sir

Момент. Аз не твърдя, че няма прабългарски език. Както става ясно от цялото ми мнение, пък и от други мои мнения - аз смятам, че е имало поне един, а вероятно и повече от един, индоевропейски език, на който т.нар. "прабългари" са говорили. Това, което твърдя, е съвсем различно: а именно, че не съществува тюркски прабългарски език. Естествено, че думите купе, хлубрин, алхаси, естрогин идват от някакъв език (или от някакви езици), който е бил говорен от някого някъде във времето и пространството. Силно се съмнявам обаче, че това е езикът, на който са говорили българите или каквато и да било част от тях. Вече изложих разсъжденията си защо мисля така. А тази староунгарска азбука ми прилича точно на това - на азбучна система. Не на идеографска или логографска такава.

Впрочем аз имам и едно хипотетично питане към теб. Значи, не знам дали има смисъл да ти обяснявам точно на теб, понеже ми се струва, че именно от теб го знам това (с уговорката, че арменската история поначало не ме вълнува особено и не попада в кръга на интересите ми): нали арменският първоначално е класифициран към иранските езици и едва по-задълбочените лингвистични анализи са показали, че това е погрешно? Ти отхвърляш ли вероятността нещо подобно да е налице и в цялата каша с българите? От толкова напъни да се търсят прабългарски тюркизми да се пропуска някакъв неславянски индоевропейски пласт в българския? При положение че благодарение на тежката тюркска догма абсолютно никой сериозен лингвист не си е направил труда дори да помисли в такава насока, резонно ли е нещо подобно да се отхвърля едва ли не по дифолт? Не те ли притеснява факта, че самите тюркисти така и не издадоха нито един капитален труд по въпроса - със задълбочен анализ поне на запазения старобългарски корпус, на топонимията - а има само едни хвърчащи списъчета с по една шепа думи? За всеки случай да уточня, за да няма неразбрали: българският е език от славянската група и не визирам прекласифициране към друга група, което би било нелепо.

Накратко, понеже е късно. 1. Сравнението с българите е некоректно по една проста причина. Арменците от един момент прописват на арменски. Българите прописват, само че не на уж собствения си прабългарския на купетата и естрогините, а на старобългарски, който е съвършено чужд за тях и направо от друго езиково семейство. Т.е. според шаблонните теории българите минават от един чужд език на друг - и двата от друго езиково семейство. Това е все едно арменците да бяха прописали на грузински или арабски. 2. Вероятността българите или който и да било друг наоколо да е писал с идеограми през средновековието клони към нула. Неща, които не са материално налични (Ростиславови книги, славянски черти и резки, секелски идеограми и други подобни), не мога да коментирам. 3. Руните не са идеограми, нито логограми, а са си азбука. Говорим за разчетените такива - германските. Орхоно-енисейската писменост също е азбука и също е разчетена. Т.нар. "донско-кубански руни" не съм чул да са задоволително разчетени. Т.нар. "прабългарски руни", известни още като "свещена българска писменост" - също не са, въпреки опитите те да бъдат разчетени през споменатото това донско-кубанско писмо (разчитане на едно неизвестно чрез друго неизвестно - желая успех). На опитите пък да бъдат изкарани някаква свещена логографска писменост желая дваж повече успех. Впрочем аз добре си спомням какво твърдеше за тях уважаемият Качо - че не са никакви руни, ами тайнопис или нещо от този род. Тук някои други пък намекнаха с половин уста, че това са фамозните славянски черти и резки. Не знам. Фактите обаче са, че никакви "прабългарски руни" досега не са разчетени на никакъв език. 4. Хипотезата, че народ като българите, за чиято средновековна история знаем почти изцяло само за военни действия, има някаква древна писменост и тази писменост е "супер неудобна" за инвентарни или триумфални надписи (сиреч за надписи, свързани с военни действия), ми звучи нелогично. Точно обратното - който смята, че е открил някакви прабългарски руни (или каквато и да било писменост), би следвало да започне точно с търсенето там на владетелски имена, титли, военна терминология, както и на календарните термини впрочем. Все известни неща на майчин прабългарски. И също така исторически доказани методики за разчитане на непознати писмености (справка египетските йероглифи или писмеността на маите). 5. За прабългарските знаци има не знам колко хипотези, ти сигурно знаеш по-добре. Не отхвърлям възможността поне някои от тях да са имали някаква лексикална стойност, понеже такива знаци присъстват и на някои от надписите. Дали обаче става въпрос за реална писменост или за знаци, указващи нещо друго (собственик, производител, религиозна символика и т.н.) - не се наемам да коментирам. Не знам обаче предполагаемо подобни символи при други народи (сармати, тюрки) да са били идентифицирани като писмена система и разчетени на някакъв ирански или тюркски език. Така че съм скептично настроен.

