КГ125

Това за мен е твърде спорен постулат. Китай, САЩ, Британия, Израел, Япония - това все са общества с относително висока степен на самоуважение. Иде реч пак за цивилизованост и нецивилизованост - дивотията и шовинизмът са на едния полюс, себеуважението и уважението на останалите нации - на другия.

Ще я повторим, разбира се, но по други причини. И не знам дали сега. Може би. Така добре описаната от тебе системна криза е всъщност криза на прекалената регулация. Не на прекалената комплексност, а на пороците във функционирането й. Досега поне, "капиталистическите" страни успяваха да проявяват гъвкавост и отвореност и да редуват регулиране с дерегулации, свобода и регулация, дясно и ляво и да прогресират до тази наистина забележителна степен, на която сме свидетели през целия 20 век да и днес. Сега обаче системата заскърца, защото започна, май, да отстъпва от фундаменталните си принципи. И трите основни икономически проблема, които си посочил, са критика на социализма. Като едно патологично отколнение (моля, не търсете примитивно "анти" в тези ми думи, мисля, че всички разбираме за какво иде реч), той не е типичен, за да характеризира явлението, /пък го и няма отданва, въпреки отделните пост-проблясъци, на един от който сме свидетели у нас в последните 20 г/. Но какво значи социализъм - значи липса на свободен пазар, банално и просто казано, в пропорционална степен. Та затова, може би системата има шанса да избегне съдбата на Рим Едно такова комплексно общество може да функционира твърде добре или относително успешно, ако съчетава принципа на свободата с принципа на реда, инициативата и интегритета, и да, индивидуализма и колетивизма. (Последният само там, където общите интереси на индивидите съвпадат.) Когато ограниченията са само там, където има общо съгласие за тях от гл. т. на основни общи интереси, тогава проблемът отпада. Другото условие без което не може е нивото на култура на обществото. Без това системата бързо ще се изроди в хаос и/или във някакво втърдяване и капсулиране на институциите, което вече ще е гибелно или по-лошо - агония. Високото ниво на култура пък се ражда там, където има общи споделени ценности - национална гордост, споделени хуманитарни и научни постижения, ред и законност, добро управление и т.н.и т.н. И последното - а то е свързано с горното е - съчетанието на традиция и модерност, на консервативни ценности със съвременна свобода. Който намери пътя, а той е много конкретен във всеки отделен случай той ще избегне сътресението - поредното историческо такова.

Нямаше как да се каже по-точно! И няма как да не се спомене Гумильов, защото, макар идеята да е витаела в умовете и преди, той я изрази за пръв път в завършен (макар може би неперфектен и оригинален вид). Та нищо чудно, че това, което пише Невски, е факт в определена степен.

А, а, а, е това ми беше мисълта и на мене!

Спомняш ли си къде?

Ще взема само това, макар, че се изкуших да питам дали само онази е причината немците да изберат Хитлер, не да се съгласят. Но не е по темата. Това горното в България го има. Но само то ли е? Дали така гледа българинът на богатите от миналото? Май погледът му е по-сложен... А как ли гледа на средната класа от миналото? Дали не гледа така, както описваш ти, не само заради просто изпъкване на забогателия, а заради образа му на посткомунистически мафиот и простак, спечили парите си по престъпен или морално неприемвлив начин? Дали не гледа така, защото мерцедесите не само изпъкват, но и вършат страшни простотии по улиците? Изпускаме пак, този път социалнополитическата конкретика, господа. Ще ида и по-нататък - набива се в очи, че, например на пътя, това огледало на всяка социология и социална психология, простотии правят не само мерцедесите, но и москвичите, че и други? Дали всъщност българите просто не им е писнало един от друг? Дали затова не обичаме да срещаме други българи в чужбина? Притеснени в комунистическото и посткомунистическо социално пространство?? Наскоро присъствах на уникална сцена - възрастен евреин от Америка влезе в едно празно кафе, където собственикът беше млад евреин от България. Посрещнаха ни така, като че ли гостът е най-малко чичо на домакина. Чак след 10 мин. разбрах, че се виждат за пръв път. Тези културни разлики и особености се формират именно от конкретиките на историята, но и днешния ден, на корените на миналото и на клоните на бъдещето - нищо от двете не може да се отрича или игнорира, когато се гледа социалният процес или неговите резултати. Това е с прости думи това, което искам да кажа.....

