
sir
Потребител-
Брой отговори
4945 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
135
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ sir
-
Те и другите преди теб са го "разгадавали". То затова и няма да стигнеш до кардинално различни изводи от Москов, който преписва почти дословно от Прицак, а той пък - от Микола, Рясянен и т.н. назад по веригата. Аз също не съм лингвист, но и не е нужно, за да ми е ясно, че дума дванш например няма как да има, щото: 1) думата с ш не може да бъде на лир-тюркски, а самото ш се прикрепя към нея, за да звучи една идея по-сходно със стандартната тюркска дума (лир-тюркската дума трябва да е била нещо като *тавълган и съществува в монголски като таолай); 2) остатъчната дума ехтем наистина по една голяма случайност може да бъде "осми", обаче не на тюркски, а на някой германски език (напр. староанглийски eahta "осем"). Сходна е и ситуацията с дохс - донгуз: прозаична стандартнотюркска дума със -з. И въобще съвсем друг въпрос е що за тюркски език е този, който "изяжда" половината фонеми и получава думи, които дори не биха могли да съществуват и да бъдат произнесени от един истински тюрк от 7-8-9 век. А верени може и да е дракон, ама не на всичките езици, които Москов (преписвайки от Прицак) е посочил, а на арабски - думичката варан днес се ползва по целия свят като име на вид големи гущери, наричани още и дракони. Дума тохъ в тюркски също няма, има такъгу и това -гу накрая не е за украса, а е суфикс за животни. Т.е. дотука има думи от неясно колко езици - три? четири? Така седят нещата с "наличните факти". Но все пак ти пожелавам успех още веднъж. Както писах и в твоята тема, от академичен учен разгадаване не очаквам.
-
-
Не знам кой е индоевропейския език, чакаме Макето да каже. Календарът очевидно си е китайският такъв, не знам кой би седнал да спори по този въпрос. Що се отнася до годините - ами много хубаво, значи чакаме скоро да го разгадаеш. Аз само казвам и то съвсем убедено, че думи като дохс, дван, дилом, сомор със значения, за които ти явно нямаш съмнения, в тюркските езици няма.
-
Проблемът според мен е доста по-сериозен. И да, струва ми се, че точно от Именника тръгва всичко. Вече би трябвало да е ясно на всеки, че там наистина има няколко думи, които показват чувашоидни черти - освен споменатото читем, такива са вечем (с чувашко протетично в- в началото на думата пред някои закръглени гласни; чувашки виççĕ, тюркски üč "три"), а най-вероятно и тутом (с отпадането на р пред т; чувашки тăваттă; тюркски tört "четири"). Дотук много хубаво, обаче къде другаде извън Именника можем да ги видим тези фонетични особености? Май никъде. За пръв път ги виждаме в т.нар. "волжкобългарски", който пък обаче не е от периода на съществуването на Волжка България, ами от времето на Златната орда. По-големият проблем обаче е друг. Неслучайно сериозните тюрколози отказват изобщо да се занимават. А именно, в този документ (Именника) трябваше съвсем ясно и категорично да цъфнат двете основни характеристики на тоя чувашоподобен език - ротацизма и ламбдаизма. Да, всеки език може да претърпи някакви собствени фонетични развития, да е подложен на влияния и т.н. Ама точно пък тия две основни и много древни черти да ги няма? И то в документ, където би следвало да има поне четири или може би дори пет такива думи. Точно тези думи обаче отсъстват и вместо тях седят съвсем други. И не, точно в чувашките числителни няма видими външни влияния, те са си претърпели съвсем очакваното според тюркологията развитие. За сравнение: Тюркски sekkiz, "волжкобългарски" с-к-р, чувашки саккăр "осем". Тюркски tokkuz, "волжкобългарски" т-х-р, чувашки тăххăр "девет". И срещу тях - "прабългарски" шехтем и твирем?! С бехти от приписката на Тудор Доксов работата е абсолютно същата, само с разликата, че става дума за ламбдаизъм, но той пак в същия подозрителен маниер отсъства от нашата дума. Да постулираме една камара "преписвачески грешки" е несериозно и антинаучно. Трябва да се търси друго обяснение. Лично според мен сред календарните термини има думи от поне два различни езика. Алтернативен вариант примерно е този календар да е битувал дълго време в нетюркска среда, но това пак не обяснява защо няколко думи са си практически същите като в чувашкия, а много от останалите са се видоизменили до неузнаваемост. Със сигурност в цялата, постулирана от тюркологията, схема има нещо гнило, най-малкото от хронологическа гледна точка, но какво точно е то - кой знае...
-
Вижданията на Макрон изобщо не са ми ясни на мен. Не съм сигурен, че този човечец изобщо има някакви избистрени виждания за бъдещето на ЕС. Освен това не е ясно от позицията на какъв точно е решил да се изказва, при положение че рейтингът му в собствената му страна гони този на предшественика му.