Това си е твое виждане за нещата. Аз никъде не съм твърдял, "че славяни няма и никога не е имало" и това поне на теб специално ти е известно минимум от дискусията за балтите от преди известно време. Отричането и преиначаването на обективно съществуващи факти, както и измислянето на несъществуващи такива, са прийоми на идеологията и пропагандата, а не на науката. Хора, говорещи на езици от славянската група, съществуват, и това е неоспорим факт. Което обаче съвсем не значи, че съм съгласен с всичко, което "академичната" славистика е натворила и което сега седи по справочници и енциклопедии като едва ли не аксиоматични твърдения. Като например абсурдната и неподкрепена от никакви материални данни теория за общия и бездиалектен славянски до 10-ти век. Иначе аз собствена хипотеза кога българите са проговорили на славянски нямам. Според мен поначало българите никога не са говорили на тюркски, а най-вероятно и на какъвто и да било неиндоевропейски език. Надписите с реален текст (с граматическа и смислова свързаност или казано по научному с кохезия и кохерентност; а не просто отделни несвързани помежду си думи), оставени ни от хората от ПБЦ, са на два езика, като и двата са индоевропейски - гръцки и старобългарски. От хипотетичния прабългарски език има останал един набор от думи, които се определят като титли, въоръжение, календарни понятия - все терминология, която е сред най-податливите на заемане от един език в друг. Няма и едно изречение на този език, няма регистрирани глаголи, съюзи, предлози, местоимения и т.н. Надписът, който евентуално може да е на прабългарски и който вероятно представлява реален, жив език - този от НСМ - има към една дузина "преводи" все от мегаексперти тюрколози, като всичките се различават помежду си; другите надписи, където евентуално също има някакъв, макар и кратък, смислен текст - т.нар. Силистренски надписи, тези с анзи, охчи и т.н. - пък са директно квалифицирани като "неясни" и не се коментират изобщо от експертите; дори само тези факти за мен говорят достатъчно, че явно има изначална грешка в цялата схема. Съвсем отделен въпрос е доколко тези титли и т.н. изобщо са тюркски: колкото повече чете и анализира човек, толкова по-кухо изглеждат тюркските етимологизации. Сравненията с персийски и партски надписи, по Аспандиат, не само не доказват нищо, ами напротив - изострят още повече съмненията, че този прабългарски език на купетата и естрогините я го е имало, я не. Да, като за огромни империи може и да не са оставили много, но каквото са оставили, се чете и от него се извлича информация - както историческа, така и лингвистична. Каква точно информация се извлича от "хлубрин 1"? И още нещо, над което честно казано не се бях замислял досега - ето хората ни оставили надпис на староперсийски, обаче сметнали за целесъобразно да сложат и "превод" на еламски и на акадски; следващите пък на гръцки и т.н. Защо аджеба поне един ювиги хан не се сети да напише поне едно изречение на майчиния си прабългарски, примерно на Мадарския конник? Срам ли ги е било нещо или какво? Защо даже т.нар. възпоменателни надписи са все на уж чужд език? Поне за тях е ясно, че не са правени да ги четат гърците от империята, ами поданиците на българската държава, включително и семействата на Корсис, Турдачис и другите юнаци, техните "якутски" и "евенкски" родове - всичките тези хора ли са знаели гръцки или може би канасубиги Омуртаг ги е писал, за да си упражнява дипломатическия и дворцов гръцки? Продължаваме натам. Къде са остатъците от този прабългарски език в старобългарския? За толкова десетилетия тюрколожки напъни и усилия как така пък не се намери време и ресурс да се анализира старобългарския корпус и да се издаде поне един голям труд по въпроса? Къде са прабългарските заемки и влияния в околните езици, с които няма начин прабългарският да не си е взаимодействал? Къде са заемките в гръцкия, в албанския, в румънския като уж наследник на разните му народни латински говори? Има ли поне 1 (една) гръцка дума в цялото византийско писмено творчество от, да кажем, 7-10ти век , за която някой някъде да е изказал хипотеза, че е заемка от прабългарски език? Къде е прабългарската топонимия? Особено в днешна Североизточна България, където предполагаемо трябва да е пълно с древни топоними от език, който да не е гръцки или латински, да не е славянски, нито пък османски турски, печенежки, кумански и т.н. Все пак три века там е бил центърът на държавата. Кои и колко са топонимите, които не се тълкуват на нито един от изброените по-горе езици, и направил ли си е труда някой велик тюрколог (или пък какъвто и да било друг лингвист) да ги опише, анализира и публикува, както си му е реда в научните среди? Примерно както са направили Трубачов и Топоров с балтийските топоними (просто за онагледяване как трябва да се прави в науката). За имената не мисля, че е нужно изобщо да коментирам. Като имам предвид истинските, регистрирани имена, а не измислиците от рода на Корум, Ишбара, Токту, Орхан и т.н. Или с думи прости – не смятам, че някога българите са говорили тюркски или какъвто и да било неиндоевропейски език. Даже ако беше нито тюркски, нито индоевропейски, то той би следвало още по-лесно, ако не да се разчете, то поне да се изолира. Солидни остатъци от странен, непознат, непринадлежащ към големите семейства език няма. Поради тази причина и отхвърлям хипотезите за някакъв кавказки език – изолат и други от сорта. Така че според мен изглежда най-вероятно българите да са говорили или някакво иранско наречие, или може би някакъв език от изчезнал индоевропейски клон. А може да са говорили и гръцки или най-малкото да са имали достатъчно контакти с гръкоговорящи още преди да дойдат на Балканите (в Северното Причерноморие не е като да е нямало говорещи гръцки) и да са прихванали от тях; във всеки случай шаблонната теза за някакъв дипломатически гръцки звучи леко съмнително на фона на наличието на разни надписи кой къде се удавил или какъв водоскок построил и колко ядене и пиене дал на народа. А що се отнася до славянския – аз лично съм склонен да приема поне в най-общи линии описаната от Рашев схема. Т.е. напълно възможно и логично е поне част от „българите”, пристигнали с Аспарух на Долния Дунав, да са били всъщност някакви славяногласни или кой знае – говорещи на някакво ирано-славянско „койне” (анти?), както би се изразил един наш съфорумец. При всички положения отхвърлям категорично теориите за малката орда тюрки, удавили се в славянското море – това са твърдения, неподкрепени нито от наличния езиков материал, нито от натрупания през годините археологически такъв. Толкова за моите разсъждения и хипотези. Това сигурно ми е най-дългото мнение в този форум, така че следва почивка

