Joro-01

Един ден... Понякога си мисля че бих тръгнал без да се замисля за там

Мерси, че го постна / вгради

Един автомобил с алуминиево въздушна батерия. Алуминиево въздушната батерия не е акумулаторна, но позволява да се изминат 1000 мили, а на около двеста ще трябва да се пълни с вода. След изтощаване, батерията се подменя, а изтощената се дава за рециклиране. Батерията произвежда енергия от окислинието на алуминия, а електролитът е вода. http://www.phinergy.com/ Метал въздушните батерии не са новост, тук новото е, че са решили проблема с попадането на CO2 в системата, което вози до корозия. Зависи от цената.

Панорамата е около четири милиарда пиксела, но панорамната камера е само 2. Нищо особено в днешно време, но да не забравяме, че тази камера трябва да се пренесе до Марс, да е с висока надеждност и да е защитена от температурните есктремумми и радиацията... Enjoy http://www.popsci.com/science/article/2013-03/check-out-amazing-interactive-panorama-curiositys-view-mars

..и после ще отвори прозореца да го вика...

С ламиниране и ниска цена

Аз очаквам някакво развитие при Grätzel Cells. Изкуствена фотосинтеза, фотохимични клетки или слънчви клетки ползващи свтлочувствително багрило. Могат да постигнат екстремна ефективност и да улавят широк спектър, но понеже реакциите са в течна среда / електролит, температурата оказва влияние.

Евалата.. Мислех аз да го пускам. Общо взето полимерните фотоволтаици са с такова КПД..

Да, убедих се, че не е за мен

http://spectrum.ieee.org/green-tech/advanced-cars/the-allelectric-car-you-never-plug-in Безжично захранване - индуктори е 10 - 20 kHz

Приятелю, аз също не съм регистриран там и открих това после като реших да "отгърна" страницата. Не мисля да се регистрирам в този вестник. Просто съм я чел някога, като още го купувах и реших че така мога да я покажа, съжалявам за грешката

Само за инфо да вметна, тук трябва да е мястото. Присетих /като си писах в "Бъдещето на автомобила"/ се, че има уред който използва получаване на водород чрез електролиза и последващото му горене. Може да има повече,аз един ще спомена. Това е анализаторът за Немеметанови и метанови летливи органични (НМЛОС и МЛОС) съединения съдържащи се във въздуха. Използва се и в мобилните лаборатории дето следят качеството на атмосферния въздух (КАВ), на Изпълнителна агенция по околна среда примерно, може и на ГЗ. Там, след електролиза водородът се отвежда в пещ /мминиатюрна горивна камера е това/ където гори. Електроди с подадено видоко напрежение мерят елетропроводимостта на въздуха, която е пропорционална на йонни състав. Горенето на водород в чист въздух продуцира много малко йони. Тоест измерената проводимост корелира с йонния състав.

Не е моя... В промишлени количества е скъпо и заради това че трябва много енергия там, обобщено казано. Един път, че за получаването ще вкараме много и един път и за това, че съоръженията за получаване,акумулиране и обратно превръщане в ток трябва да са мощни. Откъм безопасност, лицензи и бюрокрация има съвсем отделени трудности. Просто цялата тази инсталация като на играчката да се направи компактна и да се вкара в корпуса на колата. Извинение за рекламата, не се сещам за друг такъв кит, не съм дал линк. Сещам се, че дори не съм се замислял как варира КПД на акумулаторите. Направих една бърза справка отгоре отгоре и както мислех Li-ion са с сред тези с най високо /обяснимо - нови материали, чип управлява зареждането и пази от претоварване и късо., а оловните - с най-ниско. Общото при акумулаторите е, че правят загуби при зареждане и при разреждане, които следва да се сумират,за да се оцени КПД. И така оловно-киселите са с 50%-92% заряд разряд. Wiki, докато Литиево-йонните са с 80%-90%. Примерно. Е, ако сведат загубите на агрегата /то ще е по-сложно от батерия, ще съдържа няколко възела - електролизер, компресор, резервоар, горивни клетки, клапи охлажdане?/ до нивото на оловните акумулатори, безопасността до някакви приемливи граници и с 10 пъти по-висока цена при равни други условия - може пък и да излезе нещо... Предполагам КПД може да достигне и превиши 60%, ако доведат електролизата до 90%, обратното превръщане в то - 80% и 10% оставяме загуби за спомагателните машинки и електроника - компресори, вентили и управлението им...

