sir

Те и другите преди теб са го "разгадавали". То затова и няма да стигнеш до кардинално различни изводи от Москов, който преписва почти дословно от Прицак, а той пък - от Микола, Рясянен и т.н. назад по веригата. Аз също не съм лингвист, но и не е нужно, за да ми е ясно, че дума дванш например няма как да има, щото: 1) думата с ш не може да бъде на лир-тюркски, а самото ш се прикрепя към нея, за да звучи една идея по-сходно със стандартната тюркска дума (лир-тюркската дума трябва да е била нещо като *тавълган и съществува в монголски като таолай); 2) остатъчната дума ехтем наистина по една голяма случайност може да бъде "осми", обаче не на тюркски, а на някой германски език (напр. староанглийски eahta "осем"). Сходна е и ситуацията с дохс - донгуз: прозаична стандартнотюркска дума със -з. И въобще съвсем друг въпрос е що за тюркски език е този, който "изяжда" половината фонеми и получава думи, които дори не биха могли да съществуват и да бъдат произнесени от един истински тюрк от 7-8-9 век. А верени може и да е дракон, ама не на всичките езици, които Москов (преписвайки от Прицак) е посочил, а на арабски - думичката варан днес се ползва по целия свят като име на вид големи гущери, наричани още и дракони. Дума тохъ в тюркски също няма, има такъгу и това -гу накрая не е за украса, а е суфикс за животни. Т.е. дотука има думи от неясно колко езици - три? четири? Така седят нещата с "наличните факти". Но все пак ти пожелавам успех още веднъж. Както писах и в твоята тема, от академичен учен разгадаване не очаквам.

Крап:

Не знам кой е индоевропейския език, чакаме Макето да каже. Календарът очевидно си е китайският такъв, не знам кой би седнал да спори по този въпрос. Що се отнася до годините - ами много хубаво, значи чакаме скоро да го разгадаеш. Аз само казвам и то съвсем убедено, че думи като дохс, дван, дилом, сомор със значения, за които ти явно нямаш съмнения, в тюркските езици няма.

Проблемът според мен е доста по-сериозен. И да, струва ми се, че точно от Именника тръгва всичко. Вече би трябвало да е ясно на всеки, че там наистина има няколко думи, които показват чувашоидни черти - освен споменатото читем, такива са вечем (с чувашко протетично в- в началото на думата пред някои закръглени гласни; чувашки виççĕ, тюркски üč "три"), а най-вероятно и тутом (с отпадането на р пред т; чувашки тăваттă; тюркски tört "четири"). Дотук много хубаво, обаче къде другаде извън Именника можем да ги видим тези фонетични особености? Май никъде. За пръв път ги виждаме в т.нар. "волжкобългарски", който пък обаче не е от периода на съществуването на Волжка България, ами от времето на Златната орда. По-големият проблем обаче е друг. Неслучайно сериозните тюрколози отказват изобщо да се занимават. А именно, в този документ (Именника) трябваше съвсем ясно и категорично да цъфнат двете основни характеристики на тоя чувашоподобен език - ротацизма и ламбдаизма. Да, всеки език може да претърпи някакви собствени фонетични развития, да е подложен на влияния и т.н. Ама точно пък тия две основни и много древни черти да ги няма? И то в документ, където би следвало да има поне четири или може би дори пет такива думи. Точно тези думи обаче отсъстват и вместо тях седят съвсем други. И не, точно в чувашките числителни няма видими външни влияния, те са си претърпели съвсем очакваното според тюркологията развитие. За сравнение: Тюркски sekkiz, "волжкобългарски" с-к-р, чувашки саккăр "осем". Тюркски tokkuz, "волжкобългарски" т-х-р, чувашки тăххăр "девет". И срещу тях - "прабългарски" шехтем и твирем?! С бехти от приписката на Тудор Доксов работата е абсолютно същата, само с разликата, че става дума за ламбдаизъм, но той пак в същия подозрителен маниер отсъства от нашата дума. Да постулираме една камара "преписвачески грешки" е несериозно и антинаучно. Трябва да се търси друго обяснение. Лично според мен сред календарните термини има думи от поне два различни езика. Алтернативен вариант примерно е този календар да е битувал дълго време в нетюркска среда, но това пак не обяснява защо няколко думи са си практически същите като в чувашкия, а много от останалите са се видоизменили до неузнаваемост. Със сигурност в цялата, постулирана от тюркологията, схема има нещо гнило, най-малкото от хронологическа гледна точка, но какво точно е то - кой знае...

Вижданията на Макрон изобщо не са ми ясни на мен. Не съм сигурен, че този човечец изобщо има някакви избистрени виждания за бъдещето на ЕС. Освен това не е ясно от позицията на какъв точно е решил да се изказва, при положение че рейтингът му в собствената му страна гони този на предшественика му.

Не се гледа трезво и обективно на нещата, а винаги през призмата на идеологията и вътрешните убеждения. Това е проблемът. Аз затова и избягвам да се включвам в подобни дискусии, където някои ме обявяват за русофил, а пък други в същата тема - за русофоб.

