КГ125

Ами не е било изключено. От една страна, войската му е бледа сняка на това, което българската някога е била. От друга - и сръбската не е била кой знае колко по-добра. Във военно отношение се допуска страхотна издънка, но има и друго - имам чувството, че Михаил Шишман се е колебаел в отношението си към сърбите, имало е доста топли чувства между него и крал Стефан Дечански. Според мен това решава дълготрайно съдбата на българското владение над Македония. Ако пък е завладял цяла Сърбия пред него щеше да стои въпроса дали ще може да създаде единна държава и да обедини двата народа без сърбите да въстанат при първа възможност. Единственият шанс да се създаде нещо годно да спре турците би било нова империя, а в условията на тотален разпад за това би било нужно огромно усилие. Победата обаче би могла да създаде по-стабилно образувание което да се опре с по-голям успех на османците и крайният резултат да е нещо по-различно от пълно завладяване и на двете държави.

То има такъв закон,ама не е достатъчно изпипан. http://www.bcnl.org/doc.php?DID=61 глава трета

Брех, супер са снимките! И тези от планината - чак сега ги виждам!

Времето на лова и събирачеството е време на първичната технология или на липсата й. В този смисъл можем да го пренебрегнем от нашето уравнение, защото тогава хората са в предобществено и следживотинско състояние и просто не е относим към днешния, а и бъдещ сложен свят. Макар, че и тогава е имало отношение на собственост - убитото животно се е разпределяло според определни правила. Технологията е съвкупността от вещи, които ни служат. Вещите, това са материални обекти. След като ни служат, ние трябва да ги третираме по определен начин, а затова трябва да имаме право върху тях. Право - това значи всъщност задлжение на всички останали (абсолютно право) и на определени субекти (относително право) да се въздържат от действия с конкретната вещ, които действия са позволени само на собственика й. Разбира се, горното е казано много схематично, тъй като обекти на правото на собственост са не само вещи, а и авторски и патентни права, а и в сложния ни свят многообразието на вещи е такова, че води и многообразие на правата. Но същността на отношението човек - вещ си остава - вещта е икономическа категория, защото носи полза. За да е защитено това отношение, имаме правото на собственост. Каквото и да стане в обозримия ни съвременен и бъдещ свят, собствеността винаги ще бъде или частна, или не частна. При цялата условност на това разделение, частна е тази, от чиито блага и ползи се ползван едно или ограничен кръг лица. Колкото е по-голям нейният дял в съответната политическа структура, нека бъде за по-лесно държава, толкова по-добре се развиват технологиите и благата стават повече. Няма как да се избяга от това. Всеки опит за изтъргване на технологията от естественото й състояние на частна собственост или ще остане теоритичен, или ще доведе до печални последици, както и стана през 20 век. Това, че собствеността има някои ограничения (неизбежни поради нуждата от безопасност) не променя основната й характеристика. А и за какво ти е да си посипваш нивата със сол, т.е. да унищожиш вещта си. Ако не я искаш - откажи се от нея, а ако си сред тези, които я искат, то нейното естество ще определя как ще се ползва тя. Ограниченията на собствеността са много, но най-често те надминават разумните граници и така спъват развитието. Но те винаги са били ограничения над частното, над частния характер на собствеността,който е естествен за нея тъй, както гравитацията за обектите на земята.... Това, че технологиите изправарват организацията не е нещо ново - така, натрупвайки и разрешавайки това противоречие, е вървял и ще върви света. Като организацията изостава, то тогава тя ще се смени, или по лесния ил по трудния начин, зависи от разума на участващите в процеса хора. Но това пак не е аргумент за естеството на собствеността. Дори мисля, че днешното време е време в което обществените институции са твърде "не частни" и така спират прогреса на технологията... Единственото място, където обобществяването на собствеността е проработило, за кибуците в Израел. Но чувам, че напоследък и тази форма страда от сериозни проблеми...

Рицаря по-скоро се изразява образно) Важна е дискусията, защото наистина е много интересна!

ЧЕСТИТ 24 май!!! http://www.vbox7.com/play:863fa698

Докато не се прекрати дружеството, нищо няма да се случи. Може да почнат съкращения, но то ще е ако намалее работата, не автоматично поради факта на несъстоятелността. Т.е. трудовите договори не е задължително да се прекратяват. Чл.123 урежда как трудовите договори преминават автоматично към други предприятия. След като правоприемството между старото и новото предприятие е приключено, то отношенията ще се уреждат с новото. То е в несъстоятелност, нали? Какво ще стане с едно предприятие, което е обявено в несъстоятелност не се знае. Може да я оздравят, може да я ликвидират, то е цял процес. Докато трае гледането на делото а и след това, до приключване на производсвото по несъстоятелност, предприятието ще си работи (или не, но това не е функция на процеса по несъстоятелност, а на икономическото състояние на предприятието) може да има само един временен синдик, който да управлява заедно с ръководството (много грубо казано, де).

Не, но има някакви други проблеми... Поздрав за "еколозите" и слепите последователи на Русо.

Но всъщност "то" не идва... А и реалностите обикновено се придържат към по-традиционните състояния и историят ни показва, че след като поредица от промени се осъществят и отпратят съответното общество в най-неочаквани пътища, се оказва, че добрата стара категория "собственост" с нейните стари и май вечни характеристики всъщност отново формира живота на хората, оставайки неизменна, за разлика от изградените над нея обществени структури. Последните променят отношиението на субектите към собственоста. Всъщност цялата работа е кой ще я притежава и как, независимо дали обществата са прединдустриални, индустриални, постиндустриални или два пъти пост-такива.

