Шпага

Е, значи Айнщайн все пак е грешал. Светлината -- под формата на разнопосочни лъчи -- може и да бъде видяна в "замръзнало" състояние. Спряла светлина

Сканер, всъщност като разглеждаме такава система -- както си казал "система от лъчи в различни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни" -- не се ли получава странната ситуация, при която относителната скорост между нея и всяка друга инерциална система да е винаги една и съща - С конст.? Каква друга относителна скорост може да има между такава "система от лъчи" и която и да е друга ИС? Все пак нали не може относителната скорост да е по-голяма от светлинната във вакуум...

На мен ми е малко съмнително относителното движение между два обекта, които /така да се каже/ са се разминали във времето Примерно, обектът А излъчва светлина и изчезва, след което се появява обект Б и улавя въпросната светлина. Т.е. когато А е съществувал, Б не е съществувал, а когато Б съществува, А вече не съществува. Е, какво относително движение може да има между такива злополучни обекти?

Ами да В абсолютното пространство-време абсолютно всичко -- включително и галактиките, разбира се, -- е абсолютно винаги съществуващо. За съжаление обаче всичко абсолютно винаги съществуващо е и абсолютно винаги абсолютно неподвижно

Сканер, по тази логика можем да "имаме система от лъчи в различни направления" не само като някакъв "фрагмент" от реликтовия фон, но и от всяка дифузна светлина. Т.е. излиза, че можем да свържем отправна система с всякаква друга светлина, освен с еднопосочен лъч/лъчи. Но нали става дума за "система от лъчи в различни направления". Как при това положение ще определиш посоката на движение на въпросната фонова радиация спрямо която и да е отправна система?

Дали е възможна следната ситуация: Относителната скорост между две галактики да е такава, че скъсяването на пространството /както е според СТО/ да е точно толкова, колкото е нужно, за да компенсира разширяването на пространството /според закона на Хъбъл/

Е, твое право е да си мислиш така. Според мен обаче, СТО е велика теория, шедьовър на дръзкия, разкрепостен интелект. Уверена съм в това, въпреки че засега съм успяла да я проумея на съвсем лаишко ниво. Но, така или иначе, с по-умни или с по-тъповати въпроси, се опитвам да разбера нещо повече не само за СТО, а и въобще за физиката. Уверена съм също и че вие, които само се напрягате да "оборвате" тази теория, губите страшно много като дори не се опитвате да я разберете. Уви, в случая грандоманията е ликвидирала нормалната човешка любознателност

Или ако двата постулата се комбинират с трети, който да "неутрализира" СТО-ефектите. Какъв обаче да е този трети постулат Може например да е свързан с приемането на отправна система, свързана със светлината. Такава система, разбира се, е напълно несъвместима със СТО, но... какво от това?

Да, но... Това, което ме обърква по отношение на т. нар. "скъсяване на дължините" е, че този ефект сякаш води до нарушаване на редица закони в подвижните системи. Имам предвид че химични, а също и биологични закони, които са валидни в неподвижната система, просто няма как да са валидни и в подвижната -- например поради деформация в строежа на молекулите, която ги прави невъзможни за съществуване. Лесно е, ако кажем, че от гледна точка на неподвижен наблюдател скъсяването на дължините по посока на движението е само илюзорно, но след като приемаме, че и скъсяването, както "забавянето на времето", е напълно реално, как се решава въпросът за валидността на /общо казано/ природните закони в съответните, приети за подвижни, системи?

Господа, защо не кажете направо с кой от двата постулата на СТО не сте съгласни? Или може би не ви "харесват" и двата?

Е, не, не млъквайте Оживлението, което цари тук, е приятно и интересно. А също и полезно за някакви допълнителни знания...

Младенов, каква общо има "увличането" на светлината в подвижна оптична среда с темата, в която сме, а именно "Съществува ли светоносният етер"?

Сканер, по-голямата точност в измерването не е ли от ключово значение, за да се направи категоричен извод по въпроса: Коя теорема за събиране на скорости е вярната - тази, която е според СТО, или класическата?