Много информативно мнение, но нека все пак отбележим няколко съществени факта: 1. Без да съм правил точни калкулации, разбира се, но само един-единствен Бехистунски надпис, над хилядолетие по-ранен от българските такива, май съдържа повече текст от всички тези ето тук взети заедно: http://www.promacedonia.org/vb/vb_galerija.html 2. От всички тези езици, с изключение на мидийския, има запазени не просто някакви откъслечни думички, ами цели изречения. Сиреч, има граматика. Колко такива надписа на прабългарски съществуват? 3. Доста от надписите са съставени на по няколко езика. Примерно на староперсийски, еламски и акадски; или пък на партски, пахлави и гръцки. Колко двуезични български надписа, т.е. на прабългарски и гръцки, съществуват? 4. От мидийския няма запазени текстове, затова и неслучайно хората си пишат, че "за граматиката му не се знае нищо", и като цяло май доста внимават с мненията тип "авторитет от последна инстанция" по отношение на този език. Това обаче е истинската наука индоевропеистика (или поне повечето й клонове). За разлика от нея шарлатаните от т.нар. науки тюркология и алтаистика се надпреварваха да пишат измислици, съставиха чувашка граматика на прабългарския, измислиха му фонетични закони, авторитетно го групираха с разни други изчезнали езици; то не бяха ротацизми, ламбдаизми, родителни падежи, родови окончания като на якутите и евенките, славянски влияния, списъци със стотици думи, и така нататък, и така нататък. Има ли го това при мидийския език?