Аз не мога да го видя видеото, а друго освен видео мисля няма. По-скоро ме съмнява,че става дум,а за вид акумулатор. При ри електролиза се пълни някакъв резервоар /техническа подробност е какъв - абсорбционен или под налягане/, предполагам само водородът се съхранява. Водородът после постъпва в горивна клетка.. Така образуваният акумулатор е с много по-висок капацитет от Li-ion -ен. Ако са се справили с останалите сложнотии на инсталацията. Мисълта ми беше че става дума за електромобил с малко по-сложен и по-капацитивен акумулатор.

Добре! Видях го но се отказах да го пускам. В www.popsci.com Видях някъде и 3D скенер , но не мисля че е новост...

Е, какво пък имаме инфо от първа ръка.. Можем да питаме Мироки за нещата дето ни интересуват.. Докъдето може или докъдето му се говори, естествено.

Ми съединени болтове релси, както писах в педишна тема.. Идглежда неравна щото се движи двърде бърза.. Със сигурност не може да се мери с чуждите де.. Относно пясъка дето се подава, както спомена miroki - мисля че кварцом пясък се пръска само при аварийна спирачка /или при инцдент/.. Може пък и както казва да е - при хлъзгави участъци. Пясъкът като абразив награпява /издрасква/ релсите и колелата и сцеплението се покачва. При нормално спиране - по гари и спирки - това не е необходимо. Машинистът знае, че е някъв км спирачен път.. То това си е вИШО. Дали не бяха пос пагон до преди някви г. - не съм сигурен... Искренето от накладките съм го виждал...

Оптичен...

Капацитивен тип тъчскрийн.. Ето затова мислех да пусна темата във "Физика" но не е беля, там може да се пише да кондензатори, капацитети съпротивления и др. За сека е важно да се знае че ако на два проводника им се приложе напрежениие /не са свързани, не тече ток/ те стават източник на електрическо поле - по тях се трупат противоположни заряди които са в рамновеси - положителните заряди са равни на отрицателните. Докодвайки някой от проводниците ние нарушаваме това равномесие - ще нвесем повече от едните или другите заряди. Просто променяме електрическото поле, независимо дали докосваме дирекно проводника или през слой изолатор, независимо дали докосваме тякои от проводниците или разстоянието между тях. Може да кажем, че променяме капацитета /в този контекст - характеристика показваща способността да се натрупва заряд/ на образувания кондензатор от двата проводника. Всичките тези изменения могат да се усетят от полупроводниците, като промяна на напрежението. Практически се изпълнява като практически се изпълнява като имаме слой с ннесен на редове прозрачен прозрачен проводник /ITO - индиево-калаен окис най-често се ползва за такива цели/, прозрочен слой от изолатор, прозрачен слой от нанесен на колони / стълбове прозрачен проводник и защитен прозрачен слой. Под редое и колони да се разбират успоредни изолирани една от друга пътечки. Пътечки, а не цели слоеве имаме за да се извърши сканиране - ред по стълб с цел да се установи къде екранът е докоснат. Сканирането е подобно на това което става при деспреите и сензорите на камерите. Това въщност е и най-масовият тип тъчскрийн който се ползва при мобилните устройства. Най дуракоустойчив, не скъп и пизвилява мултитъч - едновременни докосвония. Още малко обяснения - сканиренито се осъществяма като електронни схиме включват ред по стълб - подава се напрежение и зе изключва последователно по всички вертикални пътечки през това време друтият полюс е една хоризонтална, като се оходят /сканират/ вертикалните се включва втора хоризонтална и така се задава адрес на "пиксел", на който му се измерва напрежението... Резистивни - по-стар тип са и нямат нужда от сканиране като горните - тоест нямат нужда от толкова сложен контролер /драйвер - скемата която комутира/. Състоят се от прозрачен проводнис с по-високо съпротивление, пространствен разделител /нещо осигуряващо междина/, слой прозрачен проводник, пак разделител и горен проводящ но с високо съпротивление слой. Слоевете са гъвкави, дехормират се и се докосват там къкето екранът е докоснат. Контролер мери съпротивлението или напрежението на така образувания делител на напрежение от двата съпротивителни слоя/ и превръща го в двоичен код, който се "превежда" от съответния софтуер. Както казахме съпротивлението се изменя по дължината на прозрачния съпротивителен проводник... Доскоро /а може и още/ продаваха такива китове да си направите всеки екран тякъв Поради факта че няма сканиране не е възможен мултитъч-ът. Акустичен - подобно на оптичният - вместо инфрачервени светодиоди по ръбовете на прозрачно съкло /обраотено за целта/ са поставени ултразвукови излъчватели и приемници /стана модерно да гинаричат трандюсери/. Всъщност излъчветилети е приемниците са малко - разположени са по четирите страни или идагонали, но поссредством отражатели или вълноводи се прави така че звукът да пътува в лъчи по редове или стълбове и да може да се ориентира на какво разстояние от източника се докосва екрана. Устройствата използващи тензодатчици са стари, поставят се зад екрата 4 датчика за натиск, които компютърът чете. Аналогично може да се прави и с микрофони - не знам да е ползвано.

