sir

На тия клипчета им викат tragedy porn. Те целят да предизвикат силна емоция у зрителя, а не да представят някакъв генерален факт. А фактът е, че оценките на глобалната популация на белите мечки показват, че тя (популацията) расте. Но пред култа на затоплистите спирачки няма.

Как да те светне някой като изследванията върху тракийския език са застинали на ниво 70-те години? Колкото ни светнаха и за прабългарските тюркски думи в българския, дето върхът на постиженията след стотина години нАука са някакви аматьорски списъци от един друг форум.

Разбира се, че българите не произлизат от тюрките. Това всеки го знае. По-интересно е какво прави тази тема в Праистория.

Понеже тука имаше разни приказки за допитвания и не знам си какво, ето ви едно скорошно допитване по въпроса от The Economist: https://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2017/11/daily-chart-14 Например за над една трета от младежите в Щатите комплиментите са "сексуален тормоз". Сами можете да видите процентите за шеги със сексуална насоченост - в Щатите едно 80% от хората смятат, че това е "сексуален тормоз" според допитването. Да поканиш някого на питие е "сексуален тормоз" за една четвърт от младите в САЩ и Франция. Въобще, вижда се, че за по-младите кажи-речи всичко е "сексуален тормоз". Като се има предвид демографията на Туитър и Фейсбук, не е никак случайно, че там на минутата се събират тълпи, готови да линчуват за щяло и нещяло. "Trial by Twitter", както се казва.

Виждам, че тука двама-трима души громите с плам женомразците из форума, явно и аз съм в тази графа, щом като мен цитираш. Нищо, че темата се казва "Какво се случва с Кевин Спейси", чиито жертви са мъже. Разбирам, че принципните положения, които изказвам и опитвам да защитавам (и не само аз), не се харесват особено на някои форумисти, но това е положението. А общественото мнение на запад в подобни случаи не се установява с допитвания, нито пък се базира на преценката или зрелостта на аудиторията, а се формира от водещите медии и трендовете в социалните мрежи. Неслучайно малкото богоизбрани, на които им се разминава правдивия гняв, са такива, за които ни дума, ни стон в моралните стожери от мейнстрийм медиите. Справка: Бил Клинтън. Иронично или не, но в неговия случай точно така бяха представяни с десетилетия жените, които го обвиняват - пропаднали курви, трейлър траш и други подобни.

Той и Харви Уайнстийн твърди, че всичко било по взаимно съгласие. Как се доказва това за нещо от преди 30-40 години?

По реакциите в медиите и социалните мрежи. Вие имате някакъв друг метод ли?

Абе чак страх и парализа едва ли цари, но нали си чувал за т.нар. "правило Майк Пенс"?

Не трябва да се мълчи. Това са изключително грозни и гнусни неща и извършителите им, когато бъде безспорно доказано, трябва да си понесат последствията. Само че доказано в съда, а не в социалните мрежи или по медиите. Примерът ми с уелския политик не цели да доказва, че човекът е бил невинен, а че в очите на общественото мнение веднага е обявен за виновен с буквално нулев шанс да се защити. Може и да е виновен и затова да се е самоубил. Както правилно отбелязвате, тече разследване. Само че след дъжд качулка. Ами ако се окаже, че обвиненията са неоснователни, някой ще понесе ли отговорност? И да, медиите трябва да се използват. Само че да се използват да помагат - както на жертвите, така и на правораздавателните органи - като проверяват фактите преди да ги публикуват и след това ги отразяват безпристрастно. Нещо, което много често не се случва напоследък. Напротив, публикуват се не просто непроверени, ами понякога и напълно измислени истории. И това вреди на всички, но най-вече на реалните жертви.