Зависи кого питаш. Ако питаш разните му лингвисти, те ще ти издекламират, че славянският се е отделил от общия балто-славянски преди около 3000 години. След което около 1500 години славяните си живели мирно и кротко в някое блато без да бъдат отразени от никого, докато "изведнъж" не изпитали някаква необяснима нужда (блатото пресъхнало?) да се разселят по всички посоки на земното кълбо. Но въпреки че се разселили и разпръснали на огромна територия и че около и сред тях живеели най-различни хора с най-различни езици, техният (славянският) език още близо 500 години останал общ и без почти никакви диалектни различия, до степен такава, че славяните от Ванкувър до Владивосток, пардон от Пелопонес до Новгород, се разбирали безпроблемно помежду си. Това продължило до момента, в който този език бил кодифициран, за него била създадена специална азбука, а даже това вървяло ръка за ръка и с нова, обединяваща религия. И пак така "изведнъж" именно след този момент в общия език започнал бурен разпад. Край на въведението в курса по славистика за начинаещи.

И това седнал да ми го пише човек, който в отговори на мнения по решения на ЕСПЧ пуска снимки на Путин и медийни заглавия (вкл. от пеевски вестник хахаха) какъв бил Салвини. Виж сега, не съм специалист в областта, но сериозно ти препоръчвам да намериш такъв и да си направиш един преглед. Ти си обсебен от Путин. Пак казвам, не съм специалист, така че няма да спекулирам какъв точно е проблемът, но бих предположил някакъв скрит сексуален копнеж по въпросната личност или нещо от този род. Потърси помощ преди да е станало късно.

А пък при свевите, дето са съседи на готите на Пиренеите, даже директно има и един крал Миро. Хайде пак. Какви граматически форми и на кои точно думи? Какви "тюркски елементи в граматиката не езика" е намерила лингвистиката и в граматиката на кой точно език? Въобще, дайте най-после да я видим тази граматика на тюркския прабългарски. Да не се окаже и тя като книгите на Ростислав - съществуваща само в нечии фантазии. И какво ни се постват разни башкирски врели-некипели? Нямах намерение изобщо и да ги коментирам, но явно се те се ползват като някакво доказателство за тюркския характер на "граматиката на езика" и сега се надгражда върху тях. Нека непредубедените читатели опитат да намерят къде тук - https://ru.wikipedia.org/wiki/Бурзян - се среща дори и само 1 (едно) родово име от известните ни български такива или дори нещо сравнително сходно. Ако изобщо този пльоснат в уикипедия списък отразява реални и достоверни башкирски родови имена, в което аз лично силно се съмнявам, четейки "родови" имена като чуваш, туркмен, казах, татар, урус (сиреч руснаци), киргиз, къзълбаш и тем подобни. Що се отнася до това, че българският винаги бил славянски - кой твърди такова нещо? Ето тук разсъжденията на Рашев по въпроса, в тая тема май още не сме ги пускали - Рашо Рашев - За произхода на прабългарите. В последния абзац е резюмирано това, което ни интересува във връзка с темата.

Днес разбрахме, че т.нар. либерали подкрепят мафиотските босове и педофилите. Поредните онеправдани и потиснати групи.

