Абсурдно предположение - за това, че е запазил нещо. Нямаше изобщо да го връща - той е бил сам там, можеше просто да си го отнесе.
А това, че апартаментът му е изнесен на продан - гримаси на времето....
Българската държава сериозно трябва да си помилси как се отнася с гражданите си и към какви постъпки ги стимулира. Законът трябва да носи справедливост.
Развитие на нормите по въпроса с намереното съкровище - към момента в сила са Законът за собствеността /зс/, Законът за културното наследство /ЗКН/и Наредба Н-2/2012 г.
Oт правна гл.т. се получава следната ситуация - ЗКН и наредбата му са специални норми спрямо ЗС, което е по-стар от тях и е общ. В България има правило, което казва, че по- новият специален закон отнема по-стария общ. Следователно излиза, че ЗКН е отменил разпоредбата на ЗС що се отнася до намерените вещи, които са паметници на културата. Или, възнаграждението ще се определя по реда на новия, а не на стария закон, когато намерената вещ е паметник на културата.
Наредбата обаче слага горна граница на възнаграждението в размер на 5000 лева. Т.е ако вие намерите на територията на България, да речем, Атландита, запазена в цялост, ще получите 5000 лева максимум.
Има известен проблем с правомощията на министъра на културата да слага с наредбата си горна граница, дадени му със закона.
Според мен той няма право на такъв лимит, но това не е нещо, което е абсолютно, доколкото съд не се е произнесъл по едно такова становище с влязвло в сила решение, т.е. то си е спорно. И все пак - законът -ЗКН, чл.95, ал.2, казва, че размерът се определя по ред, определен в наредба, а не с наредбата. Министърът има право да създава правила (т.е. т.нар. подзаконов нормативен акт, каквото е наредбата), само и единствено и точно в кръга на правата, дадени му със закона. А закона му дава за мен право само и единствено да определи реда, по който да се изчисли възнаграждението.
Според мен ЗКН не дава право на министъра да определи самият размер, а само реда, по който това да стане. Размерът си остава определен в Закона за собствеността и той е 25% от стойността на намерената вещ, а как ще се извърши определянето на тази стойност - това е право на министъра на културата, реда - т.е. как ще се назначи комисия и пр. Стойността, разбира се, би следвало да е пазарната стойност на вещат, ако има пазар, легален разбира се, на културни ценности.
Ако на някой юрист му се занимава, може да коригира това становище, но според мен е така....
Сега - извънправната, така да се каже, политическата страна. Ако законът се опитва да ограничи толкова много правата на намерилите вещите, т.е. късмета на хората, то той ги праща директно в черния пазар. Да, държавата може изведнъж да се окаже, че дължи много пари на някого, но нима тя няма да получи нещо, което е 4 пъти по-скъпо от това, което е дала за него? И после - би могло да се намери някаква справедлива горна граница, например до 50 000 или 100 000 лв. или пък спадащ процент за особено ценните вещи - така човек би имал достатъчно добър стимул да пълни държавата с културни ценности, а не джобовете на мафията....
А конкретно за този полицай - кажете сега, що за страна сме, в която човек, постъпил така коректно, ще получи 800 евро за няколко хиляди монети, чиято стойност, по данни от новините, е десетки хиляди евро, след което ще си загуби жилището заради дългове?
Не знам аз как е, ама и така не е, ще каже Вуте и ще е безкрайно прав...
