Кухулин

Това пък къде го прочете? Най-голямата им разлика е, че Хигс не предава сила по смисъла на КТП, не е калибровъчен бозон. Няма спин, не взаимодейства със заряди. Ако фотона беше като Хигс, нямаше да има електромагнетизъм. Ако гравитона беше като Хигс, нямаше да има гравитомагнетизъм. При другите е сложно.

Това отново е въпрос на дефиниции. Ако дефинираме силата като взаимодействие на частици, значи всяко взаимодействие на частици е сила. В КТП обаче четирите сили като минимум въртят спина на частиците, което не може да се каже за бозона на Хигс.

Бозонът на Хигс е бозон, но не е калибровъчен. Полето е скаларно, няма накъде да пренася силата. https://en.wikipedia.org/wiki/Gauge_boson

Не съм убеден, че "сили" в случая е подходяща дума. Електронът взаимодейства с вакуумната енергия на Хигс полето и получава маса, без да му действат някакви сили.

Аз мисля по сходен начин. В крайна сметка геометрията (математическите структури) не само може да обменя енергия с другите субстанции, но при разни вътрешни процеси може да генерира енергия от собствените си заврънкулки.

Ако говорим чисто за ОТО, има маса случаи, когато пространството носи енергия и я предава на материята. Гравитационните вълни например са чисто пространство (вакуумно решение) с енергия много слънчеви маси, която се предава на детекторите ЛИГО. А пък около черните дупки какво се случва не е за говорене. Освен това самото пространство взаимодейства със себе си (примерно гравитационни вълни една с друга), но доколкото съм останал с впечатление от разговорите със scaner, този въпрос не е напълно изяснен в науката. Колкото до дефиниция за взаимодейтвие, това е интересно, трябва да се помисли. Може би процес, при който някакви параметри са взаимо свързани.

Можем да приемем тази дефиниция, но лично аз не виждам с какво е полезна, т. е. как може да помогне за изясняването на нещата. Според ОТО и пространството взаимодейства, значи и то е материя. Даже традиционно разделение на материално и духовно не можем да направим, защото духът също взаимодейства. Трябва да въвеждаме още дефиниции. Е, няма... Красотата също е качество, но някои са по-красиви, други са най-красиви Лично аз съм по-склонен да приема, че материята е проява на взаимодействието, но това зависи от дефинициите.

Тук трябва да уточним логическата конструкция. Ти пишеш, че ако нещо е материя, значи взаимодейства. Окей. А ако нещо взаимодейства, значи ли, че е материя? И Защо? Освен това ще повдигна въпроса много плахо за трети път: в тази схема "материята взаимодейства" каква част е материя и каква част е взаимодействие? Количествено.

Аз пак казвам - няма никакъв проблем да наречем всичко "материя". Въпросът е какъв смисъл има в такова преименуване. Със същия успех можем да наречем всичко "енергия", а даже и с по-голям успех. Можем да наречем тъмната материя "тъмна масивна материя", а тъмната енергия - "тъмна безмасова материя". Не знам само как ще наречем вакуума. Май ще трябва да си го оставим "вакуум".

Виртуални частици има и при възбудени състояния на полетата, и при нулеви. Реални частици има само при възбудени състояния. Реалните частици се подчиняват на уравнението за маса, енергия и импулс, затова се наричат "реални". Виртуалните не се подчиняват. Ако решим, можем да наречем всички тях "материя". "Реална материя" и "виртуална материя". Както си искаме, така можем да ги наричаме. Освен тези нулеви и ненулеви колебания някои полета имат нулева потенциална енергия. Тази енергия също е част от вакуума и взаимодейства гравитационно. Нея също можем да я наречем "материя", нищо не ни пречи. Материя, която генерира отрицателно налягане. Аз не виждам принципни пречки да наречем и самото пространство "материя", без значение какво се съдържа в него. То също взаимодейства гравитационно със себе си под формата на гравитационни вълни. Пък и да не взаимодейства, пак можем да го наречем материя. Примерно материята на Калаби-Яу. Само че не виждам голям смисъл да заменяме думата "всичко" с думата "материя". Не ми е ясно с каква цел провеждаме това упражнение.

Проблемът е, че може да го реши само в Струнната теория. В КТП нищо не може да реши, защото нулевата енергия на полето е пропорционална на масата в покой (Хигс масата) на кванта в четвърта степен. И ако масите се разминават дори малко, интегралите отиват на майната си. А ако изобщо има някаква счупена суперсиметрия, тия суперпартньори са с някакви маси като тенисни топки

Така е, но нарушението на суперсиметрията е именно това - суперсиметрията се нарушава по време на инфлацията. Преди това (ако е имало преди това) енергията е била кумулативна нула. Тъй както аз разбирам нещата, структурите са били чисто математически.

В тензора енергия-импулс влизат възбудените състояния на полетата, т. е. материята. А нулевите състояния влизат в космологичната константа. При доминация на фермионите тя е отрицателна и това нещо (анти деСитер) играе централна роля във всичките струнни теории и т. н. А дали е материя - аз лично нямам нищо против, нека е материя.

Полетата в нулево състояние носят енергия, но за фермионните полета тази енергия е отрицателна. Ако това не пречи да ги наречем "материя", окей. Само че в такъв случай трябва да отчитаме симетричен модел, в който нулевите бозонни полета точно компенсират нулевите фермионни. Така наречената суперсиметрия. Тогава нашата материя ще е, хм, с нулева енергия или нещо в този дух. А пък математиката , описваща тази "нулева материя", пак си е математика...