МЪЛНИЯ В БГ НАУКА! Либерали откриват gofundme сметка в подкрепа на семейството на бореца за човешки права Бернардо Провенцано. Неназован техен представител с пяна на уста се зарича да поведе и кампания за посмъртно връчване на Нобелова награда за мир на този мъченик на либералната кауза и пътеводна звезда на демокрацията в Италия и по целия свят.

Хайде, хайде, дипломация. Копанът Корсис отиде във войската и се удави в Днепър. Дипломатически надпис, та дрънка. Българите са си говорели гръцки в ежедневната реч и това е ясно на всички. Какви езици бил знаел Мавър няма никакво значение. Ние на кого да вярваме - на някой си Мавър или на българския владетелски двор?

Ами ето ти една теза тогава: понеже огромното мнозинство думи, намиращи се върху ранните надписи на българите, са на гръцки език, то следователно българите са били гръкоезични.

Той неслучайно наскоро Салвини нарече ЕСПЧ безполезен цирк. Беше във връзка с друго такова абсурдно решение, че били нарушени правата на мафиотския бос Провенцано. Но няма нищо учудващо във всичко това, все пак от същото място (Съвета на Европа) дойде и истанбулският урод.

Хубаво би било все пак като се коментира дадено произведение то, ако не да се прочете внимателно, поне да се прегледа. Защото иначе се стига до абсурда да се цитира някой си, който обвинява Курта в "коминтерновска просъветска позиция", при положение че в същото изложение самият този някой си говори за "славянски характер" на българската история, което си е съветска позиция от най-висш порядък. Надписите не знам какво има да се коментират тук, при положение че са коментирани безброй пъти на други места. А т.нар. "руни" досега не са разчетени на никакъв език. Нали има и тема във форума, където бяха обявени, ако не се лъжа, за "свещена българска писменост" - ами коментирайте си ги там руните. Тук какво се очаква да се каже по въпроса във връзка със славяните? Че тези руни са фамозните черти и резки може би? Ами действайте и ги разчетете през славянски, публикувайте си откритията и започваме да коментираме на мига.

Това вече е по-нормално и логично виждане, което се доближава до моето. Не такава е догмата в славистиката обаче, но няма смисъл да се повтарям. И все пак любопитно ми е какво е твоето мнение за новгородските текстове? п.п. Писал съм " По-ранни паметници на други езици няма", все пак би било добре да се цитира точно.

Сиреч, вместо на факти (понеже факти няма), да се уповаваме на вяра? Не, благодаря. Конкретно по отношение на топонимите на Багренородни. Дали тези топоними отразяват реалното състояние на езика на славяните в Киевска Рус от 10-ти век, дали отразяват силно старобългарско влияние в хипотетичния руски източник на Багренородни, дали са преписани от Багренородни от български източници, или пък са директно чути от него от българи - това никой не може да каже със сигурност. Руските лингвисти очевидно не са особено съгласни с твърдението за еднаквия език и преобладаващото мнение е, че източниците на Багренородни са южнославянски, разбирай старобългарски. Да не говорим, че там в същото съчинение имаме не само "град", ами и формата "гард", както и името "дервляни", които не е ясно как точно се връзват с догмата за единния език. Изобщо, без текстове от периода - а такива няма изгледи да бъдат намерени - всичко това е градене на кули и фантазиране, а не наука. А като сме тръгнали да си говорим така, как от гледната точка на догмата се обясняват новгородските брезови кори от 12-15-ти век, които според изследователите им показвали архаични славянски черти, които ги няма дори и в старобългарски? Техният език от единния славянски ли е произлязъл или от по-ранни времена? И само обръщам внимание, че става въпрос за текстове тип ежедневни занимания, сиреч много вероятно за реално говорен език, а не за църковни или други високолитературни творби.

