КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28605 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
Може и ще се случи, ако в България нещата тръгнат напред.
-
Как е изтървана тая тема??? Авторът й не пише вече тука, а би трябвало ) Към оценката на Ресавски просто няма какво да се добави!
-
Репресивен апарат има всяка държава, но такъв като социалистическия има само през социализма. Темата за съпротивата е дълга и сложна, бруталността на репресията като цяло я изклюва,, но да, България не се съпротивлява достатъчно. Това е въпрос на социална пасивност, на векове византизъм и ориентализъм, но не и на одобрение на социализма. Демокрацията не е натрапена, защото тя е естествено състояние на модерното общество:) Друг е въпросът как се ползваме от нея. Това пак не е аргумент в полза на социализма. Социализмът е плод на политика, а не на култура и не на тази на България. Културата само определя степента на търпимост към него.
-
Реваншистка война? А може би Желязната завеса на Студената война щеше да е просто по-на Изток? Защото чисто технически "Валкирия" е имала всички шансове за успех, в случай на смърт на Хитлер.
-
Охооо, горното въобще не е вярно! По-точно вярно е на 10%. Българинът в психологията си наистина има известни тенденция към известно "равенство по средата", т.е. към фаворизиране на средната класа и отричане на елитарността; също и но това е всичко. Социализмът е натрапен на българите (доказателство за това е огромният репресивен апарат и практики след 1944 г.) и ако нещо от него е останало в културата им, и то е натрапено, а не изконно. Културата би формурала религията, формата на държавата и въобще социалните институции в един идеален вариант, в едно общество без съседи и Велики сили. Когато основните импулси на политическо развитие идват отвън, процесът е обратен. Социазлизмът създаваше култура, а не толкова обратното. А иначе процесът на влияние на културата върху моделите и обратно е двустранен в историята, с различна степен на превес в различните периоди.
-
Да, това да. Но пък защо да смятаме, че народите предзадават конфликти? Историята само изглежда, и то тук, в България, като история на битките и конфликтите. Това едно, второ, конфликтите са съществена част от нея, но не защото народите са основните й играчи, а защото, когато не е имало конфликти, няма извори. А и сблъскът, латентен или проявен, е иманентно състояние на нещата не само в историята, но и в вселената. Но много се отплеснахме.
-
И то бидейки немец! Нещо май са прибързали... Обяснява се с подценяването на съветския военен потенциал от немска страна, но дали може да се доверим на такова обяснение е друг въпрос. Наистина, какво ще правят след като победят и защо не са се готвили за това..?
-
Вжда ми се малко пресилено...
-
Това е проявеният в някои аспекти синдром на национален нихилизъм, така присъщ на българите от 1918/1944/1989-та год. насам... И не само. Иван Вазов неслучайно е писал за "свещенния си език".
-
Е, да. Той горецитираният учен е съавтор на Балже Христовски и съответно е и автор на "Македонска граматика".
-
Ще излезем от теата - азбуката, елита, религията, политическата традиция.
-
Точно! Затова казвам, че народът възприема и трансформира всичко като част от културата си.
-
Вярно. Но и да са го дорисували, това не е фалшификация, а изобразяване на предположението.
-
Тъй де. И огромната част от това се осъществява под формата на история на народите. Разбира се (особено в западна европа и византия) имаме не само етнически, народни общности, но и много други. Но едва ли в цялото средновековие може да се посочи човек без народност.
-
Но защо предзадаваш противопоставяне на религията и народа с останалите му традиции?! Та те са едно в средновековната история. Особено в православния свят.
-
Безработен не можеше да бъдеш - ако не си намериш работа, идваше милицията да се погрижи за тебе. Е, все пак облагите, които хората получаваха бяха различни. Архитектът имаше повече шансове да спечели нещо, по втория начин, имаше шансове да се издигне и пр. за разлика от работника, който пък, ако нямаше съвременни претенции за видео и т.н. можеше да се радва на доста спокоен, макар и ограничен от ограниченията на времето живот. А мотивацията за обогатяване на интелектуалниа багаж идваше от това, че като няма какво да правиш, четеш книжки. Пък и знаем, че хората са различни..... И днес интелектуалното обогатяване не е гаранция за просперитет, дори е противопоказно :):):) но хората пак го правят.
-
И аз предполагах, че така репликирана от мен поставена от теб тема ще предизвика недоволството и несъгласието ти, което е разбирамо. Религията си е поставяла за цел И да съхрани народната традиция, чрез съхраняване на павославието. Защо отделяш тези неща във време в което са били неотделими? Религията господства в съзнанието на хората през Средновековието, но нима искаш да ми кажеш, че българите и унгарците са се смятали за един народ? Религията е една от традициите в обществото, има и език, обичаи, бит, елит и икономически специфики. Народите са си народи. Етносът ИМА значение, вътре в една християнска общност, както и има по-малко значение, когато има колизия с друга религиозна общност. Ами когато имаме еднакъв етнос с различни религии?! Ересите например? Тогава на преден план излиза религизоното. Въобще, накланяш махалото твърде много в едната посока и оттук могат да дойдат маса историческии грешки.
