scaner

Нещата са прости. Регулираща роля за държавата - да, ръководна роля в икономиката - не. От едното държавата трябва да се отдръпне, от другото - не. Погледни през тоя критерии списъка дето си направил. Нормално е държавата временно да се намеси в икономиката - особено когато са засегнати важни сектори, като здравеопазване, транспорт, отбрана. Затова си има и процеси като одържавяване, и обратния, приватизация. Именно защото е лош стопанин - дава на добрите стопани да развиват икономиката чрез приватизация, и отнема от лоши стопани когато няма накъде за да оздрави нещата, чрез одържавяване, но само временно. Във повечето споменати страни е така. С по-голям дял в страни с по-ляво управление, но в тоя живот твърде много сме се нагледали на лявото управление, така че няма защо да се превъзнася - левите харчат само докато имат пари Просто защото това не е специфичната дейност за една държава. Спомни си икономическият ръст след приватизациите на Тачър. Тя видя, че пазарите, ако бъдат накарани да работят ефективно, са най-ефикасният и справедлив начин за разпределение на ресурсите. От тогава лявите политики, в които държавата се намесва, непрекъснато съсипват тези постижения.

Едно доста информативно видео по темата: Почему мы так мало рожаем? Катастрофа, на которую всем плевать Имай пред вид, че стопанисването на икономиката не влиза в ролята на държавата. Тя трябва да създава законите, при които това стопанисване да се извършва, а не сама да потъва в калта. Така че такива възгледи според мен са плод на неразбиране на проблема. И остатък от навяното при социализма...

"Никой не е направил повече за величието на Русия от Меркатор!" Истинският размер на всяка страна е в тъмно синьо. Синьото, което сме свикнали да виждаме, е картата на Меркатор, или проекция на Меркатор, цилиндрична карта, разработена от фламандския картограф Герард Меркатор през 1569 г. Тя обикновено се използва за навигация и карти на света, защото запазва ъглите, което я прави полезна за морската навигация. Един от основните й недостатъци обаче е, че тя изкривява размерите на обектите, колкото повече се приближават към полюсите. Например, Гренландия изглежда много по-голяма, отколкото е в действителност, в сравнение с териториите в близост до екватора, като Африка, като е значително по-малка по размер, отколкото на картата - 14 пъти по площ спрямо Африка! Някои страни се чувстват ощетени от това, и тези дни Африканският съюз се присъедини към кампания, призоваваща широко използваната карта на Меркатор, правеща Африка да изглежда по-малка, отколкото е в действителност, да бъде заменена с по-точно отразяваща размера на континента карта.

Да. И ако се вчетеш в това което ти си написал, ще ти стане ясно, че изтърканата опорка как Европа се е лишила от руски газ и затова е станала неконкурентноспособна, отдавна е изветряла. Причините са други, ама трябва освен да се пише, и да се разбира написаното. Ако не четеш мненията на журналистите, а погледнеш числата, ще видиш че положението хич не е толкова лошо. Цената на втечнен газ от САЩ на нидерландската борса е $370 - $480 за 1000 кубометра. Цената от други доставчици (Норвегия, Азербайджан, Катар и др.) е $360 - $400. Цените са близки, защото са обвързани с европейската борса TTF, и разликите са основно поради скъпият транспорт. Руският газ, който идваше преди по тръбопровод, беше на цени $280 - $400. Но ако му сложиш и политическата цена, с която се опитваше да го товари Путин, ставаше неизгоден, затова го спряха. Китай получава газ от Русия на цена $250 - $300 за 1000 куб. метра. Тази цена е ниска (не покрива разходите на Газпром за газопровода) защото Китай е монопсон по отношение на Русия (единствен клиент), и той, а не Русия, определя цената. Освен това газът е по тръбопровод, по-евтин. Така че с Китай няма смисъл да се сравняваме и да търсим изравняване. Оставям без коментар журналистическите халюцинации за 5 пъти по-скъпия газ... По отношение на редките метали - да, зависим от Китай. И какво от това? Няма краткосрочно решение в това отношение, зависели сме и преди, ще зависим и занапред. Но дай да всяваме паника...

Някъде бях дискутирал - руският втечнен газ е освободен от данъци в Русия, и не внася пари в бюджета. Така че, европейците ако имат акъл, ще експлоатират това перо на макс. И май това и правят

Снимка от вътрешността на фюзелажа на тежък бомбардировач Handley Page Halifax след боен полет. Великобритания, 1942 г. Белите петна са слънчева светлина, проникваща през дупки, пробити от шрапнели и парчета от зенитни снаряди. Направо решето. Така са летели...

Студентът Борис Елцин – треньор на женския волейболен отбор. Зонални състезания за първенството на РСФСР по волейбол. Курган, РСФСР, СССР. 1952 година.

Тъй, говори на огледалото, подкрепям те И ще се радваме всички, като я научиш. С разбиране, а не само за цитиране.

Икономиката е наука, но трябва и да се учи, при това с разбиране. А без учене се превръща в демонстрираните ни тук щампи Просто съм реалист. Малко да опознаеш историята и, няма какво да и харесваш.

