Кухулин

Гледах клипа, мерси. Човекът много приятно борави с ОТО, но в квантовата част малко се е объркал. А объркването му носи фундаментален характер в изграждането на моделите, затова ще го коментирам, доколкото мога (тоест на базово любителско ниво). Освен това е свързано с горния проблем за неутриното. За да се получи тази разлика от 120 порядъка, енергийната плътност на вакуума не се смята по този начин. В клипа е сметната планкова маса на планков обем, т. черни дупки във всяка пространствена клетка. В КТП обаче сметките са съвсем други. Смята се сумата от нулевите енергии на всички квантови полета по всички честоти. Когато смятаме тази сума до планков мащаб, по чисто математически гранични съображения масата на частиците няма значение, а линейният коефициент пред интегралите са степените на свобода. И понеже фермионите имат четири пъти повече степени на свобода от бозоните, енергийната плътност на вакуума при планков кътоф е ОТРИЦАТЕЛНА. Не е 10^113 джаула, а -10^113 джаула. Тоест пространството не се разкъсва от двойно увеличение на всеки 10^-43 секунди, както разсъждава човекът в клипа, а моментално колапсира (или колабира?). Цялата тая галимация е ключова за днешния ламбдаСДМ модел. При разпадането на вакуума след инфлацията се случва светкавичен рихийтинг, т. е. инфлатонното поле се превръща в радиация и вакуумът спада енергийно до днешните квантови полета. Ако беше спадал бавно, щеше да мине през тази фермионна зона на отрицателна енергия и цялата манджа щеше много бързо да колапсира обратно. Леко мехурче в мултивселената и моментална имплозия обратно в инфлатона. Обаче не, вакуумът се разпада брутално бързо и спира чак при енергията на Хигс полето. Защо спира там? Ами Хигс е първият бозон в йерархията, който дава положителен баланс на вакуумната енергия. В този момент енергийната плътност става положителна и влакът тръгва... А защо днес не го виждаме този влак да върви със старите темпове - те това е въпросът.

С нетърпение чакам пълнометражки по някои теми. Има хора с гениални идеи, които досега просто не можеха да ги реализират в кино. А сега могат.

Ако високоенергийните колебания не са свързани с космологичната константа, а "гравитационият кътоф" физически е от порядъка 10^-10 джаула/м3, отиваме в зоната на неутриното. А неутриното е фермион, с отрицателна енергийна плътност на нулевите флуктуации. При такъв модел пространството щеше да се свива, а не да се разширява. Моделът трябва да е много, много по-сложен.

А добро утро. Сега остава да разберем защо това е лошо.

Е хубаво де, аз нещо не си спомням микенски брони в тоя филм. Може и да не съм обърнал внимание в ония времена, ама все покрай дискусиите нещо щях да закача.

Нямам представа защо мислиш, че някакви дърти критици-експерти или гилдията като цяло се интересуват от историчността на броните. Това са хора навътре в изкуството, за тях творческият подход не се състои в точно копиране на реалността. Виж, от расова толерантност се интересуват. Специално в тяхна чест Нолан със сигурност е вкарал някой негър, остава да видим в каква роля От историчността на броните се интересуват пет човека. От тях двама мислят, че исторически коректните брони вдигат качеството на филм, в който хора се бият с циклопи. Това е много смешно. Неограниченият бюджет се получава с боксофиси. А оскар може и да вземе, ще видим. Леонид от античната история има много малко общо с Леонид от киното и по-точно от филма 300. Аз не знам толкова ли е трудно да се хване разликата. Първият воюва с персите, вторият воюва с някакви човекоподобни педалюги и с бронирани носорози или каквото беше там. Ама как може да воюва гол по плочки с педалюгите, трябваше да го накичат с оригинален линоторакс...

Интересно видео, има и някои аспекти от КТП. Обаче тия уверени приказки за стабилния вакуум предвид новите данни от DESI звучат леко клиширано.