-
Струва ми се, че тази теза смесва няколко неща. 1/ Не е ли "етноцентрична" историята от 19 век по следните причини: а/ защото тогава науката история започва да се развива в съвременния смисъл на думата; б/ защото, (защо ли?) историята обективно всъщност е основно история на сблъсъците между народите, организирани или не в държави; в/ и накрая, едва като вторичен момент - историята се използва, кога основателно, кога не, за обосноваване на националистически каузи (в смисъла на 19-вековния национализъм, обособяването и развитието на нациите)? Нямаме никакви доказателства Борис III да е християнин и да се гради теза за някакъв засилен етноцентризъм върху основата на такова неустановено предположение е най-малкото пресилено. Борис покръства България по причината, по която останалите владетели покръстват държавите си. Именно за да обедини народа в новите условия, които историческия момент налага. Нещо като днешното ЕС. Как ще да са "нямали проблем" хората през 9-ти век, като за да бъде наложено то е пролята река от кръв на 54 болярски рода и кой знае колко народ, а владетелят ослепява собственият си син? Няма противоречие в различните обяснения. Трябва само повече да се вникне в историята на българския народ от еПБЦ, която във вътрешен аспект е постоянен сблъсък на про и антивизантийската партия. Ако в един момент християнството е опасно за българското развитие, то е защото към този момент българската народност не е била формирана докрай и древните български традиции са били нужни за стабилността на обществото. Когато България набира достатъчно сила, и международната обстановка се изменя, промяната става необходима за бъдещото съществуване на държавата. И то именно от гл.т. на съхраняването и развитието на народа. Тезата за етноцентризма според мен се отдалечава от историческата адекватност. Останалото вече не е въпрос на наука, а на емоция - ако някой приема за отвратително ослепяването и за супер-емоция пиенето от черепа, значи преценява едностранно събитията. Това не е проблем на виждането на историята, а проблем на паранаучното й възприемане и не е никакъв аргумент да се търси под вола етноцентризъм. Макар, че историята винаги ще има и някаква морална оценка. В края на краищата Крум заколва Никифор след като онзи разрушава България и хвърля деца под диканите, а Василий ослепява войниците в атака срещу България.
-
И така "сънят на рзаума ражда чудовища". ....
-
Мненията на обикновени румънци за Южна Добруджа и България
КГ125 отговори на темата in в Съвременна и обща проблематика
Няма такова нещо, Михай. Това са глупости. -
Михай е прав за власите. Улисвайки се в опити да ги изкараме българи, забравяме ИСТИНСКИЯТ български фактор във формирането на държавността и традицията им.
-
След като разгледах текста, направо се хванах за главата как може от Харвард да излезе такава глупост. Писанотго от Лънт започва с една съществена неточност – той внушава, че надписът е зле запазен. Това просто е лъжа – надписът е добре запазен и само частично повреден. Това, което е запазено се чете добре – 12 реда с текст, който се вижда ясно почти изцяло. Оттам нататък започва писане на глупости. Удивително за серизен учен, Лънт забравя историческия смисъл на надписа – кой е Арон, коя е годината 6523, кой е: „1/ самодържецът, българин по род, 2/ внук на Никола и Рипсимия, 3/ син на Арон, който е брат на Самуил; 4/ кой е цар Василий, чията войска Самуил и Йоан двамата са разбили в Щипон”? Отговори на тези въпроси не се дава, но се дават само ЕДИН и то свръхспорен и съмнителен езиковедски аргументи, : изписването на датата 6523 не е ясно и навярно Заимови са го дописали. И въз основа на него се правят публицистични, но не и научни внушения и пълен най-вече с: 1/ уважително несъгласие с Мошин и 2/ обидни лични квалификации към сем. Заимови, без обаче да е подкрепено с нищо. Такъв стил на полемика от един иначе академичен специалист говори само за едно – той няма аргументация за твърдението си. Ако не е ясна годината, то - кой е: „1/ самодържецът, българин по род, 2/ внук на Никола и Рипсимия, 3/ син на Арон, който е брат на Самуил; 4/ кой е цар Василий, чията войска Самуил и Йоан двамата са разбили в Щипон”? Може да се допусне, че това е надпис, направен през 1234 г. и визиращ опити на Иван Асен да легитимира властта си в Битоля и разказва историята на Иван Владислав (макар, че защо му е на Иван Асен, победоносен цар, да фалшифицира напдиси.... този вид асимилация и манипулация не е много познат по онези времена). Но тогава се получава пълна безсмислица – защото годината долу в дясно 6522, видно от текста по-нататък, ГОВОРИ ЗА БИТКА ПРИ КЛЮЧ. Какво е станало при Ключ през 1234 г.?! А какво е станало при ключ в 6522 г. от сътворението на света? Не вярвах, че историчарството стига и до Харвард.
