Кухулин

В древността процесите не са се развивали тоно така. Естествените езици започват да се разпадат на диалекти и по-късно да се образуват нови езици, когато дадена популация се разделя и новообразуваните групи изпадат в езикова изолация. Тоест, когато общуването помежду им е по-слабо от общуването вътре в групата. Това не е свързано толкова силно с размера на популацията, а с възможностите за комуникация - плътност на населението, пътища, миграциии, социална динамика т. н. Конкретно при славяните процесите са доста сложни, но общо взето протичат така: - някога в територията на днешна Украйна е живяла популация, която днес наричаме "индоевропейци"; - от нея (през някои междинни фази) се отделя група, която днес наричаме "балто-славяни"; - от нея се отделя група, която най-вероятно е имала самоназвание "словени" в смисъл "хора, говорещи разбираемо"; това се случва доста преди Новата ера. Тази популация дълго време е живяла сравнително компактно и не е имала възможност да се разсели по Европа, защото хубавите земи наоколо са били заети от римляни, германи, византийци, иранци и разни други групи. В един момент на сцената се явяват хуните на Атила, разбъркват статуквото, удрят силно по околните политически образувания и така пред слявяните се откриват нови ниши за миграция. Съответно популацията се разселва и славянската езикова общност започва да се разпада. Тук трябва да уточним, че една група се отделя още преди главното разселване и се насочва на североизток, но тя не е свързана пряко с настоящата тема. Това е по-рано споменатият новгородски диалект. Всичко това по-горе е реконструирано преди всичко по езикови данни. А когато съпоставим тази картина с историческите извори, откриваме етнонимите "анти" и "склавини", които много добре се вписват в нея. Тук идва и косвеният аргумент, че названието "словени" може да се измени в гръцките уста до "склавини / стлавини" по езикови причини. Лично за мен това е косвен аргумент, но много специалисти по темата (какъвто аз не съм) го приемат за централен. Та така, славяните не са се зародили под шапката на Рим, а в частност именно поради залеза на Рим.

Това е много хубаво, но би било добре да се слушат експертите по даден въпрос, а не разни свободни интерпретации. Най-добре е, разбира се, човек да има някакъв минимум знания и да подхожда критично към всяко мнение, но в нашия случай този обем от знания явно липсва. Затова по езиковите въпроси трябва да слушаме лингвистите. Например да четем статиите в руската или английската Уикипедия. Богослужебният език в Русия е църковнославянски, а майчиният език на руснаците е руски. Това са два различни езика и разликите са били достатъчно големи още през десети век. Затова днес в руския език имаме два варианта на някои думи - един оригинален руски и един зает от църковнославянския. Например золото ~ злато. https://ru.wikipedia.org/wiki/Церковнославянский_язык#Влияние_на_другие_языки Новгородският диалект е силно архаичен и запазва някои праславянски черти още от времето, когато е нямало нито старобългарски, нито староруски език. Тези два езика са по-близо един до друг,отколкото до новгородския. https://ru.wikipedia.org/wiki/Древненовгородский_диалект Кармина Бурана е писана от монаси в манастирите, затова огромната част е на латински. Има обаче и някои старонемски стихове. Колкото до португалския и английския, щом си учил португалски, значи за сравнение ти трябва само староанглийски текст. Виж например Англосаксонската хроника и кажи доколко ти напомня португалски: https://en.wikisource.org/wiki/Anglo-Saxon_Chronicle_(A) Какво може и какво не може лингвистиката е сложна тема, но за да разсъждава човек по нея, трябва да притежава определен обем знания. За съжаление нашият случай не е такъв. Виж началото на този пост. А по същество - един език може да се изучава, дори да е мъртав и предписмен. https://ru.wikipedia.org/wiki/Сравнительно-историческое_языкознание

Всичко минава през латински из този запад, където Римската империя е успяла да наложи своето културно влияние. За добро или лошо походите отвъд река Рейн не са особено успешни и там римското културно влияние е доста ограничено. По тази причина местното население говори на старонемски, който си е баш немски, а не латински. Можеш лесно да се убедиш в това, ако погледнеш два реда от въпросния език. https://en.wikipedia.org/wiki/Old_High_German_literature Някои от тези немци (англи, сакси и други) се преселват на Британските острови и така се обособява английският език, който до единадесети век изпитва съвсем слабо романско влияние. Чак след нашествието на норманите става "по-романски" от френския. Както и да е, тези неща са малко встрани от темата, но връзката е следната: ако човек се задълбочи в механизмите на езиковото развитие, лесно може да разбере защо това: е лишено от смисъл. Да не говорим, че при един бегъл поглед върху новгородските грамоти (има ги в нета) веднага ще се набие разликата с българския език, пък бил той и "олигавен". Просто трябва едно базово запознанство с науката лингвистика, която си е... ами цяла наука.

Това всъщност обобщава цялата "славяно-прабългарска" хипотеза в настоящата тема. Когато се обсъждат езици, не е зле поне част от аргументите да са в полето на лингвистиката, иначе какво се получава - все едно сляп и глух да обсъждат "Междузвездни войни"...

