Кухулин

Въпросът ти не беше за днешния свят, а за евентуалния нов световен ред. Това може да даде Китай - опит в управлението на големи популации.

Въпросът беше какво може да даде Китай на света, а не какво е дал. Аз също съм съгласен, че в определени условия опитът по управление на огромни популации може да се окаже много ценен. Особено ако се очертае политическа централизация в планетарен мащаб (световно правителство). А рано или късно човечеството трябва да мине на този етап, ако иска да осъществи някои мащабни проекти.

Този въпрос е малко странен. Ако погледнеш на картата, ще видиш, че Талас е на 3 500 км от Пекин. Даже Мека е по-близо Все едно да питаш способно ли е ПБЦ да се справи със силен външен противник, след като войската на цар Симеон е разбита от Томислав. Навремето Савромат пусна клипче за Талас, може на някой да му е интересно:

То е така, но зависи с какво го сравняваш. Европа по това време също не е кой знае колко единна. Във всеки един момент китайските политически субекти са няколко пъти по-големи от европейските. Може би с изключение на Рим. И това е като популация, а за икономика да не говорим...

Аз не влизам в групата на по-запознатите, но мога да споделя моето мнение. Факторът, който обединява антикитайските сили в района, е САЩ. Иначе всички се мразят един-друг, но особено силно мразят японците. Така са се стекли нещата исторически. Освен това имат и разни териториални спорчета. Само че напоследък се явява една такава тенденция САЩ вече да не са надежден гарант за сигурност. Трупат се доста случаи - Грузия, Украйна, кюрдите, сега и Афганистан. Делата някак изостават от приказките. Затова японските политици, а и народът като цяло, се стремят да вземат нещата в свои ръце - да подсилят армията, да заздравят двустранните отношения с антикитайските си съюзници, такива неща. Докъде ще ги доведе тази линия - кой знае Опасно е да се поддаваш на демократичните си пориви в такива тънки дела. Народът като цяло не блести с прозорливост. Във всеки случай най-лошият сценарий е ясен - и без това оскъдната жилищна площ в Япония ще бъде радиоактивно заразена, а същият този народ ще трябва да си търси нова родина.

Няма никаква конспирация тук. Разширяването на китайското влияние е пряка заплаха за САЩ и следва да очакваме реакции. Днес дипломатически, а утре - кой знае... China may be eyeing its first military base on the Atlantic Ocean: report https://nypost.com/2021/12/06/china-may-be-eyeing-its-first-military-base-on-the-atlantic-ocean-report/

Ако останалият свят позволи на Китай да се възползва от сегашния световен ред, няма да има никакви военни действия, това е ясно. Китайците не са се юрнали да воюват с никого. Пълзят си кротко по света, инвестират в Африка, в Азия, в Европа и т. н. Само че дали някой ще ги остави да действат както досега - това е въпросът. И тогава в някоя точка може да избухне конфликт. Включително и в Тайван, ако бъде нарушено статуквото.

Япония отдавна е в люлката. Основните сили, които САЩ може да изправи срещу Китай, са базирани на нейна територия. Нейна е и основната роля в борбата срещу китайския подводен флот. САЩ нямат необходимите сили в района. Китай няма никакво желание да воюва с Тайван, понеже ги разглежда като сънародници. Тяхната позиция е ясна - мирно обединение. Военен конфликт може да възникне, ако ситуацията допълнително се дестабилизира, вкл. от външни фактори. https://en.wikipedia.org/wiki/Anti-Secession_Law_of_the_People's_Republic_of_China За сметка на това китайското общество изобщо не е далеч от идеята за конфликт с Япония. Там има тежко историческо наследство, което се подхранва от съответните мемориални церемонии всяка година. А Япония е страна с многобройно застаряващо население на доста тесни планински острови и трябва да се съобразява с това. Но пуст национализъм.

Тук има една подробност, която не се отнася пряко до нашата дискусия, но е важна. Всички преговори, договори, отчети и т. н. се отнасят само до стратегическите ядрени бойни глави. Това са обикновено заряди със средна и висока мощност (да речем над 100 кт), съвместими с определени стратегически носители. Дребните тактически заряди никой никъде не ги отчита и не влизат в никакви договори. Изключение е само неформалното споразумение между ядрените сили да не се носи ТЯО на корабите.

А хубавите зелени правоъгълничета в графа "въздушно превъзходство" са изобщо без отчет на никакви атаки по авиобазите As noted earlier, this analysis does not account for the problem of operating air bases under attack

Никой не говори за ядрени бойни глави. В тези тунели се пазят и конвенционални ракети със среден обсег. По горния доклад. Първото нещо, на което попада човек, са възможностите за удар по базите. Според РАНД Гуам и част от Филипините ще функционират нормално, понеже Китай няма подходящи средства за удар по тях. Същевременно още тогава са им били известни такива средства, да не говорим за днешното положение. https://en.wikipedia.org/wiki/DF-26

Защо мисля... ами защото съм останал с такива впечатления от материалите им. В момента не мога да дам конкретен пример. Там може и богове да работят, обаче едно нещо е какво знаеш, друго нещо е какво пишеш, при това в открит достъп. Особено когато става дума за военна тематика.

