Звучи логично и интересно. За да се дойде до този резултат обаче, ще се наложи да намесим и добрите стари икономика, политика и история. Китайското чудо започна в края на 80-тте години на 20-ти век. С известни условности можем да го изтеглим и в началото им. Потъналата в сивота (по-точно в синьо) и бедност огромна страна, в която хората масово носеха дочени дрехи (младежите днес тук дори не знаят какво е това, за по-големичките ще припомня дочените работни дрехи на дядо) и каскети, па и караха само велосипеди, започна да се раздвижва след прочутото дело на "бандата на четиримата", т.е. съпругата на починалия свръхортодоскален комунистическо лидер Мао Дзе Дун и трима основни нейни и негови сподвижници и идването на власт на един от най-забележителни политици на 20-ти век - убеденият либерал, прагматик /и ненадминат майстор на бриджа/ Дън Сяо Пин. Изстрадал "културната революция", в която разбеснялата тълпа хвърля сина му през прозореца, заточен в провинцията и грижещ се сам за парализирания си син, големият играч по китайски търпеливо изчаква реката на времето да отнесе труповете на всичките му врагове, е, като малко й помага, де... След което и след прочутата му, пак по китайски фраза в конфуциански стил "Не е важно дали котката е бяла или черна, важно е да лови мишки", Китайската комунистическа партия прави мащабна икономическа реформа, разрешаваща частното предприемачествои свободната стопанска дейност на всички нива (неволно се сещам за Указа за стопанска дейност от 1988 г. в България и смешната за много хора фраза от последната реч на Тодор Живков за "хоризонталата и вертикалата")..... След това традиционите китайски социалнопсихологически качества доведоха да огромния ръст на производството в Китай, който от износител на джапанки през 1990 г. днес стана водеща икономическа сила в света и аха ще изества САЩ.
Формулата на китайския успех за мен е проста - свободна икономика и силна държавна власт. Не е далеч времето, в което за корупция се разстрелваше на стадионите...
Това е, което кара китайците хем да се чувстват спокойни и да имат "нискъ праг на избягване на риска". Засега работи.
Какво ще става занапред? (ще пусна тук едно старо нещо, леко попроменено, защото от времето, когато го писахме досега Китай даде много поводи за корекции) Та:
Във всяка комунистическа държава има един положителен елемент, който критиците забравят, а комунистите не умеят да "изолират" от останалите като цяло негативни моменти - силата на държавните органи. Лишена от тотаността си другите дивотии, насочена към правилните приоритети тя може да върши отлична работа.
Да се активизира този елемент като начало на прехода от червен режим към модерността е един от възможните правилни пътища и точно това се случи в Китай.
Това според мене е първият фактор за бързото му развитие.
Следват:
- огромни население и територии;
- древна култура, което има огромно консолидуращо значение - освободена от комунистическата варварщина, тя е толкова мощен мотивационен фактор, че направо "шумът му се чува" чак дотук;
- специфична консервативна психология - семейни, консервативни и исторически обусловени ценности, трудолюбие, упоритост, търпение, примирение с тежестите.
- свобода на частната собственост, активна политика за всевъзможно производство и тотален износ на какво ли не;
Слабостите:
- липсва японския стремеж към съвършенство, психологията на търпението е с два знака, както при нас - допускат се компромиси с качество и т.н. и т.н.; коминустическото изпростяване на населението сучило се до 80-тте си е разрушителен момент, който не може да бъде преодолян;
- комунистическия остатък във властта -
а/ изразен в психиката на всепозволеност, което понякога лишава политиката от гъвкавост и я прави груба, нелицеприятна и по правило неефективна /поведението спрямо Тайван и Япония, публичните екзекуции, рушенето на някои важни китайски културни паметници в името на икономически проекти, които са решими и по друг начин - това обаче се тушира все повече и повече, важеше по-скоро за първите години на 20-ти век/
и
б/ съдържащ в себе си латентен и крайно естествен конфликт между интересите на върхушката и частните субекти, т.е. народа.
Когато политическия елит е умен, той съумява да балансира, когато или ако обаче не е, а това по правило става , тогава той ще използва безкомпромисния си и безогледен властови ресурс за решаване на някои конфликт, а това е началото на края на икономическото развитие и в крайна сметка на мощта; /такава случка вече се случи около 2005 г., когато, при спор за земя в една провинция между фермери и, забележете, свързани с властта предприемачи, последните пратиха банди да избиват водачите на фермерите без иначе щедро раздаващата смъртни присъди власт да се намеси .... Но оттогава досега не се е случвало /
С други думи - трябва му на Китай у или ще му потрябва известна демократизация но насочване на силата на държавата само към защита на собствеността, за да продължи да се развива както досега /а той го прави впечатляващо засега, да им завиди човек на ежедневните новости, на които са свидетели!/. Ако успее - 21 век е негов. Ако не - и ако властта му стане фактор не за стабилност, а за стагнация, поредното зацикляне на поредния колос ще е налице.
Засега Китай се справя чудесно. Постижение след постижение в кратко време, несъмнен технологичен напредък -
