sir

Вижданията на Макрон изобщо не са ми ясни на мен. Не съм сигурен, че този човечец изобщо има някакви избистрени виждания за бъдещето на ЕС. Освен това не е ясно от позицията на какъв точно е решил да се изказва, при положение че рейтингът му в собствената му страна гони този на предшественика му.

Не се гледа трезво и обективно на нещата, а винаги през призмата на идеологията и вътрешните убеждения. Това е проблемът. Аз затова и избягвам да се включвам в подобни дискусии, където някои ме обявяват за русофил, а пък други в същата тема - за русофоб.

Темата се отваря предимно за езикови дискусии, но ако поеме и в други посоки, по преценка на модераторите може да бъде прекръстена и/или преместена в друг раздел – от сега да кажа, че нямам никакви претенции и не държа някой да се съобразява с моето мнение като автор. Т.е. аз лично приветствам всякакви мнения, няма наложени строги ограничения какво може и какво не може да се пише. Само ще помоля да не се зацапва с високомъдро философстване и всякакъв подобен спам, известен ни от други места из форума напоследък. Ами за начало, понеже Пандора питаше за т.нар. „архаизми”, нека да започнем с този въпрос. Кои фонетични особености се считат за прабългарски архаизми в мейнстрийм тюркологията? Ами те са няколко и по принцип са добре известни, но като ще отваряме нова тема е хубаво да ги припомним отново. По ред на важност: 1. Ротацизъм: На тюркското з (z) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско р (r). Основен пример, разбира се, е флагманът на цялата чувашка теория: шаран – сазан. 2. Ламбдаизъм: На тюркското ш (š) в средата и в края на думата отговаряло прабългарско л (l). Обикновено примерът е друга една такава фамозна думичка: шиле – шишек. 3. На тюркското начално с- (s-) отговаряло прабългарско ш- (š-), когато думата започва със си-/сы- (si-/sı-). Тук отново пример е шаран, което на прабългарски било нещо като *siargan. Друг пример е шегор от Именника, отговарящо на тюркското sığır „говедо”. 4. Има и един четвърти хипотетичен „архаизъм”, който се постулира на базата на тюркските заемки в езици като унгарския, монголския, както и на една думичка от нашия Именник. Става въпрос за тюркското начално й- (y-). В тюркологията циркулира предположението, че то произлиза от по-старо д- (d-), понеже някои стари тюркски заемки във въпросните езици започват с д-, докато в старотюркския (Орхоно-Енисейските паметници) там стои й-. Така някои възстановяват например праформата за „змия” като *dılan. С думи прости, нашето дилом от Именника се явява едва ли не пратюркската форма. Има и някои други фонетични особености, „закони” и тем подобни, но те са или копи/пейст от чувашкия, или създадени с единствената цел да обяснят фонетичните несъответствия между дадена хипотетична прабългарска дума и нейния предполагаем тюркски когнат. Ще цитирам само една такава особеност, за да я съпоставим с номер 4 от по-горе: - На тюркското начално й- (y-) съответствало прабългарско ч-, което пък е произвело чувашко ҫ-. Като пример тук се дава читем от Именника - старотюркски йеди, чувашки çиччĕ „седем”. И следва резонният въпрос: как аджеба в един и същи текст, на един и същи език, от един и същи период, се срещат думите дилом и читем, които в тюрколожките схеми отразяват все тюркското начално й-, само че в различни периоди от развитието на езика, отдалечени във времето със стотици години? Отговора на родните тюркисти го знаем, но не виждам смисъл да си губим времето с фантасмагории, така че ще го пропусна. Моето предположение е, че това са думи от различни езици и поне едната от тях не означава това, което тюрколозите са "разчели". Много вероятно дилом просто няма нищо общо със змии, гущери или други влечуги. Та така с „архаизмите”. Всеки може сам да си провери кои набедени за прабългарски думи отговарят на горните критерии и да си ги проучи. Според мен няма нито една, за която да могат да се докажат категорично и двете твърдения: а) че е тюркска дума от типа "чувашко-булгарски лир-тюркски архаизъм"; б) че произлиза от хипотетичния прабългарски език. Засега толкова. Ако някой има нещо да допълва, коригира и т.н., нека заповяда.

Ами както на някои тук им се струва, че руският газ за България бил на най-ниската цена в Европа, при положение че има достатъчно ясни и достъпни статистики, показващи обратното. Ето така.