Мога да се съглася с теб, ако приемем, че вакуумът, т. е. липсата на материя, е нещо материално.

Полева форма на материята, това е окей. Електронът е състояние на електронното поле, фотонът е състояние на електромагнитното поле. Двете състояния си взаимодействат по определен начин и т. н. Обаче ако няма фотон и електрон? Няма материя, а полетата са си там - така наречения вакуум. При това вакуумът е пълен с всякакви чудеса, които няма как да наречем материя.

Аз по принцип съм съгласен с теб, но в моя пост ставаше дума за най-дълбоките нива на познанието, не на "реалността". По дефиниция най-дълбоките нива на познанието са познаваеми. Според мен в последните постове все пак малко мръднахме напред в изясняване на проблема, посочвайки квантовите полета за "реални обекти". Това са реални обекти, съставени от чиста математика. Или хайде, ако не си съгласен с думата "математика", понеже според теб тя обозначава определен човешки език, нека да използваме думата "логика". Квантовите полета са обекти, съставени от чиста логика. Нито някога ще ги видиш, нито ще ги пипнеш, нито ще ги засечеш в някой експеримент. Можеш да наблюдаваш само някои техни прояви - вълни, частици, взаимодействия, При това далеч не всички прояви са достъпни за наблюдение. Има например квантови явления, наречени "виртуални частици", които по дефиниция не са достъпни за наблюдение. Има и други неща. Та ако квантовите полета са "реални обекти" значи е възможно реален обект да се състои от чиста логика.

Аз малко предпазливо ще се върна към казуса от предната страница, но кое в тая схема е "реален обект" и кое е взаимодействие? Енергията и полето реални обекти ли са?

С тая газова бутилка, дето я нагряваме, всичко ще е наред до определен момент. Нещата ще са разбираеми на масовото интуитивно ниво. Обаче ако продължим да я нагряваме и ако по някаква причина не гръмне, положението рязко ще се закучи. От една страна ще трябва да изграждаме нова интуиция за тензора енергия-импулс и мястото на налягането в него. От друга страна ще трябва да си обясняваме квантовите взаимодействия при високи енергии - защо половината газ е навънка, въпреки че бутилката е цяла

Въпросът беше друг: каква част от физическата реалност са "физически неща" и каква част са връзките между тези неща. Количествено. Нека да разгледаме един водороден атом като пример за "физическа реалност". Според теб каква част от тази реалност са неща и каква част са връзки между тях?

Впрочем, последните постове в черно и червено ме пренесоха двайсет години назад. Все едно чета дир бегето и като стил, и като информативност, и като всичко. Замалко да отроня сълза...

Не знам дали има смисъл да се впускаме в такива разсъждения, но според твоята дефиниция реалността може да се променя в бъдещето, не в миналото. Както и да е, това не е интересно. Според мен няма такива неща. Ти даде горе своята дефиниция за реалност: "физични и математически концепции". Според мен това означава формули. Ако под "концепции" имаш предвид някакви умозрителни представи без количествено изразяване, някакви идеи или прозрения, то де да знам, може и такава реалност да има някъде по астралите. За мен умозрителните представи са средство, с което човешкият мозък превежда математическите концепции на разбираем език. За различните хора различни езици са разбираеми. Не знам. Не само може, а твърде вероятно има нива на реалността, които са принципно недостижими.

Значи физическата реалност се състои от квантови полета в четиримерното пространство-време. Кратко и изчрерпателно. Същевременно - чиста математика И тук възниква въпросът каква част от реалността е тази пълна взаимосвързаност и каква част са "физическите неща". Може да се окаже, че пълната взаимосвързаност клони към 100%, а физическите неща клонят към нула. С други думи физическите неща са фикция и конструкти, а реалността - това са формулите.

В тази тема сигурно осемнадесет пъти разни хора питаха "що е то физическа реалност", включително и аз. Как да разберем кое пред кое е, ако не знаем кое какво е? Хубаво, математиката е просто език, на който хората описват разни неща. А физическата реалност какво е? Числото пи какво е - дума от езика или физическа реалност? Отношението "периметър/диаметър" какво е - словосъчетание от езика или физическа реалност? Това е малко като масата и енергията. Всички знаем какво е маса, но никой не е пипал енергия. Разни формули, при това крайно разнообразни и загадъчни. Обаче какво се оказва - първо масата била 99% енергия на силното взаимодействие, после останалият процент бил енергия на Хигс. Кое пред кое е - оди разбери...

Мозъкът ни изгражда зрителната картина именно чрез математически формули, при това много сложни. А ако козата отгоре на всичко тича бързо, формулите стават още по-сложни. Сигналите, които постъпват по двата зрителни нерва до мозъка нямат нищо общо с картината, която се формира в зрителния център. Да не говорим пък за сигналите, които стигат до челния дял и които ние осъзнаваме като "виждам бяла коза на поляната". Аз например играя тенис на маса, което е класически пример по темата. Когато противникът пусне по-бърза топка и аз успея да я върна, физически няма толкова време окото да види топчето, да прати сигнал до мозъка, той да задейства мускулите и съответно да се получи връщане. Образът на топчето е илюзия, екстраполация от по-ранни данни и аз реагирам на тази илюзия. Понякога екстраполацията не е много точна и не се случва връщане на топчето Смисъл на математиката, разбиране на процесите... това са все неща, които трябва да се дефинират, преди да се дискутират. Математиката има ли смисъл, щом виждаш козата? Сигурно има, де да знам.