Ще ги погледна, мерси.

Каква е причината хората да готвят растенията, а да не готвят месото?

Аз викам да направим едно форумно турнирче, да видим кой кого Иначе сайтът е супер, много народ пазарува оттам. Вече втора година играя с Ясака Ма Лин и съм меко казано доволен.

Основната функция на кучешките зъби при висшите примати не е яденето на месо, а социалното общуване. Демонстрират агресия и плашат другите, като се зъбят. Затова в антропологията смаляването на тези зъби е белег за увеличена социализация и снижена агресия, а не на някаква зеленчукова диета.

Има мутации, които безспорно снижават качеството на генома, въпреки че са в голямо количество. Например хемофилията. За теб може да е очевидно, че тези неща нямат смисъл, но за болните и близките им смисълът е достатъчно ясен. Геномът би бил по-качествен, ако не носеше хемофилия. На мен ми се струва, че косвените влияния на пшеницата идват прекалено сложни за нашия разговор, затова нека се ограничим с едно от преките и зловредни въздействия - развалените зъби

Не трябва да се бърка биологичното качество на човешкия организъм със социалното качество на човешкото общество. Тези две неща са в конфликт помежду си. Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-некачествени ставаме като геном. Причината е, разбира се, в липсата на естествен отбор - има медицинска помощ, социални помощи и т. н. Тъй че пшеницата в контекста на тази тема е абсолютно зло - води до най-различни здравословни проблеми, но пък ни дава възможност по-бързо да се размножаваме

Яденето на месо позволява на мозъка да нарасне чисто физически. Понеже усвояването на енергията е по-ефективно, масата на дъвкателния апарат намалява с времето. А понеже масата на цялата глава е ограничена по биомеханични причини, това позволява мозъка да се увеличи за сметка на челюстите и мускулите. При това описаният процес е на два етапа - първо започваме да ядем сурово месо и се фиксира увеличаване на мозъка, а по-късно започваме да готвим месото и се фиксира второ увеличаване.

Така е, при ексцентричните орбити се отделя по-голяма енергия. Пропорционална е на ето това: Можеш да сметнеш колко е огромна за орбитата на Земята. Защото сблъсъците, при които се отделя енергия от порядъка на много слънчеви маси, не са кой знае колко чести. И слава богу.

Получават се като първа производна от ускорението, а не от самото ускорение. В случая с орбитите основната енергия идва от тяхната промяна. Затова са толкова слаби. Примерно земната орбита дава около 200 вата. Ходи ги засечи.

Доколкото разбирам, възражението на Втори след княза има по-скоро философски характер и е свързано с това, че някои хора включват в определението "Ние" и микроорганизмите. Тоест някаква общност, която обитава Земята. Според него трябвало да включват само човеците. Тук обаче идва въпросът - а кои човеци, щом ще прецизираме толкова. Аз например не чувствам някаква общност с Хомо еректус, тъй както я чувства той, съдейки по мнението му за преките ни предтечи.

Тук по същество само изместваш проблема. Когато кажем "Ние-човеците", някой може да визира рода Хомо, друг биологичния вид Сапиенс, трети пък конкретно нашия подвид. Не всеки би се съгласил, че преките ни предтечи са човекоподобните маймуни.

Прав си, разбира се. Това е една от хипотезите, които решават Парадокса на Ферми. Възможно е ние да сме сред първите интелигентни видове във Вселената и експанзията на разумния живот всъщност да предстои.

Не споря с теб. Напротив, съгласен съм. Имах предвид мнението на уважаемата dora, която ми опонира, че българската нация е от френски тиип.

Тук се намесва времевият фактор. Вероятността е на просто животът да възникне, а да възникне в течение на определен период. А понеже животът на Земята възниква много бързо след оформянето и, тази вероятност, интегрирана върху по-дългите космически периоди, става значителна. Има мнение, че е практически единица.

Е, да. На мен нещо не ми се спори, но това е "А-Б" в етнологията. Учи се още на първите лекции в университетския курс.

Като цяло се приема, че нашата национална приказка започва с Паисий. Тогава не само липсва българска държава, но и споменът за българската идентичност е достатъчно блед. Тук не става въпрос за германофилия, а за исторически реалии. Когато започваме да пишем нашата национална приказка, българските и германските реалии са доста близки в национален план. За разлика, например, от френските.

Пази боже, не искаме

Поддържат ги благодарение на статистиката - микрослучайностите дават пренебрежимо отклонение на макрониво. Освен ако... ... освен ако не става дума за силно нелинейни динамични системи с достатъчна степен на миниатюризация. Примерно като човешкия мозък.

Това е характеристика на нацоналния модел от френски тип, примерно по Жан-Жак Русо. Германският национален модел, а оттам и българският, не боравят с такива причастности.

Това е класическият модел за създаване на нацията, но през последните десетилетия тези схващания търпят развитие. Някъде из Бойна слава обсъждахме тези неща, ама... https://en.wikipedia.org/wiki/Nationalism_in_the_Middle_Ages