Темата се отваря предимно за езикови дискусии, но ако поеме и в други посоки, по преценка на модераторите може да бъде прекръстена и/или преместена в друг раздел – от сега да кажа, че нямам никакви претенции и не държа някой да се съобразява с моето мнение като автор. Т.е. аз лично приветствам всякакви мнения, няма наложени строги ограничения какво може и какво не може да се пише. Само ще помоля да не се зацапва с високомъдро философстване и всякакъв подобен спам, известен ни от други места из форума напоследък. Ами за начало, понеже Пандора питаше за т.нар. „архаизми”, нека да започнем с този въпрос. Кои фонетични особености се считат за прабългарски архаизми в мейнстрийм тюркологията? Ами те са няколко и по принцип са добре известни, но като ще отваряме нова тема е хубаво да ги припомним отново. По ред на важност: 1. Ротацизъм: На тюркското з (z) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско р (r). Основен пример, разбира се, е флагманът на цялата чувашка теория: шаран – сазан. 2. Ламбдаизъм: На тюркското ш (š) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско л (l). Обикновено примерът е друга една такава фамозна думичка: шиле – шишек. 3. На тюркското начално с- (s-) отговаряло прабългарско ш- (š-), когато думата започва със си-/сы- (si-/sı-). Тук отново пример е шаран, което на прабългарски било нещо като *siargan. Друг пример е шегор от Именника, отговарящо на тюркското sığır „говедо”. 4. Има и един четвърти хипотетичен „архаизъм”, който се постулира на базата на тюркските заемки в езици като унгарския, монголския, както и на една думичка от нашия Именник. Става въпрос за тюркското начално й- (y-). В тюркологията циркулира предположението, че то произлиза от по-старо д- (d-), понеже някои стари тюркски заемки във въпросните езици започват с д-, докато в старотюркския (Орхоно-Енисейските паметници) там стои й-. Така някои възстановяват например праформата за „змия” като *dılan. С думи прости, нашето дилом от Именника се явява едва ли не пратюркската форма. Има и някои други фонетични особености, „закони” и тем подобни, но те са или копи/пейст от чувашкия, или създадени с единствената цел да обяснят фонетичните несъответствия между дадена хипотетична прабългарска дума и нейния предполагаем тюркски когнат. Ще цитирам само една такава особеност, за да я съпоставим с номер 4 от по-горе: - На тюркското начално й- (y-) съответствало прабългарско ч-, което пък е произвело чувашко ҫ-. Като пример тук се дава читем от Именника - старотюркски йеди, чувашки çиччĕ „седем”. И следва резонният въпрос: как аджеба в един и същи текст, на един и същи език, от един и същи период, се срещат думите дилом и читем, които в тюрколожките схеми отразяват все тюркското начално й-, само че в различни периоди от развитието на езика, отдалечени във времето със стотици години? Отговора на родните тюркисти го знаем, но не виждам смисъл да си губим времето с фантасмагории, така че ще го пропусна. Моето предположение е, че това са думи от различни езици и поне едната от тях не означава това, което тюрколозите са "разчели". Много вероятно дилом просто няма нищо общо със змии, гущери или други влечуги. Та така с „архаизмите”. Всеки може сам да си провери кои набедени за прабългарски думи отговарят на горните критерии и да си ги проучи. Според мен няма нито една, за която да могат да се докажат категорично и двете твърдения: а) че е тюркска дума от типа "чувашко-булгарски лир-тюркски архаизъм"; б) че произлиза от хипотетичния прабългарски език. Засега толкова. Ако някой има нещо да допълва, коригира и т.н., нека заповяда.

Ами както на някои тук им се струва, че руският газ за България бил на най-ниската цена в Европа, при положение че има достатъчно ясни и достъпни статистики, показващи обратното. Ето така.

Слагам заслужен плюс заради македонските термини. Дано като минете на македонски вече да се разберете и да го разнищите идентитетот. Само една препоръка имам. Внимавай да не обидиш някого с това "македонски", може някой да те докладва на администрацията за антигръцка пропаганда и дискриминация и език на омразата. Правилният термин е "северномакедонски"!

То ако чакаш някой друг да те убеди в нещо, ще има да си чакаш. Нито един сериозен тюрколог, иранист или някакъв друг лингвист не се очертава да се захване в близко бъдеще с прабългарския въпрос. Както виждаме, и генетични изследвания не се правят, пак по някакви незнайни причини. А тема ще пусна, може би утре, ако имам време. И без това вече прекалено зацапхме тази с офтопик.

Преди администрацията да е затрила темата, нека изясним този животрептущ въпрос. Не, не е. То е обсесия. По въпросния северноазиатски вожд. Вечер ляга, сутрин става с името му на уста. Т.е. става дума за патология.

Целта и аргументацията на предложението са записани в самата петиция на уважаемия Last roman. Там няма нито азбуки, нито варвари, нито византийци, нито разбиване на митове. С думи прости: тия алабализми не са по темата.