Не, не е проблем с фейк новините като цяло. Моя е грешката, че използвах думичката "фейк", правилното е "false" обвинение в изнасилване или сексуален тормоз. И Вие впрочем много точно сте го написали - известните хора рядко се тревожат за глупостите в таблоидите. Много рядко някой ще се разтревожи например от статия, че бил хванат пиян от папараци, не само когато е фейк нюз, ами даже и когато е вярно. Не знам аз ли не се изразявам правилно или няма желание да се схване какво искам да кажа. Ще пробвам пак. Едно е да те обвинят в нещо от рода на неплащане на данъци или да ти изтече името в панамски, азербайджански или някакви други досиета, съвсем друго е да ти сложат етикет "сексуален хищник" или "изнасилвач", да не говорим пък за "педофил". Във втория случай много често просто е свършено с тебе преди да се стигне до какъвто и да било съд. В случая на уелския политик, за когото стана въпрос по-рано - Карл Сарджънт - буквално се е свършило с него, човекът се е самоубил, без да му бъде дадена каквато и да било възможност дори да се запознае с обвиненията срещу себе си. Къде са тук доказателствата и какъв съд, какви пет лева? Каква зрялост на аудиторията? Аудиторията разпва на кръст на минутата при подобни обвинения и ако изразиш някакво по-различно мнение, си защитник на изнасилвачи или направо и ти си такъв. Гледам, че даже и тука се прокрадват подобни внушения от страна на някои хора с цветнички шрифтове.

При положение че източниците и археологията дават една картина на нон-стоп нашествия в региона, за който говорим тука, за едва ли не тотална разруха и почти пълно обезлюдяване, не мислиш ли, че поне някакъв процент от населението в един момент се е приспособило именно към живот в по-затънтени и по-сигурни места? Един път се криеш в някой град, втори път, трети път се договаряш с нашествениците, ама нападенията не спират и не спират. И ако нямаш възможност да избягаш в Солун или Константинопол, какво ти остава?

Не съм юрист, не знам конкретно какво има по нашия закон, така че не мога да коментирам какви възможности имат или нямат жертвите на тормоз. Искам обаче да запитам и нещо друго, а именно - какви възможности да се защитят имат обвинените? Независимо дали са основателно обвинени или не, а и особено ако са неоснователно обвинени. Как точно се защитава човек от 30 или 40-годишно обвинение? И още нещо - какви са последиците за тези, които отправят фейк обвинения? В общия случай май никакви? Освен да седнеш да ги съдиш и я ги осъдиш, я не след 3-4 години, когато вече етикетът е върху тебе и животът ти обикновено е съсипан. Отделно, че даже и да си изчистиш името няколко години по-късно, това няма да е новина на първа страница на Ню Йорк Таймс, ако изобщо бъде отразено някъде, сиреч никой няма и да разбере, че си си изчистил името. Така че нищо не оправдаваме, просто предупреждаваме, че нещата излизат извън контрол. И в това аз лично не виждам нищо положително.

Приравнява се в очите на общественото мнение. Кевин Спейси, на когото е посветена темата, например вече е брандиран като "педофил". Пък какво пише в закона или как е според дефинициите в Уикипедия, е съвсем маргинален и второстепенен въпрос. Всички обвинени в последните седмици, които вече станаха може би стотици, са в кюпа с Харви Уайнстийн, името им се споменава редом с неговото по медии и социални мрежи. Това е положението. Аз не омаловажавам сексуалния тормоз, просто казвам, че започна да става опасно. Джордж Буш Старши например беше обвинен в "sexual assault" от инвалидната си количка на 90-годишна възраст. Извинявам се много, ама това ми звучи адски нелепо.

Хора, бягащи по чукарите при нашествия, винаги е имало. Какво значение има дали си цивилизован римски градски жител или най-обикновен селянин, ако опциите пред тебе са две - да бягаш към чукарите или да бъдеш заклан?