Не става дума за остров Хайнан, а за тунелите по цял Китай. https://en.wikipedia.org/wiki/Underground_Great_Wall_of_China Това са хиляди ракети, които могат да неутрализират произволна цел в региона, включително островните американски бази.

Чел съм го навремето това, но нищо не си спомням. Като цяло РАНД са гола вода, не трябва човек да се води по тях. Ще погледна после какво пише. Колкото до разпръснатия строй, той винаги е бил разпръснат, а компактните групи са само по филмите и по парадите. Само че днес, за разлика от едно време, технологиите са на принципно различно ниво и в различни количества. Навсякъде щъкат въздушни и подводни дронове, подводниците са с много мощни сензори, а спътниците слухтят за най-слабата емисия. Укриването в Южнокитайско море може да бъде само мокър сън

Твърде оптимистични краски, дори за 2017 г. Може би щяха да са по-близо до истината, ако не съществуваше факторът БРСД. Където САЩ са много близо до нулата, а Китай е напълнил 5 000 км тунели с всевъзможни играчки. И изобщо, като гледаме лявата страна, трябва да имаме предвид, че Тайван е в обсега на дългобойните китайски РСЗО. Там единствените спирачки са политическите. И евентуалната перспектива за неприятна партизанска война в тайванските планини.

Аз винаги съм имал шестици по физика, но явно това никаква работа не върши в 21-ви век. Tardigrade is first multicellular organism to be quantum entangled https://www.newscientist.com/article/2302337-tardigrade-is-first-multicellular-organism-to-be-quantum-entangled/ Някой може ли да обясни с думи прости какво са сторили на горкото бавноходче и това ли е новата котка на Шрьодингер?

И ние бяхме така, преди да влезем в ЕС. Без ясна информация на етикетите, без кой знае каква стандартизация. Всеки смяташе наум колко излиза едно кило пилешки дробчета, ако 350 гр. опаковка е 1.70 лв.

На всички ни изглежда нереално.

Тия са от специалните руски нишестета с нула въглехидрати

Пий два лексотана и си лягай. Утре ще е по-добре

Няма нужда да си отличен специалист, за да се занимаваш с наука. Може да си тъп като гьон и да плагиатстваш откъде ти падне, но това не те прави псевдоучен. Виж, писането на глупости е псевдонаука. В частност средното историческо образование. Просто така е устроено обществото - целта е да се изгради определен поведенчески модел и историческите реалии нямат никакво отношение към него. Тъй че идеята за историята като нещо различно от наука има своите основания, ако човек не е запознат с академичната страна на въпроса.

Това е само един от възможните сценарии. Примерно римляните нито са били по-многобройни, нито са били по-мощни, нито са били по-културни от етруските. Даже са им слугували. Обаче етруските днес ги няма, а римляните са по целия свят. Сега си представи, че изпратиш един културен антрополог или някакво друго хуманитарно светило от 21-ви век да речем 2700 години назад във времето, някъде из блатата на тогавашния Лациум. Според теб какви прогнози ще даде?

Ако разсъждаваме в тази плоскост (хипотезата Сапир-Уорф), то връзката е обратна - езикът въплъщава в народа определен начин на мислене. Тоест при евентуална тюркизация хората добиват тюркски манталитет, а не променят новия тюркски език по свой образи подобие. Разбира се, това е съвсем условно и не съвсем точно. Но го пиша, за да уточним принципа. Когато един език асимилира друг, можем да очакваме най-различни прояви на взаимно влияние. При това процесите са толкова сложни, че не подлежат на научен анализ (по-горе стана дума за това). С други думи - нищо не пречи да си изсмукваме от пръстите всякакви "закономерности", но те нямат прогностична сила. Не можем да кажем "ако тук е имало ирански език, значи сега трябваше да е така и така". Но можем да кажем "това е така, защото тук (вероятно) е имало ирански език". Това си има и математическо изражение (P vs NP), но да не се отплесваме. Та значи, ако се абстрахираме от това лирично отклонение, да речем, че в условията на сложна географска комуникация (планини, гори) асимилацията протича по-бавно и съответно има повече време за реализация на чуждото влияние. С чувашкия език положението е много по-сложно, но и този фактор работи. С осетинския също - кавказките езици в планината го изменят кардинално. Обаче в степите, където всичко щъка наляво-надясно, няма как да очакваме такова нещо. Верно, хората са на малки групи и на големи дистанции, обаче всички препускат на коне. Нямат проблеми с комуникацията. А дори да е имало някакъв тип социален консерватизъм, тюрките им го избиват от главите с помощта на тежката конница. Която, обърни внимание, не е особено ефективна в планините и горите. И добре че не е, иначе Субудай камък върху камък нямаше да остави от горките алани и днес щяхме да сме лишени от маса лингвистични аргументи в полза на една или друга теза

На какво се дължи това убеждение? Нека да формулираме въпроса по друг начин: как можем да сме сигурни, че даден неизвестен език е тюркски? От научна гледна точка отговорът е само един: трябва да се установят закономерни фонетични преходи между неизвестната лексика и някаква известна тюркска лексика. И да се анализират тези преходи. Всичко останало е бонус, който нито е необходим, нито е достатъчен.