Кухулин
Потребител-
Брой отговори
5244 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
В това видео Ланков не дава отговор на въпроса, но описва процесите в исторически план.
-
Може и това да се случи, спор няма. Във всеки случай по-добре сега "да се избием взаимно", докато ядрените арсенали са минимални заради изтеклите договори. По-нататък само ще растат и щетите могат да достигнат наистина критични нива. Изобщо, във всяко отношение следващите няколко години ще са критични за човечеството. Решенията, които се вземат, ще оказват влияние векове наред, а може и хилядолетия.
-
Статистически на отделния човек ще му става все по-зле, това е неизбежно. А "златния милиард" изобщо трябва да минава в авариен режим, ако иска да оцелее. Въпросът е какво ще получим на изхода от цялата галимация - неофеодализъм и бавна смърт в гравитационната дупка Земя или космическа цивилизация тип 2 по Кардашев. Ако трябва да говорим в категориите на заглавната статия, времето за "произвеждане на ресурси" свърши. Идва време за харчене на тези ресурси, при това разумно и с глобална цел. А глобална цел - това означава на първо място централизация. Образно казано, сега се лигавим с някакви глупости - 50 милиарда, 200 милиарда... Плясва Тръм на масата 5 трилиона, остъклява всички недоволни и почва да върши работа. Конгреси, монгреси... Или Русия, или Китай, без значение.
-
На този етап от развитието проблемът в демокрацията не е "лошия матертиал" и корумпирания елит, а нуждата от вземате на непопулярни решения. Рязко свиване на битовото потребление в интерес на други области (НТП, военни разходи). Насилствена промяна в "моралния компас", включително с демографски цели. Ликвидиране на пазарната икономика. Всичко това не може да се постигне в условията на демокрация.
-
През 45-та не са имали възможност нито да събират такива обеми информация, нито да я обработват. Днес сме 2026 г. и събираме милиарди пъти повече информация, отколкото Фридрих Хайек е сънувал. Обработваме я с изкуствен интелект. Тук нещо логическите нишки се оплитат и направо изчезват. Ако еволюцията не дава гаранция за успех, как може еволюционната система да запазва успешните решения сред множеството? Откъде знаем, че са успешни? А ако не можем да разчитаме на еволюционния критерий и трябва в ръчен режим да анализираме грешките, какво пречи да го правим в плановата икономика? С тази разлика, че там е възможа и превенция за разлика от пазара. Какви са твоите критерии за задънена улица в развитието на човечеството? Пишеш нещо за някакви кризи, но не става ясно защо мислиш, че това е задънена улица. Може да са просто етапи от пътя нагоре. Или мислиш, че една съвсем нова комплексна система като комунизма, разработена на чист лист от философската наука, може да заработи от първия път? Не може. Трябват много доработки, проби и грешки, комунизъм 2.0, 3.0, 4.0... За съжаление нямаме време за кой знае колко допълнителни експеримени, нито пък имаме време за разработване на принципно нова система. Трябва да работим с това което имаме.
-
И продължава да пада... Yeh made the remarks after Taiwan's government reported an all-time monthly low of 6,523 births in February. https://focustaiwan.tw/society/202603160014
-
Първо, това може да е вярно, а може да не е вярно. Зависи колко са интелигентни малцината и колко са интелигентни милионите. Второ, ако стратегията го изисква, интелектът на милионите може да се редуцира, включително физически. Наблюдаваме го в момента с избиването на иранските обществени и научни лидери. В областта на биологичната еволюция тези принципи са отменени много отдавна, защото не водят до нищо добро. Обществото не оставя слабите без поколение, а им помага по всякакъв начин. Това от своя страна създава нови проблеми, но се търсят съответните решения. В областта на икономиката засега не можем да се преборим с еволюционните принципи, но е крайно време да го направим. Има натрупана база, трябва да се анализира и да се изчистят грешките. Генералният проблем е, че еволюцията е статистически процес и не гарантира успех на отделния вид. Примерите за несполучливо еволюционно развитие са безброй. А човечеството ни е само едно и не е добре да го натикаме в еволюционна задънена улица.
-
Това е така, но само по себе си нищо не означава. Подобни неща трябва да се оцяняват в контекста на многобройни и много сложни въпроси. Например в състояние ли са съвременните общества да генерират конструктивна критика и в състояние ли са системите да я усвоят? В състояние ли са системите да планират процесите с ефективност, надхвърляща обществената критика (ИИ, палантири и т. н.)? Изобщо... Асемоглу и Робинсън трябва още доста да се напънат на философския фронт
-
Системата създава обратна връзка и поддържа определен курс, но дали този курс е правилен или грешен - историята ще покаже. А иначе, концептуално, статията не е много коректна. Едната система създавала ресурси, другата система ги превръщала в нещо. Всички превръщаме ресурсите в нещо, като основният ресурс разбира се е енергията. Въпросът е дали ги превръщаме в това, в което трябва да ги превръщаме. И в какво изобщо трябва да ги превръщаме.
-
Едно време това беше важно. А колко е важно днес? Неясно.
-
Melania Trump chairs UN Security Council meeting on children in conflict amid Iran strikes https://www.bbc.com/news/articles/cg5ng0l35q7o Мда.
-
Викаш фактът, че САЩ строят по няколко кораба на ден, няма голямо значение за победата
-
Това щеше да е вярно, ако 100% от американския дълг беше вътрешен. А той не е. Миналата година външните кредити са малко под трилион. А защо САЩ победиха във Втората световна война?
-
А кой ще плаща лихвите? За миналата година имат над един трилион лихви и над два трилиона нов дълг. Повече пари за лихви означава по-малко пари за всичко останало. По тази причина може би е разумно балансът на властта да се измества от долара към бомбите. Поне в преходния прериод.
-
Имам предвид общото количество енергия (нефт, газ, уран...). А за кого какво е важно - това са решения на съответните държави-вносители. Всеки има глава на раменете си, дето се вика. Променило се е това, че стагнацията се засилва. Бизнесът бяга в САЩ. Освен това се е променило това, че САЩ вече контролира енергията на Европа. Едно е Русия да те държи за топките, а САЩ да ти е основният конкурент, друго е САЩ да те държи за топките и да ти е основният конкурент. Ще отидат датацентровете в Европа и Индия, че видят кой с колко енергия разполага и ще почнат да се чешат по главите
-
Аз така и не разбрах какво общо има Роскосмос с темата. Ставаше дума за руски енергийни ресурси. Един разправя, че те нямали никаква връзка с кризата в Европа. Друг разправя, че руският газ бил като българските заплати. Трети за Роскосмос. Четвърти за някакви трилиони. Ами окей, значи ще решаваме проблема по друг начин. Със свиване на бюрокрацията
-
Ей, тая Русия мира не ви дава По същество, не знам... Първо, какво отношение има номиналният бюджет към финансирането? Второ, според теб войната в Украйна може ли да се сравни със спортно мероприятие от средна величина? В някаква алтернативна реалност всички разходи по войната можеха да отиват за финансиране на американския бюджет и при това всички да са щастливи