Филмите се правят първо за американския пазар и второ за китайския. На огромното мнозинство от зрителите нито им пука за Нолан, нито за историческата грамотност. Това е млада публика, която има съвсем други вкусове. Одисей е същият приказен персонаж като Батман и като Леонид от Спарта. Просто проводник на някакви идеи и "творчески интерпретации". Дали филмът се е получил или не, ще разберем известно време след премиерата. Честно казано няма да се учудя, ако Нолан наистина разбира тия неща малко повече от нас.

В крайна сметка хората работят за пари. Ако искат историята да докосне емоционално максимален брой зрители (особено по-младите, които формират боксофиса), трябва да използват достатъчо "проводима" среда. Античните гръцки мотиви са такава среда, днешните криминални мотиви са такава среда, а виж - микенските не са. Ако накичат героите с бронзови брони по петдесет кила и глигански шлемове, културният екстаз ще достигне до пет човека, трима от които пишат в този форум

Моят скромен опит от последните ми заигравки с темата показва, че няма никакъв смисъл да се анализират нещата, без в картината да се включи квантовата теория на полето. За да се получи максимално "разбиране" при влагането на някаква умствена енергия, трябва базата на КТМ да ти е пред лицето. Иначе човек рискува да получи грешно разбиране за нещата. При професионалистите този риск вероятно не е голям, обаче при любители като нас е много лесно човек да почне да си гради в главата някаква конструкция, която впоследствие да се окаже силно изкривена.

Грешката е в превода. Оригиналната статия в "Квант" дава коректна стойност за масата. По самым последним и не очень надежным данным, полученным на ускорителе LEP, масса Хиггс-бозона порядка 150 ГэВ. https://kvant.mccme.ru/pdf/2002/04/kv0402rozental.pdf

Според мен нещо са объркали. Нито полето на Хигс действа по този начин, нито масата на бозона е такава (грешка на три порядъка). Може би през 2002 г. тези неща не са били съвсем ясни. А виж, че ламбда-членът може да има нещо общо с тъмната материя, това да. Но за тези неща по-нататък.

Това вече не е вакуум, не са нулеви колебания. Няма как частицата хем да е "вакуумна", хем да е стабилна.

Имам теоретичен въпрос: коя точно величина се съхранява локално във FLRW с течение на времето? И коя се съхранява в мащабите на цялата вселена?

Между другото, ако приемем "гледната точка" на КТП, можем да запазим алфа в разумни граници и вариациите да са предимно заради високите реални енергии и "пробиването" на поляризирания вакуум. Обаче ако приемем модела на ОТО, тогава имаме огромни промени във вакуумната плътност, съответно много по-силна поляризация, диелектричната константа се променя, алфа се променя и става манджа с грозде. А ако сметките ми с данните на DESI са коректни, това противоречи и на експерименталните наблюдения...

Не разбирам за какви "вакуумни частици" става дума в статията. Не ми изглежда да имат предвид флуктуациите на полетата, нещо друго е, но не схващам какво. Това, което аз виждам в моите сметки, ме оставя раздвоен. Дали проблемът е предимно в КТП или в ОТО. Не знам. Също така не знам защо се набляга толкова на проблема с високите енергии и квантовата гравитация се обвързва най-вече с тях. Или поне в "общественото съзнание" картината е такава. Реално в инфлационните процеси ОТО също отива на достатъчно висока вакуумна плътност (примерно 10^100 джаула/м3) и разликата с КТП е десетина порядъка. А това са десет порядъка в най-високоенергийния планков спектър, който заема огромната част от интеграла, обаче никой никога не го е виждал и никога няма да го види. И нито на Казимир влияе, нито на нищо. Той спокойно може да се отреже от сметките със съответния кътоф и всичко си става тип-топ. КТП спокойно може да се справи с този проблем без никакви противоречия - нито теоретически, нито експериментални. Проблемът идва при ниските енергии, когато вакуумът се "разпада" и от гледна точка на ОТО направо си изчезва. Плътността я няма вече и това е. А КТП я "вижда". Значи квантовата гравитация трябва да обясни преди всичко защо се получава така на ниските енергии - нещо крие ли я тази плътност от ОТО, гравитацията ли се деформира, какво се случва. А това, дето на високите енергии не излизали сметките - бял кахър... Впрочем, ако ти се занимава, пробвай да сметнеш енергийната плътност на вакуума тук и сега, ползвайки последните данни от DESI. На мен нещо ми излиза брутално различна от крайните галактики (т. е. в миналото). И човек може да се зачуди - а Вселената в крайна сметка хомогенна ли е, дали нещо не се чупи и в тази част... Впрочем, тук излиза много интересен въпрос - отразяват ли се гравитационните вълни, можем ли да наблюдаваме евентуално някакви такива неща, ако се случват... Но това е за по-нататък