Младенов, ти май пак не правиш разлика между светоносна среда /етер/ и оптична среда. Или твърдиш, че и етерът, и атмосферата напълно увличат светлината? Въпрос: Ако обсъжданите опити се повеждат на различни височини от Земята, а накрая и някъде далече в Космоса, според теб ще има ли промяна в увлекаемостта на светлината от етера и тази от атмосферата? И друго: между пълно и частично увличане на светлината каква друга разлика може да има, освен тази, че частичното увличане просто е по-слабо увличане, каквото, според мен, бихме наблюдавали и в по-високите слоеве на атмосферата.

Сканер, дали е възможно полето на Хигс да е нещо като реален "съвременен вариант" на хипотетичния етер?

Може би е подходящо и това: https://psychology.framar.bg/какво-е-ментална-ригидност "Думата "тесногръд" се използва често в популярния език. С нея описваме някого, който демонстрира ментална ригидност, не разбира или не желае да разбере друга гледна точка, или някого, който, за да бъде прав, ще се опита да ви убеди, че грешите. Обикновено, когато говорим за тесногръди хора, ние имаме предвид онези, които отхвърлят подходите, идеите или перспективите на останалите, за да могат да останат "затворени" в собствените си идеи и мисловни схеми. Това са хора, които се опитват да приспособят света към собствения си ум, а не обратното." Но така е по-интересно. Иначе този форум едва ли щеше да "оцелее"

Здрасти Не успях да намеря оригиналният текст на този материал: Но ми се струва, че и в краткия БГ превод има нещо подкрепящо хипотезата ти: https://nepoznato.energetika-bg.com/2019/11/ucheni-otkriha-zagadachni-vrazki-koito-oplitat-vselenata/ "Учените са установили, че посоката на въртене на галактиките съответства на усредненото движение на галактики, разположени на разстояние не повече от 6 мегапарсека (20 милиона светлинни години). крадено от непаознатоткрадено от непознаето Разбирайки, че галактиките не могат да взаимодействат една с друга, изследователите смятат, че между тях има някакво свързващо галактиките вещество, което е разпространено в космоса."

Е, браво, Сканер, бравооо! Страхотно ни разигра

Сканер, не мога да схвана как точно интензитетът на светлината зависи от посоката на излъчването. Това в уикипедия май само се обърква: "Интензитетът на светлината е физична величина, една от основните фотометрични величини.[1] Характеризира големината на светлинната енергия, пренасяна в определена посока за единица време."

Сканер, този ъгъл а зависи само от относителната скорост между източника и детектора, така ли? Т.е. посоката, в която се движи източникът, както и на какво разстояние е от детектора, не са от значение за стойността на ъгъла?

Не знам дали моят "трайъл период" е изтекъл, но... най-уважително те моля да покажеш анализа. Не съм сигурна дали ще успея да го разбера, но поне ще опитам

Сканер, можеш да му дадеш такъв "съвет" само ако си разбрал какво има предвид и ако, след като си го разбрал, си преценил, че твърденията му са налудничави. Така че въпросът ми е: Ти сигурен ли си, че си го разбрал???

Каква е разликата между "Системата на Експеримента и Системата на Неподв. Наблюдател"?

Лапландец, поради липса на време, не успявам да проследя целия ви - прекалено хаотичен! - спор. Затова те питам: 1. Какво трябва да разбираме под "хемисфери"? 2. Ако под "хемисфери" имаш предвид двете инерциални системи, значи според теб в едната система се случват повече събития, отколкото в другата, така ли?! Например при общ брой 100 случили се събития, в едната система се случват само 70. Или с други думи, ти твърдиш, че има събития, които НЕ се случват в една от системите, нещо, което - ако е така - наистина би било ПАРАДОКС. П.П. В няколко постинга пишеш, че се смееш толкова много, та чак и кръвното вдигаш от смях, ама... на какво точно се смееш? Дай някакви разяснения, защото досега никак не е ясно

Навярно има събития, чието случване зависи от точно определено разпределение на енергията на св. вълна. И щом в двете системи това разпределение на енергията е различно, тъй като в неподвижната система вълната е сферична, а в подвижната не е сферична, значи се оказва, че: Едно и също събитие може да се случи в едната система, но не и в другата, просто защото в нея не е изпълнено необходимото за неговото случване условие - а именно някакво точно определено разпределение на енергията на св. вълна. Нещо, което е наистина парадоксално