Какво трябва да правим с азбуката и какво общо има Константин Велики с нея и изобщо с "националния мит"?

Няма нищо лошо в тази инициатива, стига да е ясно посочено каква е връзката на човека с града и да не се стига до изцепки в северномакедонски стил.

Понастоящем според мнозинството лингвисти чувашките фонетични особености не са архаизми, а нововъведения, по-късни развития. Това обаче въпрос, който слабо ме вълнува, тюрколозите да се оправят. Но ако искаш, може и архаизми да им викаме, няма особено значение. Ами нека да ги видим тези архаизми, както и доказателствата, че те са "прабългарски".

Така е, много езици са безписмени. Някои като митичния чувашо-булгарски лир-тюркски обаче са оставили следи насам-натам. Знаеш ли например, че даже в любимия на някои "изследователи на прабългарския" бурушаски език има една абсолютно безспорна такава дума? Да, ама не и в наличния материал от България. А тези руни май нещо и тях не могат да ги разчетат през него.

Нещата наистина се поотплеснаха, но така е, когато стане въпрос за "прабългари". Ами да се върнем към темата с едно кратко обобщение: в този надпис няма нито една дума или предполагаема граматическа особеност, която да може да се свърже еднозначно със синхронен по време тюркски езиков материал.

Мен също не ме интересуват тези въпроси, просто преди известно време попаднах на тази лингвистична теория, докато търсех други работи. Аз и друг път съм писал какво ме интересува от сферата, където генетиката може да помогне, но за съжаление нищо не се прави по въпроса, освен някои плахи и твърде недостатъчни опити като онова митохондриално изследване.

Аз като гледам по-скоро родството е с уралци, отколкото с енисейци, но щом казваш.

Колега, струва ми се, че трябва да поуспокоиш леко топката. Отиди в някой боксов клуб, пребий някой, излей си енергията. Покажи превъзходството си. Ама не като пребиеш някоя жена, "защото можеш".

Тя теорията е изцяло лингвистична. Генетично изследване, което да свързва кети с хуни (или със сюнну, едно и също ли е според теб, не знам), не ми е известно. Ако ти имаш такова под ръка, покажи. За кетите има това, но то е дълбока праистория, която мен честно казано по-слабо ме вълнува: https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1508/1508.03097.pdf Там сюнну се споменават само в лингвистичен аспект като са цитирани статиите на А. Вовин по въпроса (има ги в интернет на неговата страница в academia, ако искаш да си ги прочетеш). А че енисейските народи са били по-разпространени в древността е пак лингвистична теория.

На никой. Проверяваш си всичко сам. Това е методиката на успеха. Моето е виолетовото.

В една друга тема там спорите за стереотипи. Та, в тая връзка ми се струва, че няма да е лошо да излезеш и от един пар екселанс стереотип по отношение на лингвистиката и по-конкретно на тюркологията. А именно - този за смислените тюркски етимологии, особено когато става въпрос за кратки думи. Знаеш ли колко много хубави и смислени тюркски етимологии мога да ти изкарам за името Atom? Специално за хмел не знам дали знаеш, но думата се счита за "прабългарска", разбирай тюркска, в някои кръгове. Само остава да видим в кои точно региони на Монголия и Китай расте хмелът.

Разбира се, че е възможно да е имало и други индо-ирански и по-точно - индоевропейски - племена/народи. Като например този, от който са ни засвидетелствани думи като зитко, хумсхи, тулсхи, естрогин, хлубрин, охси, зера, гилс и т.н. Аз не съм някакъв твърд привърженик на идеята, че всички скити, саки, сармати и т.н. са говорели задължително и без изключение на ирански езици с едва ли не същата лексика и граматика като познатите ни днес. Затова са ми и много смешни някои хора с лигвистични претенции като се появят и кажат "това в Авестата го няма". Бележката ми за древните тюркски заемки обаче остава - такива няма нито в иранските, нито в индо-иранските, нито в каквито и да било други древни индоевропейски езикови групирания. Има само в праславянския.

Аз съм далеч от мисълта, че всички степни обитатели са били 100% ираноезични без изключение. Най-малкото човек може да погледне в китайските хроники и да види постоянните кланета и изтребвания, описани там. Т.е. съвсем логично е да се предположи, че на някого в крайна сметка му е писнало и е избягал в западна посока в периода преди хуните. Допускането обаче, че сред тези бегълци/мигранти е имало и някакви много древни тюрки, подлежи на доказване, при това не по метода Таргитай = Таргутай = Тургут. Това, че генетиката показва източноазиатски маркери сред т.нар. саки, не значи автоматично, че става дума за тюрки. Монголоидната раса не се е появила на света с тюрките. И това много ясно е обяснено още на първа страница от тази тема. То впрочем това е очевидно и по лингвистичен път. Древни ирански заемки в тюркския има, ама древните тюркски заемки в иранските езици нещо ги е хванала липсата. За другите неща на теория съм съгласен.