Слагам заслужен плюс заради македонските термини. Дано като минете на македонски вече да се разберете и да го разнищите идентитетот. Само една препоръка имам. Внимавай да не обидиш някого с това "македонски", може някой да те докладва на администрацията за антигръцка пропаганда и дискриминация и език на омразата. Правилният термин е "северномакедонски"!

То ако чакаш някой друг да те убеди в нещо, ще има да си чакаш. Нито един сериозен тюрколог, иранист или някакъв друг лингвист не се очертава да се захване в близко бъдеще с прабългарския въпрос. Както виждаме, и генетични изследвания не се правят, пак по някакви незнайни причини. А тема ще пусна, може би утре, ако имам време. И без това вече прекалено зацапхме тази с офтопик.

Преди администрацията да е затрила темата, нека изясним този животрептущ въпрос. Не, не е. То е обсесия. По въпросния северноазиатски вожд. Вечер ляга, сутрин става с името му на уста. Т.е. става дума за патология.

Целта и аргументацията на предложението са записани в самата петиция на уважаемия Last roman. Там няма нито азбуки, нито варвари, нито византийци, нито разбиване на митове. С думи прости: тия алабализми не са по темата.

Какво трябва да правим с азбуката и какво общо има Константин Велики с нея и изобщо с "националния мит"?

Няма нищо лошо в тази инициатива, стига да е ясно посочено каква е връзката на човека с града и да не се стига до изцепки в северномакедонски стил.

Понастоящем според мнозинството лингвисти чувашките фонетични особености не са архаизми, а нововъведения, по-късни развития. Това обаче въпрос, който слабо ме вълнува, тюрколозите да се оправят. Но ако искаш, може и архаизми да им викаме, няма особено значение. Ами нека да ги видим тези архаизми, както и доказателствата, че те са "прабългарски".

Така е, много езици са безписмени. Някои като митичния чувашо-булгарски лир-тюркски обаче са оставили следи насам-натам. Знаеш ли например, че даже в любимия на някои "изследователи на прабългарския" бурушаски език има една абсолютно безспорна такава дума? Да, ама не и в наличния материал от България. А тези руни май нещо и тях не могат да ги разчетат през него.

Нещата наистина се поотплеснаха, но така е, когато стане въпрос за "прабългари". Ами да се върнем към темата с едно кратко обобщение: в този надпис няма нито една дума или предполагаема граматическа особеност, която да може да се свърже еднозначно със синхронен по време тюркски езиков материал.

Мен също не ме интересуват тези въпроси, просто преди известно време попаднах на тази лингвистична теория, докато търсех други работи. Аз и друг път съм писал какво ме интересува от сферата, където генетиката може да помогне, но за съжаление нищо не се прави по въпроса, освен някои плахи и твърде недостатъчни опити като онова митохондриално изследване.

Аз като гледам по-скоро родството е с уралци, отколкото с енисейци, но щом казваш.

Колега, струва ми се, че трябва да поуспокоиш леко топката. Отиди в някой боксов клуб, пребий някой, излей си енергията. Покажи превъзходството си. Ама не като пребиеш някоя жена, "защото можеш".

Тя теорията е изцяло лингвистична. Генетично изследване, което да свързва кети с хуни (или със сюнну, едно и също ли е според теб, не знам), не ми е известно. Ако ти имаш такова под ръка, покажи. За кетите има това, но то е дълбока праистория, която мен честно казано по-слабо ме вълнува: https://arxiv.org/ftp/arxiv/papers/1508/1508.03097.pdf Там сюнну се споменават само в лингвистичен аспект като са цитирани статиите на А. Вовин по въпроса (има ги в интернет на неговата страница в academia, ако искаш да си ги прочетеш). А че енисейските народи са били по-разпространени в древността е пак лингвистична теория.

На никой. Проверяваш си всичко сам. Това е методиката на успеха. Моето е виолетовото.

В една друга тема там спорите за стереотипи. Та, в тая връзка ми се струва, че няма да е лошо да излезеш и от един пар екселанс стереотип по отношение на лингвистиката и по-конкретно на тюркологията. А именно - този за смислените тюркски етимологии, особено когато става въпрос за кратки думи. Знаеш ли колко много хубави и смислени тюркски етимологии мога да ти изкарам за името Atom? Специално за хмел не знам дали знаеш, но думата се счита за "прабългарска", разбирай тюркска, в някои кръгове. Само остава да видим в кои точно региони на Монголия и Китай расте хмелът.