Икономическите реалности не могат да се преборят с политическа воля. Полза няма от свалянето на лихвеният процент с еддна-две единици, трябва да падне под 12%, за да има някакъв смисъл. Защото при тоя галоп на цените, малко сваляне е контрапродуктивно. А голямо е катастрофа Политическа воля има за всичко, реални възможности няма. И ще става все по-лошо ако продължава войната. Тя само с напън тая работа няма как да стане. Още три години война, още милион жертви, още 30% от Донецка област, това за хвалене ли е? А дали икономиката ще издържи толкова? След като водещите руски икономисти твърдят, че тя вече е в рецесия? Дългосрочен икономически ръст в следващият живот, когато се махнат санкциите, а това бъдеще още не се очертава. Не бъркай рейгъномиката с руската катастрофа в момента, разлика от небето до земята. От такива безсмислени аналогии ти се е объркало всичко. Не, отговорът е НЕ. И причината няма общо с войната. Нищичко не си разбрал. а само с повтаряне на щампи няма да се получи.

ВЪжделения са едно, грозната реалност е съвсем друго. Мечтите може да описваш колкото си искаш, като нямат възможност за реализиране, голям праз. Спомена Юрий Гагарин. Направи си труда да прочетеш какво се случва с руската космическа програма, не като състояние сега, а като тенденция в последните години. И ще получиш някаква оценка колко струват въжделенията на руският елит и на къде падат. Това е само един пример. Да не говорим за загробеното във войната. Там сега всичко се движи от заем за сметка на бъдещето. Тепърва ще излизат лихвите по тоя заем, няма да им е до въжделения изобщо тогава Но да, ти всичко разбираш, вижда се от километри Особено по-горе в коментарите на Атом...

Ти явно не правиш разлика между СССР и Русия? Явно от това са ти всичките заблуждения...

Знаеш ли защо Русия не изнася велосипеди? Защото няма находище на велосипеди... Показателно за икономическите възможности на Русия.

Понякога капаците пред осмислянето на реалността са най-страшни... Почват да рисуват всякакви розови понита...

Няма няколко десетилетия. Моделът вече се е изчерпал. Сегашният "ръст" на Китай не му позволява да си плаща и лихвите по кредитите, защото там всичко е построено с кредити. И сега ще става интересното, това е страна с най-голям дълг, 57 трилиона до тая година. Само някаква "кратка и победоносна война" може временно да отклони вниманието от проблемите. Но това е не за любителите на националните държави Русия вече се е предала, след Путин и потоп, както се казва. Мрачно бъдеще се очертава пред "великите сили", те затова и надуха парата в свирката оня ден, да поприглушат мъката

В съвременният свят от война не се забогатява. Като теглиш чертата - само разход. Само с вкостеняло мислене може да се впуснеш в такова приключение.

Всяка заповед на императора стига до войника чрез непосредственият му началник. И той се е бил, докато не е получил такава заповед да се предаде.

Не се заблуждавай от манипулаторите. Все още е белег за знания, и се уважава в цял свят. И само неспособните да я достигнат привърженици на МАГА ритат срещу нея и си търсят оправдания. То "Тъмно просвещение" ли не беше, такива чудеса

Така де, републиканците не само са с по-лошо висше образование, а ги няма никакви и по бройка. А да са толкова нещастни, че да са по-глупави от "малцинствата", не ми се вярва. Или е така?

Разликата при висшето образование се превръща в пропаст в САЩ (основната статия е ТУК) (и разликата в конгреса, "On the Decline of Elite-Educated Republicans in Congress") През последните години в САЩ се забелязва така наречената „образователна пропаст“: американците с висше образование все по-често гласуват за демократите, а избирателите без висше образование (особено белите) – за републиканците. През 2024 г. сред избирателите на Камала Харис 48% са имали висше образование, а 51% – не. Сред гласувалите за Тръмп 67% не са имали висше образование и само 33% са завършили университет. Според скорошно проучване „образователната пропаст” е достигнала и Конгреса. През 1973 г. 55% от сенаторите републиканци са били възпитаници на 20-те най-добри университета в страната. До 2021 г. техният дял е спаднал до 34%, а до 2025 г. – до 26%. За сравнение, делът на демократите, завършили елитни университети, за този период е нараснал от 46% на 52%. Още по-забележима е разликата в Камарата на представителите. От 1973 до 2021 г. делът на републиканците с дипломи от елитни университети е спаднал от 40% на 15%, а на демократите – е нараснал от 31% на 38%. В началото на 70-те години 9% от демократите и 10% от републиканците, избрани в Камарата на представителите, са имали диплома от престижния Харвардски университет. Към 2021 г. 15% от демократите и 3% от републиканците са били възпитаници на Харвард. През 70-те и 80-те години на миналия век над 10% от сенаторите републиканци са били възпитаници на Йейлския университет, а от 2003 до 2021 г. – нито един (единственият е вицепрезидентът Джей Ди Ванс през 2022 г.). Изследователите смятат, че общото ниво на образование на законодателите през 70-те и 80-те години е допринесло за по-голямо сътрудничество и взаимно разбиране между партиите, а настоящите различия в образователния им произход още повече засилват партийната поляризация. И няколко графики, илюстриращи статистиките: Сенатори - випускници на Йейл: . Камарата на представителите, випускници на Харвард:

Извлечения от лондонския вестник The Times. Някой попита: „Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп?“. Нейт Уайт, красноречив и остроумен английски писател, написа следния великолепен отговор: „На Тръмп му липсват определени качества, които традиционно се ценят от британците. Той няма нито благородство, нито чар, нито хладнокръвие, нито авторитет, нито състрадание, нито остроумие, нито сърдечност, нито мъдрост, нито финес, нито чувствителност, нито самосъзнание, нито скромност, нито чест, нито изящество. Макар Тръмп да може да бъде нелеп, той никога не е казвал нищо иронично, забавно или дори леко смешно – нито веднъж, нито веднъж. Не го казвам риторично, а буквално: никога. За британците липсата на чувство за хумор е почти нечовешко. Но в случая с Тръмп това е факт. Той изглежда дори не разбира какво е шега – за него шегата е груб коментар, неграмотна обида, акт на непринудена жестокост. Тръмп е като трол: той никога не се смее и не се забавлява; той само вие от възторг или подигравка. И най-страшното е, че той не просто изрича груби и глупави обиди: той наистина мисли това, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран алгоритъм от дребни предразсъдъци и инстинктивна злоба. В него няма ирония, нито сложност, нито финес, нито дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа. Във Великобритания традиционно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели аутсайдери: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист. Тръмп не е смел и не е аутсайдер. Той е пълната противоположност. Той даже не е разглезено богато момче и не е алчен магнат. По-скоро прилича на голям бял плужек, привилегирован Джаба Хътянина. И, което е още по-лошо, той е хулиган. Но когато се окаже сред хулигани, той внезапно се превръща в хленчещ подмазвач. Той удря отгоре надолу – нещо, което един джентълмен не бива, не може и никога не трябва да прави – и всеки негов удар е под пояса. Особено му харесва да удря уязвими или безмълвни – и ги удря, когато лежат. Ето защо фактът, че значително малцинство – може би една трета – от американците наблюдават какво прави, слушат какво казва и след това си мислят: „ Да, изглежда, че ми допада“, е източник на объркване и голямо разочарование за британците. В края на краищата, невъзможно е да прочетеш нито един туит или да чуеш как той произнася едно-две изречения, без да погледнеш в бездната. Той превръща простотата в изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на тъпотата. Недостатъците му са фрактални: дори недостатъците му имат недостатъци, и така до безкрай. В света винаги е имало глупави хора, а злодеите също не са липсвали. Но рядко глупостта е била толкова зла, а злото – толкова глупаво. Той кара Никсън да изглежда достоен за доверие, а Джордж Буш – умен. Ако Франкенщайн беше решил да създаде чудовище, състоящо се изцяло от човешки недостатъци, той щеше да създаде Тръмп, а разкаялият се д-р Франкенщайн в отчаяние щеше да извика: „Боже мой, какво съм създал?“. Ако идиотът беше телевизионно шоу, Тръмп щеше да бъде неговата декорация.

На 15 август 1945 г. Япония официално обяви, че слага оръжие, капитулира и приема условията, поставени от съюзниците. Именно на този ден в ефир беше пусната на запис речта на японския император Хирохито, на което група офицери, жадуващи продължаване на войната и колективно национално самоубийство, се опитаха отчаяно да попречат. Те се опитаха да организират преврат, но той не успя, плочите с речта на монарха не бяха намерени. Записът беше излъчен по план, цяла Япония го изслуша – някои със сълзи от горчивината на поражението, други просто вцепенени от невероятните лишения в края на войната и непрекъснатите американски бомбардировки. И в шок от слабия монотонен глас на върховното същество, считано тогава за бог-човек. На снимките – японците с ридания слушат думите на императора: „Ще преодолеем непреодолимото"

Защо реши, че става дума за използване на ядрени оръжия срещу СССР? Става дума за Корея и Китай. И не са измислици, просто история. Ей за този Макартър става дума - ЦЪК.

Когато нещо не можем да го мерим - принципно, както времето в случая, дали всъщност го има? Има ли смисъл да го ползваме - количествено! - без да знаем нищо за него? "Меренето" всъщност ни казва, че има някаква величина, която часовникът е способен да отчете количествено. Без да ни интересуват подробностите на времето, освен най-важната за нас характеристика - да го отчитаме количествено. И изведнъж хоп, часовникът вече не може да отчита време - а часовникът е идеализиран, супер-дупер, никакъв процес не може да му попречи. Има ли време в този случай, след като изчезва основната му характеристика - да е наблюдаемо чрез измерване? Това е дилемата. Иначе спорете с Айнщайн, който е положил меренето в основата на СТО

Много информативно, няма що И с какво ни помага този цитат? Как той "опровергава" казаното от Айнщайн? И пак казвам: вместо да продължаваме с това безполезно философстване, какво е "ереме" когато не можем да го определяме дори с часовниците - и то принципно? Освен че "Time may not be what it seems" Това отговаря на всички последващи въпроси. И СТО е оттатък последната дупка на тоя кавал.