-
Не се гледа трезво и обективно на нещата, а винаги през призмата на идеологията и вътрешните убеждения. Това е проблемът. Аз затова и избягвам да се включвам в подобни дискусии, където някои ме обявяват за русофил, а пък други в същата тема - за русофоб.
-
Темата се отваря предимно за езикови дискусии, но ако поеме и в други посоки, по преценка на модераторите може да бъде прекръстена и/или преместена в друг раздел – от сега да кажа, че нямам никакви претенции и не държа някой да се съобразява с моето мнение като автор. Т.е. аз лично приветствам всякакви мнения, няма наложени строги ограничения какво може и какво не може да се пише. Само ще помоля да не се зацапва с високомъдро философстване и всякакъв подобен спам, известен ни от други места из форума напоследък. Ами за начало, понеже Пандора питаше за т.нар. „архаизми”, нека да започнем с този въпрос. Кои фонетични особености се считат за прабългарски архаизми в мейнстрийм тюркологията? Ами те са няколко и по принцип са добре известни, но като ще отваряме нова тема е хубаво да ги припомним отново. По ред на важност: 1. Ротацизъм: На тюркското з (z) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско р (r). Основен пример, разбира се, е флагманът на цялата чувашка теория: шаран – сазан. 2. Ламбдаизъм: На тюркското ш (š) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско л (l). Обикновено примерът е друга една такава фамозна думичка: шиле – шишек. 3. На тюркското начално с- (s-) отговаряло прабългарско ш- (š-), когато думата започва със си-/сы- (si-/sı-). Тук отново пример е шаран, което на прабългарски било нещо като *siargan. Друг пример е шегор от Именника, отговарящо на тюркското sığır „говедо”. 4. Има и един четвърти хипотетичен „архаизъм”, който се постулира на базата на тюркските заемки в езици като унгарския, монголския, както и на една думичка от нашия Именник. Става въпрос за тюркското начално й- (y-). В тюркологията циркулира предположението, че то произлиза от по-старо д- (d-), понеже някои стари тюркски заемки във въпросните езици започват с д-, докато в старотюркския (Орхоно-Енисейските паметници) там стои й-. Така някои възстановяват например праформата за „змия” като *dılan. С думи прости, нашето дилом от Именника се явява едва ли не пратюркската форма. Има и някои други фонетични особености, „закони” и тем подобни, но те са или копи/пейст от чувашкия, или създадени с единствената цел да обяснят фонетичните несъответствия между дадена хипотетична прабългарска дума и нейния предполагаем тюркски когнат. Ще цитирам само една такава особеност, за да я съпоставим с номер 4 от по-горе: - На тюркското начално й- (y-) съответствало прабългарско ч-, което пък е произвело чувашко ҫ-. Като пример тук се дава читем от Именника - старотюркски йеди, чувашки çиччĕ „седем”. И следва резонният въпрос: как аджеба в един и същи текст, на един и същи език, от един и същи период, се срещат думите дилом и читем, които в тюрколожките схеми отразяват все тюркското начално й-, само че в различни периоди от развитието на езика, отдалечени във времето със стотици години? Отговора на родните тюркисти го знаем, но не виждам смисъл да си губим времето с фантасмагории, така че ще го пропусна. Моето предположение е, че това са думи от различни езици и поне едната от тях не означава това, което тюрколозите са "разчели". Много вероятно дилом просто няма нищо общо със змии, гущери или други влечуги. Та така с „архаизмите”. Всеки може сам да си провери кои набедени за прабългарски думи отговарят на горните критерии и да си ги проучи. Според мен няма нито една, за която да могат да се докажат категорично и двете твърдения: а) че е тюркска дума от типа "чувашко-булгарски лир-тюркски архаизъм"; б) че произлиза от хипотетичния прабългарски език. Засега толкова. Ако някой има нещо да допълва, коригира и т.н., нека заповяда.
-
Ами както на някои тук им се струва, че руският газ за България бил на най-ниската цена в Европа, при положение че има достатъчно ясни и достъпни статистики, показващи обратното. Ето така.
-
Слагам заслужен плюс заради македонските термини. Дано като минете на македонски вече да се разберете и да го разнищите идентитетот. Само една препоръка имам. Внимавай да не обидиш някого с това "македонски", може някой да те докладва на администрацията за антигръцка пропаганда и дискриминация и език на омразата. Правилният термин е "северномакедонски"!
-
То ако чакаш някой друг да те убеди в нещо, ще има да си чакаш. Нито един сериозен тюрколог, иранист или някакъв друг лингвист не се очертава да се захване в близко бъдеще с прабългарския въпрос. Както виждаме, и генетични изследвания не се правят, пак по някакви незнайни причини. А тема ще пусна, може би утре, ако имам време. И без това вече прекалено зацапхме тази с офтопик.
