Кухулин

А защо определяме това твърдение като факт?

Или съществуват 10^500 вселени, в една от които водата завира при 100 градуса.

Преди време имаше сериозен конфликт на тази основа в руския научпоп сегмент. Там върви една поредица "Учёные против мифов", която доста агресивно проповяда разни научни възгледи. Е няколко учени се разграничиха от нея именно защото лекциите придобиват отенък на проповед и изискват от публиката сляпа вяра, понеже повечето хора не могат критично да проучат материала. Та така, с популяризацията трябва да се внимава.

Тук има една тънкост. Дадена идея може принципно да не подлежи на проверка и доказване, но същевременно да не е плод само на вяра в авторитетите. Тъмната материя и тъмната енергия не влизат в тази категория, но други неща от космологията влизат. Например Мултивселената. Тя в огромната си част е плод на анализ и е много далеч от фактите, макар че съм срещал някакви опити да се доближи - следи от допир с паралелна вселена по реликтовия фон и т. н. Съответно има доста учени, които не въприемат подобен чист анализ като част от природните науки и за тях Мултивселената е религия. От друга страна в хуманитарните науки, например в медиевистиката, процентът на анализ е много висок и там никого не можеш да удивиш с такива неща. Друг е въпросът с качеството на този анализ, но това е отделна тема

Това, както стана дума по-горе, е въпрос на дефиниция. На мен ми се струва, че твоята дефиниция за религия (система от вярвания в нещо недоказано) не е много практична. В крайна сметка това е смисъла на дефинициите - да улесняват анализа на процесите и явленията. По света има много хора, които проявяват странна наивност - вярват, че приятелите няма да ги измамят, че жените няма да им изневерят, че котката им няма да избяга и т. н. Формално такива възгледи се вписват в твоята дефиниция за религия, но на практика подобна класификация изглежда малко странно.

Между двата случая има съществена разлика, а именно - аргументите в полза на едното и другото. Когато човек изкаже такова твърдение за науката, то е подкрепено с анализ на досегашния опит - в практически 100% от случаите материалният прогрес на човечеството се задвижва чрез научната методология, пречупена през съответната епоха. Когато обаче изкажем такова твърдение за религията, вървим срещу логическия анализ, защото не можем да се опрем на никаква индукция. Практически липсва случай, когато човечеството е постигнало материален прогрес с молитви. Затова на мен ми се струва, че ако чакаме Бог да възстанови материалната цивилизация след някакъв планетарен апокалипсис, вероятно няма да дочакаме тази благодат. Обаче ако впрегнем за тази цел оцелелия научен потенциал, някакви перспективи съществуват. Съответно "имам вяра в Бог" и "имам вяра в науката" са фундаментално различни твърдения, описващи фундаментално различни вери.

Разбира се, че хората имат нужда от вяра, поне на някои етапи от живота си. В случая обаче дискутираме дали вярата в научния метод е религия. При това подобна вяра може да се трактува в най-широк смисъл. Например скоро си говорихме в един друг форум за евентуален апокалипсис и унищожаването на материалната цивилизация почти до нула. Според мен повторното изграждане на нещо подобно ще е крайно затруднително или даже невъзможно, понеже човечеството вече е изчерпало евтините ресурси. Един съфорумник обаче ми опонира с аргумента "имам вяра в науката". Е, това религия ли е?

По малко и от двете А ти как виждаш дефиницията за религия?

Аз мисля, че тези неща не са достатъчни да определят някого като религиозен. Според мен в религията задължително трябва да присъства ирационален елемент, т. е. нещо, което не е достижимо чрез анализ на известните факти. Тук ми се ще да обърна внимание, че всички пишете за факти, но в науката водеща роля има логическият анализ на тези факти. Например хипотезите за тъмна материя и тъмна енергия са плод на анализ, следователно не могат да се разглеждат като религиозни елементи. От друга страна, ако дефинираме религията просто като вяра в нещо, значи всичко е религия. Някой примерно не може да е сигурен в добродетелите на жена си, обаче силно вярва в тях - значи е религиозен. Или пък вярва в демокрацията, или в панспермията, или в нещо друго... Според мен тези неща не са религии.

Зависи как дефинираш "религия". Ако допуснем, че религията е в състояние да създаде от пясъка полупроводници, при това многократно и пред много свидетели, значи вярата в научния метод може да се определи като религия. За съжаление емпиричният опит показва, че полупроводници трудно се създават с познаните ни религиозни средства. Но никога не е късно.

Използва се, даже има пример с Пушкин. https://ru.wiktionary.org/wiki/тёрн

Ясно, мерси.

А защо боговете трябва да са свръхестествени?

Именно за интелекта става дума и не само прилича, а е в зависимост от наследствени фактори. Например при X-тризомията. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2987225/ Колкото до проявата му само при образовани хора, да не забравяме, че се проявява съвсем осезателно и при децата.

Няма принципни пречки за доказването на такива хипотези при непълна информация, например чрез привеждане към абсурд. Някой ден науката може да открие, че наличието на богове (при съответната дефиниция) противоречи на вече установени факти.

Такава висока вероятност, освен да се изкаже, следва и да се докаже в рамките на сравнителното религиознание. Помисли ти как би реагирал, ако в раздел "Физика" някой обоснове своята малко странна квантовомеханична хипотеза с "то се вижда".

Никога не е късно, иншаалах.

Не си съвсем прав. Знанието не се онаследява, но се добива с определена скорост. В крайна сметка обемът знание към даден момент е функция на тази скорост. А въпросната скорост, освен всичко друго, зависи и от наследствени фактори.

Не вярвам, а знам в някаква степен. Тази степен не е особено ниска, понеже навремето имах мн. добър 5 по Християнство на изпита в СУ, а оттогава бая неща съм научил

Абе знам си аз да не се впускам в спорове със силно хуманитарни натури, ама е на... Аз съм от тези, които могат: - да вярва, без да знаят; - да знаят, без да вярват; - да вярват и да знаят едновременно. Всичко зависи от конкретния случай.

Вярвам, да.

Вече няколко пъти стана дума за това. Разглеждаме примера с бога от Библията.

Първата част важи за хора, които могат да изолират рационалната от емоционалната съставляваща на някакво отношение (примерно субект - обект). За хора, които не могат, не важи. Във втория случай въпросът "ако се докаже, дали ще повярва" е особено странен (да го кажем така ), понеже съдържа тавтология.

Твърдението е дебилно, по това няма спор. Не знам откъде си го изкопал, но едва ли е от моите постове. Макар че кой знае...

Значението е следното - "нашият" бог доказано не съществува, за разлика от "не нашия".