Чакаме продължението.

Но само коректно, без въвеждане на потребителя в заблуждение и без манипулативни внушения

Да, цяла нова тема Добре, но чисто емпирично-исторически, в реалността, този термин е донесъл такива злини, че по-добре да го забравим и да наречем дефинирата от теб ситуация по друг начин. Защото ако строят се състои от независими свободни участващи в пазара висоокоефективни субекти, това не е комунизъм. Мигар той в началния си вид при Маркс някъде е казал, че средствата за производство ще бъдат частни? Че обществеото няма да ги ползва чрез институциите им? Това, което описваш е всъщност един завършен съвършен капитализъм.

Дали ключът не бива да се тъсри в тогавашната атмосфера на разделяне на държавата и феодална независимост, в които с лекота Шишман може да се е отлказал от титлата си. За да се подписва Шишман "господин Търновски', т..е "господар Търновски", то очевидно се е отказал от титлата си. Или е предпочел да я премълчи, но дойде ли дотам един цар да премълчава титлата си ..... Струва ми се логично, след като Баязид е превзел царството му, де юре (при цялата условност на тогавашното международно право, и то със субекти от една страна търновското царство, от друга страна турците, каквото и да представляват те тогава) царската титла вече да няма възможност да се носи. Защото едно е да превземеш град, друго е да превземеш столица. Неслучйно Баязид се нарича султан именно след превземането на Търново. Шишман не е цар не в полза на Срацимир, той просто е лишен от царството си от Баязид. Отказал се е в полза на Баязид. Едва ли е извършил някакъв акт, но се подписва господар.... Или пък "господин" просто значи "господар", от нищо не се е отказвал, ами се е самонарекъл в тази сложна и тежка обстановка по-дипломатично с неясното "господар" и дори с още по- неясното "господин' (!) Ами че Баязид ще чете писмото на победения от него Шишман и вътре ще пише "цар"... Не върви някак. и Шишман е ползвал евфемизми..

Хм,дали този възрастен мъж пасва с библейския образ на цар Давид?

Ами нека и на тях да направят, какво пък))

Поздрави и на тебе Интересн е. Да, ама някои считат, че това име е ново и е от времето на Ататюрк. Отде тогава иде Булгар даг. В книгата "Българите в Мала Азия" този топоним измислен ли ще да е? ПП през 80-тте например връх Синаница във Вихрен стана "Сини връх" - ....

Добре, но това е само хипотеза. Ами ако не е Бал кар (не трябва ли тогава да е Бол кар, защото на турски бол е много??? ) а е Балкар? А хрониката ясно казва - българи, българи, българи. После имаше едни теза за царството на Караман в Анадола и пр. http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm Ами я вижте географската близост с Кипър? Хрониката говори за българи, топонимията срещу острова българска (ако приемем хипотезата, която е толкова вероятна, колкото и за това планината да е кръстена на сняг...) Има и някои преселения на българи още във византийско време, в т.ч. след 1018 г. в Мала Азия... Да не изключваме най-близкото до логиката обяснение като оставяме встрани едното от двете парчета от тази мозайка...

Абсолютно вярно! Имам само следните допълнения: 1/ Дефиирането на собствеността като частна/държавна е с оглед на основната разлика между социалистическата или капиталистическа система, или концентрирането на средствата за производтсво и въобще на основния дял от активите и обектите на собственост в страната в държавни ръце. Това, че държавната собственост всъщност е една огромна частна и че стойността, добивите от нея отиват преимуществено в полза на висшата държавна върхушка, а не на обществото като цяло, е 100% факт, каквото и да ни говореха разните теории. 2/ Комунизмът си е утопия. Не е възможен, колкто и да напреднат технологиите. Защото ако някой си присвои политическата функция да ги управлява от името на обществото, неминуемо ще се изкористи той и оттук системата да ги управлява в своя полза.... Обществената форма на управление на собствеността задължително значи ограничения за повечето членове на обществото. 3/ Оттук именно и това, което се получи в периода след средата на 50-тте години - то е точно това. Номенклатурата започва да ползва изградената тежка индустрия в свой собствен интерен (а защо не - тя я управлява и си е присвоила и неограничената от никакви демокрации власт!), и не желае да се заминава с гъвкавостта и динамиката на производствата от група Б, за които по някакъв магически начин е необходим свободен пазар.... Всъщност, това, което се нарича сега тоталитаризъм е политическата система не един строй, който никак не е толкова тъп и глупав, не и от гледна точка на върхушката му. Той е структуриран така, че националният доход да се изцежда в една единствена, определена посока и приоритет - или за военни разходи, както е при Сталин, или за "общнорадни цели" (училища, болници и т.н. и т.н.), което е неизбежно, но никога не се случи в достатъчна степен, колкото и да лъжеше пропагандата че се случи, или за личните сметки на върхушката в чужбина, което е най-икономически логичното. Икономиката, както и природата си има неотменими закони, които произтичат от самата вътрешна природа на човешките същества...

За съжаление си прав.

Съгласен съм, но аз ги възприемам нещата по-комплексно. Духовна и политическа криза, с икономически първопричини.

Не етнически чисти, като поведение:)

Редът е сложен и няма сериозни опити от БГ, доколкото знам.

Но унгарците са малка част от това и не те са решили нещата. Пък и Ян Хунияди идва да ни освобождава заедно с Владислав III Ягело. Основната причина е вътре в балканските народи и владения.

Абе като им знам поведението, чисти германци са си. Може етноси да има разни там, но определено немците са оставили културен отпечатък.