1/ Не може еднозначно да се сравняват тези два толкова различни периода от българската история - османския и социалистическия. Има някои паралели, няма да се спирам подробно, всички ги знаем - отчуждението от държавността е основата им. Но има и различия - и едно от главните е динамиката и скоростта на процесите. Османската империя е заспал субект, в който общо взето промените стават баааавно, яваш, яваш, аман аман. Социализма е бърза и интензивна форма за доиндустриализиране, съответно процесите са силни и интензивни и промените - също. 2/ Е да, ама отнасяш категории отпреди да ги има гърците и българите към тях днес. Т.е към феномени отпреди съществуването на тези техни носители. А това, което прави народите в днешният им вид е именно и само културната специфика. И малко генетиката.

Не е нужно - съгласен съм. Разминаването ни не е тук.

Е, да. Но нека видим конкретиката? Въпросите, групите? Изводите?

Но това е някакъв културологически центризъм или дори културологически волунтаризъм! Знаеш ли защо "социализъмчето" което трая 45 + 20 и колко неизвестно години е равно по интензитет на турското време? Заради динамиката на 20 век и заради мащаба и силата на социалното пробразование, което наложи. Силата му е голяма, и се налага интензивно - чрез тоталитаризъм във всички сфери на живот, със задължение не само да не протестираш, но и да ОДОБРЯВАШ властт, с явно приказване на лъжи, които няма как да се опровергаят и т.н. За Гърция съм съгласен. Но за Бога, "след появата на земеделието" нито днешните гърци са съществували, нито днешните българи...

Интересно, но за да може да се коментира, трябва да се видят параметритена изследването, въпросите, начинът на задаване и пр., извадката и т.н. Не съм сигурен дали поне у нас, за Русия и Белорусия не знам, това е всъщност носталгия, а не просто едно добре управлявано чувство към приятните спомени от миналото. Впрочем, имаме тема и за това.

Така е И малко има от безспорното изоставане на днешния бит в НЯКОИ сфери от тогавашния. Особено за възрастните хора, които тогава живееха скромно, но спокойно с една пенсия. Тази носталгия всъщност е неразбрана критика към днешното време, а не носталгия към миналото.

Добре дошъл :)

Именно - колко много разнообразни подходи, все създадени поради исторически и то конкретни ситуации. Лесно щеше да е, ако нямаше промяна в културите..

Уви, не е така. 1/ Задругата е специфично образувание, което съществува само в части от България - главно Северозападна. Не и в цялата територия на Румели бейлер бейлъка. Например в големите центрова на възраждането такова нещо просто няма. Именно огромната разлика между отделните места ме предпазва да обобщавам. Да, тя е и носи определен елемент на колективизъм, но степента му в цялото общество, а пък в днешното - не е тъй висока, не може от това да се генерализира. 2/ Ако формата на собственост не изменя културата, то кое я изменя? Изобщо нещо изменя ли я? Защото ако не, то тогава къде отива цялата културна специфика на историческото развитие? Та нали в голяма част за последното ние съдим именно по културните динамики и различия, по резултатите от културното развитие?! Говориш за първични културни състояние, формирани незнайно кога? В праисторията? От гените? От природната среда? Излиза, че в историческото развитие в тесен смисъл, няма културни изменения??!? Мисля, че много надценяваш степента и ролята на "основната култура" и неизменността й. Че то когато културното състояние на хората е било такова, не е имало не поляци и българи, ами и народности изобщо! Къде остана историята? Полша остана с частна собственост, по една единствена причина - така реши новата власт. Ако беше решила обратното- щеше да стане така. Причината пък да реши така е да се предпази новата власт от селски бунтове. Католическата църква, в сравнение с православната им много по-широка роля в обществата, в които доминира - това е заради наднационалността й.