Според мен се прекали с тая работа и скоро всички ще съжаляваме. Масова истерия и горене на кладата на общественото мнение. Тези обвинения започнаха да се използват като оръжие, като средство за удар по политически и идеологически опоненти или чисто и просто като средство за отмъщение и/или съсипване на някой, който не ти харесва по някакви причини. Да не говорим, че тотално започнаха да се смесват понятия - някой те погледнал "палаво" или ти правел "сексуални намеци" и това се приравнява едва ли не на изнасилване. Това за мене е изключително опасно, защото с бодри крачки вървим към момента, в който реалните жертви започват да се губят на фона на целия тоя батак от смехотворни обвинения. Освен това вече започна да се налага едва ли не виждането, че си виновен до доказване на противното. Някой като те обвини и край - виновен и разпнат по медиите и социалните мрежи, пък после иди доказвай кое и как. Аз до преди известно време следях доста детайлно цялото това цунами от обвинения, обаче честно казано ми писна. Започнаха да се появяват такива обвинения, че ти просто няма как да се защитиш. Обвинения от преди 30, че даже и 40 години, и край - съсипан си с етикет до края на живота си, "сексуален хищник", "изнасилвач", "педофил" и т.н. Някакъв уелски политик даже се самоуби преди няколко дни след такова обвинение и, забележете, даже не му казали кой и в какво го обвинява, директно го направили на нищо. Виновен, невинен - кучета го яли.

Естествено, че всеки трансфер може да се проследи и докладва на държавата. Въпросът защо не се прави е за съвсем друга тема. Но и все пак - Вие примерно комфортно ли ще се чувствате, ако знаете, че разни бюрократчета имат безконтролен достъп до информация за всяка Ваша онлайн покупка или всеки превод от по 200 лева за лекарства на баба Ви? Иначе Регламентът, цитиран в постнатата методология, е общо взето ясен - той не засяга задължението на банките за отчитане за други цели от рода на пране на пари, финансиране на тероризъм и т.н. Там си има съвсем отделна нормативна база, която и в момента продължава да расте и да се допълва, но същественият момент е, че все пак трябва да има някакво съмнение за подобни дейности преди компетентните органи да започнат да се ровят из сметките ви. Да кажем, в контекста на примера ми от по-рано в темата - ако пращам всеки месец по 1000 лева на баба си, това е окей. Обаче ако пратя 100 пъти по 1000 лева на "баба си" в рамките на ден-два или седмица, на това му се вика "structuring" и би следвало да бъде флагнато като съмнително действие. Това е съвсем елементарен и опростен пример, разбира се, но надявам се, че е ясно за какво става дума. Толкова от мен по тия въпроси.

Разбира се, че данните не изчезват. Тука става въпрос за това дали попадат в статистиката на платежния баланс и по-конкретно - в статията за трансфери от българи, живеещи в чужбина. И отговорът е не. За това иде реч. По-ясно и кратко от това няма как да се каже. Другото няма да го коментирам, нито пък имам намерение да се извинявам или нещо подобно.

Ами в общи линии е точно така. Те и хората от БНБ са си го казали в тази методология, която беше постната тук. Даже са провеждали и анкета преди 10 години, очертали са и опит за нов модел на пресмятане (брой емигранти, пращащи пари Х среден трансфер), но явно за тези 10 години нищо не се е променило по същество. Що касае въпроса за парите, изхарчени по хотели, кафета, ресторанти и т.н. - това е в графа Туризъм. Впрочем, имаше някой, който правеше сметки за парите от емигранти точно на база анализ и върху приходите от туризма, но сега не се сещам кога го гледах и кой ще да е бил. Може би Румен Драганов или някой друг от неговия институт.

Това в точка 2.2 е пожелателно положение. Реалното положение е от там надолу. Разбирам, че не ми вярвате, явно не вярвате и на статистическия отдел на БНБ. Лошо няма, смърт на експертното мнение, както се казва в една друга тема.