И не излизат. Възпроизведохме в ръчен режим вакуумната катастрофа

Струва ми се, че съм поел по съвсем грешна линя на разсъждение. Вместо да търсим деформации, разкъсване на кварки и конфайнмънт, реалният механизъм за трансформиране на енергиите всъщност е далеч по-прост. Разпадане на вакуума. Увеличаване на ламбда => критични стойности на енергийната плътност => разпадане на вакуума => много нова материя + ниска ламбда. Всъщност самата космическа инфлация е процесът, при който тъмната енергия се превръща в нормална енергия. Или може би един от процесите - засега. Обаче сметките не са много прости. Предстоят

Според мен описва базовия пространствен ефект. А освен него има и други ефекти. Ето картината, която съм си съставил засега (може да не е съвсем коректна и със сигурност не е пълна): Енергийната плътност на вакуума (космологичната константа) се вдига на квадрат от Хъбъловата константа (това е стандартна схема в ОТО). При високи енергии се появявал компонент в 6-та степен и водел до инфлация. 4-тата степен, за която ме пързаляше Клод, изчезвала някъде по уравненията: Running vacuum in QFT in FLRW spacetime: the dynamics of rho_vac(H) from the quantized matter fields (това rho_vac(H) аз го писах, че излиза грозно) https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-023-11772-9 Значи вдига се вакуумната енергия и докато стигне тези десетки порядъци на H за "разкъсването", става някаква невъобразима. Но... Cosmological constant, fine structure constant and beyond https://link.springer.com/article/10.1140/epjc/s10052-016-4581-z Вакуумната енергия е обратнопропорционална на 6-та степен от константата на фината структура алфа. Тоест ако Хъбъловата константа се вдигне десет пъти, алфа ще падне наполовина (в енергийната зона H^2). Електромагнитните сили просто ще се стопят, независимо от "пространствения фактор".

Собствено този кратък интервал ни интересува нас - възможно ли е при въпросните процеси на леки деформации да се извършва работа. Тоест някакво количество енергия да преминава от "тъмно състояние" в обичайните форми. Сега задълбах в тази динамична ламбда и гугъла ми даде интересен резултат. В ОТОвските уравнения променливата ламбда се компенсирала от променлива гравитационна константа Което директно води до горната промяна в гравитационната енергия, даже по класическите формули. А освен това има един интересен детайл: Това е от гугълския изкуствен идиот. Ще се рови...