Момент. Какво значи, че не признавам книгите? Кои книги? Реално съществуващите славянски текстове от 11-ти век, писани на старобългарски, или хипотетичните книги от времето на Ростислав от 9-ти век, писани на някакъв предполагаем единен славянски език? Какво значи да се "признава" нещо, което не съществува? И какво изобщо може да се коментира върху това нещо, което не съществува? Когато си уточним понятията, тогава може да продължим да коментираме. Дотогава няма особен смисъл.

Нещо си се объркал, струва ми се. Цитираш мен, но спориш с някой друг. Аз за готи никъде не съм писал в тази тема. Освен това - както би установил, ако беше прочел какво всъщност съм написал - аз не изключвам възможността името Маламир да е славянско. Древните автори са казали за някои от тези, че са склави, а за други - че са анти. Съвременният форумец Фружин твърди, че древните автори били казали, че са славяни. Нека правим разлика.

Хацон е вожд на склавени обаче, а не на анти. Неговото име какво е? Аз не твърдя, че името Маламир е славянско. Но може и да е, понеже звучи по-славянски от повечето известни ни имена на уж ранни славянски вождове. Освен това той така си е и записан - Маламир. А Моймир всъщност е Моймарус, сиреч Моймар. Те дори и някои от имената в Именника звучат по-славянски, примерно Гостун и Безмер. Впрочем Гостун е наместник на прабългарите-тюрки на Тукта и другите такива кажи-речи по същото време, когато Хацон предвожда славяни при Солун. Въобще, много забавно е цялото това упражнение. Още по-забавно става, ако включим в схемата и някои други известни нам славянски имена, като например Акамир или Мухло. Разбира се, те обаче - също като Хацон и Пирагаст - обикновено се подминават с мълчание от панславистите, а и от "академичната славистика". Но стига лирически отклонения. Моята забележка беше основно по твърдението за книгите. Няма такива книги. И това е факт. Открийте ги и тогава ще си говорим пак. Дотогава всякакви подобни инсинуации ще бъдат посрещани по същия начин от мен, ако ще да се повтарям до досада.

Не си много коректен в случая, понеже и твоята хипотеза за "словен" нещо май не е долюбвана много-много от вездесъщите лингвисти. Което не ти пречи да продължаваш да я пускаш и развиваш тук. Критикуваш Фасмер, как му "издишали" реките и не знам си какво, ама в същото време именно неговия речник ползваш - това в такъв случай не е ли двоен аршин също? Аз не виждам какъв проблем има в това едни изводи или твърдения да се приемат, а други - не, и да следва дискусия по въпроса. Не е ли това не само целта на този форум, ами и същината на самата наука? Ето, нека да използвам точно това ти мнение за онагледяване. Значи, лингвистите стигнали до извода, че първите писмени паметници са на основата на старобългарския (и още по-точно - те са си на старобългарски). Тези паметници са от 11-ти век, плюс някои, които по съвсем косвени съображения се датират към края на 10-ти век (даже има един текст, който съвсем точно е датиран 999-та година хаха). По-ранни паметници на други езици няма. И в същото време същите тези лингвисти прокарват извода, че до към края на 10-ти век славянският език още бил на ниво единен език и всички се разбирали един с друг. Как лингвистите стигат до този извод, при положение че всичко, с което те разполагат, е написано на един и същ език, а данни за други езици няма? Ами много просто - на базата не на лингвистични методи, а на това, че Кирил и Методий се били разбирали с хората във Великоморавия. Това на мен ми прилича на същия метод, по който вкарват прабългарския в една група с хазарския, понеже някой си бил написал, че езикът на тия приличал на езика на ония. Пак велико достижение на лингвистиката, което какво сега - и него ли нямаме право да оспорваме?

И кои са тия славянски книги от времената на Ростислав и Моймир, ако не е тайна? Може ли да ги видим най-после или и те са скрити в дълбоките архиви? Също кои са "всички тези славянски имена"? Пирагаст и Хацон влизат ли или само Моймир и Ростислав имаме право да сравняваме с измисленото име "Тукта"? И само за справка - по времето на Моймир в България отдавна няма никакви тукти, но пък има един човек с името Маламир. Хайде стига манипулации за милионен път. Най-ранните текстове на "славянски" език се датират при най-добро желание от края на 10-ти век. Няма никакви славянски книги от по-рано, няма черти и резки, няма брезови, динени или каквито и да било други кори. Това са фактите.