-
Преди администрацията да е затрила темата, нека изясним този животрептущ въпрос. Не, не е. То е обсесия. По въпросния северноазиатски вожд. Вечер ляга, сутрин става с името му на уста. Т.е. става дума за патология.
-
Понастоящем според мнозинството лингвисти чувашките фонетични особености не са архаизми, а нововъведения, по-късни развития. Това обаче въпрос, който слабо ме вълнува, тюрколозите да се оправят. Но ако искаш, може и архаизми да им викаме, няма особено значение. Ами нека да ги видим тези архаизми, както и доказателствата, че те са "прабългарски".
-
Така е, много езици са безписмени. Някои като митичния чувашо-булгарски лир-тюркски обаче са оставили следи насам-натам. Знаеш ли например, че даже в любимия на някои "изследователи на прабългарския" бурушаски език има една абсолютно безспорна такава дума? Да, ама не и в наличния материал от България. А тези руни май нещо и тях не могат да ги разчетат през него.
-
Нещата наистина се поотплеснаха, но така е, когато стане въпрос за "прабългари". Ами да се върнем към темата с едно кратко обобщение: в този надпис няма нито една дума или предполагаема граматическа особеност, която да може да се свърже еднозначно със синхронен по време тюркски езиков материал.
-
Мен също не ме интересуват тези въпроси, просто преди известно време попаднах на тази лингвистична теория, докато търсех други работи. Аз и друг път съм писал какво ме интересува от сферата, където генетиката може да помогне, но за съжаление нищо не се прави по въпроса, освен някои плахи и твърде недостатъчни опити като онова митохондриално изследване.
-
Колега, струва ми се, че трябва да поуспокоиш леко топката. Отиди в някой боксов клуб, пребий някой, излей си енергията. Покажи превъзходството си. Ама не като пребиеш някоя жена, "защото можеш".
-
Тя теорията е изцяло лингвистична. Генетично изследване, което да свързва кети с хуни (или със сюнну, едно и също ли е според теб, не знам), не ми е известно. Ако ти имаш такова под ръка, покажи. За кетите има това, но то е дълбока праистория, която мен честно казано по-слабо ме вълнува: https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1508/1508.03097.pdf Там сюнну се споменават само в лингвистичен аспект като са цитирани статиите на А. Вовин по въпроса (има ги в интернет на неговата страница в academia, ако искаш да си ги прочетеш). А че енисейските народи са били по-разпространени в древността е пак лингвистична теория.
-
В една друга тема там спорите за стереотипи. Та, в тая връзка ми се струва, че няма да е лошо да излезеш и от един пар екселанс стереотип по отношение на лингвистиката и по-конкретно на тюркологията. А именно - този за смислените тюркски етимологии, особено когато става въпрос за кратки думи. Знаеш ли колко много хубави и смислени тюркски етимологии мога да ти изкарам за името Atom? Специално за хмел не знам дали знаеш, но думата се счита за "прабългарска", разбирай тюркска, в някои кръгове. Само остава да видим в кои точно региони на Монголия и Китай расте хмелът.
-
Разбира се, че е възможно да е имало и други индо-ирански и по-точно - индоевропейски - племена/народи. Като например този, от който са ни засвидетелствани думи като зитко, хумсхи, тулсхи, естрогин, хлубрин, охси, зера, гилс и т.н. Аз не съм някакъв твърд привърженик на идеята, че всички скити, саки, сармати и т.н. са говорели задължително и без изключение на ирански езици с едва ли не същата лексика и граматика като познатите ни днес. Затова са ми и много смешни някои хора с лигвистични претенции като се появят и кажат "това в Авестата го няма". Бележката ми за древните тюркски заемки обаче остава - такива няма нито в иранските, нито в индо-иранските, нито в каквито и да било други древни индоевропейски езикови групирания. Има само в праславянския.
-
Аз съм далеч от мисълта, че всички степни обитатели са били 100% ираноезични без изключение. Най-малкото човек може да погледне в китайските хроники и да види постоянните кланета и изтребвания, описани там. Т.е. съвсем логично е да се предположи, че на някого в крайна сметка му е писнало и е избягал в западна посока в периода преди хуните. Допускането обаче, че сред тези бегълци/мигранти е имало и някакви много древни тюрки, подлежи на доказване, при това не по метода Таргитай = Таргутай = Тургут. Това, че генетиката показва източноазиатски маркери сред т.нар. саки, не значи автоматично, че става дума за тюрки. Монголоидната раса не се е появила на света с тюрките. И това много ясно е обяснено още на първа страница от тази тема. То впрочем това е очевидно и по лингвистичен път. Древни ирански заемки в тюркския има, ама древните тюркски заемки в иранските езици нещо ги е хванала липсата. За другите неща на теория съм съгласен.