Честито Рождество! Надявам се скромните ни интелектуални гимнастики да влияят благоприятно върху кондицията. Поне при мен е така Съгласен съм с цялата ти постановка, доколкото описва базовия пространствен ефект. Ще коментирам принципно някои точки. Това уравнение може да се реши по отношение на радиуса, т. е. размерът на системата зависи от ламбда. Наистина, при днешните стойности влиянието е пренебрежимо. Така е, що се отнася до днешната космологична константа. Но по време на инфлацията всичко се е разкъсало, въпреки че w е било малко над -1. Тогава ламбда се е различавала с много десетки порядъци, ако изобщо ОТО е имала познатия ни вид. А и по принцип на мен хич не ми е ясно как може такава променлива ламбда да се впише в стандартните уравнения на ОТО. Това си е нормално де - на мен маса неща не са ми ясни... Този модел би описал процесите сравнително точно, ако отчитаме промените в енергията на свързване. Тоест нейната зависимост от радуиса. При раздалечаване на телата космологичното ускорение се вдига по FLRW, а енергията на свързване пада. Двете величини се срещат някъде и настъпва разрив. За съжаление на мен не ми е ясно как се променя гравитационната енергия в условията на такава метрика и изобщо съществува ли таква величина според ОТО. Не съм сигурен дали изобщо на някой му е ясно как се променя енергията на електромагнитните връзки в такива условия. Някакво първо приближение е релативистката корекция в електромагнитното взаимодействие (и в частност на кулоновото привличане от нашата постановка) . Но тук ще се насложат още сума ефекти - червено космологично отместване, променлива енергия на вакуума и т. н. Във всеки случай това, което на мен ми се струва сигурно, е следното: различните енергии на свързване падат по различен начин при фантомното разширение на пространството. Тоест енергийният баланс се изменя. И най-вероятно в полза на гравитацията. Което обаче може би не се отнася до гравитационните вълни, но това е друга тема... Значи, ако имаме две масивни тела в покой с противоположни електрически заряди, можем да подберем параметрите така, че гравитационната енергия на системата да е равна на електромагнитната енергия. Ако при тези условия константата на Хъбъл започне да се вдига, двата типа енергии на свързване ще падат по различен начин. Балансът ще се измества.

Хм. Тука интуицията може и да не свърши много работа. Клод нещо ме жабурка, че вакуумната енергия расте с четвърта степен от константата на Хъбъл. Вакуумна катастрофа на четвърта степен Значи ако кътофа се увеличава, стойността на интеграла намалява. 2:09 PM Не, обратното - ако cutoff-ът се увеличава, стойността на интеграла расте! Припомняне на интеграла: Вакуумната енергийна плътност е: ρ_vac ~ ∫₀^Λ ω² · (ħω/2) dω ~ ∫₀^Λ ω³ dω ~ Λ⁴ където Λ е cutoff-ът. При увеличаване на Λ: Λ → 2Λ ⇒ ρ_vac → (2Λ)⁴ = 16·ρ_vac Енергията расте много бързо (на четвърта степен)! При растящо H в сценария с фантомна енергия: Ако приемем, че cutoff-ът е свързан с хоризонта: Λ(t) ~ H(t) тогава когато H расте (при ε = -0.15): Cutoff-ът Λ ~ H расте Вакуумната енергия ρ_vac ~ Λ⁴ ~ H⁴ расте много бързо Енергията на квантовите флуктуации експлодира Физическа картина: По-висок cutoff означава, че включваме повече високоенергийни модове във вакуума, което: Увеличава общата вакуумна енергия Усилва квантовите флуктуации Модифицира ефективните константи на взаимодействие (като α) Близо до Big Rip: H → ∞ ⇒ Λ → ∞ ⇒ ρ_vac → ∞ Това е една от причините всичко да се разкъсва - вакуумната енергия става безкрайна! Уточних ли объркването?

Това, което описваш, е последната фаза на процеса. Разширението на дадена дистанция надхвърля светлинната скорост и взаимодействията пропадат. При инфлацията това може да е била единствената фаза, кой знае. Обаче ако приемем, че в някаква област константата на Хъбъл плавно се увеличава, деформациите във взаимодействията ще започнат много по-рано. Интерес представлява именно динамиката на този процес, да речем как се изменя във времето силата на привличане между два електрически заряда. Имаме положителна и отрицателна плоча на дистанция Д. Между тях стои изолираща пружина. Пружината се е свила под силата на привличане и системата е в равновесие. Константата на Хъбъл плавно нараства. Според теб как ще изглежда графиката на Д от времето, чисто интуитивно?

Според теб какъв е механизмът, по който се разкъсват електромагнитните връзки? Това е доста важно, ако искаме да си представим процеса коректно. Дали става дума за червено отместване на виртуалните фотони?

Предварителните резултати от DESI показват, че тъмната енергия е с променливо уравнение на състоянието. При голямо червено отместване е значително под -1. При нулево отместване е над -1. Ако това се окаже вярно, явно нещо се случва. Не ще да е просто "свойство на пространството".