Използвам тази карта, за да се включа и с отговор по поддискусията около аварите. Първо, това не са всички прабългарски некрополи. И второ, дори и да бяха, те пак са в пъти повече от онези, определени за "аварски" в онова изследване - и като абсолютно число, и като относителен дял от всичко открито от археологията на дадената територия; "аварските" впрочем в една друга наука вероятно биха отишли в графата статистическа грешка. п.п. Форумът доста често изобщо не се отваря при мен, не знам защо така.

Може и аварите да са. Просто казвам, че бомбастиката в изводите е от типа на онова изследване, че българите били наследници на траките. Единственото, което това изследване показва, е, че някаква малка (става дума за малки комплекси и дори единични погребения) и географски изолирана група хора от средата на 7-ми век, е генетично близка с народи от Северен Китай, Монголия, Сибир. Групата е генетично различна от други изследвани популации от аварския период (както от по-рано, т.е. 6-ти век, така и от по-късно - 8-9-ти век), а също така и от изследваните популации от следаварската епоха (9-12-ти век). Изключението е един индивид от периода на маджарското нашествие, който се оказва близък с един от изследваните тук "авари" (стр. 9 от изследването). Според изследването, а и както е видно и на плотовете - този "аварски елит" е най-близо до централноазиатски проби от късната желязна епоха (т.нар. от авторите "хунски период") и до централноазиатски проби от средновековието. От съвременните народи "аварският елит" е най-близо до уйгурите, ханските китайци и няколко етнически групи от Пакистан (хазарейци и хунза). За по-задълбочен анализ на резултатите не ми стигат познанията по генетика, така че толкова. Ако все пак трябва да си направя някакъв извод за себе си, бих заложил на някакви останки от хуните.

Никой не го коментира, понеже е забито като отговор в стара тема. Нормално. Нека да направим някои уточнения обаче. 1. Изследвани са 25 индивида - 17 мъже и 8 жени. От тези 25 индивида точно 8 са с т.нар. "най-богати" погребения от аварския период. Останалите 17 не са с богати погребения, а са подбрани от същите региони/комплекси (повечето са от междуречието Дунав-Тиса) и от предполагаемо същата етническа група: С думи прости: не изследването стига до извода, че въпросните хора са монголоиди, ами е точно наобратно - целенасочено са подбрани монголоиди. А че в рамките на хаганата има хора с монголоидни черти е добре известно от десетилетия. Дали обаче тези хора са елитът на хаганата, сиреч баш аварите, не става ясно как точно се извежда. На базата на това, че погребенията са "богати", или просто има предпоставена теза, че трябва задължително да са монголоиди? 2. Авторите съвестно си уточняват в текста на изследването, че изследваните индивиди нямат нищо общо със завоевателите от 6-ти век (т.е. с хората, които първоначално се настаняват в региона под името "авари") и не се смесват с тях в продължение на цяло столетие. Също така ясно е посочено, че генетически нямат общо и с други по-ранни и по-късни изследвани популации от "аварския период" (стр. 8-9 от изследването, че не ми се занимава да поствам всичко). Така че пак изниква въпросът - не базата на какво точно тези са определени за аварски елит? Ако тези от изследването от средата на 7-ми век са аварите, то какви са тези хора преди тях, които се кичат със същото име, и защо двете групи не се смесват помежду си? 3. От т.нар. "най-богати" погребения, наистина изключително е точно едно - с 2.34кг злато в него - и то е наречено в познат нам маниер "хагански гроб". По-големи, по-представителни и не по-малко богати комплекси (примерно Замарди) не влизат в изследването. Вероятно защото хората там не са ярко изразените монголоиди, търсени от авторите?

От Патагония. Иначе сериозно, с хора, за които Азия = Сибир, нямам намерение да си губя времето. Даже не просто Азия, ами още по-генералното "от изток".