Разбира се, че е възможно да е имало и други индо-ирански и по-точно - индоевропейски - племена/народи. Като например този, от който са ни засвидетелствани думи като зитко, хумсхи, тулсхи, естрогин, хлубрин, охси, зера, гилс и т.н. Аз не съм някакъв твърд привърженик на идеята, че всички скити, саки, сармати и т.н. са говорели задължително и без изключение на ирански езици с едва ли не същата лексика и граматика като познатите ни днес. Затова са ми и много смешни някои хора с лигвистични претенции като се появят и кажат "това в Авестата го няма". Бележката ми за древните тюркски заемки обаче остава - такива няма нито в иранските, нито в индо-иранските, нито в каквито и да било други древни индоевропейски езикови групирания. Има само в праславянския.

Аз съм далеч от мисълта, че всички степни обитатели са били 100% ираноезични без изключение. Най-малкото човек може да погледне в китайските хроники и да види постоянните кланета и изтребвания, описани там. Т.е. съвсем логично е да се предположи, че на някого в крайна сметка му е писнало и е избягал в западна посока в периода преди хуните. Допускането обаче, че сред тези бегълци/мигранти е имало и някакви много древни тюрки, подлежи на доказване, при това не по метода Таргитай = Таргутай = Тургут. Това, че генетиката показва източноазиатски маркери сред т.нар. саки, не значи автоматично, че става дума за тюрки. Монголоидната раса не се е появила на света с тюрките. И това много ясно е обяснено още на първа страница от тази тема. То впрочем това е очевидно и по лингвистичен път. Древни ирански заемки в тюркския има, ама древните тюркски заемки в иранските езици нещо ги е хванала липсата. За другите неща на теория съм съгласен.

Аз имах предвид надписа с гръцките букви, а не другите драсканици. Те може и на унгарски да са.

Пропуснах да ти отговоря. Окей, аз друго имах предвид, но както и да е. Не е за тази тема, но все пак какво е твоето мнение - откъде и по-точно от кого тогава са влезли тюркските (или ако искаш "алтайски") думи в праславянския? Те кандидатите не са много. Е, това е без коментар, хаха. То ако изобщо имаше нещо вярно в това или в аварското уралоезичие, все си мисля, че най-малкото прословутият надпис от Надсентмиклош досега щеше да бъде преведен я на унгарски, я на естонски, я на самоедски или нещо такова, а не да седи от 200 години и да се превиваме от смях на тюркските "преводи".

Да де, чувал съм го това. Версията, че маджарите са първоначално тюрки, може и да има някакво рационално зрънце, но то се губи в морето от фантасмагории. Обаче добавката, че аварите били уралоговорящи, има стойност колкото алабализмите на ilianm. Унгарците може и да са фантасти, но все пак претендират и за научност, поне някои учени като Лигети или Рона-Таш. И по това се различават от родните тюркисти - че поне не игнорират сведения, които имат черно на бяло, и не ги обявяват за недостоверни или анахронизми. Визирам сведението за каварите. Обаче и на това отдавна са му намерили цаката: The Kabars (Greek: Κάβαροι), also known as Qavars (Qabars)[1] or Khavars[2] were Bulgar Turks of Khazaria. Та така. Каварите са обявени за българи. От тия, дето останали в каганата. Разбирай салтовци. Маджарите били съседи с тях, даже се били омешали още от преди гражданската война. Имало там някакви 20-тина маджарски гроба и в някои от тях имало салтовска керамика или нещо от тоя род - това по Рона-Таш. Доколко е вярно последното, нямам представа, не се вълнувам особено от археология на маджарите. Но това е общо-взето схемата.

С унгарския основният проблем е аксиоматичното и неподлежащо на възражения приемане, че източникът на тази р-тюркска лексика е прабългарският. Доказателствата за което са една голяма кръгла нула. То затова е и аксиоматично и не се обсъжда. Тази лексика обаче отнякъде е дошла и затова, когато се появи отнякъде уважаемият Булгароид и отрече наличието на каквито и да било тюрки наоколо, това просто няма как да се приеме насериозно. То е същото твърдение - тип псевдоаксиома. А иначе да се върнем на темата, която все е генетика, аз лично нямам обяснение на един факт. Защо аджеба при толкова голямо количество сигурни прабългарски гробове от територията на България досега няма нито едно сериозно генетично изследване от най-представителните некрополи, и особено от най-ранните такива като Балчик. Не ще да е само финансова причината според мен.