По подобен начин работят и разни други устройства които дават възможност да пишете върху прожектирана клавиатура, има дори такива проестори - с такава опция. Е, така е, но тенденция, няма как.. Ще се подобряват Всъщност онзи принцип дето го дадох като "оптичен" също е подобен - по ръбовете на прозрачно стъкло има ИЧ свето и фото диоди. Последните отменят камерата. ИЧ се ползват за да не влиаят на качеството на картината, поолупроводниковите прибори ги виждат без пробем. Говоря за близките ИЧ Ще пиша още /по всята точка/ но засега изчезвам, че разни други занимания ме чакат.. Тука може да има читаво видео

Първият от изброените начини използва /web/камера и проектор. Нечото се нарича мултитъч маса. Проекторът прожектира на засната страна на матово стъгло /плесксиглас/ - значе трябва да съобразим така да обърнем образа, че да не е "огледален". Възможно е прожекторът да има такава опция, не съм се замислял с компютъра дали става огледален. Върху стъкления / плескигласовия лист трябва да има още един /мисля, че с един общ няма да стане/ чиито ръбове /странични стени/ да са гладки / полирани и на които на наредите няколко /десетина ?/ инфрачервени светодиоди. начи листът трява да е дебел около и над 5 мм. Тегли се софтуер /безплатен ер на сайтовете дето казват как да си го направите/ който казва на компа как да чете картините от камерата и какво да прави в отговор. Камерата всъщност вижда ИЧ светло петно/а там където се докосва с пръст/и екрана. Камерата за целта зе поставя до проектора. Можете да си го направите при наличието на някои материали, място и много свободно време. Има още 2 части по-долното видео

Доста популярни станаха особено последните години. Аз лично имам усещането че ако вляза в магазин за нови апарати повечето са такива въпреки, че част от тях не ги водят смартфони, а някои други имат сензорни екрани въпреки наличието на "хардуерна" клавиатура. Сензорни дисплеи има от десетки години, разпространението само се променя с времето. За исторически преглед ще трябва да правя справки, така че ще остане за по-натам, ако ми остане време, въпреки наличието на Чичко Гугъл. Поммня, че първият капацитивен сензорен май е напраен и се е ползвал в Церн 70-те години. По-скоро ще драсна за принципите, а темата е опън сорс, така, че който поправя, допълва или дори леко спами със свързани с темата неша е добре дошъл. А принципите... Две са общите неща за всички сензорни екрани - усещат допир / или слаб натиск и способността да определят мястото на допира / натиска върху повърхността си - определят 2D координати Това се постига по различни начини, които са избронени по-долу в горе-долу хронологичен /най-сарото отдолу/ ред: Камера - Разпознаване на образ; Капацитивен сензорен дисплей; Резистивен сензорен дисплей; Акустичен; Оптичен; Тензо - чувствителен към налягане;

Макар и над 5 годишна, статията си струва http://www.capital.bg/vestnikut/k20072008/durjavata/2007/12/27/410361_ami_ako/ Изизсква регистрация за втората част, така че както...

Ми лесно - наемате Дорис... Това разбира се бе казано в кръга на шегата, но все пак защо не? Или поне една обмяна на опит / идеи с потребители работещи в сходни области не би била излишна.

Хубаво, но дай още някаква инфо свързана с това. Като например - какво е показателят "цветова температура" който го има при ксеноновите лампи, енергоспестяващите и може би при белите диоди. Ако искам да си купя енергоспестяваща лампа която максимално да прилича на лампа с нагреваема жичка /да ми жълтее/, а на етикета не ми е даден цвят а са записани по-долните цифри, каква цветова температура да търся: - 2 700 К - 4 000 К - 6 000 К И откъде идват тези неща? Критерий за бяло означен по същия начин има и във цифровите фотоапарати и камери, както и в настройките на цветните дисплеи. При UV лампите - с цвят индиго или небесносините разликата в цветовете на дрехите само на отражение ли се дължи? Ако не - на какво още? Дай пример за няколко електролуминисцентни източника на светлина.. Защо са по-икономични от източниците на топлинно излъчване? Те пък кои бяха? А лазерът към кои спада? При фокусиране светлината на лазера се свива в точка и можем да вдигнем много висока температура, докато при всяка друга светлина получявме образ на източника и не можем да му превишим температурата.. Защо е така? Сещаш ли се за друг вид излъчване на светлина освен топлинно и луминисцентно? Не е мн популярно, така че споко ако не се сетиш