Хубаво е, че сте постнали този документ, още по-хубаво щеше да бъде, ако го бяхте и прочели. Основните моменти, подчертани от мен: 3.2 Необходимост от нова методология Преводите от емигранти, към техни близки в родните им страни, се характеризират с нисък среден размер за голям процент от транзакциите. Поради наличието на официален праг на отчитане на отделна транзакция от 5000 лева от преди 2007 г. и де факто съществуването на същия праг за периода до края на 2009 г. една част от паричните потоци, изпращани от български емигранти в чужбина към момента не се обхващат от настоящата методология. Повечето от банките освен отчитането на индивидуални транзакции над определения праг отчитат в допълнение и обобщена информация за транзакциите под 5000 лева., която не се включва в платежния баланс. Става дума за значителни потоци, които в една голяма степен, поради своята характеристика, е вероятно да обхващат преводи от български емигранти. В допълнение за настоящата година банките нямат реално задължение за отчитане на индивидуални транзакции под официалния праг от 12 500 евро и макар, че повечето го правят, тенденцията е към намаляване на предоставянето на тази информация. С оглед намаляване отчетната натовареност на банките, с въвеждането на новия праг от 50 000 евро предстои загубата на информация за преводите от емигранти да стане значителна. ... Отчитаните от банките парични потоци на дружествата, лицензирани за извършването на налични парични преводи и техни агенти (ДЛНПП) са на нетна база. Това означава, че се наблюдават определени изкривявания в информацията за кредита и дебита на статията, въпреки че нетно данните влизат коректно в текущата сметка. В допълнение географската разбивка на паричните потоци на ДЛНПП също е некоректна поради използването на клирингови къщи за сетълмънт.

Общото перо в банките не е обект на статистиката на платежния баланс, т.е. нека перифразирам - ако аз съм превел по сметката на баба си 50 пъти по 1000 лева, тези общо 50 хиляди лева не се отчитат в сметката, която понастоящем се използва в БНБ за преводи от хора живеещи в чужбина. Това е положението.

Така, само че нека пак внесем уточнението. Ако аз пращам на сметката на баба си по 200 лева месечно за лекарства, тази транзакция не се отчита от статистиката.

На база на собствени методологии на експертите, които се занимават с въпроса. Сиреч, точни данни няма. Няма и как да има, понеже няма как примерно да преджобваш на границата или на летището всеки, който влиза в страната. Няма и как да задължиш никоя банка да ти препраща информация към БНБ за всяка индивидуална транзакция, особено тия по-малките от по под 5 хиляди лева. Така че това е положението. Две неща са сигурни обаче: общите постъпления са доста над 1.6 милиарда долара; постъпленията от ЕС са много над сумите в посочената статистика, по простата причина че голямата маса хора влизат с по до 10 хиляди евро, за да не се занимават с бумащина. Пропуснах и още нещо - благородните метали до определени грамажи също не подлежат на деклариране при влизане в страната.

Какво значи няма диахронни данни? Как така няма? Няма един куп надписи и ръкописи от тюркския и уйгурския хаганати, които се простират няколко века във времето? Няма кумански източници, няма османски източници и т.н.? Или няма например цели управляващи тунгузки династии в Китай няколко века с официален език, с речници, с преводи от и на китайски и какво ли не. С корейския и японския не съм запознат в детайли, но явно трябва да се запозная, то в тая "наука" алтаистиката не разровиш ли сам, по друг начин не става. Съгласихме се, че няма документи от преди 3500 години, окей, това е ясно. Но за последните грубо 1000 години има достатъчно данни от достатъчно езици. Хайде холан, "дълбоки източноазиатски простори". Говорим за непосредствени съседи на Китай, не за Австралия или Африка.

Тази статистика, разбира се, е само ориентировъчна и няма много общо с реалното положение. И тя не е по данни нито на списание Тайм, нито на Световната банка, ами на БНБ (конкретно тази за България, разбира се). Проблемът с тая статистика е, че тя не отчита един куп неща. Не отчита транзакции под 5000 лева (ако не се лъжа, това беше сумата). Не отчита директно преводите през разните там компании за преводи, ами разчита на банките да пращат тази информация, което по ред причини води до съществени несъответствия и изкривявания. Не отчита, разбира се, и парите, вкарани на ръка, които конкретно от ЕС не са никак малко, за разлика от Турция по обясними причини. Отделно от всичко това банките нямат абсолютно никакво законово задължение изобщо да подават тази информация към БНБ. Всичко се прави на база на споразумения и честна дума.