Но все пак нека не забравяме, че доста научни теории постепенно са преминали от "разпни го до осанна", какъвто е например и случаят с теориите на Айнщайн. Така че как да се доверяваме на консенсуси, който се променят с времето, лъкатушат и даже се олюляват според това накъде духа в момента нАучният вятър

При почти всеки научен спор се оформят най-малко по два "консенсуса". Релативисти -- антирелативисти; ваксъри -- антиваскъри; има епидемия -- нема епидемия... и пр. Така че ако човек не иска да избира слепешката на кой от въпросните консенсуси да се довери, ще трябва да се осланя на собствения си разум - доколкото го има, разбира се

Ако имате търпение прочетете тази статия. Може и да е полезна... за някого. https://psychology.framar.bg/когнитивното-нетърпение-пътят-към-оглупяването "Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването. Какво е когнитивното нетърпение? Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“? Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет. Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи." И т. н.

Опитах се да разбера защо "умножението на две матрици не е комутативно". Досега си мислех точно обратното - а именно че в общия случай това умножение би трябвало да е комутативно. Зачетох се в поясненията тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Умножение_на_матрици Добрах се до изречението: "Тази дефиниция не е комутативна, въпреки че запазва своята асоциативност и дистрибутивност при събирането на матричните клетки." И се заколебах дали да се гръмна, или само да се напия. А може би и двете... в НЕкомутативен ред, разбира се

Вие, антирелативистите, сте страхотни особняци Ето и ти сега -- даваш задача, а като ти поискат някакви разяснения, вместо да отговориш, превключваш на гневни възгласи и люти клетви. Няма угодия за вас, но и прокопсия няма

Тъй като нямам претенции да "събарям" СТО, нито се изживявам като по-голям "разбирач" на физиката от плеадата велики физици, приели безрезервно тази теория, мога да си позволя да задам някои лаишки въпроси. И така, моля някой да ми обясни какво трябва да разбираме под твърдението, че Галилеевите трансформации са комукативни, а Лоренцовите са НЕкомутативни /неабелеви/. Аз най-кратко казано си представям това: "Според Галилеевите трансформации резултатът от двете преобразувания не зависи от реда, по който са изпълнени, докато според Лоренцовите трансформации редът на преобразуванията е от ключово значение." Но може би греша Допуснала съм буквена грешка - като първия път съм написала "комукативни" вместо "комутативни".

А защо пренебрегваш основната разлика, че: Според Галилеевите трансформации резултатът от двете преобразувания не зависи от реда, по който са изпълнени, докато според Лоренцовите трансформации редът на преобразуванията е от ключово значение.

Пикльо.