Да, така е. А в българската природа недоволството е двойно заложено )

Така е, и такива хора не бяха малко. Дори и тези, които не бяха образовани, критикуваха, но тихо, властта... И мисля, че това беше мнозиснтвото. Но от друга страна, пред лицето на днешния цирк хората рефлекторно търсят спокойствието на миналото, а тези чувства, не бих ги нарекъл мисли, ловко се подклаждат. а и ловко се представят като голяма носталгия чрез методите на социологическите манипулации.

Наистина. А колко често става объркване - като "външен" на нещата човек просто не мога да си го обясня защо.

Е не може времето да се връща назад и после ние днес си блъскаме главите )

Точно с такава мисъл го пуснах.

В началото на "Древните тюрки. Великият тюркси хаганат" го казва още по-ясно: "...разпадането на хаганата на Западен и Източен през 604, до загубата на автономност през 630 и 659 г., ... до гиблета на този народ през 745 г. Разбира се, гибелта на народа не означава унищожение на всички хора, от които се състои. Част от тях се подчиняват на уйгурите, наследили властта в степите, а повечето се скриват в китайските погранични войски. През 756 г. последните вдигат въстание срещу имоператора от династията Тан. Остатъците от тюркит участват активно в него и заедно с останалите въстаници са посечени. Това вече е истинският край и на народа, и на епохата ..... "Названието "тюрк" обаче не изчезва. И не само това, но и се разпростира върху половината от Азия. Арабите започват да наричат тюрки всичките войнствени номади на север от Согдиана, които приемат това наименование, тъй като след изчезването си от лицето на земята носителите му стават образец за доблест и геройство за степните жители. След това терминът се трансформира още веднъж, и става наименование на езиково семейство. Така "тюрки" стават множество народи, които никога не са били част от великия хаганат от 6-7 век. Някои от тях дори не са монголоиди, като например туркмените, османците и азербайджанците. Други пък са най-злите врагове на хаганата - като куриканите - предците на якутите и кригизите - предците на хакасите. Трети се образуват преди самите тюрки, като балкарците и чувашите......... Древние тюрки най-ярко са претворили в живота онези начала на степната култура, зреещи още по хунско време и прекарали в състояние на анабиоза безрвемието на 3-5 век. Къде са българите сред всичко това? Нито има сведение някой някога в средновековиет да ги е нарекъл тюрки, а дори и да е, първоначалното обяснение е съвсем просто..

Рискът да се "забие" човек в една наука и така да отърве същественото не немалък. Особено в хуманитаристиката, където, imho, колкото повече знанията се специализират, толкова методите трябва да се интердисциплинират. Иначе може да се изтърве същността - едната наука може да замъгли погледа, когато обектът има характеристики, разглеждани от другата (или и от нея).

"Говоря о создании Резервного (впоследствии Степного) фронта, считаю необходимым исправить одну неточность, допущенную по этому вопросу в воспоминаниях маршала Жукова ("Воспоминания и размышления". М.: изд. АПН, 1969). На стр. 471 Жуков рассказывает, что 9 или 10 апреля 1943 г. они вместе с Василевским составили "проект директивы Ставки о расположении резервов Ставки и создании Степного фронта (подчеркнуто мной. — А.М.) и послали этот проект на утверждение Верховному Главнокомандующему". На самом деле вопрос о создании Резервного фронта (переименованного в июле 1943 г. в Степной фронт) был решен еще 27 марта 1943 г. во время нашей ночной встречи у Сталина, о чем я уже писал несколько выше. С этого дня организация Резервного фронта шла полным ходом при активном участии Генштаба. 6 апреля 1943 г. создание Резервного фронта было оформлено постановлением ГКО." Анастас Микоян, "Спомени" Или Жуков не си е писал спомените, или пък е писал каквото му скимне. Сталин и Микоян решават да се изгради този резервен фронт, за който става дума. Микоян, като отговарящ за снабдяването на РККА и изобщо за ресурсите на съветския съюз, провежда снабдяването му, а военните го организират. Жуков по абсолютно неведоми съображения си приписва това на себе си, та трябва старият арменец чак да го опровергава директно в своите спомени...

) Ех, нямат. Отплеснахме се от темата.